Решение по дело №23/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

С Решение № 30/03.12.2024 г., постановено по АНД № 45 по описа на Районен съд – Дряново за 2024 г., състав на същия съд е отменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЕФ) № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на М. В. Р., [ЕГН], от гр. София, [жк], вх. 1, ет. 4, ап. 14, за нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179, ал. 3а във вр. с чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева и му е определена за заплащане от такса по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 27 (двадесет и седем) лева, като неправилен и незаконосъобразен.

 

Недоволен от това решение е останал ответника в производството пред РС и касационен жалбоподател в настоящото такова - Агенция „Пътна инфраструктура” – София, който с депозирана в законния срок касационна жалба го оспорва. Навежда оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди, че нарушението е безспорно установено, като при налагане на санкцията са спазени административно производствените правила и правилно е приложен материалния закон. Спори се в жалбата извода на РС за неприложимост на реда по чл. 189ж от ЗДвП за санкциониране с ЕФ по отношение процесното нарушение, както и този за нарушени срокове по чл. 34 и сл. от ЗАНН. Поради изложеното и по реда на настоящото производство отправя искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се потвърди издадения ЕФ. Търси разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, като релевира и възражение за прекомерност на претендирано възнаграждение за адвокат от санкционираното лице. В съдебно заседание, касатора не се представлява, а в депозирано писмено становище – чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа подадената касационна жалба на изложените в нея основания.

 

Ответникът по касационната жалба – М. В. Р., [ЕГН] от гр. София, [жк], вх. 1, ет. 4, ап. 14 и съдебен адрес гр. Божурище, [улица], чрез надлежно оправомощен процесуален представител адвокат – в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението на РС да бъде оставено в сила.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово - в съдебно заседание, навежда доводи за неоснователност на жалбата, поради което счита то да подлежи на оставяне в сила.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК чрез надлежен представител на легитимирано лице – страна във въззивното производство, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационен контрол акт и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

 

Разгледана, съобразно изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 "в" от ЗАНН, настоящият съдебен състав цени жалбата за неоснователна, по следните съображения:

 

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, настоящият касационен състав счита, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.

 

Решението на Районен съд – Дряново е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, против акт, който подлежи на съдебен контрол, в който смисъл не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

 

Производството пред Районен съд – Дряново е образувано по жалба от М. В. Р. от гр. София срещу горния ЕФ, издаден от МРРБ, Агенция "Пътна инфраструктура", с който на Разпопов е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв. и му е определена за заплащане такса по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 27 (двадесет и седем) лева.

 

Не е спорна по делото възприетата от въззивния съдебен състав фактическа обстановка, изразяваща се накратко в следното:

 

На 25.03.2022 г., в 00:50 ч. на територията на община Севлиево било установено нарушение досежно моторно превозно средство, собственост на “Транспрес“ ООД, ЕИК ********** – товарен автомобил ********* ФЛ, рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 12000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, без ремарке, което се движело по включения в обхвата на платената пътна мрежа път 1-5 км. 118 + 999 м., с посока намаляващ километър, без да има валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване за категорията на ППС, съответно за него не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

 

Нарушението било установено с ТС – устройство № 40372, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на гореуказаното място. МПС било заснето от устройството и съответно бил изготвен снимков материал и съответния доклад. В резултат на извършена справка се установило, че ППС е собственост на горното дружество.

 

При така установеното на 15.12.2023 година, съобразно признанието в хода на настоящото производство (становище по жалбата на л. 28) бил издаден/подписан Електронен фиш № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на “Транспрес“ ООД, ЕИК ************, в качеството му на собственик на процесното МПС, била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

 

Този електронен фиш бил връчен на дружеството на 29.12.2023 г., което в законовия седмодневен срок - на 04.01.2024 г. представило на Агенция „Пътна инфраструктура” – София, в качеството й на административнонаказващ орган (АНО) - декларация по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, в която е посочено на 25.03.2022 г. в 00,50 ч., процесния товарен автомобил да бил във фактическото владение на М. В. Р., като е приложено и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

 

С Решение от 05.01.2024 г. на Директора на Национално тол управление към Агенция “Пътна инфраструктура" на основание чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП, първоначално издаденият срещу дружеството електронен фиш бил анулиран.

 

Издаден е оспореният пред РС – Дряново Електронен фиш № **********, с който на основание чл. 179, ал. 3а във вр. с чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП на М. В. Р., в качеството му на нарушител, е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лв. за осъществено нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

 

За да го отмени, въззивния съд приема, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

 

Настоящият съдебен състав на АС – Габрово споделя напълно съображенията на РС - Дряново, относно неприложимостта на облекчената процедура за санкциониране с ЕФ за процесното нарушение.

 

При издаването на процесния такъв е допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на същия, доколкото към датата на извършване на нарушението – 25.03.2022 година и съответно установяването му посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било регламентирано издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложено административното наказание в случая.

 

Съгласно чл. 39, ал. 4 ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш, т.е. за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва да е предвидено в закон, а не да е било възнамерявано да се предвиди по твърденията на касационния жалбоподател.

 

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в приложимата редакция към датата на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г.), сочи, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, който електронен фиш е със съответно съдържание. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, за която се отнася възможността по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП да се издаде електронен фиш, урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. В нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП обаче, в приложимата й редакция, не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, която разпоредба е съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, поради което и в случая за да постигне законосъобразно санкциониране следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да бъде издадено и НП, а не да се съставя електронен фиш.

 

Този извод се подкрепя и от нормата на чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10 ЗДвП, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице.

 

Същото се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. Такава възможност (за издаване на електронен фиш за процесното нарушение) не се извежда и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, съгласно която вписаният собственик се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение именно по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, за които са издадени електронни фишове, или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Затова и цитираната разпоредба би могла да е приложима, както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, каквото е било предвидено в съответната редакция на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушението по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. С оглед на посоченото и към датата на извършване на нарушението, а респективно това би следвало и да е дата на издаване на електронния фиш, не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, като, както се каза вече, не е допустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на тази разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, или сравнително тълкуване на други разпоредби – какъвто опит се прави в касационната жалба, да се приема, че тя се е отнасяла и до нарушенията по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, защото се касае до ред за реализиране на 4 административнонаказателна отговорност. Нормите, уреждащи последната, като вид наказателни такива, според настоящия състав подлежат само на стриктно тълкуване, а разширително, стеснително или корективно такова е допустимо единствено и само при облекчаване положението на санкционираното лице.

 

Впрочем, цитираното в противния смисъл Решение № 100 от 04.05.2006 година по НД № 713/2005 година на ВКС не се явява задължително за прилагане от съдилищата.

 

Изричното предвиждане идва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., с което законодателят вече е разписал възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение и по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. До изменението на закона обаче липсва такава изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП с допълнението на чл. 179, ал. 3а ЗДвП има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през 2022 година, е недопустимо.

 

В обобщение се налага извода, че е налице незаконосъобразно развило се административнонаказателно производство при приложение на процедура, каквато не е била предвидена в закона.

 

За пълнота по отношение възраженията за неправилно приложение на чл. 34 от ЗАНН, следва да се има предвид и следното:

 

Според т. 1 от задължителното за прилагане Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на АНО. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания във всеки случай, когато липсва друга специална уредба.

 

Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство (чл. 39, ал. 4 от ЗАНН). От своя страна, електронното изявление, записано (обективирано) върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза (със съставяне на електронен фиш), започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

 

В процесния случай нарушението е извършено на 25.03.2022 година, на която дата то е установено, респ. станало е известно на АПИ предвид установяването му от електронна система - чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, а първоначалния ЕФ е издаден според признанието на ответника на 15.12.2023 година, т.е. около година и девет месеца след установяване на нарушението.

 

Този продължителен период на бездействие не се санира от проведената процедура по обезсилване на първоначално издаденият ЕФ и издаването на процесния такъв, от което следва, че фишът, като аналог на наказателното постановление е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на 25.09.2022 година. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административнонаказателната процедура е задължително.

 

След издаване на ЕФ СЕС с решение по дело С – 61 на СЕС приема, че посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса", с фиксиран размер.

 

Ето защо, санкционната норма на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, а именно – глоба в размер 1800 лв., следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение, поради което оспорения пред РС – Дряново ЕФ се явява незаконосъобразен и на това основание.

 

Горното тълкуване е задължително за съдилищата и има пряко приложение.

 

По изложените съображения, обжалваното решение следва да се остави в сила.

 

С оглед изхода на спора, разноски не се присъждат – ответника не е претендирал, а на касационния жалбоподател не се следват.

 

Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Габрово

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30/03.12.2024 г., постановено по АНД № 45 по описа на Районен съд – Дряново за 2024 г.

 

Решението е окончателно.