Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260290
гр. Кюстендил,23.04.2021 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от
съдия РАДЕВ гр.д. № 49/2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
П.М.М., ЕГН:
**********,*** е предявил против Г.С.М., ЕГН: **********,***, иск да бъде
прекратен сключения между страните на 04.05.2016 год. в гр. София граждански
брак, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се
произнася по въпроса за вината.
В срока за
отговор ответникът изразява становище за допустимост и основателност на
исковата претенция, без да спори по фактите като също не държи съдът да се
произнася по въпроса за вината.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 49, ал.1 от СК - брачен иск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска сключеният
брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като
съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за
разстройството му, ако някой от съпрузите е поискал това.
От
представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак – дубликат,
издадено от Община Столична, р-н „Оборище“ на гр. София въз основа на Акт за
граждански брак № 3109/2016 г., е видно, че страните по делото са сключили
граждански брак на 04.05.2016 г. в гр. София. Съпругата е запазила фамилното си
име от преди сключване на брака, а именно „М.“.
Изложените
в исковата молба фактически твърдения, че съпрузите се намират във фактическа
раздяла, не са оспорени. Нещо повече, същите се потвърждават както от ответната
страна, така и от показанията на св. И., които установяват, че съпрузите се
разделили след сключване на брака, като ответницата се върнала при бившия си
съпруг с когото заминали в чужбина. Съдът счита така дадените показания за
безпротиворечиви, поради което ги кредитира, още повече, че същите не се
опровергават в хода на делото, еманация на което е и цялостното поведение на
ответницата, която не спори по наведените в исковата молба фактически
твърдения. В резултат на настъпилата трайна фактическа раздяла, съпрузите не
обитават общо семейно жилище, нито общо домакинство, което е в противоречие с
разпоредбата на чл.15 СК. От своя страна липсата на физическа и духовна
взаимност по между им са лишили от съдържание съществуващата брачна връзка и тя
е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства същата
е изцяло и окончателно разстроена. Ето защо съдът намира, че семейната общност
е разкъсана по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради
което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и
бракът следва да бъде прекратен, като се допусне РАЗВОД.
Липсва изрично сезиране на
съда от която и да е от страните по делото същият да се произнесе по въпроса за
това кому принадлежи вината за така създаденото анормално състояние на брачната
връзка. Поради това произнасяне на съда по въпроса не се следва.
От брака си страните нямат
родени деца.
С оглед изявленията на същите,
не се дължи произнасяне по въпроса за семейното жилище, доколкото такова няма
(в краткото време, в което са живели заедно, страните са обитавали жилище под
наем), а и досежно фамилното име на ответницата, доколкото същата не го е
променяла при сключване на процесния брак.
По разноските: Съгласно чл. 329, ал.1 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, а когато
няма вина или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни,
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. И тъй като
в случая липсва произнасяне по вината, то сторените разноските от страните
следва да останат за тяхна сметка, както са сторени.
При този изход на делото и на
основание чл. 329 от ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателния
размер на таксата по развода – в размер на 50,00 лв. Като взе предвид, че
ищецът, при завеждане на исковата молба, е внесъл 25,00 лв., следва да бъде
осъдена ответницата да заплати в полза на държавата по бюджета на Съдебната
власт, по сметка на КРС държавна такса по иска за развод в размер на 25,00 лв.
На основание чл. 405, ал. 5 от ГПК се дължи
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в размер на
5,00 лв.
Воден от горното и на основание
чл. 49, ал. 1 СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския
брак сключен на 04.05.2016г. в гр. София между П.М.М., ЕГН: **********,*** и Г.С.М.,
ЕГН: **********,***, за
което е съставен Акт за граждански брак № 3109/2016г., съгласно Удостоверение
за сключен граждански брак – дубликат, издадено от Община Столична, р-н „Оборище“
на гр. София, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ОСЪЖДА Г.С.М., ЕГН:
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по
бюджета на Съдебната власт, по сметка РС-Кюстендил, сумата в размер на 25,00
лв. (двадесет и пет лева) – допълнителна държавна такса по развода, както и
5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Кюстендил в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: