№ 1591
гр. Варна , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти ноември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20203100502158 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 1000/27.02.2020 год., ВРС – XLI състав е отхвърлил предявените от
„Мелон България“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Мария Луиза“ №100, ет.3, срещу М. В. Р. , с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „Петър
Райчев“ №2, вх.Е, ет.3, ап.7 искове за осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество следни вземания, които да придобити от ищеца по силата на Договор за
прехвърляне на вземания от 02.04.2018г. сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД:
сумата от 500 лева, представляваща просрочена главница по Договор за издаване на
кредитна карта № 39РКО-А-1542/11/07.2006г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и М.
В. Р. ; сумата от 255 лева, представляваща договорна лихва по чл.6 от договора за кредит,
дължима за периода от 05.09.2016г. до 21.06.2019г.; сумата от 8.33 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.06.2019г. до
05.09.2019г.; сумата от 78 лева, представляваща дължими такси за обслужване на кредита,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 05.09.2019г. до окончателно изплащане на задължението, като е осъдил
1
ищеца и за разноски.
Недоволен от горното е останал ищеца, който обжалва постановеното
първоинстанционно решение. В жалбата се излага, че решението на ВРС е
незаконосъобразно, необосновано, неправилно и в постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Конкретните оплаквания се заключават в неправилност на
изводите на съда относно настъпила изискуемост на задължението с изтичане срока на
договора, при игнориране на клаузата за автоматично продължаване на неговото действие и
предвид липса на доказателства за получаване на нова кредитна карта, след изтичане срока
на валидността на първата и оттам – изтекла погасителна давност. Поддържа се наличието
на валидна облигационна връзка между страните, наличие на задължение, установено чрез
ССЕ и настъпила изискуемост на кредита на 21.06.2019 год., когато е обявена предсрочната
изискуемост на задължението по договора.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Излага доводи за правилност на постановеното решение като се позовава
на събрания по делото доказателствен материал. Оспорва изложеното от въззивника като
поддържа, че задължението се явява погасено по давност, тъй като с неиздаване на карта се
прекратява продължаването на договора и той изтича с уговорения между страните срок
31.07.2008 год. Позовава се и на неравноправност на уговорката по т.36.2 от представените
пред първоинстанционния съд ОУ за автоматично продължаване на договора, на основание
чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от приложимия ЗПК, както и на чл.143 от ЗЗП, като твърди и
неотносимост на представените с въззивната жалба такива. В допълнение оспорва и
наличието на редовно връчено уведомление на предсрочна изискуемост на кредита. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В с.з. по същество, въззивникът, с писмеан молба, поддържа жалбата и моли за
уважаването й.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, не изпраща представител. Депозира писмено
становище, с което сезира съда с искане за преценка на жалбата като неоснователна и
присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
2
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предмет на предявения осъдителен иск е вземане на ищеца, придобито по договор за
цесия от 02.04.2018 год. и произтичащо от договор за издаване на кредитна карта № 39РКО-
А-1542/11.07.2006 год., формирано като сбор от главница, договорна и законна лихва, както
и такси по обслужване на кредита.
Не е спорно между страните, че същите са такива и по договор за издаване на
кредитна карта № 39РКО-А-1542/11.07.2006 год., по силата на който кредитополучателят е
получил кредитен лимит от 500 лева, със срок на кредитната карта до 31.07.2008 год.
Установява се също така по положителен начин чрез проведената ССЕ и твърдението
на ищеца, че последното извършено плащане е на 28.11.2012 год. – вноска от 30 лева, от
който момент са преустановени и погашенията на кредитополучателя.
Така, основният спорен въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, е свързан с
прекратяването на договора, изведен с оглед релевираното с писмения отговор възражение
за погасяване на вземането по давност.
Настоящият състав намира, че по отношение на претендираното вземане за главница,
приложима е предвидената в чл.110 ЗЗД петгодишна давност, като съобразно разпоредбата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В конкретния случай, развитите от въззивника пред двете инстанции доводи са,
че изискуемостта за вземанията по договора започва да тече от момента на обявената от него
предсрочна изискуемост на задължението, упражнено на 21.06.2019 год., а тези на
ответника – от неговия падеж, като се позовава и на неравноправност на клаузите за
автоматично продължаване на договора.
За разлика от другите видове кредити, при които настъпването на предсрочната
изискуемост е обусловено не само от обективната предпоставка – неплащане на вноските,
но и от субективна предпоставка – банката да е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем, т.е. – да е изпратила уведомление до длъжника, че поради неплащане
на определени вноски, обявява кредита за предсрочно изискуем, при договорите за издаване
на кредитна карта обикновено е предвидено предсрочната изискуемост да настъпва
автоматично – при неплащане /нереволвиране/ на една или повече вноски, като
настъпването на предсрочната изискуемост не е обусловено от предприемането на
конкретни действия от страна на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и
уведомяване на длъжника по него. От горната хипотеза може да е налице и изключение,
3
като да е уговорено, че банката следва да уведоми длъжника нарочно за настъпване на
предсрочна изискуемост на дължимите суми, поради което и за определяне на началния
момент на давността следва да се съобразят постигнатите договорености между страните.
Пред настоящата инстанция, ищецът се позовава на Общите условия на Банката,
приети с решение на УС на Банката от 17.04.2007 год., които представя.
Видно от т.28 от същите, ползваният овърдрафт се превръща автоматически в изцяло
и предсрочно изискуем и Банката предприема незабавно действия за принудително
събиране на вземанията си, без да уведомява Титуляра и без да дава допълнителен срок, във
всички случаи когато е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на
Титуляра към Банката за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която
това задължение е станало изискуемо съгласно Договора и ОУ /а/ или договорът бъде
прекратен, независимо от основанието за това – считано от датата на прекратяването му /б/.
Същевременно, раздел XVII от ОУ регламентират както срока за договора и този за
ползване на овърдрафта, така и неговото прекратяване, като т.36.3 сочи, че правото на
ползване на предоставения овърдрафт се прекратява незабавно и автоматично с обявяване от
страна на Банката на овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, респективно при
настъпване на което и да е от основанията за предсрочна изискуемост съгласно т. 28.
Гореизложеното налага извода, че осъществяването на някой от предвидените в т.28
фактически състави само по себе си е основание за прекратяване на договора, без да е
необходимо волеизявление на кредитора за това или активно поведение /известие/ на
кредитополучателя по смисъла на т.36.1. А при установено последно плащане на 28.11.2012
год., дори без да се коментира изпадането в забава на длъжника много преди това, условието
за изтичане на 150 календарни дни е настъпило най-късно през 04.2013 год. От тогава до
датата на предявяване на исковата молба /05.09.2019 год./ са изтекли повече от пет години и
вземането за главница се явява погасено по давност. Погасени по давност се явяват и
вземанията за лихви и такси по договора.
Налага се извод за съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, поради което и
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на въззиваемия следва да се присъдят
сторените пред настоящата инстанция разноски – 400 лева, платено адвокатство
възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1000/27.02.2020 год., постановено по гр.д. №
14369/2019 год.на ВРС – XLI състав.
ОСЪЖДА „Мелон България“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Мария Луиза“ №100, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Р. , с ЕГН
********** и адрес гр.Варна, ул. „Петър Райчев“ №2, вх.Е, ет.3, ап.7 сумата от 400 лева,
представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5