№ 20611
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110118547 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно искове с правно основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, под евентуалност по чл. 26, ал.4, вр. ал.1 от
ЗЗД, и чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД А. В. Д. срещу „И.С.К.“ ООД,както следва:
1. прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит SO
3219/29.08.2022 г., под евентуалност на клаузата на чл. 1 и чл. 8 от договора, и за
заплащане на сумата 380,00 лева, представляваща платена без основание сума по
договора за такса за експресно разглеждане, и сумата 1106,75 лева за такса за
удължаване на срока на договора, ведно със законна лихва върху тези суми,
считано от подаване на искова молба до окончателното й изплащане;
2. прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит SO
2975/28.03.2022 г., под евентуалност на клаузата на чл. 1 и чл. 8 от договора, и за
заплащане на сумата 340,00 лева, представляваща платена без основание сума по
договора за такса за експресно разглеждане, и сумата 792,20 лева за такса за
удължаване на срока на договора, ведно със законна лихва върху тези суми,
считано от подаване на искова молба до окончателното й изплащане;
3. прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит SO
2939/25.02.2022 г., под евентуалност на клаузата на чл. 1 и чл. 8 от договора, и за
заплащане на сумата 320,00 лева, представляваща платена без основание сума по
договора за такса за експресно разглеждане, и сумата 745,60 лева за такса за
удължаване на срока на договора, ведно със законна лихва върху тези суми,
считано от подаване на искова молба до окончателното й изплащане;
4. прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит SO
2875/18.01.2022г., под евентуалност на клаузата на чл. 1 и чл. 8 от договора, и за
заплащане на сумата 360,00 лева, представляваща платена без основание сума по
договора за такса за експресно разглеждане, и сумата 838,80 лева за такса за
удължаване на срока на договора, ведно със законна лихва върху тези суми,
1
считано от подаване на искова молба до окончателното й изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че между ищеца, като
кредитополучател, и ответника, като кредитодател, са сключени 1) Договор за
потребителски кредит SO 3219/29.08.2022 г. за сумата 1900,00 лева, със срок на
кредита 30 дни; 2) Договор за потребителски кредит SO 2975/28.03.2022 г. за
сумата 1700,00 лева, със срок на кредита 30 дни;3)Договор за потребителски
кредит SO 2939/25.02.2022 г. за сумата 1600,00 лева, със срок на кредита 30 дни;
4)Договор за потребителски кредит SO 2875/18.01.2022г. за сумата в размер на
1800,00 лева, със срок на кредита 30 дни. Ищецът е заплатил всички дължими
суми по всяко кредитно правоотношение. Сочи, че по всеки договор ответното
дружество е начислило парично вземане за такса за експресно разглеждане по
заявлението за отпускане на заемите, както и такса за удължаване на срока за
договора. Ищецът оспорва валидността на клаузите, от които произтича правото
на парично вземане на ответника за двете такси, и заявява връщане на платеното
за тях. Освен това поддържа, че всяко от съглашенията се явява изцяло
недействително като сключено в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.9,
10 и т. 20 от ЗПК, за което излага подробни съображения. Претендира съдебни
разноски.
Ответникът,получил препис от искова молба с приложенията на
19.07.2024 г., в законоустановения срок е подал отговор на искова молба.
Оспорва исковете и поддържа, че договорите за заем са сключени, съобразно
приложимото право с подробни съображения. Посочва, че лихвеният процент е
фиксиран, поради което са неотносими доводите на ищеца за нарушение на
чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК; размерът на договорната лихва е в съотвествие с чл. 9 от
ЗЗД и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че клаузите по всеки договор за индивидуално
уговорени, предвид че още в заявлението за кандидатстване за всеки кредит
същите са обявени и известни на ищеца. Сочи, че таксите са за допълнителни
услуги, не касаят усвояването и управлението на кредита и не са задължително
условие за сключването на договорите. Претендира съдебни разноски. Навежда
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че страните по спора А. В. Д., като
кредитополучател, и „И.С.К.“ ООД, като кредитодател, са сключили 1) Договор
за потребителски кредит SO 3219/29.08.2022 г. за сумата 1900,00 лева, със срок
на кредита 30 дни; 2) Договор за потребителски кредит SO 2975/28.03.2022 г. за
сумата 1700,00 лева, със срок на кредита 30 дни; 3)Договор за потребителски
кредит SO 2939/25.02.2022 г. за сумата 1600,00 лева, със срок на кредита 30 дни;
4)Договор за потребителски кредит S O 2875/18.01.2022г. за сумата в размер на
1800,00 лева, със срок на кредита 30 дни.
Според чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит SO
3219/29.08.2022 г., с подписване на договора кредитополучателят заявява, че
преди подписването му е избрал доброволно да се ползва от допълнителна
незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението с искане на
потребителски кредит, предоставена от кредитодателя; ал. 2- услугата е
извършена, за което се дължи такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на потребителския кредит в размер на 380,00 лева; а на осн. чл. 1, ал.
3 тази сума се изплаща разсрочено и се включва в размера на всяка погасителна
вноска. Изяснява се, че договорът за кредит е сключен по реда на чл. 6 от
ЗПФУР, за кредитен продукт „Happy credit до заплата“, предмет са заемни
2
средства от 1900,00 лева, със срок на връщане 30 дни чрез една погасителна
вноска от 2342,70 лева, с падеж на 28.09.2022 г., при фиксиран ГЛП от 40,15 % и
ГПР от 48,44 %, като в т. 9 е посочено, че общ размер на всички плащания, с
включена такса за експресно разглеждане, е 2342,70 лв., от които 1900,00 лева за
главница, 62,70 лева – възнаградителна лихва и 380,00 лева – такса за експресно
разглеждане.
Съгласно чл. 8 от Договора, на кредитодателят предоставя допълнителна
услуга за удължаване на срока за връщане на кредита 30/45/60/75/90 календарни
дни след първоначално уговорения срок, за което се кредитополучателят заплаща
такса за удължаване на срока, съгласно Тарифата на „И.С.К.“ ООД
От Анекс №1 към договора от 04.10.2022 г. се установява, че срещу
сумата от 664,05 лв., представляваща такса за удължаване на срока за връщане на
кредита, е уговорена нова падежна дата -12.11.2022 г.
От Анекс №2 към договора от 16.11.2022 г. се установява, че срещу
сумата от 442,70 лв., представляваща такса за удължаване на срока за връщане на
кредита, е уговорена нова падежна дата 12.12.2022 г.
Според чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит SO
2975/28.03.2022 г., с подписване на договора кредитополучателят заявява, че
преди подписването му е избрал доброволно да се ползва от допълнителна
незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението с искане на
потребителски кредит, предоставена от кредитодателя; ал. 2- услугата е
извършена, за което се дължи такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на потребителския кредит в размер на 340,00 лева; а на осн. чл. 1, ал.
3 тази сума се изплаща разсрочено и се включва в размера на всяка погасителна
вноска. Изяснява се, че договорът за кредит е сключен по реда на чл. 6 от
ЗПФУР, за кредитен продукт „Happy credit до заплата“, предмет са заемни
средства от 1700,00 лева, със срок на връщане 30 дни чрез една погасителна
вноска от 2096,10 лева, с падеж на 27.04.2022 г., при фиксиран ГЛП от 40,15 % и
ГПР от 48,44 %, като в т. 9 е посочено, че общ размер на всички плащания, с
включена такса за експресно разглеждане, е 2096,10 лева, от които 1700,00 лева
за главница, 56,10 лева – възнаградителна лихва и 340,00 лева – такса за
експресно разглеждане.
Съгласно чл. 8 от Договора, на кредитодателят предоставя допълнителна
услуга за удължаване на срока за връщане на кредита 30/45/60/75/90 календарни
дни след първоначално уговорения срок, за което се кредитополучателят заплаща
такса за удължаване на срока, съгласно Тарифата на „И.С.К.“ ООД
От Анекс №1 към договора от 26.04.2022 г. се установява, че срещу
сумата от 396,10 лв., представляваща такса за удължаване на срока за връщане на
кредита, е уговорена нова падежна дата -27.05.2022 г.
От Анекс №2 към договора от 28.04.2022 г. се установява, че срещу
сумата от 396,10 лв., представляваща такса за удължаване на срока за връщане на
кредита, е уговорена нова падежна дата -26.06.2022 г.
Според чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит SO
2939/25.02.2022 г., с подписване на договора кредитополучателят заявява, че
преди подписването му е избрал доброволно да се ползва от допълнителна
незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението с искане на
потребителски кредит, предоставена от кредитодателя; ал. 2- услугата е
извършена, за което се дължи такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на потребителския кредит в размер на 320,00 лева; а на осн. чл. 1, ал.
3 тази сума се изплаща разсрочено и се включва в размера на всяка погасителна
вноска. Изяснява се, че договорът за кредит е сключен по реда на чл. 6 от
ЗПФУР, за кредитен продукт „Happy credit до заплата“, предмет са заемни
3
средства от 1600,00 лева, със срок на връщане 30 дни чрез една погасителна
вноска от 1972,80 лева, с падеж на 27.03.2022 г., при фиксиран ГЛП от 40,15 % и
ГПР от 48,44 %, като в т. 9 е посочено, че общ размер на всички плащания, с
включена такса за експресно разглеждане, е 1972,80 лева, от които 1600,00 лева
за главница, 52,80 лева – възнаградителна лихва и 320,00 лева – такса за
експресно разглеждане.
Съгласно чл. 8 от Договора, на кредитодателят предоставя допълнителна
услуга за удължаване на срока за връщане на кредита 30/45/60/75/90 календарни
дни след първоначално уговорения срок, за което се кредитополучателят заплаща
такса за удължаване на срока, съгласно Тарифата на „И.С.К.“ ООД
От Анекс №1 към договора от 28.03.2022 г. се установява, че срещу
сумата от 372,80 лв., представляваща такса за удължаване на срока за връщане на
кредита, е уговорена нова падежна дата – 26.04.2022 г.
От Анекс №2 към договора от 26.04.2022 г. се установява, че срещу
сумата от 372,80 лв., представляваща такса за удължаване на срока за връщане на
кредита, е уговорена нова падежна дата – 26.05.2022 г.
Според чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит SO
2875/18.01.2022г., с подписване на договора кредитополучателят заявява, че
преди подписването му е избрал доброволно да се ползва от допълнителна
незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението с искане на
потребителски кредит, предоставена от кредитодателя; ал. 2- услугата е
извършена, за което се дължи такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на потребителския кредит в размер на 360,00 лева; а на осн. чл. 1, ал.
3 тази сума се изплаща разсрочено и се включва в размера на всяка погасителна
вноска. Изяснява се, че договорът за кредит е сключен по реда на чл. 6 от
ЗПФУР, за кредитен продукт „Happy credit до заплата“, предмет са заемни
средства от 1800,00 лева, със срок на връщане 30 дни чрез една погасителна
вноска от 2219,40 лева, с падеж на 17.02.2022 г., при фиксиран ГЛП от 40,15 % и
ГПР от 48,44 %, като в т. 9 е посочено, че общ размер на всички плащания, с
включена такса за експресно разглеждане, е 2219,40 лева, от които 1800,00 лева
за главница, 59,40 лева – възнаградителна лихва и 360,00 лева – такса за
експресно разглеждане.
Съгласно чл. 8 от Договора, на кредитодателят предоставя допълнителна
услуга за удължаване на срока за връщане на кредита 30/45/60/75/90 календарни
дни след първоначално уговорения срок, за което се кредитополучателят заплаща
такса за удължаване на срока, съгласно Тарифата на „И.С.К.“ ООД
От Анекс №1 към договора от 16.02.2022 г. се установява, че срещу
сумата от 419,40 лв., представляваща такса за удължаване на срока за връщане на
кредита, е уговорена нова падежна дата – 19.03.2022 г.
От Анекс №2 към договора от 18.03.2022 г. се установява, че срещу
сумата от 419,40 лв., представляваща такса за удължаване на срока за връщане на
кредита, е уговорена нова падежна дата – 18.04.2022 г.
Не се спори, че ищецът е заплатил на ответника всички дължими суми по
всяко кредитно правоотношение, включително сумите, които са предмет на
предявените осъдителни претенции за връщане на платеното за такса за
експресно разглеждане и за удължаване на срока на договора. При това съдът
приема, че по Договор за потребителски кредит SO 3219/29.08.2022 г. е заплатена
сумата 380,00 лева за такса за експресно разглеждане, и сумата общо 1106,75
лева за такси за удължаване на срока за връщане на кредита; по Договор за
потребителски кредит SO 2975/28.03.2022 г. - сумата 340,00 лева за такса за
експресно разглеждане, и сумата общо 792,20 лева за такси за удължаване на
срока за връщане на кредита; по Договор за потребителски кредит SO
4
2939/25.02.2022 г. сумата 320,00 лева – такса за експресно разглеждане; и сумата
общо 745,60 лева за такси за удължаване на срока за връщане на кредита; и по
Договор за потребителски кредит SO 2875/18.01.2022г. сумата 360,00 лева –
такса за експресно разглеждане, и сумата общо 838,80 лева за такси за
удължаване на срока за връщане на кредита.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна счетоводна
експертиза по въпроса в какъв размер възлиза годишният процент на разходите
по всеки договор за кредит, вземайки предвид размера и срока на отпуснатия
кредит, и прилагагайки нормативно установената формула в Приложение №1
към чл.19, ал. 2 от ЗПК, ако в разходите по кредита се включи стойността на
такса за експресно разглеждане и за удължаване на срока на договора. Вещото
лице дава заключение, преценено от съда по реда на чл. 202 от ГПК, което
установява, че обявения годишен процент на разходите по нито един договор не
съответства на изчисления размер, в който са включени оспорените вземания за
такси.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Страни по договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние са потребителят и доставчикът, като на осн. чл. 7, ал. 2 от
с.з и § 13, т. 1 от ЗЗП, ответникът има качеството потребител, като физическо
лице, което като страна по договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Предвид това по отношение на кредитното правоотношение, предмет на
спора, са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.
На основание чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от с.з., договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК,
договорът трябва да съдържа, а по арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, клауза - ясна и
разбираема за приложимия лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 начин; лихвеният процент на ден.
Съдът приема, че не е приложима разпоредбата чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК,
във чл. 6 от ЗПФУР, съгласно която разпоредбите на закона не се прилагат за
договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при
които се дължат незначителни разходи. Това е така, тъй като в конкретния случай
тези две кумулативни условия не са налице, макар срокът по всеки договор да е
по-малко от три месеца. Съдът счита, че по смисъл на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК
незначителен разход по кредита е преди всичко общият разход по креда по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а лексикалното тълкуване на закона дава
основание да се приеме, че общият разход по кредита в тази хипотеза е в размер
несъществен, твърде нисък. В случая разходите по кредита за договорна лихва и
такса за експресно разглеждане надхвърлят 10 % от заемната сума, който
критерий съдът приема за релевантен. Икономическият модел на ответника се
5
изразява в отпускане на заем за малка сума с връщане за кратък период, но с
извличане на печалба не само от лихвите, но и от нелихвения разход кредита,
каквото правно и икономическо естество има таксата за експресно разглеждане
на документи и таксата за удължаване на срока на договора. Следва да се отчита
дали за услугите, предоставени като насрещна престация за извънлихвените
разходи, може разумно да се приеме, че попадат сред престациите, извършени в
рамките на сключването или управлението на този договор, или дали сумите, за
които е задължен потребителят като такси за отпускане и за управление на заем,
се явяват явно непропорционални спрямо заетата сума. Разпоредбите на чл. 10а
от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да
получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни
услуги във връзка с договора. Това обаче са услуги, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставянето
на паричната сума и неиното връщане, ведно с договорената възнаградителна
лихва на определения падеж. Поради това е установена забраната кредиторът да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК.
В конкретния случай съдът приема, че всеки един договор само формално
се покрива изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като реалната стойност
на годишния процент на разходите не съответства на обявеното от кредитора.
Съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки
трябва да се тълкуват, във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите
в практиката и добросъвестността. На тълкуване подлежат неясните, непълни и
неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение
относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора
общо съгласие. Целта е да се изясни действителната, а не предполагаемата воля
на договарящите и да не се подменя формираната и обективирана в договора. За
това съдът не е властен да допълва или изменя волята на страните, особено що се
касае за основен елемент от съдържанието на договора.
Уговорката за цената за ползване на предоставения паричен ресурс е
съществен елемент на договора, поради което дължимата по кредита договорна
/възнаградителна, редовна/ лихва трябва недвусмислено да се обяви като такава,
както и неиния размер. Разходите по кредита следва да бъдат определени
предварително, изрично и изчерпателно в договора, точно и добросъвестно.
Систематичното, граматическо и смислово тълкуване на клаузите,
предвиждащи такса за експресно разглеждане и такса за удължаване, дава
основание на съда да приеме, че в договора за кредит не е посочен
действителния на годишния процент на разходите по кредита. Таксите имат
характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства,
поради което следва да бъдат обявени и включени изначално при формирането
стойността ГПР,в т.ч. на лихвения процент по договора. Този допълнителен
компонент, който се прибавя към месечното задължение е наименован „такса“.
Тя обаче не се начислява за неизпълнение в темпорално отношение на длъжника,
поради което не покрива по своята правна същност уговорка за мораторна
неустойка. Според словесното им описание договора, таксата се начислява пряко
за усвояване на кредита, респ. за времето, през което кредиторът е лишен от
усвоените заемни средства. Поради това по своята правна и икономическа
същност е допълнително заплащане за ползването на паричния ресурс, което
определение покрива понятието за възнаградителна лихва. Съдът приема, че
клаузите не са индивидуално уговорени, доколкото е вписана в съдържанието на
предварително съставен типов договор, за които обективно потребителят не е
6
имал време да влияе и предоговаря. Освен това, правото на парично вземане на
кредитора е уговорено по начин – с друго наименование и в отделна клауза,
който заблуждава потребителя-длъжник относно редовната лихва, която трябва
да плаща по кредита, тъй като всеки нормално информиран и в разумни граници
съобразителен среден потребител ще насочи вниманието си към уговорката от
договора, в която изрично е разписано задължението му за тази лихва.
Изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е продиктувано от принципа за
добросъвестност при сключването на договорите, както и с оглед осигуряване на
защита на икономически по-слабата страна – потребителя, от нелоялни и
подвеждащи практики на кредитните и финансови институции. Както се
отбелязва в решение на Съда на ЕС по дело C-377/14 и предвид съображения 6,
7, 9, 19 и 31 от Директива 2008/48/ЕО, законодателството в сферата на
потребителските договори има за цел „да бъде развит по-прозрачен и ефективен
кредитен пазар в рамките на вътрешния пазар на ЕС, да бъде постигната пълнa
хармонизация в областта на потребителските кредити, която да гарантира на
всички потребители в Европейския съюз високо и равностойно ниво на защита
на техните интереси, да се гарантира, че договорите за кредит съдържат цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да се даде възможност на
потребителите да вземат своите решения при пълно знание на фактите и да са
наясно с правата и задълженията, произтичащи от договор за потребителски
кредит.
Съдът счита, че ищецът е предоставил на потребителя заемните средства
при договор, сключен при условия на заблуждаваща търговска практика, която
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност, и съдържа невярна информация. Тази информация, доколкото
касае основна престация по договора, е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител да вземе информирано
решение за стойността на кредита и дали да договаря с този кредитор – арг. от
чл.68д от ЗПП.
Разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума,
дори и експресно, безспорно е типично действие по усвояване на кредита и
съставлява присъщ за основния предмет на договора разход. Целта на таксите и
комисионите по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната
услуга за предоставяне на заемни средства. Таксите за действия, свързани с
управление на кредита са част от дейността на кредитодателя по предоставяне
на кредита. Оспорената клауза противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, която забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Доколкото се
касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея се заобикаля и
императива на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Основните престации по договора за кредит се състоят в това, че
кредитодателят се задължава основно да предостави на разположение на
кредитополучателя определена парична сума, а последният от своя страна
основно се задължава да възстанови същата, поначало с лихви. По арг. § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя обхваща всички разходи,
включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази
разпоредба посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
7
предлаганите условия. Дали действително става въпрос за допълнителни услуги,
а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит, е въпрос на конкретен анализ и преценка на условията по повод и при
които е сключен договора за кредит. Според Решение от 21.03.2024 г. по д. №
C‑714/22 на СЕС, проверката не може да се основе единствено на
обстоятелството, че допълнителните услуги са били поискани свободно при
сключването на този договор, а да се вземат предвид всички разпоредби на
договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и
фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали
сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни
услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи
условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна
конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти
изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези
допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и
следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“; в т.ч. по този начин да се
заобиколи закона – чл.19,ал.5 от ЗПК. Прието е, ако в договора за потребителски
кредит не е посочен ГПР, в контекста на българското законодателство, включващ
всички предвидени разходи по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, договорът се счита за
освободен от лихви и разноски, съответно води до неговата нищожност и
връщане от страна на потребителя само на предоставената в заем главница, на
основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В конкретния случай съдът
приема, че макар таксите да са обявени като допълнителни и незадължителни
услуги за сключване на договора, те попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респ.
чл. 3, б. ж от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, защото са уговорки, предназначени да
прикрия действителните разходи по този кредит. Клаузите за тези услуги са
неразривно свързани с посочения договор и престациите по тях не са
самостоятелни. Дейността, за която е начислена всяка такса не е допълнителна
услуга, а изцяло за ползването на заемните средства, поради което като разход по
кредита следва да се обявят като част от ГПР. Констатира се заобикаляне на
закона, а именно изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като таксите са в
размер необосновано висок и нетипичен за подобен вид услуги. Уговорената в
договора престация на потребителя, чието основание е с цел да получил или да
продължи да ползва заемните средства, следва да се приеме, че наречена
„такса“, касае плащане на възнаграждение на кредитора за времето, през което е
лишен от паричния си ресурс. Обстоятелството, че в договора не е посочен
действителния лихвен процент и ГПР е равнозначно на неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1. т. 10 от ЗПК и води до нищожност на целия
договор за паричен заем, на осн. чл.22 от ЗПК. С тези съображения съдът
приема, че са недействителни в цялост процесните договори за кредит. Предвид
това не се разглеждат останалите искови претенции за отделните клаузи.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.I от
ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от
патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на
ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен
юридически факт/. Не се спори, че ответникът е получил претендираните от
ищеца суми. При условията на чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът указа на ответника да
установи, че за него съществува правно основание да задържи полученото;
евентуално, че го е върнал, за което не представи доказателства до края на
8
съдебно дирене. Съгласно чл. 34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за
нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата
страна всичко, което е получила от нея. Този дава основание на съда да приеме
осъдителните претенции за изцяло основателни поради наличие на
неоснователно имуществено разместване между страните. Търсеното парично
задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от
това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
искова молба- 02.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца съдебните разноски за сумата общо 1469,47 лева за
платени държавна такса, възнаграждение на вещо лице и на адвокат, последното
680,00 лева, срещу което ответникът навежда възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 от ГПК. Съдът, като взе предвид защитавания материален интерес,
фактическата и правна сложност на спора, и очакваните процесуални действия,
които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката, приема разноската за
необходима, включително при отчитане на принципа на равностойност, така че
двете групи пълномощници, осъществяващи процесуални представителство
срещу възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за различно
оценяване на техния труд, да са равнопоставени, предвид претендираното
възнаграждение от ответника от 1500 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявените от А. В. Д., с
ЕГН:**********, с адрес: *********, срещу „И.С.К.“ ООД, с ЕИК:**********,
със седалище и адрес на управление: *********, искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. чл. 22 от ЗПК, на Договор за потребителски кредит SO 3219/29.08.2022 г.;
Договор за потребителски кредит SO 2975/28.03.2022 г. ; Договор за
потребителски кредит SO 2939/25.02.2022 г.; и Договор за потребителски кредит
S O 2875/18.01.2022г.
ОСЪЖДА „И.С.К.“ ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: *********, да заплати на А. В. Д., с ЕГН:**********, с адрес:
*********, на основание чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД, сумата 380,00 лева –такса за
експресно разглеждане, и сумата общо 1106,75 лева – такси за удължаване на
срока за връщане на кредита по Договор за потребителски кредит SO
3219/29.08.2022 г.; сумата 340,00 лева – такса за експресно разглеждане, и сумата
общо 792,20 лева – такси за удължаване на срока за връщане на кредита по
Договор за потребителски кредит SO 2975/28.03.2022 г.; сумата 320,00 лева –
такса за експресно разглеждане, и сумата общо 745,60 лева – такси за удължаване
на срока за връщане на кредита по Договор за потребителски кредит SO
2939/25.02.2022 г.; сумата 360,00 лева – такса за експресно разглеждане, и сумата
общо 838,80 лева – такси за удължаване на срока за връщане на кредита по
Договор за потребителски кредит SO 2875/18.01.2022г., всички платени при
начална липса на основание, ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от 02.04.2024 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „И.С.К.“ ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: *********, да заплати на А. В. Д., с ЕГН:**********, с адрес:
*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1469,47 лева – съдебни
разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
9
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10