МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №44/31.05.2011
Г. ПО НОХД №807/2010 Г. НА НПРС
Подсъдимият
М.В.М. е предаден на съд затова, че на 25.05.2010 г. в с. П., обл. Ш., в съучастие като съизвършител
със С.Х.Х. и Р.И. А., двамата от същото
село, отнел чужди движими вещи: 1бр. Г-образен винкел, с размери 7,5 см. Х 7,5
см, с дълж. 520 см.; 1 бр. Г-образен винкел, с размери
4,5 см. Х 4,5 см, с дълж. 750 см.; 1 бр. П-образен
винкел, с размери 4 см. Х 6,5 см., с дълж. 150 см.
със заварен Г-образен винкел, с размери 5 х 5 см. с дълж.
245 см.; 1 бр. тръба с дълж. 170 см., ф 2,5 см.; 1
бр. арматура, с дълж.162 см, ф 10 мм.; 2 бр. тръби с дълж. 270 см., ф 4 см.; 1 бр. арматура с дълж. 366 см., ф 2 см.; 1 бр. П-образен винкел, с дълж. 560 см., размери 4 см. Х 4 см. Х 6,5 см. Х 4 см.; 1
бр. П-образен винкел, с дълж. 306 см., с размери 4
см. Х 4 см. Х 6,5 см. Х 4 см.; 1 бр. П-образен винкел с дълж.
150 см., с размери 4 см. Х 6.5 см. Х 4 см.; 1 бр. П-образен винкел с дълж. 400 см., с размери 4 см. Х 6.5 см. Х 4 см. плюс
заварено за него парче с дълж. 137 см.; 1 бр. тръба с
дълж. 174 см., ф 7,5 см. и 1 бр. поцинкована тръба с дълж. 68 см., ф 6.5 см., на обща стойност 346, 55 лв. от
владението на С.Л.К. от гр. Н., обл. Ш., без нейното
съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимият
С.Х.Х. е предаден на съд затова, че на 05.05.2010 г. край с. С., обл. Ш. и на 25.05.2010 г. в с. П., обл.
Ш., при условията на опасен рецидив и при условията на продължавано
престъпление, чрез използуване на техническо средство /кирка/, сам и в
съучастие като съизвършител с М.В.М. и Р.И. А.,
двамата от с. П., отнел чужди движими вещи: 1бр. Г-образен винкел, с размери
7,5 см. Х 7,5 см, с дълж. 520 см.; 1 бр. Г-образен
винкел, с размери 4,5 см. Х 4,5 см, с дълж. 750 см.;
1 бр. П-образен винкел, с размери 4 см. Х 6,5 см., с дълж.
150 см. със заварен Г-образен винкел, с размери 5 х 5 см. с дълж.
245 см.; 1 бр. тръба с дълж. 170 см., ф 2,5 см.; 1
бр. арматура, с дълж.162 см, ф 10 мм.; 2 бр. тръби с дълж. 270 см., ф 4 см.; 1 бр. арматура с дълж. 366 см., ф 2 см.; 1 бр. П-образен винкел, с дълж. 560 см., размери 4 см. Х 4 см. Х 6,5 см. Х 4 см.; 1
бр. П-образен винкел, с дълж. 306 см., с размери 4
см. Х 4 см. Х 6,5 см. Х 4 см.; 1 бр. П-образен винкел с дълж.
150 см., с размери 4 см. Х 6.5 см. Х 4 см.; 1 бр. П-образен винкел с дълж. 400 см., с размери 4 см. Х 6.5 см. Х 4 см. плюс
заварено за него парче с дълж. 137 см.; 1 бр. тръба с
дълж. 174 см., ф 7,5 см. и 1 бр. поцинкована тръба с дълж. 68 см., ф 6.5 см., на обща стойност 346, 55 лв. от
владението на С.Л.К. от гр. Н., обл. Ш. и 32 бр.
решетки от каптаж, на стойност 5 672 лв. от владението на Г.М. А. – Кмет
на с. С., собственост на община – гр. Н., всичко на обща стойност 6 018,
55 лв., без съгласието на собствениците и с намерението противозаконно да ги
присвои, като случаят е немаловажен – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с
чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият Р.
И.А. е предаден на съд затова, че на 25.05.2010 г. в с. П., обл.
Ш., при условията на повторност и в съучастие, като съизвършител с подсъдимите С.Х.Х. и М.В. М., двамата от с. П.,
отнел чужди движими вещи: 1бр. Г-образен винкел, с размери 7,5 см. Х 7,5 см, с дълж. 520 см.; 1 бр. Г-образен винкел, с размери 4,5 см. Х
4,5 см, с дълж. 750 см.; 1 бр. П-образен винкел, с
размери 4 см. Х 6,5 см., с дълж. 150 см. със заварен
Г-образен винкел, с размери 5 х 5 см. с дълж. 245
см.; 1 бр. тръба с дълж. 170 см., ф 2,5 см.; 2 бр.
тръби с дълж. 270 см., ф 4 см.; 1 бр. П-образен
винкел, с дълж. 560 см., размери 4 см. Х 4 см. Х 6,5
см. Х 4 см.; 1 бр. П-образен винкел, с дълж. 306 см.,
с размери 4 см. Х 4 см. Х 6,5 см. Х 4 см.; 1 бр. П-образен винкел с дълж. 150 см., с размери 4 см. Х 6.5 см. Х 4 см.; 1 бр.
П-образен винкел с дълж. 400 см., с размери 4 см. Х
6.5 см. Х 4 см. плюс заварено за него парче с дълж.
137 см.; 1 бр. тръба с дълж. 174 см., ф 7,5 см.; 1
бр. поцинкована тръба с дълж. 68 см., ф 6.5 см.; 1
бр. арматура с дълж. 162 см., ф 10 мм. и 1 бр.
арматура с дълж. 366 см., ф 2 см, на обща стойност
346, 55 лв., от владението на С.Л.К. от гр. Н., обл. Ш.,
без нейното съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като случаят
е немаловажен – престъпление по чл.195,
ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
От
пострадалата страна – Община – гр.Н., представлявана от Кмета В.Е.Т., чрез
процесуалния представител юрисконсулт Й.В. е предявен граждански иск с цена на
иска от 5 672 лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, като сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането, до окончателното плащане.
От
пострадалата С.Л. К. също е предявен граждански иск, с цена на иска от 346, 55
лв., като сумата също се претендира ведно със законната лихва, считано от деня
на увреждането, до окончателното плащане.
Предявените
граждански искове са приети за съвместно разглеждане в наказателното
производство.
Подсъдимият
М. В.М. признава, че е извършил деянието, за което му е предявено обвинение.
Назначеният му служебен защитник адв. Г. К. от ШАК
счита обвинението спрямо М. за недоказано, поради което намира, че той следва
да бъде признат за невиновен, а в случай, че съдът
счете, че М. е виновен, то да наложи наказание, съобразно наличието на
многобройни смекчаващи вината му обстоятелства. По отношение на предявеният
граждански иск подсъдимият М. и защитникът му не изразяват становище.
Подсъдимият
С.Х.Х. не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Назначеният му
служебен защитник адв. Б. И. от ШАК също счита, че
обвинението спрямо Х. е недоказано, поради което моли, той да бъде оправдан. По
отношение на предявените граждански искове подсъдимият Х. и защитникът му не
изразяват становище.
Подсъдимият
Р.И.А. не се признава за виновен по предявеното му обвинение. В обясненията си
твърди, че той е автор на кражбата на вещи, собственост на Община – гр. Н..
Служебният му защитник адв. Ив. Д. от ШАК смята, че
обвинението спрямо А. е недоказано. По отношение на предявения граждански иск А.
и защитникът му също не изразяват становища.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа страна следното: Тримата подсъдими М.В.М., С.Х.Х. и Р.И. А. живеят в
с. П., обл. Ш.. Р.А. е внук на С.Х., а М. М.
съжителства на семейни начала с дъщерята на С.Х..
На
05.05.2010 г. през деня подсъдимият С.Х.Х. с каруца отишъл в района на
землището на с. С., общ. Н., обл. Ш., в местността “***”.
В близост се намирал язовира на с. Е., обл. В.. В
землището на с. С. имало изграден каптаж от страна на Община – гр. Н., чието
предназначение било да обезопасява водопровода на с. С.. Каптажът бил изграден
от метални решетки, представляващи винкели, свързани под формата на
правоъгълници с опъната мрежа между тях, сиви на цвят. Подсъдимият Х. видял
въпросните решетки и решил да ги вземе, за да може впоследствие да продаде.
Така той извъдил и натоварил в каруцата си 32 броя решетки. Прибрал се с тях в
дома си в с. П., където ги начупил. На 08.05.2010 г. Х., заедно с дъщеря си Ю.С.
потеглили с каруцата и начупените решетки за гр. Н., където имали намерение да
продадат решетките в пункт за изкупуване на желязо. Но преди да сторят това, те
били спряни от органи на РУ “Полиция” – гр. Н. и по
този начин деянието на подсъдимия било разкрито. Х. предал на полицейските
служители начупените решетки, като им обяснил и, че същите са от приливника на язовира на с. Е.. В хода на разследването е
установено, че гореописаните решетки носят наименованието “габиони”,
които наредени заедно с камъни изпълняват функцията на подпорна стена. В хода
на досъдебното производство е назначена оценителна
експертиза, чието заключение сочи, че общата стойност на винкелите и мрежата,
оценени като материали, възлиза на сумата от 1 160, 56 лв. На съдебното
следствие съдът е назначил повторна оценителна експертиза, която да даде
заключение за стойността на отнетите габиони.
Повторната експертиза е установила, че общата стойност на 32 бр. габиони възлиза на сумата от 5 672 лв.
На
25.05.2010 г. подсъдимият М.В.М. посетил подсъдимия С.Х.Х. в дома му в с. П. и
му казал, че “имал приготвени едни железа” и го помолил да отидат с каруцата на
Х. да ги вземат. Същата вечер двамата с каруцата отишли до къщата на
свидетелката С.Л.К. в същото село. Къщата била необитаема, тъй като
свидетелката и семейството й преимуществено живеели в гр. Н., а имота си в с. П.
посещавали рядко. Двата подсъдими безпрепятствено влезнали в двора на къщата и
от там изнесли и натоварили в каруцата следните вещи: 1бр. Г-образен винкел, с
размери 7,5 см. Х 7,5 см, с дълж. 520 см.; 1 бр.
Г-образен винкел, с размери 4,5 см. Х 4,5 см, с дълж.
750 см.; 1 бр. П-образен винкел, с размери 4 см. Х 6,5 см., с дълж. 150 см. със заварен Г-образен винкел, с размери 5 х 5
см. с дълж. 245 см.; 1 бр. тръба с дълж. 170 см., ф 2,5 см.; 2 бр. тръби с дълж.
270 см., ф 4 см.; 1 бр. П-образен винкел, с дълж. 560
см., размери 4 см. Х 4 см. Х 6,5 см. Х 4 см.; 1 бр. П-образен винкел, с дълж. 306 см., с размери 4 см. Х 4 см. Х 6,5 см. Х 4 см.; 1
бр. П-образен винкел с дълж. 150 см., с размери 4 см.
Х 6.5 см. Х 4 см.; 1 бр. П-образен винкел с дълж. 400
см., с размери 4 см. Х 6.5 см. Х 4 см. плюс заварено за него парче с дълж. 137 см.; 1 бр. тръба с дълж.
174 см., ф 7,5 см. и 1 бр. поцинкована тръба с дълж.
68 см., ф 6.5 см. След това подсъдимите отнесли железата в дома на подсъдимия Х.,
където ги разтоварили. При разтоварването Х. повикал и внука си – подсъдимия Р.И.А.,
който да им помогне и последният разтоварил вещите, заедно с дядо си и с
подсъдимия М.. Разбрали се на следващия ден М.М. да дойде отново и с машина да
нарежат железата, за да не бъдат разпознати, след което да ги продадат. На
следващия ден, обаче, съсед на имота на свидетелката К. в с. П. й се обадил и й
съобщил, че винкелите от къщата й липсват. Свидетелката посетила имота си в
селото и установила, че всички винкели, тръби и железа, които образували
подпорна конструкция за лозите в двора /асмалък/,
липсвали, а лозите били на земята. Били сигнализирани органите на полицията и
при извършено следствено действие претърсване и изземване, в дома на подсъдимия
С.Х.Х., в затревената част на двора, били открити горепосочените вещи, които
били иззети. От назначената в хода на делото оценителна експертиза е видно, че
общата стойност на отнетите от двамата подсъдими вещи, собственост на
свидетелката К. възлиза на сумата от 331, 77 лв.
Така
описаната фактическа обстановка, досежно всяко от
деянията, съдът прие за установена по безспорен начин от събраните по делото
доказателства – показанията на свидетелите С.Л.К. и Г.М. А., от заключенията по
назначените по делото оценителни експертизи, от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – протокол за доброволно предаване от
08.05.2010 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 26.05.2010 г. и албум
за посетено произшествие, изг. на 27.05.2010 г.,
протокол за претърсване и изземване от същата дата и изготевн
албум към него на 27.05.2010 г., от веществените доказателства по делото
/всички гореописани вещи, собственост на свидетелката К. и начупените габиони, предявени на страните в двора на РУП – гр. Н./,
както и от обясненията на подсъдимия М.В.М., дадени на съдебното следствие, а
също и от обясненията на подсъдимия С.Х.Х., дадени на досъдебното
производство в присъствието на защитник и прочетени на съдебното следствие по
реда на чл.279, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от НПК.
Анализирайки
събраните доказателства, съдът намери, че обвинението спрямо подсъдимия Х. за
осъщественото от него деяние е категорично доказано. Видно е, че той е отнел
вещите, собственост на Община – гр. Н. – 32 бр. габиони,
без съгласието на собственика или владелеца им, с намерението противозаконно да
ги присвои. Подсъдимият Х. отрича това свое деяние, като твърди, че въпросните
вещи не взел той, а били докарани в дома му от неговия внук – подсъдимият А..
Изрично в обясненията си пред съда Х. твърди, че не е знаел от къде са габионите, внукът му не му казал, а също и дъщеря му, с
която той имал намерение да продаде вещите, не му казала. Съдът не прие тези
обяснения на подсъдимия, тъй като се установява от горепосочения протокол за
доброволно предаване, че при откриване на вещите от страна на полицейските
органи и при предаването им от Х., самият той е заявил, че те са от язовира до
с. Е., обстоятелство, което очевидно е знаел само подсъдимият към този момент.
От своя страна, в обясненията си подсъдимият А. подкрепя тезата на Х.,
твърдейки, че самият той, заедно със свидетеля М.А.А. откраднали габионите, а не неговият дядо. Съдът не даде вяра на тези
обяснения, нито на изслушаните показания на свидетеля А.. Последният
действително потвърждава това, че с А. взели габионите,
но е видно от разпита му, че свидетелят няма представа как изглеждат въпросните
вещи, тъй като твърди, че те представляват кръгли детайли с мрежа, а по делото
самите вещи по съставните си части и формата са безспорно установени. Безспорно
е по делото, че липсващите габиони от каптажа на с. С.
са именно вещите, които са били намерени у Х. при опита му да ги продаде, тъй
като свидетелят А. – Кмет на с. С., в чието землище са се намирали въпросните
вещи, ги е разпознал при посещението си в двора на РУП – гр. Н.. Установената
липса на габионите, разпознаването им от кмета на
селото, намирането им у подсъдимия Х. и обстоятелството, че той именно е
посочил от къде са взети, както и обстоятелството, че никой от останалите лица,
сочени за извършители на тази кражба, към момента на откриването на вещите /а
някои от тях и понастоящем/ не са знаели откъде са те и как изглеждат, водят
логичния извод, че автор на това деяние е подсъдимия Х.. Намерението на Х. за своене на тези вещи е безспорно, предвид факта, че същият е
предприел действия да се разпореди с отнетото в свой интерес. Стойността на
откраднатите габиони съдът прие за установена от
назначената в хода на делото допълнителна оценителна експертиза. Видно е, че
при експертизата, изготвена на досъдебното
производство, вещото лице е оценил предметите на посегателството не като габиони, а като материали, от които са направени – по
линейни метри на винкелите и по килограм на мрежата. Но безспорно е установено
по делото, че в случая се касае не за отнети материали, а за отнети вещи с
конкретна форма и предназначение, които в целостта си представляват габиони и в целостта си имат стойност различна от
материала, от който са изработени. Затова съдът прие, че общата стойност на
въпросните 32 бр. габиони е от 5 672 лв.,
съгласно заключението на експертизата, назначена в хода на съдебното следствие.
В обвинението
спрямо подсъдимия Х. за горното деяние се сочи, че то е извършено с помощта на
техническо средство – кирка. Такова обстоятелство по делото не бе установено.
След доказателствения материал липсват данни, от които категорично да се
направи извод, че подсъдимият въобще е използувал някакво техническо средство,
а още по-малко кирка. Затова в тази част на обвинението подсъдимият бе признат
за виновен и оправдан. Съдът прие, че деянието на Х. осъществява от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, като от
субективна страна е налице пряк умисъл, защото подсъдимият е съзнавал
обществената опасност на деянието, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните му последици. От данните за съдебното
минало на Х., съдържащи се в приложената по делото справка за съдимост е видно,
че с присъда по НОХД №59/2005 г. на РС – П., влязла в законна сила на
25.03.2005 г. Х. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за
което му е било наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване е условно отложено с изпитателен срок от три години, а с присъда по
НОХД №267/2009 г. на НпРС, влязла в законна сила на 03.09.2009 г. той е бил
признат за виновен в извършване също на престъпление кражба, за което му е
наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, постановено за
изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип, при първоначален строг
режим. Следователно по отношение на Х. са налице условията на чл.29, ал.1,
б.”б” от НК и настоящото му деяние се явява извършено при условията на опасен
рецидив. По тези мотиви съдът прие, че подсъдимият С.Х. е виновен в
извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр.
с чл.194, ал.1 от НК.
Относно
обвинението спрямо тримата подсъдими за извършена кражба на вещи, собственост
на свидетелката С.К., съдът счете, че по делото безспорно се доказва, че това
деяние е осъществено от подсъдимите С.Х.Х. и М.В.М.. Последният в обясненията
си пред съда не отрича, че е автор на това деяние, но твърди, че кражбата
извършил сам, а не заедно с Х.. В обясненията си на съдебното следствие
подсъдимият Х. също сочи, че не е извършител на това деяние, но в обясненията
си на досъдебното производство, дадени в присъствието
на защитник и прочетени в хода на делото на основание чл.279, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от НПК, той е заявил, че двамата с
подсъдимия М. са отишли до къщата на свидетелката К. и са взели горепосочените
винкели и тръби. Съдът прие, че именно в тези обяснения са отразени
действително осъществилите се факти, тъй като на съдебното следствие
показанията на Х. са противоречиви, а и несъвпадащи с тези на М.. Първо в тях
подсъдимият Х. твърди, че М. предварително му казал да закарат железата в дома
на Х. и да ги нарежат, после сочи, че М. взел неговия кон и каруца и докарал
железата /заявеното очевидно е в смисъл, че това е станало без знанието на Х./,
а след прочита на досъдебните му обяснения е заявил,
че именно това е истината, каквато е заявена на досъдбното
производство. Подсъдимият М. пък заявява, че отишъл в дома на Х., поискал му
каруцата, за да вземе железата и после сам ги пренесъл. При така заявените
противоречия, при ясните и логични обяснения на Х. на досъдебното
производство, при показанията на свидетелката К., при данните от приложения
протокол за претърсване и изземване, където е видно, че железата са намерени в
дома на Х., при наличието на вещите като веществени доказателства по делото,
разпознати от К., съдът прие, че с достатъчна категоричност по делото се
доказва, че двамата подсъдими Х. и М. са извършители на кражбата на вещи от
къщата на свидетелката. Несъмнено е, че отнемането на тези вещи е извършено от
двамата с намерение за своене – да се разпоредят с
тях в свой интерес. Няма съмнение и че деянието е извършено от подсъдимите с
пряк умисъл, тъй като те са съзнавали обществената опасност на деянието си,
предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните
му последици. Следователно от обективна и субективна страна е осъществен
състава на престъплението по чл.194, ал.1 във вр.с
чл.20, ал.2 от НК. Двамата подсъдими са действали в условията на съучастие,
като съизвършители, защото всеки от тях е взел
участие в изпълнителното деяние на престъплението. От страна на подсъдимия Х.
деянието е извършено при условията на опасен рецидив /по мотивите, изложени
по-горе/, а цялостната му престъпна деятелност в случая, включваща двете
описани деяния, представлява продължавано престъпление по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК. Двете си деяния, осъществяващи един и същ състав на престъплението
кражба, Х. е извършил през непродължителен период от време, при сходна
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото му деяние от
обективна и субективна страна се явява продължение на предшестващото. По тези
мотиви съдът призна подсъдимия М.В.М. за виновен в извършването на престъпление
по чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, а
подсъдимият С.Х.Х. за виновен в извършването на престъпление по чл.196, ал.1,
т.1 във вр. с чл.194, ал.1, във вр.
с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В обвинението
спрямо М. и Х. за кражба на вещи, собственост на К. са включени, наред с
гореизброените винекли и тръби, още и 1 бр. арматура
с дълж. 162 см., ф 10 мм. и 1 бр. арматура с дълж. 366 см., ф 2 см.
Не се доказа по делото подсъдимите да са отнели тези вещи от
свидетелката. Действително те са били открити в дома на Х. при извършеното
претърсване и изземване, но в хода на делото, при предявяване на веществените
доказателства, самата свидетелка К. заявява, че арматурните решетки не са
нейни. Поради това съдът оправда двамата подсъдими по обвинението в тази му
част – за описаните арматури, чиято обща стойност е 14, 78 лв.
Обвинението
спрямо подсъдимия Р.И.А., съдът намери за недоказано. Сред доказателствения
материал липсват въобще данни А. да е участник, наред с другите двама
подсъдими, в извършването на кражбата на вещите, собственост на свидетелката К..
В обясненията си, дадени на досъдебното производство
подсъдимият Х. заявява, чу след като той и М. взели железата и ги пренесли в
дома му, там Х. извикал А., да помага при разтоварването. От така заявеното не
може да се направи извода, че А. е съучастник на другите двама подсъдими, тай
като не е взел участие в изпълнителното деяние на престъплението кражба, а е
спомогнал да бъдат укрити вещите, което сочи на извършено вещно укривателство
от негова страна. Такова обвинение спрямо А. обаче, не е повдигнато. Затова
съдът призна Р.И.А. за невиновен и го оправда по
обвинението по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
При определяне
на наказанията, които се следват на подсъдимите М. и Х. съдът отчете високата
степен на обществена опасност на извършените от тях деяния – същите
представляват тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК. По
отношение на подсъдимия М.М. съдът отчете, че той е с чисто съдебно минало, че
е направил признания по делото, както и че стойността на предметите на
престъпното му посегателство е невисока. Затова при превеса на смекчаващите
вината му обстоятелства, съдът му наложи наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така
наложеното наказание на подсъдимия М.В.М. с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, тъй
като счете, че са налице всички предпоставки за прилагане института на
условното осъждане, а и като съобрази, че за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи ефективно наказанието си. За подсъдимия С.Х. съдът
счете, че предишните му осъждания не следва да отчита като отегчаващо вината му
обстоятелство, тъй като те обосновават приложението на квалифициран състав на
престъплението кражба, но като такова обстоятелство съдът прие значителната
стойност на предметите на престъпното посегателство. При тези данни съдът
наложи на Х. наказание от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
наказание подсъдимият да изтърпи в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ, в съответствие с разпоредбите на чл.60, ал.1 и чл.61,
т.2 от ЗИНЗС.
Относно
предявените граждански искове съдът счете следното: Гражданският иск, предявен
от Община – гр. Н., чийто размер е увеличен в хода на производството, съдът
прие за изцяло основателен и доказан. Видно от представените по делото договор
№506/06.11.2006 г., протокол от 22.12.2006 г., обяснителна записка и фактура
№2556/22.12.2006 г. Община – гр. Н. е собственик на отнетите от подсъдимия Х. габиони. С деянието на Х. несъмнено на ищцовата
страна са причинени имуществени вреди в размер на стойността на отнетите вещи,
която по безспорен начин се установява от заключението на вещото лице, по
назначената в хода на съдебното производство експертиза, а именно щетата е в
размер на 5 672 лв. Затова съдът осъди С.Х.Х. да заплати на ОБЩИНА – гр. Н.,
представлявана от Кмета на общината В.Е.Т. сумата от 5 672 лв. /пет хиляди
шестстотин седемдесет и два лева/, съставляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2010 г. до
окончателното плащане. Подсъдимият Х. бе
осъден да заплати на Община – гр. Н. и направените по делото разноски от 200
лв. Той също така бе осъден и да заплати по сметка на Новопазарския
районен съд държавна такса върху уважения размер на иска, предявен от Община –
гр. Н. от 226, 88 лв. /двеста двадесет и шест лева и осемдесет и осем
стотинки/.
Гражданският
иск, предявен от С.Л.К. съдът също прие за основателен и доказан. Относно този
иск също е безспорно установено деянието на подсъдимите Х. и М., от което деяние
за К. за причинени имуществени вреди в размер на отнетите й вещи – тръби и
винкели на стойност 331, 77 лв., съгласно заключението на назначената
експертиза. Посочените вещи представляват веществени доказателства по делото и
подлежат на връщане на К., но съдът счете че с това не би била възстановена
причинената й щета, тъй като при изслушването на вещото лице по делото, който е
извършил и оглед на вещите, се установи, че те са негодни за употреба по
предназначението си, тъй като са изкривени и не могат да изправят, а
понастоящем имат стойност само на отпадъчен материал. Затова съдът осъди С.Х.Х.
и М.В.М. да заплатят солидарно на С.Л.К. сумата от 331, 77 лв. /триста тридесет
и един лева и седемдесет и седем стотинки/, съставляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2010
г. до окончателното плащане. В останалата му част, до пълния му размер от 346,
55 лв., а именно за сумата от 14, 78 лв.,
като неоснователен и недоказан гражданският иск бе отхвърлен, тъй като не се
установи по делото двамата подсъдими да са отнели от К. арматура и арматурни
решетки. Двамата подсъдими бяха осъдени и да заплатят по сметка на Новопазарския районен съд държавна такса върху уважения
размер на иска, предявен от С.Л.К. от 50 лв. /петдесет лева/.
Съдът осъди
подсъдимите да заплатят и направените по делото разноски от 170 лв. /сто и
седемдесет лева/, от които 75 лв. /седемдесет и пет лева/ по сметка на ОД
“Полиция” – гр. Ш. и 95 лв. /деветдесет и пет лева/ по сметка на НпРС, като
определи и частта, която всеки следва да заплати, а именно от по 37, 50 лв.
/тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ по сметка на ОД “Полиция” – гр. Ш.
и от по 47, 50 лв. /четиридесет и
седем лева и петдесет стотинки/ по сметка на НпРС.
Представените
по делото веществени доказателства - нарязани винкелови
рамки и мрежа от 32 бр. габиони, които са на
съхранение в РУП – гр. Н. съдът разпореди да се върнат на Община – гр. Н..
Представените
по делото веществени доказателства: 1бр. Г-образен винкел, с размери 7,5 см. Х
7,5 см, с дълж. 520 см.; 1 бр. Г-образен винкел, с
размери 4,5 см. Х 4,5 см, с дълж. 750 см.; 1 бр.
П-образен винкел, с размери 4 см. Х 6,5 см., с дълж.
150 см. със заварен Г-образен винкел, с размери 5 х 5 см. с дълж.
245 см.; 1 бр. тръба с дълж. 170 см., ф 2,5 см.; 2
бр. тръби с дълж. 270 см., ф 4 см.; 1 бр. П-образен
винкел, с дълж. 560 см., размери 4 см. Х 4 см. Х 6,5
см. Х 4 см.; 1 бр. П-образен винкел, с дълж. 306 см.,
с размери 4 см. Х 4 см. Х 6,5 см. Х 4 см.; 1 бр. П-образен винкел с дълж. 150 см., с размери 4 см. Х 6.5 см. Х 4 см.; 1 бр.
П-образен винкел с дълж. 400 см., с размери 4 см. Х
6.5 см. Х 4 см. плюс заварено за него парче с дълж.
137 см.; 1 бр. тръба с дълж. 174 см., ф 7,5 см. и 1
бр. поцинкована тръба с дълж. 68 см., ф 6.5 см.,
които са на съхранение при лицето Е.С.Х. в с. П., обл.
Ш., ул. “***” съдът разпореди да се върнат на С.Л.К. от гр. Н., а представените
по делото веществени доказателства: 1 бр. арматура с дълж.
162 см., ф 10 мм. и 1 бр. арматура с дълж. 366 см., ф
2 см., които са на съхранение при лицето Е.С.Х. в с. П., обл.
Ш., ул. “***”, съдът разпореди да се
върнат на С.Х.Х..
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
16.06.2011
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: