Р Е Ш Е Н И Е
№ 7 / 4.1.2013 г.
04.01- 2013 г., град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ районен съд , ІІ състав
На четиринадесети декември две
хиляди и дванадесета година
В публичното заседание в
следния състав :
Председател АЛЕКСАНДРА КОЕВА
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар Д.Е.
прокурор
………...........................
като разгледа докладваното от
съдията КОЕВА
гр. дело № 794 по описа за 2012 година, и за да се произнесе
взе предвид :
Предявеният иск е с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1-4 от КТ , вр. чл. 224, ал.1 от КТ, вр. чл. 225,
ал.1 от КТ, вр. чл. 220, ал.1 от КТ, чл.
310 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Ж.Т.Е. *** ,
представлявана от д-р Г.С.К. – Кмет , с която желае съдът да постанови решение, с което да признае
уволнението й за незаконно , да отмени Акт за прекратяване № 0000026 от 12.06-2012г. на
Кмета на Община С. , да я възстанови на заеманата от нея преди уволнението
длъжност , да присъди обезщетение по
чл. 225, ал.1 КТ в размер на шест брутни трудови възнаграждения-2100,00
лв./6 по 350,00 лв. / , обезщетение по
чл.220, ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение- 350,00
лв. и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ
в размер на 350,00 лв. , законната лихва върху същите до окончателното им
изплащане , поправка на основанието в трудовата книжка, както и да присъди
всички направени по гражданското дело
разноски , включително и адвокатски хонорар, с правно основание чл. 344 ал.1,
т.1 – 4 от КТ, вр. чл. 310 и сл. от ГПК.
В законния
срок ответната страна-Община С. представлявана от д-р Г.С.К. – Кмет представя писмен отговор на исковата молба .
С отговора си на исковата молба ответната страна твърди,
че исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и 2 и т.3 от КТ са предявени в предвидения в
чл. 358 от КТ срок и са допустими, но счита същите за неоснователни.
1.Относно допустимостта и основателността на предявените
искове : Твърди, че искът за заплащане
на обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 350 лв. , ведно със законната
лихва до окончателното плащане и искът за заплащане на обезщетение по чл. 220
от КТ в размер на 350 лв. , ведно със законната лихва счита за недопустими, с
оглед липсата на правен интерес.Налице
е плащане от страна на Община Сунгурларе
следващото се на ищцата обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както и
плащане на следващото си обезщетение за неспазено предизвестие, които тя е
получила след прекратяване на трудовото правоотношение, и към настоящия момент
е налице абсолютна процесуална пречка за
надлежно упражняване на правото на тези искове- липса на правен интерес и с
оглед на това образуваното въз основа на тези искове производство е
недопустимо.
Твърди, че искът по чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ е
недопустим.
Твърди, че интересът
от завеждането на такъв иск се свързва с допусната грешка от работодателя при отразяването на правното
основание за уволнението в трудовата книжка или други документи.Конкретният
случай не е такъв: ищцата оспорва изцяло законността на извършеното
прекратяване на трудовото й правоотношение на основанието, посочено от работодателя и отразено в трудовата книжка.Т.е. ищцата няма правен интерес от предявяване на иск по чл. 344, ал.1, т.4
от КТ , тъй като не претендира, че
е уволнена на основание, различно от
това, което е записано в трудовата й книжка.Предвид
на това , този иск е процесуално недопустим и производството по него следва да
бъде прекратено.
2.Относно обстоятелствата, на които се основават исковете
:
По отношение
на иска за признаване за незаконно
уволнението на ищцата , извършено със Акт за прекратяване №26 от
106-2012г. на Кмета на Община С. и отмяна на последния :
Ищцата работеше
по трудово правоотношение в Община С. на длъжност „ готвач „, като трудовите
функции, които изпълняваше са посочени в длъжностна характеристика.На
12.06-2012г. трудовото правоотношение
със същата е прекратено на основание чл. 328, т.5 от КТ – поради липса на
качества на работника за ефективно изпълнение на работата.В случая ищцата е
изпълнявала работата си неефективно и некачествено в един продължителен период
от време.Твърди, че налице е липса на съответни професионални или личностни
умения у същата за да изпълнява
ефективно работата си.Работодателя е установил както липса на професионални качества / знания, умения / , така и липса на
установените в длъжностната характеристика качества/умения , като : „умение за
работа в екип ,” „лоялност” , „ организираност „, „ отговорност „ и „ Конкретност”/.Твърди, че ищцата в периода
от 01.03-2012г. до датата на уволнението, е
проявявала „нетолерантност и грубост
към колегите си „, „висок тон , неучтиво и некултурно поведение спрямо
външни лица „.Установено е , че ищцата е
проявила трайно липсата на качества, като е проявявала конфликтност / както по
отношение на колегите си, така и по отношение на граждани /, нетолерантност,
грубо и неадекватно отношение.От друга страна, недостатъчните й природни
дадености като схватливост, възприемчивост и сръчност , препятства ефективно
изпълнение на трудовите функции от страна на ищцата.
Твърди, че липсата на качества у ищцата да изпълнява
ефективно трудовите си задължения е безспорно доказана и е основание за
прекратяване на трудовото правоотношение със същата.
В исковата
молба ищцата твърди за незаконосъобразност и неоснователност на прекратяването на трудовото й правоотношение , поради това , че
работодателят не е отправил предизвестие
съобразно разпоредбата на чл. 326, ал.2 от КТ.Това твърдение е невярно- на
ищцата е връчено предизвестие , което тя е
получила на 12.06-2012г.и в същото е
уведомена , че при неспазването на срока на предизвестието , ще й бъде
изплатено обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ.
Не са налице
твърдяните от ищцата нарушения на императивни разпоредби на КТ. В случая не е
налице съкращаване на длъжността , както се твърди , а прекратяване на трудовото правоотношение на
основанието чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ – безвиновно и за осъществяването на същото КТ не предвижда
изискване на съгласие на синдикалния
орган.
Обжалваният акт има предписаното
в закона съдържание и считам същата за
законосъобразна въпреки непосочването на факти и обстоятелства за издаването
й.Посочване на фактическите обстоятелства – „ мотивите „ не са същинското
волеизявление на административния орган , а
обосновка по издаването на административния акт поради което и липсата на мотиви не е
основание за незаконосъобразност , съгласно трайната съдебна практика.
В
съдебно заседание претенцията се поддържа чрез процесуален представител –
адв.Т.Т. *** .
Ответната страна – Община С. , въпреки
редовно призоваване, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът от фактическата страна намира за установено следното : По
делото не се спори , че ищцата Ж. Т.Е. с ЕГН **********
*** работила в ответната Община С. на
длъжност готвач , съгласно
трудов договор № 0000210/ 15.05-2008г. , сключен за неопределено време.Не се спори,
че с Акт за прекратяване № 0000026 от 12.06-2012г.на
ответната страна - на Кмета на Община С.
трудовото правоотношение с ищцата Ж. Т.Е.
било прекратено на основание чл.
328, ал.1, т.5 от КТ , затова и предявен настоящият иск.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира иска за основателен и счита,че следва да се уважи по следните
съображения : Съдът счита, че при
уволнение на основание чл. 328, ал.1 ,
т.5 от КТ „ при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работа „ упражняването
на събективното потестативно право на работодателя едностранно да прекрати трудовия договор на това основание съответно и предпоставя задължението му да
отрази в заповедта за уволнение - Акт за прекратяване на трудовото
правоотношение с работника - конкретните
фактически и правни основания , които мотивирали решението му да прекрати трудовия договор на това основание .
Съдът счита, че непосочването
на фактически и правни основания за уволнението в заповедта- Акт за
прекратяване № 0000026/ 12.06-2012г. съставлява
самостоятелно основание за признаване уволнението за незаконно при
уволнение поради липса на качества за ефективно изпълнение на работа.Съдът счита,
че в случая възможностите на уволнената
работничка за адекватна съдебна защита
се ограничават .Или работникът се
поставя в състояние на процесуална изненада и в неравноправно положение спрямо работодателя.При тези обстоятелства,
съдът приема, че в същата процесна заповед - Акт за прекратяване № 0000026/
12.06-2012г.липсват каквито и да било фактически и правни основания за уволнението на ищцата Ж. Т.Е..Съдът счита, че неспазването на
определените от закона изисквания към съдържанието на заповедта, посочени в чл.
195, ал.1 от КТ / в т.ч. изискването да се посочат фактическите основания /,
дава основание на съда да приеме, че
прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е незаконосъобразно
само на формално основание и Акт за прекратяване № 0000026/ 12.06-2012г. на Кмета на Община С. следва да
бъде отменен, без да се разглежда спорът по същество.
Съдът счита, че от основателността на главния иск следва основателност
и на претенцията по чл. 344,
ал.1, т. 2 от КТ и уволнената следва да
бъде възстановена на предишната длъжност – готвач в Община С. .
По отношение на претенция, касаеща поправка на основанието на уволнението в
трудовата книжка : Предвид
гореизложеното относно
незаконосъобразността на уволнението
, съдът счита, че претенцията , с правно основание чл. 344 , ал.1 т.4 от КТ следва да се уважи и следва да бъде допусната поправка на основанието на
уволнение, вписано в трудовата книжка на ищцата Ж.Т.Е. .
По отношение на претенция, касаеща
заплащане на сумата от 2100 ,00 лв.,
представляваща обезщетение по реда на чл. 225, ал.1 от КТ : По отношение на претенцията
по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ
доказателствената тежест
пада върху ищцата и тя следва да докаже както оставането без работа , така и претърпените вреди и техния размер.От представените
копия от Разпореждане № 023-01-262 – 1 /
20.07-2012г. и копие от график за песещение на ДБТ за поддържане на регистрация се установява, че след уволнението ищцата Ж.
Т.Е. е останала без работа и е
безработна и към настоящия момент . Предвид
гореизложеното относно
незаконосъобразността на уволнението
и оставането на ищцата без работа като резултат
от него , съдът приема, че е доказано
основанието и претенцията ,
касаеща заплащане на обезщетението по реда на чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 344, ал.1 ,т.3 от КТ при
незаконно уволнение. Предвид
гореизложеното относно
незаконосъобразността на уволнението
и оставането на ищеца без
работа като резултат от него , съдът приема, че
е доказано основанието и претенцията , касаеща заплащане на
обезщетението по реда на чл. 225, ал.1 от КТ
и чл. 344, ал.1 ,т.3 от КТ
при незаконно уволнение.Съдът
счита, че съгласно чл. 228, ал.1 от КТ
, при определяне на размера на дължимото
обезщетение по чл. 225 , ал.1 от КТ , се взема предвид брутното трудово възнаграждение ,
получено за месеца, предхождащ уволнението. Вещо лице , извършило
съдебно-счетоводна експертиза по делото В.Т.Г. със заключението си №5337/
04.12-2012г. доказва, че брутното
трудово възнаграждение на ищцата Ж. Т.Е.
през месец, предхождащ уволнението състави сумата от 356,40 лв..Вещо лице със заключението си
доказва, че размерът на обезщетението по
реда на чл. 225 , ал.1 от КТ за 6 месеца
състави сумата от 2138 ,40 лв./ две хиляди сто тридесет и осем лева и
40 стотинки / .Съдът приема и цени заключението на вещо лице, тъй като няма
основания да се съмнява в компетентността и безпристрастието на вещото лице,
още повече, че същото заключението не е било оспорено от страните по делото. С
оглед заключението на вещо лице, съдът намира за основателна и доказана претенцията, касаеща
заплащане на сумата от 2100,00 лв., представляваща обезщетение по реда на чл. 225 , ал.1 от КТ за 6 месеца, за времето , през което ищцата е останала без
работа, т.к. увеличение на иска не е направено до размер на 2138, 40 лв. ,
която сума – 2100,00 лв. ответната
страна и следва да бъде осъдена да заплати на ищцата ,
ведно със законната лихва върху
тази сума от 2100 ,00 лв., начиная от
завеждане на иска -10.08-2012г. до
окончателното й изплащане, въпреки, че
шестмесечния срок изтече през
месец декември 2012 г..
Съдът счита, че на основание чл. 242 ,
ал.1 от ГПК следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на
решението в тази му част.
По отношение на претенция , касаеща заплащане на
сумата от 350 ,00 лв. , представляваща
обезщетение по реда на чл. 220 , ал.1 от КТ : Съдът
счита, че по делото се налице данни, че ответната страна- работадателят не е
отправил до работничката предизвестие в
срока по чл. 326, ал.2 от КТ.Затова, съдът счита, че ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати на ищцата сумата
от 350,00лв., както се претендира , представляваща обезщетение по реда на чл. 220 , ал.1 от КТ,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от завеждане на на иска
-10.08-2012г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 220, ал.1 от КТ.
По отношение на претенция
касаеща заплащане на сумата от
350 лв. , представляваща обезщетение по реда на чл. 224 , ал.1 от КТ : Съдът
счита, че по делото се налице данни, че ответната страна- работадателят не е
изплатила на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по реда на чл. 224, ал.1 от КТ .Затова, съдът счита, че ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от
350,00лв., както се претендира , представляваща
обезщетение по реда на чл. 224 , ал.1
от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от завеждане на на
иска -10.08-2012г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 224, ал.1 от КТ.
Предвид искането и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът счита, че
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата Ж. Т.Е.
направените по делото разноски в
размер на 450,00 лв./ четиристотин и петдесет лева / , а на
К. районен съд да заплати
държавна такса в размер на 209,00
лв./ двеста и девет лева /, както и да
заплати на КРС направените по делото разноски в размер на 100,00 лв. .
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
1.
ОТМЕНЯ Акт за
прекратяване № 0000026 от 12.06-2012г. на Кмета на Община С. , с
който трудовото правоотношение с ищцата Ж. Т.Е.
с ЕГН ********** *** било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ - „ при
липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работа „ ,
на основание чл. 195, ал.1 от КТ, като незаконосъобразен.
2. ВЪЗСТАНОВЯВА ищцата Ж. Т.Е.
с ЕГН ********** *** на заеманата от нея по-рано длъжност- готвач в Община С. , на основание чл. 344, ал.1 т. 2 от КТ.
3. ДОПУСКА поправка на основанието на уволнение, вписано
в трудовата книжка на ищцата Ж.Т.Е. с ЕГН
********** *** . с правно
основание чл. 344 , ал.1 т.4 от КТ.
4.ОСЪЖДА Община С.
да заплати на ищцата Ж.Т.Е. с ЕГН
********** *** СУМАТА от 2100,00
лв./ две хиляди и сто лева / , представляваща
обезщетение по реда на чл. 225 , ал.1 от КТ за 6 месеца,
за времето , през което ищцата е останала без работа, ведно със
законната лихва върху тази сума от 2100
,00 лв., начиная от завеждане на иска -10.08-2012г. до окончателното й изплащане , с правно
основание чл. 344, ал.1 т. 3 от КТ.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в тази му част, на основание чл.
242, ал.1 от ГПК.
5. ОСЪЖДА Община С. да заплати на Ж.Т.Е. с ЕГН ********** *** СУМАТА от 350,00лв./ триста и петдесет лева / , представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по
реда на чл. 220 , ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от
350,00 лв. , начиная от завеждане на на иска -10.08-2012г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 220, ал.1 от КТ.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в тази му част, на основание чл.
242, ал.1 от ГПК.
6. ОСЪЖДА Община С. да заплати на Ж.Т.Е. с ЕГН ********** *** СУМАТА от 350,00лв./ триста и петдесет лева / , представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по реда на чл. 224, ал.1 от КТ
ведно със законната лихва върху тази сума от 350,00 лв. , начиная от завеждане
на на иска -10.08-2012г. до
окончателното й изплащане, на основание
чл. 224, ал.1 от КТ.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в тази му част, на основание чл.
242, ал.1 от ГПК.
7. ОСЪЖДА Община С. да заплати на Ж.Т.Е. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски
в размер на 450,00 лв./ четиристотин и
петдесет лева / , а на К. районен съд да заплати държавна такса в размер на 209,00 лв./ двеста и девет лева /, както
и да заплати на КРС направените по
делото разноски в размер на 100,00 лв. / сто лева / .
Решението може да се обжалва пред Б. окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :