ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6478
Пловдив, 17.07.2025 г.
Административният съд - Пловдив - XVIII Състав, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЙОРДАН РУСЕВ |
Като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ административно дело № 20247180701528 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Постъпила е молба вх. № 10951/30.06.2025 г. от Зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител по пълномощие, с която моли съда да бъде изменено Решение № 5383 от 16.06.2025 г., в частта за разноските, като се намалят присъдените в полза на жалбоподателя съдебни разноски.
„Агропродукт Стойкови“ ЕООД, в депозирано становище, чрез пълномощник, оспорва искането.
Съдът по така направеното искане, приема за установено следното:
Молбата, предмет на това производство, е предявена в срок и като такава следва да се разгледа. Това е така, защото по силата на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в срока за обжалване, а когато съдебният акт е необжалваем - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да го допълни или измени в частта за разноските.
Производството по делото е било образувано по жалба на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Уведомително писмо № 02-110-2600/934#7 от 23.04.2024 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампания 2016 г., с което е оторизирана субсидия в размер на 0 лева.
Съдът с Решение № 5383/16.06.2025 г. е обявил за нищожно обжалваното Уведомително писмо № 02-110-2600/934#7 от 23.04.2024 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и преписката е изпратена за ново произнасяне по подаденото от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, УРН 565287 заявление за подпомагане с УИН 11/280616/46919 по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампания 2016. С решението си съдът е осъдил Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, сумата от 8420,00 (осем хиляди четиристотин и двадесет) лева, представляващи съдебни разноски.
Съдът намира молбата за изменение на решението, в частта за разноските, за неоснователна, поради следното:
Новелата на чл. 143, ал.1 АПК казва, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В мотивите към решението е посочено, че същите представляват заплатени от дружеството-жалбоподател 50 лв. заплатена държавна такса, 670 лв. депозит за вещото лице по СТЕ и 7700 лв. адвокатско възнаграждение, при съобразяване с действителната правна и фактическа сложност на делото, обема и сложността на извършената работа и обстоятелството, че заплатеният размер не надвишава минимума, определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата).
На първо място разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 8 от Наредбата уреждат различни хипотези при определяне на минималния размер на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес – в първия случай попадат тези, които се определят според защитимия материален интерес, които препращат към разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, а във втория са посочени минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес в конкретно изброени случаи, един които - по т. 7 е за осъществено без определен материален интерес за дела по ЗПЗП.
В случая, макар осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото административно дело да е по ЗПЗП, същото е с определен материален интерес, доколкото с обжалваното уведомително писмо от заявените в конкретен размер за подпомагане суми в заявлението, ответникът е отказал такова също в конкретен размер от 87271,86 лв., която част на акта именно е била предмет на проверка за законосъобразност пред настоящата съдебна инстанция. При това положение в случая е приложима разпоредбата на чл. 8, ал.1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата и заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат, като заплатено около минимума, определен по реда на чл. 8, ал. 1,във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, ще следва да се възложи на ответната страна.
Ето защо искането за изменение на Решение № 5383 от 16.06.2025 г., в частта за разноските, следва да бъде оставено без уважение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 10951/30.06.2025 г. от Зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител по пълномощие, с която моли съда да бъде изменено Решение № 5383 от 16.06.2025 г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |