№ 22841
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БМ
при участието на секретаря ИТ
като разгледа докладваното от БМ Гражданско дело № 20221110169822 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ
и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ТС” ЕАД излага в исковата молба, че ответниците имат качеството
на собственик на топлоснабден имот с адрес гр.София, ж.к„*** за процесния
период. Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение,
възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за
горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в предвидения в
общите условия срок. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си
за заплащане на дължимите суми.
Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение,
с което да бъде установено по отношение на А. С. В., с ЕГН: **********, в
качеството му на собственик на топлоснабдения имот при квота 1/2, че дължи
сумата от 208.27 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2018 г.-м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозирането на настоящия иск до
1
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 42,74 лв.-мораторна
лихва за периода от 15.09.2019г. до 07.04.2022г., както и начислени суми за
дялово разпределение в размер на 18,18 лв., от които 29,43лв.- главница за
периода от м.3.2019г. до м.4.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на настоящия иск до окончателното изплащане на вземането, и
сума от 3,46лв - мораторна лихва върху дялово разпределение от 30.04.2019г.
до 07.04.2022г.; че А. А. Б., с ЕГН: **********, в качеството й на собственик
на топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство, при
квота 1/2, дължи 208.27 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2018 г.-м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на настоящия иск до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 42,74 лв.-
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 07.04.2022г., както и начислени
суми за дялово разпределение в размер на 18,18 лв., от които 29,43лв.-
главница за периода от м.3.2019г. до м.4.2020г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на настоящия иск до окончателното изплащане на
вземането, и сума от 3,46лв - мораторна лихва върху дялово разпределение от
30.04.2019г. до 07.04.2022г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. С. В., чрез назначения му
особен представител, оспорва исковете.
Ответницата А. А. Б. в срока по чл.131 от ГПК представя доказателство
за плащане на дължимата от нея сума.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
С определение от 14.11.2024г. е прието за безспорно, че ответницата
А. Б. с извършила плащне, с което е погасяла всикчите си задължения по
длеото, включителни и тези за разноски, поради което предявените срещу нея
искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По исковете срещу А. В., съдът приема следното:
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки:
съществуването на договорни отношения между страните за доставка на
топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154,
2
ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца. По
правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът.
Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на
продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6 от
ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за
топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост
са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза
законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие.
Представен договор за дарение, оформен в нот.акт№45/2016г. от
19.05.2016г., с който на Ангелина Б. дарява на сина си собствената си ½
идеална част от топлоснабдения имот. Следователно за процесния период се
установява пасивната му материално-правна легитимация и качество клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за
процесния период. Предвид изложеното съдът приема, че между страните е
възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТС" ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без
да е необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата
молба топлоснабден имот.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при
спазване на изискванията на общите условия и съществуващата нормативна
уредба до абонатната станция в етажната собственост, където се намира
топлоснабдения имот, като е налице непрекъснато топлоснабдяване през
процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите топломери,
дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната уредба.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено
заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид
3
изравнителните сметки, които са в общ размер за целия недвижим имот
413,83лева главница за топлинна енергия и 46,89лева за дялово разпределение,
размерът на лихвата за забава върху главницата за ТЕ е 86,84лева, върху
главницата за дялово разпределение 6,93лева, от които ответникът дължи 1/2.
Предвид изложеното се установява, че ответникът има задължение за плащане
на ½ от доставената топлинна енергия за процесния период в посочените от
вещото лице размери.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК А. В.
дължи на на ищеца направените по делото разноски в размер на 1165,00лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД с ЕИК *** срещу А. А. Б., с ЕГН:
********** обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от
ЗЗД, че дължи на „ТС“ ЕАД с ЕИК *** сумата от 208.27 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.10.2018 г.-м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на настоящия иск до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 42,74 лв.- мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 07.04.2022г., както
и начислени суми за дялово разпределение в размер на 18,18 лв., от които
29,43лв.- главница за периода от м.3.2019г. до м.4.2020г., ведно със законната
лихва от датата на депозирането на настоящия иск до окончателното
изплащане на вземането, и сума от 3,46лв - мораторна лихва върху дялово
разпределение от 30.04.2019г. до 07.04.2022г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО предявените от „ТС“ ЕАД с ЕИК ***
срещу А. С. В., с ЕГН: ********** обективно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че дължи на „ТС“ ЕАД с ЕИК *** сумата от
208.27 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.10.2018 г.-м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
22.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
42,74 лв.-мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 07.04.2022г., както и
начислени суми за дялово разпределение в размер на 18,18 лв., от които
4
29,43лв.- главница за периода от м.3.2019г. до м.4.2020г., ведно със законната
лихва от 22.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и сума от
3,46лв - мораторна лихва върху дялово разпределение от 30.04.2019г. до
07.04.2022г.
ОСЪЖДА А. С. В., с ЕГН: ********** да заплати на основание чл.78,
ал.1 от ГПК на „ТС“ЕАД с ЕИК *** направени разноски в размер на
1165,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5