РЕШЕНИЕ
№ 691
гр. Бургас , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20202120104729 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от „Кортекс Трейдинг“
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Буная“ №2 против ПЛ. СТ. П. с ЕГН ********** от гр.Бургас, ж.к......, с
която е направено искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 3 752лв.- непогасена главница по договора, сумата от 140лв.-договорна
лихва за периода от 30.11.2019г. до 17.08.20г.; сумата от 2 427.88лв.
неустойка за периода от 30.11.2019г. до 17.08.20г., ведно със законната лихва
върху всички суми от 18.08.2020г. до окончателното им изплащане.
В с.з. исковите претенции се поддържат.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който
оспорва исковите претенции за лихва и неустойка.
В с.з. предявените претенции се оспорват.
Бургаският районен съд, като взе предвид искането на молителя,
събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното.
1
На 24.07.2019г. между страните по делото е сключен договор за заем, по
силата на който „Кортекс Трейдинг“ АД- в качеството на заемодател, е
предоставил на ответника П.П., в качеството му на заемател, сумата от
5000лв. Последната е следвало да бъде върната от ответника на 11 равни
месечни вноски по 416лв., плюс 12 вноска в размер на 424лв.
По делото между страните няма спор, че ответникът е заплатил
вноските за месец август, септември и октомври 2019г., след което е
преустановил плащането по договора.
В отговора на исковата молба ответникът изрично е посочил, че не
оспорва задължението за главница по договора в размер на 3752лв., поради
което в тази част претенцията следва да бъде уважена.
В чл.1 договора е предвидено, че ответникът дължи и лихва в размер на
основния лихвен процент плюс 2.8 пункта върху заеманата сума за периода
на ползването. В чл. 2 от договора е посочена, че лихвата се заплаща от
заемателя след изтичане на срока на договора и е дължима към последната
месечна вноска.
Съдът намира, че в случая претенцията за лихва в размер на 140лв. за
периода от 30.11.2019г. до 17.08.20г е основателна. В случая лихвата е
договорената върху „заеманата сума“ и е платима в края на договора. Сумата,
която е договорена и предадена по силата на договора е в размер на 5000лв.,
поради която върху тази главница следва да се начисли предвидената
договорна лихва.
Предвид изложеното иска в тази част следва да бъде уважен.
В чл.9 от Договора се предвижда, че в случай на забавяне от която и да
е от страните виновната страна дължи неустойка в размер на 0.5% за всеки
просрочен ден.
Съдът следи служебно и дължи произнасяне по отношение на
евентуална нищожност на неустоечна клауза поради противоречие с добрите
нрави - така в ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, т. 3, решение № 178 от
26.02.2015 г., по т. д. № 2945/2013 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 6 от
7.01.2019 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1584/2018 г.
2
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Това са
принципите на на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото
облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на нарушението
на добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а
не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект.
Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна като
нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие заплащането й ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора –или неустойката
ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са
й придадени от страните. Преценката за накърняване пределите на
нравствената допустимост в тази хипотеза следва да се основава на вида на
неизпълнението, за обезщетяването на което е уговорена неустойката, на
начина на определянето й –като глобална сума или процент от главницата, на
базата на начисляването й-съотношение между задължението и
предварително определеното обезщетение за вредите/възможни са и редица
други критерии. Неустойката за забава обезщетява вредите на кредитора за
периода докато е налице състояние на неизпълнение на задължението на
длъжника .
В конкретния случай така посочената неустойка –по 0,5% от
стойността на дължимата сума за всеки ден просрочие, излиза извън
пределите на нейната обезпечителна функция –тя е прекомерна по размера си
и фактически води до неоснователно накърняване на имуществените
интереси на ответника за сметка на неоснователно обогатяване на ищеца,
което нарушава принципите на добрите нрави. Видно от съдържанието на
сключения договор в случая принципът на справедливостта е нарушен.
Налице е не само безспорно несъответствие между размера на уговорената
неустойка и очакваните при сключването на договора вреди за кредитора,
произтичащи от неизпълнението на конкретното договорно задължение. Така,
както тази неустойка е договорена, излиза извън пределите на
3
обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция и като целяща
единствено повторно възнаграждение на кредитора за извършените от него
услуги, води до неоснователното му обогатяване, което е в противоречие с
добрите нрави. Защото без да е налице каквато и да е вреда от забавеното
изпълнение на ответника-длъжник /поне липсват доказателства за претърпени
каквито и да е вреди /, кредиторът е уговорил в своя полза заплащане на
неустойка, равняваща се на 180 % годишно спрямо сумата – неизплатена
главница, което води до очевидния извод, че се цели не обезщетяване на
евентуално претърпените вреди /по аргумент от чл. 92 от ЗЗД/, а
неоснователно обогатяване –при сравнение с прихода, който ищецът би
получил, ако сумата бе вложена в банка и върху нея се изчисляват лихви или
ако върху сумата би се дължала законна лихва- в този смисъл и Решение №
1247 от 17.07.2018 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 811/2018 г.
Единствено за изчерпателност на съдебния акт следва да се посочи, че
посочената клауза от договора е неясна, доколко се предвижда, че в случай на
забавяне от която и да е от страните виновната страна дължи неустойка в
размер на 0.5% за всеки просрочен ден, но не се посочва вземането, върху
което следва да се определи неустойката за всяка една от страните.
От своя страна нищожността на неустоечната клауза изключва
наличието на валидно възникнало в полза на ищцовото дружество вземане за
неустойка за неизпълнение, което би могло да се претендира по реда на чл.
92, ал. 1 ЗЗД. Поради това предявеният иск за сумата 2427.88лв. неустойка за
периода от 30.11.2019г. до 17.08.20г. следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на претенцията за законна лихва върху предявените и
уважени искове, съдът намира, че такава следва да се присъди. Това е така,
тъй като в случая вземането на ищеца в размер на 140лв. е за договорна,
възнаградителна лихва.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
възложат в тежест на ответника направените от ищеца разноски в размер на
485.86лв., за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска. Ответната страна е направила искане за
присъждане на разноски, каквито й се дължат, съобразно отхвърлената част
4
от иска, в размер на 192.08лв.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПЛ. СТ. П. с ЕГН ********** от гр.Бургас, ж.к. ..... да
заплати на „Кортекс Трейдинг“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Буная“ №2 сумата от 3 752лв.-непогасена главница
по договор за заем от 24.07.2019г, както и сумата от 140лв.-договорна лихва
за периода от 30.11.2019г. до 17.08.20г., ведно със законната лихва върху
сумите от 18.08.2020г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кортекс Трейдинг“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Буная“ №2 против ПЛ.
СТ. П. с ЕГН ********** от гр.Бургас, ж.к...... иск за сумата от 2 427.88лв.
неустойка за периода от 30.11.2019г. до 17.08.20г., ведно със законната лихва
от 18.08.2020г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ПЛ. СТ. П. с ЕГН ********** от гр.Бургас, ж.к. ..... да
заплати на „Кортекс Трейдинг“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Буная“ №2 сумата от 485.86лв. съдебно –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Кортекс Трейдинг“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Буная“ №2 да заплати на ПЛ. СТ. П. с
ЕГН ********** от гр.Бургас, ж.к. ....сумата от 192.08лв. съдебно –деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5