МОТИВИ към присъда по НОХД №149/2019г.по
описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1
т.1 от НПК-по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура –Н.против М.Я.А. ***,обвиняем
по ДП №4/2019г.по описа на РУ-К.за престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
В съдебно заседание за НПРП се явява
прокурор Глушков.Поддържа изцяло обвинението.
Подсъдимият М.А. не се явява в съдебно
заседание.Поради невъзможността да бъде редовно призован на посочения от него
адрес,делото беше разгледано в негово отсъствие –по арг-.на чл.269 ал.3 от
НПРС.Представлява се от назначения му служебен защитник по ДП адв.М. –ШАК.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият и свидетелката Д.Г.М. са живели
на семейни начала в дома на ответника ,от месец ноември 2015г.до месец април
2016г.,когато се разделили.От съвместната им връзка се родило детето Б.Д.М.с
ЕГН:**********,чийто произход от бащата е признат със съдебно решение
№167/10.07.2018г.по гр.д.122/2018г.по описа на Д. окръжен съд.влязло в законна
сила на 17.09.2018г.С цитираното решение,подсъдимият А. е осъден да заплаща на
малолетното си дете Б.,чрез неговата майка и законен представител Д.М.,ежемесечна
издръжка в размер на 130 лева,начиная от 18.12.2016г.до настъпването на законна
причина за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска.Допуснато е предварително изпълнение на решението в
частта му за присъдената издръжка.
Във връзка с постъпила жалба от Д.М. до
НПРП ,че подсъдимият не й заплащал редовно присъдената издръжка,е образувано ДП
№4/2019г.по описа на РУ –К.
При привличането му като обвиняемо лице ,М.А.
е дал обяснения,като е признал,че не е заплащал присъдената издръжка,но се
позовава на обективни причини- липса на работа и финансови средства.Доколкото
същият не се явява в съдебно заседание,а обясненията е дал пред органа на
разследването в присъствието на назначения му служебен защитник,то по арг.на
чл.279 ал.2 във вр.чл.279 ал.1 т.2 от НПК,тези му обяснения бяха прочетени от съда.
Като свидетел по делото беше разпитана Д.М.,която
под страх от наказателна отговорност по чл.290 от НК твърди,че за
инкриминариния период : от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г,подсъдимият А. не й е
превеждал присъдените в полза на малолетното им дете Б. алиментни вноски за
издръжка-7 на брой,възлизащи в общ размер на 910.00 лева.
При така установеното от обективна
страна,съдът направи следните правни изводи:
От доказателствата по делото съдът прие за
доказано по безспорен начин,че през посочения в обвинителния акт период от
01.10.2018 г. до 30.04.2019г.,в с.Н.К. /по местоживеенето на малолетното дете и
неговата майка/,след като е бил осъден с
решение по гр.д. №122/2018 г. по описа на ОС – гр. Д., влязло в сила на
17.09.2018 г./ да издържа свой низходящ /малолетния си син Б.Д.М.с ЕГН:**********/,подсъдимият
М.А. съзнателно не изпълнил свое носимо задължение /да заплаща ежемесечна издръжка/, като
неизпълнението е в размер на размер на повече от две месечни вноски / в случая
7 бр. месечни вноски по 130 лв., равняващи се на сумата от 910 лв./деветстотин
и десет лева/ ,с което от обективна страна осъществил състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Престъплението е продължено и се
осъществява с едно деяние,във формата на бездействие,трайно и непрекъснато в
определен период от време.Началото не неговата реализация е след изтичане на
срока,от който насетне ,осъденият да престира това задължение /в случай спрямо
свой низходящ/ става неизправен длъжник за най-малко две месечни вноски.
С неплащането на дължимите месечни
вноски за издръжка,подсъдимият е
засегнал обществените отношения,свързани с брака и семейството /в случая, с
осигуряване на условия за нормално съществуване на своя малолетен син.
От субективна страна деянието е извършено
от подсъдимия при наличие на пряк умисъл,въпреки,твърденията му,че е безработен
и не разполага със средства за издръжка.Ноторен житейски,законов и морален
постулат е,че задълженото пълнолетно лице ,ако е необходимо следва да редуцира
средствата за собственото си съществуването и битие,но да осигури дължимите
такива на своя низходящ .Въпреки,че е съзнавал,че е задължен,той не е предприел
нужните усилия по изпълнение на задълженията си.
За въпросното инкримирано
деяние,съответната наказателно-правна норма предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до една година или пробация.
Отчитайки от една страна сравнително
високата степен на обществена опасност и противоправност на самото деяние
–отегчаващо обстоятелство,смекчаващите вината такива – чистото му съдебно
минало,твърденията на защитника му,че подсъдимият се е установил да живее и
работи в Г.,проявената от същия самокритичност към стореното и оказаното от
него съдействие за изясняване на фактическата обстановка,мотивира съда да му
определи по-тежкото по вид наказание, но практически изпълнимо –„лишаване от
свобода“,за разлика от по-лекото такова –„пробация“, за минималния срок от
време,предвиден в закона –три месеца.На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението
на наложеното наказание беше отложено с изпитателен срок от три години.
Съдът счете,че при така определеното по вид и размер
наказание биха били постигнати целите на генералната и индивидуална превенция
на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
Мотивите са изготвени на 27.12.2019г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: