Решение по дело №4214/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 769
Дата: 31 юли 2020 г. (в сила от 5 март 2021 г.)
Съдия: Павлина Нейчева Паскалева
Дело: 20193230104214
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№_______

 

 

31.07.2020г., гр.Добрич

 

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

    ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                            

       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

           

    При участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №4214 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от „АГРОГРИЙН ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя М.Д.В. против „Йонивел“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от управителите  П.Г.Г. и Н.Й.И. искове за заплащане на следните суми: 10824 лв., представляваща неизпълнено задължение за плащане на цена по договор за продажба на селскостопански препарати и торове, за което са издадени фактура №1501 от 27.05.2019г., с падеж за плащане на 30.08.2019г., издадена за сумата от 5 280 лв. за доставен препарат Гроугрийн прилепител екстенд от 200 литра, при ед.цена от 22 лв.; фактура 1459 от 14.05.2019г., с падеж за плащане на 30.08.2019г. за сумата от 8 064 лв., за доставен  препарат Гроугрийн прилепител екстенд от 160 литра при ед.цена от 22 лв. и препарат Експрес от 8 литра при ед.цена от 400 лв. и неплатен остатък от 4 224 лв. и  фактура № 1541 от 13.06.2019г., с падеж за плащане на 30.08.2019г.  за сумата от 1 320 лв., за доставен препарат Гроугрийн прилепител екстенд от 50 литра, при ед.цена от 22 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане; 243,54 лв., представляваща лихва за забава върху главното задължение от датата на падежа - 30.08.2019г. до датата на подаване на исковата молба в съда.  Претендират се и сторените по делото разноски.

            Искът се основава на следните обстоятелства: „Йонивел" ЕООД дължи на ищцовото дружество - продавач заплащането на доставени селскостопански препарати и торове по процесните фактури. За установяване изискуемостта и дължимостта на прететндираната сума са представни фактурите, от които е видно извършването на доставката на стоките и извършени услуги, данъчната основа и начисленото ДДС по същите. Представят се и приемно-предавателни протоколи №12411 от 15.05.19г., № 12811 от 28.05.19г.  и № 12991 от 07.06.19г., от които е видно, че описаните  стоки са предадени на ответника и получени от него. До настоящия момент ответникът не е извършил плащане на задължението си.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва предявения иск.

„ЙОНИВЕЛ" ООД не дължи претендираните суми, с изключение на сумата от 1 320 лева с вкл. ДДС, представляваща задължение по фактура № 1541 от 13.06.2019 г., с която фактура е обективирана продажбата на 50 литра Гроугрийн прилепител Екстенд, с цена 22 лева/литър без ДДС, или общо сумата от 1 320 лева с вкл.ДДС. Признава се дължимостта само на тази сума. Признава се, че стоката по тази фактура  е предадена на ответника с приемателно - предавателен протокол № 1299-1 от 07.06.2019 г., в който протокол е поставен и подписа на управителя Н.И..

Останалите стоки по другите две фактури - по фактура № 1501 от 27.05.2019 г. и по фактура №1459 от 14.05.2019 г. никога не са били предмет на покупко - продажба между двете дружества. Тези стоки не са  предавани на ответника.

Приемателно - предавателни протоколи с № 1241-1 от 15.05.2019 г. и   № 1281 от 28.05.2019 г. не са подписвани от никои от управителите на дружеството, нито от служител. И в двата протокола, за получателя има положени подписи, но тези подписи не могат да ангажират отговорността на „Ионивел" ООД.

В приемателно- предавателен протокол № 1299 - 1 от 07.06.2019 г., където е положен  подпис на управителя, собственоръчно е изписано и името „Н.И.". А в другите два приемателно - предавателни протоколи има положени подписи от някого, но незнайно от кого. Там няма изписани имената на положилия подпис получател на стоката. Този подпис може да бъде на всекиго, а ищецът да иска „Ионивел" ООД да плати цената. Може и да е станала злоупотреба и от страна на доставчика на продавача.

Двете фактури - № 1501 от 27.05.2019 г. и № 1459 от 14.05.2019 г. не са подписани, нито от продавача, нито от купувача. Тези фактури не са осчетоводени в счетоводството на „Ионивел"  ООД, тъй като реално няма извършена доставка по тях. Видно от приложените фактури от ищеца, същите не са подписани, нито от продавача, нито от купувача.

Двете фактури - № 1501 от 27.05.2019 г. и № 1459 от 14.05.2019 г. не са включени в дневниците за продажби на купувача, стойността им не е отразена в справките-декларации по ЗДДС и по тях не е ползван данъчен кредит.

Приложеното от ищеца Кредитно известие № 1512 от 31.05.2019 г. не е подписвано от страна на „ЙОНИВЕЛ"  ООД, също не е и осчетоводявано.

Ищецът претендира, но не може да докаже сключването на договор за търговска продажба по отношение на гореописаните две фактури.

            Претендират се и сторените по делото разноски.

Районният съд, съобразявайки становището на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

 

Предявените искове са правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1  ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ ТЗ.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за търговска продажба, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е., че е изпълнил задължението си да предаде реално уговорените по вид, количество и стойност стоки на ответника, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението, както и други факти, които изключват, унищожават или погасяват задължението.

С подадения писмен отговор на исковата молба ответникът е признал получаването на стоката по фактура № 1541 от 13.06.2019 г. за продажбата на 50 литра Гроугрийн прилепител Екстенд, с цена 22 лева/литър без ДДС. В хода на делото се представят доказателства /л.50 по делото/ за заплатено от ответника на 08.06.2020г. задължение по посочена фактура в размер на 1320 лв. При това претенцията на ищеца за тази сума следва да бъде отхвърлена поради погасяване на задължението чрез плащане.

            Върху сумата от 1320 лв. се дължи и следва да бъде присъдено на ищеца претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до плащането – 08.06.2020г. Основателна се явява и претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа – 30.08.2019г. /неоспорена от ответника/ до датата на депозиране на исковата молба в съда, изчислено от съда в размер на 29,70 лв.

            Претенцията е недоказана по отношение на претендираните суми по  фактура №1501 от 27.05.2019г., с падеж за плащане на 30.08.2019г., издадена за сумата от 5 280 лв. за доставен препарат Гроугрийн прилепител екстенд от 200 литра, при ед.цена от 22 лв. и фактура 1459 от 14.05.2019г., с падеж за плащане на 30.08.2019г. за сумата от 8 064 лв., за доставен  препарат Гроугрийн прилепител екстенд от 160 литра при ед.цена от 22 лв. и препарат Експрес от 8 литра при ед.цена от 400 лв. и неплатен остатък от 4 224 лв.

 В посочените фактури липсват положени подписи на представител на Йонивел“  ООД като получател на стоката. Във фактурите липсват и подписи на представител на ищцовото дружество. Съответно същите не са  отразени в счетоводството на ответното дружество. От неоспореното от страните заключение по ССчЕ се установява, че процесните фактури №1501 от 27.05.2019г. и №1459 от 14.05.2019г са осчетоводени при ищеца като вземане от ответника, но не са включени в дневника за покупки на ответното дружество и съответно не е упражнено правото на ползване на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало – м.май 2019г. или през следващите 12 данъчни периода. При това следва извода, че представените фактури  не установяват получаването на стоката, нито доказват сключване на договор за търговска продажба. Тези фактури не представляват годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоката, нито пък доказателство за обвързаност между страните по силата на договор за търговска продажба.

Действително не фактурата е основание за плащане,  а реалното доставяне и приемането на съответната стока от купувача. По делото са представени от ищеца приемо-предавателни протоколи от 15.05.2019г. и 28.05.2019г. /л.13 и 14 по делото/, с които ищецът цели, но не успява да докаже предаването на стоките. На първо място в протоколите е посочено, че същите се съставят „за прехвърляне на собствеността“ на описаните в тях продукти, при което не може да се приеме, че същите удостоверяват предаване съответно приемане на същите. На следващо място не се спори, че протоколите са подписани не от законен представител на ответника, а от други лица. От събраните по делото гласни доказателства с показанията на свидетеля П.Д. /…. на ищцовото дружество по време на твърдяните доставки/ се установява, че обичайна практика било заявените за доставка стоки да се предават в базата на ответното дружество в с.К. с протоколи срещу подпис. Една от доставките била предадена на Н., другите на неговия … и на ….

 Сделките безспорно са търговски по смисъла на чл. 286, ал. 1 и 3 от ТЗ, доколкото са сключени между търговци и за тях намира приложение чл.301 от ТЗ. Съобразно разпоредбата на  чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се счита, че търговецът потвърждава действията, ако не им се противопостави веднага след узнаването. В случая настоящият състав приема, че с  отговора на исковата молба ответникът се е противопоставил на извършените без представителна власт действия, доколкото ищецът не твърди и не представя доказателства преди подаването на исковата молба да е връчвал на ответника процесните фактури и горепосочените протоколи. Не се установяват и други действия на търговеца за потвърждаване на извършените без представителна власт действия – напр.плащане, осчетоводяване на фактурите, ползване на данъчен кредит по същите и др.

На следващо място, дори и да беше установено предаването на стоките, не се установява по делото, нито от представените протоколи, нито от показанията на свидетеля П.Д. един от съществените елементи от съдържанието на договора за търговска продажба - цената. А задължението на продавача да заплати уговорената цена възниква с постигането на съгласие относно съществените елементи от съдържанието на договора – вещта и цената.

Ищецът комуто е възложена доказателствената тежест не доказва по делото наличието на вземане от ответника по фактури №1501 от 27.05.2019г. и №1459 от 14.05.2019г., при което претенцията му в тази част се явява недоказана и следва да бъде отхвърлена.

С оглед неоснователността на иска за заплащане на главното задължение по фактури №1501 от 27.05.2019г. и №1459 от 14.05.2019г., неоснователна се явява и претенцията за заплащане на лихва за забава върху сумите по същите за периода от 30.08.2019г. до 19.11.2019г. както и на лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

При този изход на спора на ищеца се следват сторени по делото разноски в размер на 224,75 лв., както следва: държавна такса – 102,80 лв. ( 52,80 лв. по главния иск и 50 лв. по акцесорния иск), възнаграждение на вещото лице по ССчЕ 18,29 лв. и 103,66 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. На ответника съразмерно на отхвърлената част от претенцията се дължат разноски в размер на 87,80 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.    

Водим от горното, Добричкият районен съд

Р    Е   Ш   И  :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГРОГРИЙН ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя М.Д.В. против „Йонивел“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от управителите   П.Г.Г. и Н.Й.И. иск в частта му за заплащане на сума от 1 320 лв., за доставен препарат Гроугрийн прилепител екстенд от 50 литра, при ед.цена от 22 лв. по фактура № 1541 от 13.06.2019г., с падеж за плащане на 30.08.2019г., поради ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА  „Йонивел“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от управителите  П.Г.Г. и Н.Й.И. да заплати на „АГРОГРИЙН ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя М.Д.В. законата лихва за забава върху сумата от от 1 320 лв., за доставен препарат Гроугрийн прилепител екстенд от 50 литра, при ед.цена от 22 лв. по фактура № 1541 от 13.06.2019г. начиная от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2019г. до плащането – 08.06.2020г. и сумата от 29,70 лв.  –законна лихва за забава върху сумата от 1320 лв. за периода от 30.08.2019г. до 18.11.2019г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГРОГРИЙН ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя М.Д.В. против „Йонивел“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от управителите  П.Г.Г. и Н.Й.И. искове за горницата над 1320 лв. до претендирания размер от 10824 лв., представляваща неизпълнено задължение за плащане на цена по договор за продажба на селскостопански препарати и торове, за което са издадени фактура №1501 от 27.05.2019г., с падеж за плащане на 30.08.2019г., издадена за сумата от 5 280 лв. за доставен препарат Гроугрийн прилепител екстенд от 200 литра, при ед.цена от 22 лв.; фактура 1459 от 14.05.2019г., с падеж за плащане на 30.08.2019г. за сумата от 8 064 лв., за доставен  препарат Гроугрийн прилепител екстенд от 160 литра при ед.цена от 22 лв. и препарат Експрес от 8 литра при ед.цена от 400 лв. и неплатен остатък от 4 224 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и за горницата над  29,70  лв. до претендирания размер от 243,54 лв., представляваща лихва за забава върху главното задължение от датата на падежа - 30.08.2019г. до датата на подаване на исковата молба - 19.11.2019г.

ОСЪЖДА  „Йонивел“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от управителите  П.Г.Г. и Н.Й.И. да заплати на „АГРОГРИЙН ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя М.Д.В.  сторените  по делото разноски в размер на 224,75 лв.

ОСЪЖДА „АГРОГРИЙН ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя М.Д.В. да заплати на „Йонивел“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от управителите  П.Г.Г. и Н.Й.И. сторените  по делото разноски в размер на 87,80 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ДОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал. 2 от ГПК.                                                                   

  

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: