№ 4422
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110120870 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца *******************, ЕИК *********, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника С. К. И., в
качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в
***************************************, с присъединен абонатен №
******, съществуването на вземане за сумата от 4885,41 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 15.09.2023
г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 793,07 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 01.09.2023 г., сумата в размер на
48,67 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 15.09.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер
на 10,92 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до
01.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 20.10.2023 г. по ч. гр. д. № 51282/2023 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
В исковата молба ищецът ********************, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден
имот, находящ се в ***************************************, с
присъединен абонатен № ******, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
1
енергия от ******************* на потребители за битови нужди, които са в
сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от
2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от
********************* съобразно сключения между това дружество и
сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. К. И. депозира отговор на
исковата молба, чрез назначения за особен представител адв. П. П., с който
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е потребител на топлинна
енергия. Оспорва и количеството на топлинна енергия, която ищецът твърди
да е доставил до имота. Прави възражение за погасителна давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
За уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер; предоставане на услугата по дялово разпределение от дружеството
топлинен счетоводител, овластяване на ищеца да събира цената по услугата по
ДР и нейния размер. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД: В тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава- уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да
докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му
по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и
прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
последици.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва
енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
2
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че имот на адрес
************************************* е бил топлофициран. Установено е
също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства
наличие на валидно облигационно отношение между ответника и
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия –от
нотариален акт за дарение № ***, том Х, рег. № *****, дело ****/2005 г. от
14.12.2005 г. се установява, че в полза на С. К. И. е дарен процесния
апартамент от М. Б. И.а и К. С.ов И.. Следователно ответникът несъмнено има
качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1
ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Противен извод не следва от доводите за фактическо ползване на
имота, доколкото са ирелевантни в настоящото производство.
Установява се от писмените доказателства: изравнителни сметки, отчети
за неосигурен достъп от 26.05.2021 г., 19.05.2021 г. и 20.05.2021 г., както и от
21.05.2022 г., 08.05.2022 г. и 17.05.2022 г., както и заключение на съдебно-
техническата експертиза, че в процесния период ищецът е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и цени до топлоснабдения имот, както и
размерът на претенцията за дялово разпределение. От приетото по делото
заключение на съдебно- техническа експертиза, което настоящият състав
приема за компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява,
че в процесния имот е имало три броя отоплителни тела с монтирани ИРРО/
индивидуален разпределител на разход за отопление/ в помещения: хол, кухня
и стая. В банята има щранг – лира с размери 2 елемента ф30 и височина 2,4 м.
без техническа възможност за монтаж на уред. За двата отчетни периоди не е
осигурен достъп за отчет на уредите, за които са представени протоколи за
неосигурени отчети. Размерът на сумите за потребена топлинна енергия през
процесния период за отопление на сградна инсталация и имот, БГВ, както
следва : за периода 2020 г. - 2021 г.: сградна инсталация 88,07 лева, отопление
на имот 1394,78 лева и БГВ в размер на 772,72 лева, а за периода от 2021 г. до
2022 г.: 143,53 лева – сградна инсталация , 2038,68 лева – отопление на имот и
476,48 лева – БГВ. Заключението посочва, че Наредба № Е – РД -04-01 от
12.03.2020 г., ЗЕ, Общи условия са спазени.
Ответникът не твърди, че е платил, нито оспорва, че не е платил
процесните суми.
3
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните
вземания. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент
от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл.
114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период приложими са Общите условия в сила от
11.07.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
15.09.2023 г., следователно вземанията за топлинна енергия в периода от
м.05.2020 г. до м. 07.2020 г. вкл. са станали изискуеми преди 15.09.2020 г.
Принципно този период е извън активния отоплителен сезон, започващ
обичайно на 01.11. през съответната година, като в този период потребителите
не заплащат топлинна енергия за имот и такава за отдадена от сградна
инсталация, а единствено за подгряване на вода. Видно от експертизата
разходът на БГВ за периода от 2020 г. до 2021 г. е в размер на 772,72 лева или
след математическо изчисление (772,72:12 месеца), то за м. 05, 06 и 07.2020 г.
разходът за БГВ е в размер на по 64,39 лева месечно или 193,18 лева в общ
размер. По горните съображения, настоящият състав приема, че възражение за
погасителна давност е основателно за сумата от 193,18 лева. Следователно
искът за топлинна енергия за сумата от 4692,23 лева следва да бъде уважен, а
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 4885,41 лева
подлежи на отхвърляне.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от
Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след
издаване на обща фактура за отчетния период, определена на база
изравнителните сметки. По аргумент за противното съдът приема, че
клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия. Ето защо
акцесорната претенция за лихви за задълженията за периода 2020г. – 2021 г. се
явяват основателни за период от 15.09.2021 г. до 01.09.2023 г. и изчислени с
помощта на интернет калкулатор на осн. чл. 162 ГПК възлизат в размер на
430,67 лева. Претенцията за лихви за задълженията за отчетен период 2021 г.–
2022 г. предвид горното се явява основателна за периода от 15.09.2022 г. до
01.09.2023 г. и изчислена с помощта на интернет калкулатор възлиза на 293,45
лв. Следователно претенцията за лихви е основателна за сума в общ размер на
4
724,12 лв., а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 793,07
лева подлежи на отхвърляне.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради -
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая между страните не се
спори относно стойността на услугата за дялово разпределение в размер на
48,67 лв. за период от м. 08.2020 г. до м. 04.2022 г.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за
сумата от 10,92 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 114,76 лева.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното
производство на ищеца в размер на 156,92 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 114,76
лева и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева, 874 лева за особен представител, 300 лева за СТЕ. В тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските за исковото производство на
ищеца в размер на 1275,05 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ********************,
ЕИК ********* искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД срещу С. К. И., ЕГН **********, че С. К. И.,
ЕГН ********** дължи на ******************** сумата от 4692,23 лева
лева (четири хиляди шестотин деветдесет и два лева и 23 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в
***************************************, с абонатен № ****** за период
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
15.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 724,12 лева
(седемстотин и двадесет и четири лева и 12 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 01.09.2023 г., сумата в размер на
48,67 лв. (четиридесет и осем лева и 67 стотинки), представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 15.09.2023 г. до
5
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.10.2023 г. по ч. гр. д. № 51282/2023
г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
4692,23 лева до пълния предявен размер от 4885,41 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., иска за сумата над 724,12 лева до пълния предявен размер
от 793,07 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
01.09.2023 г., както и иска за сумата в размер на 10,92 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 01.09.2023 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА С. К. И., ЕГН **********, да заплати на *******************,
ЕИК ********* сумата от 156,92 (сто и петдесет и шест лева и 92 стотинки),
разноски за заповедното производство и 1275,05 лева (хиляда двеста
седемдесет и пет лева и 05 стотинки), разноски за исковото производство по
компенсация пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
*****************.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6