№ 235
гр. Б., 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К. В. Н.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20241810101966
по описа за 2024 година
С исковата молба от „Т.С.“ ЕАД срещу Х. И. М. са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове: 1.) с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3435,28 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г.
до м.04.2020 г., начислена за абонатен № 170871, топлоснабден имот, находящ се в гр.
С., общ. „И.“, ж.к. „С.Т.“, бл. *, ет. *, ап. *; 2.) с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 557,40 лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 22.06.2021г.; 3.) с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от
25,22 лв. – главница, представляваща дължима сума за дялово разпределение за
периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г.; 4.) с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 4,91 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г.
до 22.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2021 г. (датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на
вземанията, за които суми е издадена Заповед № 16523/26.10.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41308/2021 г. по описа на СРС.
Ответникът бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
собственият му имот бил присъединен към абонатната станция. Продажбата на ТЕ за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Съгл. ОУ
задълженията за текущия месец се заплащали най – късно 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнасят. След тази дата клиентът изпадал в забава. Върху
1
задълженията по изравнителните сметки се начислявала и законна лихва за забава,
съгл. ОУ. Собственикът на процесния имот имал сключен договор за извършване на
дялово разпределение на „Т. с.“ ЕООД. Сумите за процесния имот били начислявани
по прогнозни месечни вноски, като в края на отчетния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ответникът
използвал доставяната ТЕ през процесния период, но не погасил задълженията си към
ищцовото дружество. По същество искането към съда е да се признае за установено, че
ответникът дължи на „Т.С.“ ЕАД процесните суми. Претендират се и разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок
е депозирал отговор. Счита исковете за неоснователни. Акцентира, че никога не е бил
собственик, нито ползвател на въпросния топлоснабден имот. В нотариалния акт,
представен от ищеца, собствениците фигурирали само с три имена, без ЕГН и без
други индивидуализиращи признаци. Ответникът нямал нищо общо с процесния
топлоснабден имот, както и нямал никакво родство и дори познанство с другия
длъжник по воденото заповедно производство – Е. П. Г. (М.а). По същество се иска
отхвърляне на исковете.
В откритото съдебно ищецът, редовно призован, не се представлява. В
предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа доводите и исканията
си по същество. Ответникът, чрез своя процесуален представител, моли за отхвърляне
на исковете. Акцентира, че никога не е бил собственик или ползвател на процесния
имот, в случая се касаело за съвпадение на имена. Трето лице помагач, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР. Според чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в
законоустановения срок след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на
топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по
силата на закона, без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен
документ – договор.
Така разглежданата облигационна връзка може да възникне единствено със
собственик на топлоснабдения имот или титуляр на вещното право на ползване
върху него. Съдебната практика в този смисъл е еднопосочна - потребител на енергия
или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на
вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия,
т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или
2
титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).
Такава е и законодателната идея, вложена в чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107
от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, е
показателна за принципа на възникване на договорното правоотношение между
топлофикационното дружество и потребителя за битови нужди.
В конкретния случай ответникът не е имал качеството на собственик или
титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, както за исковия период,
така и изобщо, като съображенията за това са следните:
В титула за собственост за процесния имот ( НА № 16/11.10.1968г. за
собственост на апартамент (жилище) по чл. 55-г от ЗПИНМ, дело № 775/2024 г. по
описа на нотариус Х. В., рег. № * по РНК, с район на действие СРС) действително за
собственици на имота са признати Е. П. М.а и Х. И. М., за които в нотариалния акт се
сочи, че са от гр. С., но липсват единни граждански номера и на двамата и/или други
индивидуализиращи признаци. Към онзи момент (1968 г.), процесният имот е бил с
административен адрес: гр. С., бул. „К. В.“, ул. „Ц. С.“ № *, бл. *, ап. *, съгл.
удостоверение от Столична община, р-н „И.“ (л. 74 от делото).
Заповедното производство, развило се в рамките на ч. гр. д. № 41308/2021 г. по
описа на СРС, е водено срещу двамата длъжници в разделност - срещу Е. П. М.а и
срещу ответника в настоящото дело Х. И. М.. Ответникът е възразил, като е посочил,
че и имотът, и другият длъжник са му неизвестни, че не е собственик на подобен
имот.
Е. П. М.а е имала няколко брака, видно от удостоверение от Столична община,
р-н „И.“ (л. 78). Вторият брак действително е с лице с имена Х. И. М., сключен е на
25.10.1962 г. и е прекратен на 01.03.1972 г. с влязло в сила съдебно решение за развод
по гр. д. № 4940/1971 г. по описа на СГС. През 1974 г. процесният имот е поделен
между бившите съпрузи Е. П. М.а и Х. И. М., видно от Протокол от 17.12.1974 г. по гр.
д. № 2572/1974 г. по описа на СРС, като Е. П. М.а (Соколова) съгласно постигната
спогодба става изключителен собственик на процесния имот, а Х. И. М. е получил
парично изравнение на дела си.
Бившият съпруг на Е. П. М.а и ответникът в настоящото производство, макар да
носят еднакви имена, са две различни лица. Съгл. Писмо вх. № 798/29.01.2025 г. на ГД
„ГРАО“ при МРРБ, при извършена служебна справка в НБДН фигурират три лица с
имена Х. И. М.. Единият роден през 1950 г., с постоянен адрес в гр. П., починал през
2009 г. Останалите двама са с постоянен адрес в гр. С., като първият е роден през 1936
г. и е починал през 1990 г., а вторият (ответникът) е роден през 1950 г. Съгл. данните от
НБДН, ответникът по настоящото дело е имал два брака – с Кремена В.ова М.а
(понастоящем Алтимирска) и с Татяна Туркан, гражданка на Молдова.
От Справка № 152173/03.02.2025 г. от Агенция по вписванията се проследяват
всички вписвания, отбелязвания и заличавания в периода от 01.01.1992 г. до 03.02.2025
г. по персоналната партида на Е. П. Г.. Установява се, че за процесния имот на
06.12.2024 г. е заличена ипотека, като ипотекарните длъжници са били Е. П. Г. и Х. И.
М., последният отново без посочен ЕГН, поради което не може да се направи извод, че
се касае за ответника.
От обсъдените по – горе доказателства се доказва, че ответникът в настоящото
дело е лице, различно от бившия собственик на процесния топлоснабден имот, като
съвпадението е единствено в имената им. Не се доказва и ответникът да е бил титуляр
на вещно право на ползване върху имота. Имотът по титул за собственост (НА №
16/11.10.1968 г.) е бил собственост на Е. П. М.а и тогавашния й съпруг Х. И. М., който
също като ответника е бил адресно регистриран в гр. С., но е роден през 1939 г.
Ищецът не е провел пълно и главно доказване ответникът да е собственик или носител
на вещно право на ползване върху имота. Нещо повече, ответникът успешно в
условията на насрещно доказване е опровергал това твърдение. Само на това
основание, предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят, поради
което е излишно да се обсъждат останалите доказателства по делото (вкл.
експертизите по допуснатите СТЕ и ССчЕ).
3
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от общо 1185,00 лв. (хиляда сто осемдесет
и пет лева), представляваща разноски в производството, от които 1050,00 лв. –
адвокатско възнаграждение, 15,00 лв. – държавни такси за съдебни удостоверения и
120,00 лв. – такси за издаване на справки и заверени копия от документи от
„Информационно обслужване“ АД, Столична община, р-н „И.“ МДТ и нотариус Х. В.,
рег. № * по РНК. За реалното извършване на разходите са представени доказателства –
платежни документи, а адвокатският хонорар е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ *, срещу Х. И. М. с ЕГН: **********, с адрес: с. Т., общ. Б.,
ул. „Ц. И. Ш.“ № *, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3435,28 лв. (три хиляди четиристотин тридесет и пет
лева и двадесет и осем стотинки) - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., начислена за
абонатен № 170871, топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. „И.“, ж.к. „С.Т.“, бл.
*, ет. *, ап. *; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД за сумата от 557,40 лв. (петстотин петдесет и седем лева и четиридесет
стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до
22.06.2021г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 25,22 лв. (двадесет и пет лева и двадесет и две стотинки) –
главница, представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от м.
06.2018 г. до м. 04.2020 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 4,91 лв. (четири лева и деветдесет и една стотинки),
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.07.2018 г. до 22.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
14.07.2021 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното
изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед № 16523/26.10.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41308/2021 г. по
4
описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ *, да заплати на Х. И. М. с ЕГН: **********, с
адрес: с. Т., общ. Б., ул. „Ц. И. Ш.“ № *, сумата от общо 1185,00 лв. (хиляда сто
осемдесет и пет лева), представляваща разноски в производството, от които 1050,00
лв. – адвокатско възнаграждение, 15,00 лв. – държавни такси за съдебни удостоверения
и 120,00 лв. – такси за издаване на справки и заверени копия от документи от
„Информационно обслужване“ АД, Столична община, р-н „И.“ МДТ и нотариус Х. В.,
рег. № * по РНК.
Решението е постановено при участието на „Т. с.“ ЕООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните, включително на третото лице
- помагач!
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5