Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом,07.12.2016 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, III- ти граждански  състав публичното съдебно заседание на шести декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Катя Цветанова

 

при секретаря  , Л.П. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1266 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК

 

Предявен е иск   от С.А.И. с ЕГН ********** чрез адв. Л.Г. ***  съдебен адрес:***  срещу  Д.Д.И. с ЕГН ********** *** за развод –чл.49,ал.1 СК..

Ищецът твърди, че двамата с ответницата са съпрузи, сключили граждански брак на  23.08.2013 год., от който имат едно дете – А. С. И., родена на *** г. с ЕГН **********. До м. март 2015 год. страните живеели добре в дома на родителите на ищеца.  След като започнала работа в питейно заведение „Дъга”, разбрал, че има връзка с собственика на заведението. На рождения ден на детето ответницата му заявила, че ще го напусне,  това направила на 20.06.2015 г.,  и от тогава са във фактическа раздяла.  От напускането  до момента на завеждане на делото е виждала детето няколко пъти.  През цялото това време за детето той и майка му полагат изцяло  грижи по отглеждането му.  

 Твърди, че бракът е опразнен от съдържание и съществува само формално, като вина за това носи ответницата.

          Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в него по вина на ответницата. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете да бъде предоставено на ищеца, като ответницата да бъде осъдена да му заплаща, като баща и законен представител на детето  А.   месечна издръжка за минало време в размер на 120 лв., начиная от 20.07. 2015 год.,  и   месечна издръжка в размер на 120 лв. от завеждане на делото -20.07.2016 г.до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване. Да бъде определен режим на контакти на майката с детето.

          Семейното жилище да се предостави на него и детето.

Съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име – Т..

Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор. Не взема становище по иска, не прави възражения.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуалния си представител- адв. Л.Г. ***.   

Ответницата  Д.Д.И., редовно и своевременно призована, не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, преценявайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 23.08.2013 г., за което е съставен Акт за граждански брак № 0057 от 23.08.2013 год на Община Лом, обл. Монтана.

От брака си имат едно дете –  А. С. И. ,родена на *** г. с ЕГН ********** видно от приложеното копие от Удостоверение за раждане /л. 7/.

От гласните доказателства – показанията на свидетелите  Г. М. и В. В., се потвърждават изложените в исковата молба твърдения за начина, по който са се разделили страните, за това, че ответницата от тогава / м. юни 2015 година/ заминала да  живее при своя работодател , не се интересува от детето си, не дава средства за издръжката му, а ищеца живее в дома на родителите си, които му подпомагат в отглеждането на детето.

 Не се спори по делото, че страните са във фактическа раздяла от една година преди завеждането на иска, което не е в интерес на никой от тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск за развод по чл. 49, ал. 1 от СК е процесуално допустим.

Разгледан по същество същият се явява основателен и доказан.

Съгласно чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

Анализирайки установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран да приеме, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.

Разкъсана е семейната общност между съпрузите, липсват взаимност, привързаност, уважение и доверие, не съществува близост от каквото и да било естество. В отношенията между страните по делото като съпрузи не намира отражение визираното в чл. 14 от СК съдържание на съпружеските отношения.

Разстройството на брачните отношения е такова, че не може да бъде преодоляно и да се възстанови нормалното им съществуване. Последното намира израз в настъпилата и продължаваща повече от година фактическа раздяла между тях, вследствие на която е настъпило духовно, физическо и емоционално отчуждение помежду им. Съществуването на брака е само формално и не осъществява вменените му от закона социални функции. Всеки от съпрузите е организирал отделен, свой собствен живот.

Имайки предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск за развод е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като вина за разстройството на брака има съпругата – установи се от доказателствата по делото, че тя не просто не е положила усилия за преодоляване на противоречията между тях и за съхраняване на брачната връзка, но и с поведението си – живее    с новия си приятел в негов дом,   което демонстрира, е причинила това разстройство.

Съдът следва да постанови и кой от съпрузите ще упражнява родителските права спрямо роденото от брака дете, като определи и мерките относно режима на лични отношения с другия родител.

Искане в тази насока е направил само  ищецът. В с.з. поддържа искането. Ответницата не се противопоставя на  ищеца, като майка, да поеме непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

Съгласно ПВС 1/74 г., при определянето на  кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права следва задължително да се изхожда от интереса на детето, както интелектуални: правилно отглеждане на децата, създаване на трудови навици,  спокойна атмосфера, така и чисто материални: обезпечаване на жилище, битови условия, и др.

Освен това съдът е длъжен да прецени съвкупността от обстоятелствата при всеки конкретен случай, а това са: възпитателските качества на родителите, моралния облик на родителя, грижата и отношението на родителите към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът на децата, и тяхната възраст, помощта на трети лица, социалното обкръжение, жилищно- битовите и други материални условия на живот, вината за разстройството на брака.

В конкретния случай,  само ищецът е  в състояние да осигури жилищно-битови и другите необходими условия за живот на детето.  Установи се, че майката не полага непосредствените грижи.   От своя страна, бащата не само   прави искане за предоставяне упражняването на родителските права, но и – както се установява от гласните доказателства, трайно е изпълнявал  родителските си задължения до момнта. 

Ето защо, анализирайки данните по делото, възрастта на детето , становището на бащата, както и най-добрият интерес на детето, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да предостави упражняването на родителските права спрямо детето А., родена на *** г. след прекратяването на брака на  бащата С.А.И. като за другият родител – майката, следва да се определи режим на лични отношения, а именно: да виждат детето  си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, в дома на ищеца, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, като взема и връща детето в населеното място по постоянния му адрес, респективно по постоянния адрес на бащата.

Ответницата, като майка на малолетната А. , следва да бъде осъдена да заплаща, чрез ищеца като негов баща  и законен представител, месечна издръжка.

В случая, ищеца претендира издръжка и за минало време – за една година преди завеждането на иска,считано от 20.07.2015 г в размер на 120 лв. месечно и текуща месечна издръжка в размер на 120 лв. месечно, считано от 20.07.2016 г. .

Обстоятелствата, имащи значение при определяне размера на дължимата издръжка са от една страна, потребностите на детето, а от друга страна, възможностите на родителите.

Преценява, че детето А.  е на 2.6 годинки.

Бащата  работи по трудов договор и получава 420.00 лв. месечна заплата. Доходите  на майката не са доказани. Установено е обаче, че и двамата са млади, здрави, работоспособни.

Следва да се отчете и факта, че бащата полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

Ответницата от своя страна, също следва да вземе участие в издръжката на детето, още повече, че не участва в непосредственото му отглеждане и възпитание.

Предвид на което, съдът намира, че ответницата ще следва да заплаща за детето  А.  С. ,родена на *** г.   и  ежемесечна издръжка в бъдеще  в размер на  120 лв. чрез нейния  баща и законен представител –  С.А.И. с ЕГН ********** от  /датата на подаване на исковата молба в съда/, 20.07.2016г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката.

Съдът взе предвид и нуждите на детето от храна и облекло,  такса детска градина  , които  са   основните нужди за което са необходими 180 лв.

Не се доказаха нужди от допълнителни средства извън основните. Не бяха доказани и други разходи, по-големи от обичайните.

Останалата част от необходимата издръжка ще следва да се поеме от бащата, който полага и непосредствените грижи за детето.

 Няма пречка при промяна на обстоятелствата, на основание чл. 150 от СК да бъде претендирано увеличение на издръжката.

Претендира се от ищеца и издръжка за минало време, считано от м.  20.07.2015 г. .

За основателността на тази претенция освен предпоставките, визирани в чл.143, ал.2 СК, е необходимо още ответника да не е осигурявал до този момент доброволно издръжка на ищеца или осигуряваната такава да не е била достатъчна да покрие нуждите на децата.

Ищецът не е длъжен да доказва нуждите на детето за този период.

По делото се доказа твърдението, че родителите на малолетната А. са във фактическа раздяла повече от година.

Ответницата не твърди и не ангажира доказателства по делото да е заплащала на ищица издръжка за този период. Гласните доказателства установяват обратното – че не е участвала в грижите по отглеждането на детето.

С оглед на горното, съдът приема, че претенцията за заплащане на издръжка за минало време е основателнатака,  от 20.07.2015 г. до предявяване на иска /20.07.2016 год./.,тъй като за минало време се дължи издръжка съгласно  чл.87 СК   за една година назад от  предявяване на иска.

Следва да се уважи иска за издръжка за минало време в размер от  120.00 лв. месечно, считано от м. 20.07. 2015 год., до 20.07.2016 год.  по отношение на детето А. С..   

Съдът приема, че за предходния период не се събраха доказателства относно наличието на по-големи от обичайните нужди на детето и присъжда издръжка в размер, близък до минимално определеният по закон, съобразявайки се и с възрастта му, което е от значение за разликата в потребностите.

По отношение ползването на семейното жилище – съобразно заявеното от ищеца чрез процесуалният му  представител, а и от събраните по делото гласни доказателства, с оглед продължителността на раздялата им,   семейно жилище по смисъла на закона е собственост на родителите на ищеца.  

За издръжка между бивши съпрузи страните не предявяват взаимни претенции, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.

След прекратяването на брака съпругата следва да възстанови предбрачното си фамилно име Т., каквото е изричното му искане.

На основание чл. 78, ал. 1 и чл. 329 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата, сумата от 25 лева разноски за държавна такса и сумата 400 лв. адвокатски хонорар в производството на настоящата инстанция.

Предвид изхода на делото и на осн. чл. 329, ал. 1 ГПК, окончателната държавна такса, която съдът определя на 40,00 лева, по допускане на развода, съобразявайки факта, че страните са в трудоспособна възраст, позволяваща им да реализират доходи, следва да бъде платена от ответницата, чиято е вината за прекратяването на брака, както и 05,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на държавата, по бюджетната сметка на ЛРС и държавна такса по уважените искове за издръжка, в размер на 222.80 лв., от които 172.80 лв. – за присъдената издръжка за бъдеще време и 50.00 лв. за издръжката за минало време.

Ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски по списъка по чл.80  ГПК.

На основание чл. 242 ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И  :

 

ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 23.08.2013 г., с Акт за граждански брак № 0057 от  23.08.2013 год на Община Лом, обл. Монтана, между  С.А.И. с ЕГН ********** *** и Д.Д.И. с ЕГН ********** ***, като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

ПОСТАНОВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругата Д.Д.И. с ЕГН  **********.

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права спрямо роденото от съжителството между страните дете –  А. С. И., родена на *** г. с ЕГН ********** НА  БАЩАТА- С.А.И. с ЕГН ********** ***, като за МАЙКАТА  Д.Д.И. с ЕГН ********** ***      ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения и контакти с детето: да го вижда в дома на бащата - С.А.И. с ЕГН ********** ***   всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в дома на бащата от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като взема и връща детето в населеното място по постоянния му адрес, респективно по постоянния адрес на майка му.

 

ОСЪЖДА  Д.Д.И. с ЕГН ********** ***     да заплаща на , С.А.И. с ЕГН ********** ***, като баща  и законен представител на малолетния детето си   А. С.  И. с ЕГН **********,***  месечна издръжка в размер на 120 лева /сто и двадесет лева/, считано от 20.07.2016 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж– първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законните основания за изменение или прекратяване на същата.

 

ОСЪЖДА  Д.Д.И. с ЕГН ********** ***     да заплаща на , С.А.И. с ЕГН ********** *** ,като баща  и законен представител на малолетния детето си А. С.  И. с ЕГН **********,***      месечна издръжка за минало време, считано от 20.07.2015 год., до 20.07.2016 год.  в размер на 120 лева / сто и двадесет лева/.  

 

ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име – „ Т.” на съпругата, като да носи името -  Д.Д. Т. с ЕГН  **********.   

 

ОСЪЖДА Д.Д.И. с ЕГН ********** ***      да заплати на , С.А.И. с ЕГН ********** ***  обл. Монтата  сумата от 25 лв. /  двадесет и пет лева/ държавна такса  и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение,  в тази инстанция.

 

ОСЪЖДА Д.Д.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Лом сумата от 40,00 /четиридесет/ лева, представляваща окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 05,00 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Д.Д.И. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на държавата, по бюджетната сметка на Районен съд – Лом,   държавна такса по уважените искове за издръжка, в размер на 222.80 лв., от които 172.80 лв. – за присъдената издръжка за бъдеще време и 50.00 лв. за издръжката за минало време, / както и 05,00 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред МОС в двуседмичен срок, считано от получаване на негов препис от страните.

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: