№ 3435
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110152707 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 52707 от 2021 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано
е въз основа на Искова молба, вх. № 52400/10.09.2021г. на СРС.
Ищецът „***“ ЕАД е предявил срещу ИВ. Г. ИВ., Г. ИВ. Г., В. АНГ.
ИВ. и Д. В. Г. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на „***“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ж.к. "Д.",
1
***, всеки по / от следните суми:
4
2478,11 лева за главница за доставена за периода м.05.2017г.-
м.04.2019г. до топлоснабдения имот топлинна енергия, както
и 15,03 лева за извършено дялово разпределение за периода
м.08.2018г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва върху
сумите от подаване на исковата молба (10.09.2021г.) до
окончателното им изплащане;
611,95 лева за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-27.08.2021г. и лихва за забава
върху сумата за дялово разпределение в размер на 3,85 лева
за периода 15.09.2018г.-27.08.2021г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците за
процесния период съществува облигационно отношение въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в
изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като те не заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията. За насрочените по делото публични съдебни заседания
ищецът не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците ИВ. Г. ИВ., Г. ИВ. Г., В. АНГ.
ИВ. и Д. В. Г. чрез адв. Р. Р. - АК-София, са депозирали Отговор на исковата
молба, вх. № 96531/26.11.2021г. на СРС, в който оспорват предявените искове
като недопустими и неоснователни. Твърдят, във връзка със сумите за дялово
разпределение, че ищецът няма право да предявява чужди права пред съд, а
искането му е недопустимо. Оспорва се ответниците да са собственици или
носители на вещно право върху топлоснабдения имот, съответно да са
потребители на топлинна енергия за него. Оспорва се методиката, по която се
начисляват сумите за дялово разпределение, като това ставало произволно.
Обосновава се, че не се дължат лихви за забава, а нормите в общите условия,
уреждащи падежа на задълженията на главници, били нищожни. Затова и
ответниците не били поставяни в забава. Изрично се заявява, че не се
оспорват счетоводните вписвания на ищеца, както и количеството на
доставената топлинна енергия. Прави се възражение за погасяване на
задълженията по давност. В насрочените по делото публични съдебни
2
заседания ответниците не се явява и не изпращат представител, съответно се
представляват от адв. Р., която в хода на устните състезания изразява
становище за неоснователност на предявените искове.
Третото лице – помагач „***“ ЕООД е депозирало молба, вх. №
13997/26.01.2022г. на СРС, в която негов процесуален представител изразява
становище за основателност на предявените искове. За насроченото по делото
публично съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и поведението на ответника,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество. По аргумент от чл. 36, ал. 1 от ОУ на
топлоснабдителното предприятие искът за заплащане на задължения за
дялово разпределение не е недопустим, като съображенията в тази връзка от
ответниците и посочената от тях съдебна практика, която няма задължителен
характер, не могат да бъдат споделени.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването
на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия
между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, включително сумите за дялово
разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното заверено копие, с Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./ от
1
19.12.1990г., Г. ИВ. Г. и Д. В. Г. са закупили / идеална част, а ИВ. Г. ИВ. и
2
1
В. АНГ. ИВ. също / идеална част от недвижим имот - апартамент в град
2
София, ж.к. "Д.", бл. 227, ет. 2, ап. 8, идентичен с топлоснабдения имот.
Доколкото няма данни, позволяващи да се приеме друго, то всеки от
1
купувачите е станал собственик на / от процесния имот. Няма данни
4
дяловете на съсобствениците да са прехвърлени в последствие другиму,
поради което следва да се приеме, че и през процесния период те са тяхна
собственост.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;
3
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и
пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между
клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното
дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо
съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на
ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т.
42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма,
макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените
от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи,
облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със
собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за
доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или
титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-
гр.д.420/2009г.-ІVг.о.). При това положение следва да се приеме, че между
страните е налице облигационно отношение за доставка на топлинна енергия
1
за процесния имот, като всеки от ответниците отговаря за / част от
4
съответните възникнали в тази връзка вземания.
Ответниците не оспорват количествата доставена топлинна енергия и
нейната стойност. Останалите суми са оспорени като основание, но не и като
размер.
С оглед периода, за който се отнасят процесните вземания, и датата, на
която е депозирана исковата молба (10.09.2021г.), съдът намира, че погасени
по давност /тригодишна такава по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, (ТР 3/2011-2012-
ОСГТК)/ са вземанията за главница за топлинна енергия за периода
м.05.2017г.-м.06.2018г. в общ размер от 950,45 лева. Така дължимата общо за
апартамента сума остава 1527,66 лева. Вземанията за дялово разпределение
не са погасени по давност, доколкото за тях този тригодишен срок не е
изтекъл. Същото се отнася и за лихвите за забава върху тях. Що се касае до
лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия, при отчитане на
погасените по давност суми и преценка на съда по реда на чл. 162 ГПК, се
установява, че дължими са суми в размер от 376,78 лева.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми,
съдържащи се в отговора на исковата молба, са неоснователни. Следва да се
изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответниците в качеството им на потребители (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски имат и ищеца, и ответниците.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
4
общо 556,91 лева за разноски в първоинстанционното производство с
включена пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение от 100,00
1
лева, като от тази сума всеки ответник следва да заплати по / част.
4
Съобразно изхода от спора и с оглед доказаните разноски от страна на
ответниците, на същите следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение, като ищецът заплати на всеки ответник по 38,12 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
ИВ. Г. ИВ., ЕГН **********, Г. ИВ. Г. , ЕГН **********, В. АНГ. ИВ., ЕГН
**********, и Д. В. Г. , ЕГН **********, да заплатят на „***“ ЕАД, ЕИК
*********, във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в
1
град София, ж.к. "Д.", ***, всеки по / от следните суми:
4
1527,66 лева за главница за доставена за периода м.07.2018г.-
м.04.2019г. до топлоснабдения имот топлинна енергия, както
и 15,03 лева за извършено дялово разпределение за периода
м.08.2018г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва върху
сумите от подаване на исковата молба (10.09.2021г.) до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за главница за топлинна енергия за
горницата общо над 1527,66 лева до пълния предявен
размер от общо 2478,11 лева и за периода м.05.2017г.-
м.06.2018г.;
376,78 лева за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-27.08.2021г. и лихва за забава
върху сумата за дялово разпределение в размер на 3,85 лева
за периода 15.09.2018г.-27.08.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за лихва върху главницата за
топлинна енергия за горницата от общо 376,78 лева до
пълния им предявен общ размер от 611,95 лева.
ОСЪЖДА ИВАН Г. И. , ЕГН **********, Г. ИВ. Г. , ЕГН **********,
В. АНГ. ИВ., ЕГН **********, и Д. В. Г. , ЕГН **********, да заплатят на
„***“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо
556,91 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство
1
(гр.д. № 52707/2021г. на СРС), като всеки от тях заплати по / от посочената
4
сума.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК *********, и да заплати на ИВ. Г. ИВ. ,
ЕГН **********, Г. ИВ. Г. , ЕГН **********, В. АНГ. ИВ., ЕГН **********,
и Д. В. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, по 38,12 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство (гр.д. №
52707/2021г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „***“ ЕООД в качеството
му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
5
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6