Решение по дело №343/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 260012

 

 

гр. Пловдив, 24.09.2020 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ граждански състав, в открито заседание на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                                         РУМЯНА ПАНАЙОТОВА                                                                                           

 

при участието на секретаря НЕЛИ БОГДАНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 343/2020 г., намира за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 15692/09.12.2019 г. от О.П.б. БУЛСТАТ ********* против решение № 574/25.10.2019 г., постановено по г. д. № 32/2019 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която О.П.б. е осъдена да заплати на „М Д.С.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 379 245.00 лева, по предявения евентуален иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД, като сума, с която Община се е обогатила за сметка на  дружество, ведно с обезщетение за забавено плащане върху сумата от завеждане на исковата молба (07.03.2016 г.) до окончателно изплащане.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

Постъпила е насрещна въззивна жалба вх. № 2553/25.02.2020 г. от „М Д.С.“ ЕООД, ЕИК ********* против решение № 574/25.10.2019 г., постановено по г. д. № 32/2019 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която е отхвърлен иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, хипотеза 1 от ЗЗД, предявен от „М Д.С." ЕООД, *** Б., БУЛСТАТ *********, за сумата от 379 245.00 лева, като платена на нищожно правно основание, ведно с обезщетение за забавено плащане върху сумата от завеждане на исковата молба (07.03.2016 г.) до окончателно изплащане.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

І. за предмета на исковото производство:

В първоначалната искова молба е предявен иск от „М Д.С.“ ЕООД, ЕИК ********* за осъждане на О.П.Б. БУЛСТАТ ********* да заплати сумата от 379 245.00 лева, като платена на нищожно правно основание иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, хипотеза 1 от ЗЗД.

С молба вх. № 6932/27.05.2019 г. (л. 308 от делото на ОС), ищецът е направил изменение на иска като е заявил, при условията на евентуалност, съдът да се произнесе като осъди ответника да заплати процесната сума като такава, с която О.П.б. се е обогатила неоснователно за сметка на „М Д.С.“ ЕООД – иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД. Тази претенция е включена в доклада на съда за предмета на спора (след продължително във времето изясняване на неговото съдържание, включително и след влизане в сила на съдебно решение по преюдициален спор, извършен в съдебно заседание на 28.05.2019 г. (л. 311 – 312 от делото на ОС). Ответникът изрично е заявил, че няма възражение по доклада. Очевидно ответникът е приел, че предметът на спора е такъв, какъвто е очертан от съда. Следва да бъде отбелязано, че от процесуална гледна точка не е налице същинско изменение на иска по смисъла на чл. 214 от ГПК, а последващо обективно съединяване на искове по инициатива на ищеца, което може да бъде сторено във всеки един момент от приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд. След като съдът го е приел за съвместно разглеждане и другата страна не е възразила, няма пречка и този иск да стане предмет на общото исково производство.

В този смисъл е неоснователно възражението на О.П.Б. във въззивната жалба, че съдът се е произнесъл по непредявен иск.

ІІ. по същество на иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, хипотеза 1 от ЗЗД за осъждане на О.П.Б. БУЛСТАТ ********* да заплати на „М Д.С." ЕООД, ЕИК ********* сумата от 379 245.00 лева, като платена на нищожно правно основание, ведно с обезщетение за забавено плащане върху сумата от завеждане на исковата молба (07.03.2016 г.) до окончателно изплащане:

В исковата молба се твърди, че ответникът не е собственик на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор *****.***.****, по КККР на гр. П.Б. с площ от 12 272 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, ведно с построените в поземления имот сгради, а именно; друг вид обществена сграда с идентификатор *****.***.****.1 с площ от 974 кв. м., брой етажи 1; друг вид обществена сграда с идентификатор *****.***.****.2 с площ от 56 кв. м., брой етажи 1; друг вид обществена сграда с идентификатор *****.***.****.3 с площ от 11 кв. м., брой етажи 1, който имот по документ за собственост представлява терен с площ от 12 754 кв. м., представляващ VIII – „П.У.К." в кв. 2 по плана на гр. П.Б.. при съседи: от изток - улица, от запад - улица: от север: УПИ IV- Б.К.и УПИ IX - Б.У.К., от юг: север: УПИ IV - Б.К.и от юг: УПИ X - С.К. и XI - „П.", ведно с построения в имота плувен басейн с площ от 1 225 кв. м. и кабини със застроена площ от 100 кв. м., както и всички сгради и подобрения в него; Поземлен имот с идентификатор *****.***.****, по КККР на гр. П. Б., с площ от 2 767 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, който по документ за собственост (АОС № 1047/14.02.2005 г.) представлява терен с площ от 2 909 кв. м., представляващ УПИ X - „С.К.", в кв. 2 по плана на гр. П.Б., при съседи: от изток: УПИ VII - „Хотел", от запад: XI - „П.", от север: УПИ VlІl - П.У.К. и от юг: алея, ведно с построеното в имота баскетболно игрище, както и всички сгради и подобрения в него; Поземлен имот с идентификатор *****.***.****, по КККР на гр. П.Б., с площ от 823 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, който имот по документ за собственост, представлява терен с площ от 882 кв. м., представляващ УПИ XІ „П.", в кв. 2 по плана на гр. П.Б., при съседи: от изток: УПИ X - „С.К.", от запад: улица, от север: УПИ VІІl - П.У.К. и от юг: алея, както и всички сгради и подобрения в него; Поземлен имот с идентификатор *****.***.****, по КККР на гр. П.Б., с площ от 3 349 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, който имот по документ за собственост, представлява незастроен терен с площ от 3 321 кв. м., представляващ УПИ VI - „Б.Р.К.", в кв. 2 по плана на гр. П.Б., при съседи: от изток: улица, от запад: УПИ IX - Б.У.К., от север: УПИ IV - Б.К.и от юг: УПИ Vlll- П.У.К. и всички сгради и подобрения в него; Поземлен имот с идентификатор *****.***.****, по КККР на гр. П.Б., с площ от 892 кв. м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг обществен обект, комплекс, който имот е образуван чрез разделянето на поземлен имот със стар идентификатор: *****.***.****, по КККР на гр. П.Б., с площ от 1 784 кв. м., с трайно предназначение на територията; урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, който имот по документ за собственост (АОС № ****/14.02.2005 г.), представлява Незастроен терен с площ от 1 879 кв. м., представляващ УПИ VII „Хотел", в кв. 2 по плана на гр. П.Б., при съседи: от изток- улица, от запад: УПИ X - С.К. от север: УПИ VlІl - П.У.К. и от юг: алея и всички сгради и подобрения в него.

Това твърдение е неоснователно и се доказва от съдебно решение № 375/02.12.2016 г., постановено по г. д. № 114/2016 г. по описа на ОС – Стара Загора, влязло в сила (г. д. № 114/2016 г. по описа на ОС – Стара Загора е приложено), с което е прието, че О.П.б. е собственик на тези имоти.

Твърди се, че ищецът е закупил процесните имоти от Т. Г. П. ЕГН **********, в качеството на едноличен търговец с фирма „П. – П.Б. – Т. П.“, ЕИК *********. Това твърдение е основателно и се доказва от представения препис от нотариален акт № 129, том І, рег. № 1017, дело № 107/2011 г. на нотариус Н.Б., рег. № 167 (л. 25 – 27 от делото на ОС).

В исковата молба е посочено, че цитираният договор за покупко - продажба на недвижими имоти е нищожен, тъй като продавачът не е бил собственик. Това твърдение е неоснователно. Обстоятелството, че продавачът не е собственик на един недвижим имот не води до нищожност на сделката, но не може да настъпи целеният вещноправен ефект от нея. В този смисъл не е нищожно основанието за плащането на процесната сума.

Ето защо следва да бъде отхвърлени искът с правна квалификация чл. 55, ал. 1, хипотеза 1 от ЗЗД за осъждане на О.П.Б. БУЛСТАТ ********* да заплати на „М Д.С." ЕООД, ЕИК ********* сумата от 379 245.00 лева, като платена на нищожно правно основание.

До тези правни изводи е достигна и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази му част, следва да бъде потвърдено.

След като главният иск е отхвърлен, се дължи произнасяне и по евентуално предявения.

ІІІ. по същество на евентуалния иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД за осъждане на О.П.Б. БУЛСТАТ ********* да заплати на „М Д.С." ЕООД, ЕИК ********* сумата от 379 245.00 лева, като сума, с която Община се е обогатила за сметка на дружество, ведно с обезщетение за забавено плащане върху сумата от завеждане на исковата молба (07.03.2016 г.) до окончателно изплащане:

Ищецът твърди, че е заплатил на ответника сумата от 379 245.00 лева. Това обстоятелство се доказва от заключението на счетоводната експертиза (л. 336 от делото на ОС). Сумата е платена на три превода (л. 111, 112 и 113 от делото на ОС), за което е издадена фактура № 5237/01.08.2011 г. (л. 110 от делото на ОС).

Посочено е, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и обогатяването е неоснователно. Това твърдение е неоснователно. Ищецът е заплатил процесната сума в изпълнение на свое задължение, поето с договор между него и Т. Г. П. ЕГН **********, в качеството на едноличен търговец с фирма „П. – П.Б. – Т. П.“, ЕИК *********, видно от текста на този договор, изповядан с нотариален акт № 12, том ІІ, рег. № 1175, дело № 183/2012 г. на нотариус Н.Б., рег. № 167 (л. 28 – 29 от делото на ОС).

Няма твърдения или доказателства този договор да е преустановил своето действие.

В случая отношенията между Т. Г. П. ЕГН **********, в качеството на едноличен търговец с фирма „П. – П.Б. – Т. П.“, ЕИК ********* и О.П.б. са ирелевантни.

Следователно „М Д.С." ЕООД, ЕИК ********* не е изпълнило чуждо задължение по смисъла на чл. 74 от ЗЗД, а е изпълнило едно свое действително и все още съществуващо задължение, на основание валиден договор.

Ето защо не е налице хипотезата на чл. 59 от ЗЗД – ответникът не се е обогатил без основание. При това положение и този иск следва да бъде отхвърлен.

До тези правни изводи е достигна и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази му част, следва да бъде потвърдено.

ІV. за разноските:

С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъдено „М Д.С." ЕООД, ЕИК ********* да заплати на О.П.Б. сумата от 20 695.00 лева, представляваща разноски пред двете инстанции.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р       Е      Ш       И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 574/25.10.2019 г., постановено по г. д. № 32/2019 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която е отхвърлен иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, хипотеза 1 от ЗЗД, предявен от „М Д.С." ЕООД, *** Б., БУЛСТАТ *********, за сумата от 379 245.00 лева, като платена на нищожно правно основание, ведно с обезщетение за забавено плащане върху сумата от завеждане на исковата молба (07.03.2016 г.) до окончателно изплащане.

ОТМЕНЯ решение № 574/25.10.2019 г., постановено по г. д. № 32/2019 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която О.П.б. е осъдена да заплати на „М Д.С.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 379 245.00 лева, по предявения евентуален иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД, като сума, с която Община се е обогатила за сметка на  дружество, ведно с обезщетение за забавено плащане върху сумата от завеждане на исковата молба (07.03.2016 г.) до окончателно изплащане, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД на „М Д.С.“ ЕООД, ЕИК ********* за осъждане на О.П.б. да заплати сумата 379 245.00 лева, като сума, с която Община се е обогатила за сметка на  дружество, ведно с обезщетение за забавено плащане върху сумата от завеждане на исковата молба (07.03.2016 г.) до окончателно изплащане.

ОСЪЖДА „М Д.С." ЕООД ***79317 със седалище и адрес на управление:*** да заплати на О.П.Б. БУЛСТАТ ********* сумата от 20 695.00 (двадесет хиляди шестстотин деветдесет и пет) лева, представляваща разноски пред двете инстанции .

Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

 

 

 

                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               

 

 

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: