Решение по дело №799/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.Г.Г., чрез адв. М.Т. ***, против Решение № 157 от 02.06.2023 г., постановено по АНД № 331 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия******, издаден от ОДМВР - Хасково.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Най-напред се твърди, че районният съд не обсъдил всичките твърдения, възражения и доводи в жалбата и писменото допълнение към нея и не изложил подробни и обосновани съображения защо не ги приема. Освен това съдът дължал пълна служебна проверка на обжалвания ЕФ за неговата правилност, обоснованост и съответствие с процесуалните правила, която не бил извършил. Поддържа се и че обжалваното решение противоречало на доказателствата по делото и на установеното от тях действително положение. В тази връзка се сочи, че в EФ не била посочена датата, на която влязъл в сила другия ЕФ № *******, който бил посочен само като номер, а това било част от обективната страна на деянието и на нарушението. Освен това по делото но липсвали доказателства на коя дата същият бил връчен. От друга страна, представена била справка за нарушител (без дата и подпис), в която било посочено, че ЕФ № ******* бил връчен на 03.12.2021 г. Навеждат се доводи, че било недопустимо волята на органа и за нарушението да се извличат по тълкувателен път от други документи по преписката. Това означавало, че наказанието било определено неправилно – и като квалификация, и като размер от наказващия орган. На следващо място се твърди, че в разпечатката от представената по делото снимка имало дописване, че това било снимка към посочения ЕФ, което било недопустимо и било нарушение на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи (Наредбата). На приложената снимка не били отразени разпознат от системата рег. № и стойност на превишението след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч. Навеждат се доводи, че били налице нарушения на чл. 5, ал. 1 и чл. 16, ал. 3 от Наредбата. В представения Протокол за използване на АТСС ARH CAM S1 № 120ccef не били вписани № на първо и последно статично изображение, а само, че били заснети 77 броя нарушения (снимки). По този начин не можело да се прецени дали номера на снимката, представена по делото, фигурирала сред тези 77 броя, а посоченото несъответствие пораждало съмнение, че протоколът бил относим към твърдяното нарушение, както и представената снимка. Не можело да бъде доказано и заснемането на снимката, както и съответствието на същото АТСС с одобрения тип. Твърди се, че пропуските при попълването на протокола го правели негоден за установяване на фактите при констатиране на нарушението, за което бил издаден процесният ЕФ.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 157 от 02.06.2023 г., постановено по АНД № 331 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково, и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалвания ЕФ, като се претендира и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - ОДМВР – Хасково, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 157 от 02.06.2023 г. по АНД № 331/2023 г. Районен съд – Хасково е потвърдил ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия******, издаден от ОДМВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на А.Г.Г. е наложена глоба в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

За да постанови този резултат, районният съд е приел най-напред, че ЕФ съдържал всички предвидени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити и съответствал на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец. Видно от представените в административната преписка протоколи за проверка на използваното в конкретния случай техническо средство, то било калибровано и преминало последваща проверка за техническа годност. От представената фотоснимка се установявало спазването на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, а от протокола за използване на техническо средство или система било видно, че били изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата. Протоколът бил по утвърдения образец, съдържащ се в Приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредбата, и в него били посочени вида и номера на АТСС, датата на ползване, местоположението му, посоката на движение, общото ограничение на скоростта, началото и края на работа. Прието е и че жалбоподателят бил нарушил задължението си по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като се движела в населено място, при максимална допустима скорост от 50 км/ч, със 73 км/ч, като за това нарушение нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП предвиждала наказание глоба в твърд размер от 100 лв. Нарушението, обаче било извършено повторно – с оглед ЕФ № ******и в този случай чл. 182, ал. 4 ЗДвП предвиждал, че глобата се удвоявала, съответно в конкретния случай била 200 лв. и нямало възможност за индивидуализация.По отношение на описанието на нарушението в ЕФ е посочено, че то било кратко, но точно и съдържало всички негови съставомерни признаци.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, макар и пестеливо, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.

На първо място, решението на въззивната инстанция действително се отличава с лаконичен и схематичен стил на изложение, без да са аргументирани в пълнота съображенията й. Въпреки това тя е успяла да покрие, макар и на минимума, изискването на чл. 339, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН, доколкото от мотивите на проверявания акт могат да се извлекат отговори, било то и доста кратки, на всички съществени доводи в подкрепа на жалбата. Видно е, че са обсъдени представените по делото протоколи за проверка на използваното в конкретния случай техническо средство, фотоснимките, протокола за използване на техническо средство, съдържанието на ЕФ, както и дадената правна квалификация на нарушението. В тази връзка следва да се отбележи и че напълно голословно се явява твърдението, че контролираният съд не бил извършил дължимата пълна служебна проверка на обжалвания ЕФ за неговата правилност, обоснованост и съответствие с процесуалните правила. Касационната жалба в тази й част е абсолютно бланкетна, тъй като не съдържа каквото и да е било конкретно оплакване, което да бъде разгледано. Само за пълнота би могло да се посочи, че в жалбата до районния съд не се съдържат искания за ангажиране на допълнителни доказателства, а по делото, вкл. и с оглед релевираните в нея отменителни основания, не се установява необходимост от служебното събиране на други такива за разкриване на обективната истина.

По отношение на твърденията за допуснати нарушения на закона съдът намира следното:

На първо място, оспореният пред Районен съд – Хасково ЕФ действително съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец. Същият се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на него. Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е сторено в случая. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС. Освен това, в случая са посочени достатъчно пълно, точно и ясно обстоятелствата, свързани с извършване и констатиране на нарушението, като са описани всички относими признаци от обективната му страна – мястото, датата, точния час на извършване, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано, посоката на движение, разрешената скорост, превишената скорост (след приспаднат толеранс), наказуемото превишение и конкретното АТСС, с което е установено.

По делото е установено по категоричен начин, че към датата на нарушението използваното АТСС е от одобрен тип, със срок на валидност 07.09.2027 г. и е преминало задължителна техническа проверка, видно от приложените в преписката и неоспорени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г. и Протокол за проверка № 83-СГ-ИСИС/29.06.2022 г. на БИМ. Следователно, процесната преносима система за контрол на скоростта на движение на моторни превозни средства е била годна за експлоатация, респ. нарушението е заснето с годно и технически изправно средство за измерване, поради което изразеното съмнение относно отчетената скорост на движение на процесния автомобил е необосновано.

Не може да бъде споделено и възражението на касационния жалбоподател, че от снимковия материал не се установявало датата и часа на поставяне на АТСС, тъй като липсва такова нормативно изискване.

Вярно е, че представеният протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не е попълнен изцяло, като не са вписани № на първо статично изображение и на последно такова. Макар и това да представлява процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените, тъй като в протокола са посочени вида и номера на използваното АТСС, мястото за контрол, датата и часовете за начало и край на работа на АТСС, а тези данни съвпадат изцяло със съдържанието на снимката на автомобила на жалбоподателя. Ето защо следва да се приеме, че последната е направена именно във времевия интервал при извършения контрол за скорост, за който е съставен представеният протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, респ. категорично може да бъде съотнесена към установеното с процесния ЕФ нарушение. Липсата пък на отбелязване в коя компютърна конфигурация и в коя структура се съхранява информацията също не е съществено процесуално нарушение, тъй като не внася никакви съмнения относно съставомерните елементи на нарушението, респ. не се отразява пряко върху съдържанието на санкционния акт, а и не ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото липсват конкретни възражения и доказателствени искания в тази връзка. Видно от съдържанието на представения протокол, в него са посочени име на служителя, името на приелия и на проверилия протокола.

Невярно е и възражението, че приложената снимка от АТСС била без уникален идентификационен номер и без рег. номер на автомобила. От същата е видно, че нейният № е 120CCEF/0086401 и че на нея се намира само един лек автомобил – марка и модел „Киа спортидж“ с рег. № Х****КХ.

Информацията относно данните за нарушението, съхранявана във формата и вида, изготвен от АТСС, е предоставена като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер, с което са спазени изискванията на чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата, като допълнителното отбелязване, че снимката е към ЕФ Серия К № №***** .от 16.11.2022 г. не води до извод, че по някакъв начин са нарушени разпоредбите на Наредбата.

Неоснователно е и възражението, че на приложената снимка не била отразена стойност на превишението след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч. В тази връзка следва да се посочи, че подобно изискване не е предвидено в Наредбата. От чл. 16, ал. 5 от същата е видно, че при издаване на ЕФ за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, както е направено и в конкретния случай – в ЕФ вече е отразена превишената след извършеното приспадане скорост.

На следващо място, след като установи спазването на изискванията за законосъобразно използване на АТСС, съдът намира и че правилно е приложен материалния закон в конкретния случай. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че А.Г.Г. е нарушил общото ограничение на скоростта в населено място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна разпоредба - чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП, доколкото констатираното превишение на скоростта за движение от 23 км/ч в градски условия при условията на повторност попада именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер.

Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения за недоказаност на повторността на извършеното нарушение, респ. за неправилно определяне на наказанието като квалификация и като размер. Доколкото в производството пред районния съд са събрани доказателства за датата на влизане в сила на ЕФ Серия К № ******, посочен в процесния ЕФ, включително за заплащане на наложената с него глоба, настоящата инстанция изцяло споделя съображенията, изложени в обжалваното решение, че се установява по несъмнен начин повторността на вмененото на касатора деяние. В допълнение следва да се посочи, че в ЕФ Серия****** действително не е посочена датата, на която е влязъл в сила предходния такъв, но при описание на нарушението е достатъчно да бъде посочен вида и номера на акта, с който е наложено наказание за същото по вид нарушение, а дори и да е допусната непрецизност и да не е посочено кога този ЕФ е влязъл в сила, това в случая по никакъв начин не препятства наказаното лице да разбере за какво противоправно деяние се ангажира административнонаказателната му отговорност. Освен това, обстоятелството влязъл ли е в сила ЕФ № ******* и кога, подлежи на доказване от административнонаказващия орган, а в настоящия случай, както вече се посочи, такива доказателства са представени пред районния съд. От страна на наказаното лице не са ангажирани други, които да оборват представените от страна на административнонаказващия орган и да пораждат съмнения, че ЕФ № ******* не е влязъл в сила към момента, когато е извършено процесното нарушение.

Относно оплакването на касационната жалбоподателка за необоснованост на атакувания съдебен акт, следва да се има предвид, че необосноваността не е предвидена като касационно основание в чл. 348, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, а доколкото би могло да се приеме, че то имплицитно включва твърдение за допуснати нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция поради неспазване на правилата за проверка и оценка на доказателствата, по-горе съдът даде отговор на същото.

По тези съображения съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 157 от 02.06.2023 г., постановено по АНД № 331 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: