№ 351
гр. С., 07.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД –. С. в публично заседание на седми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
СъдебниВалентина П. Станева
заседатели:Панайот К. Папалезов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
и прокурора Р. Н. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Наказателно
дело от общ характер № 20222200200488 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура –. С., редовно призована, се явява Зам.
окръжен прокурор Р. Р..
Подсъдимият К. М. И., редовно призован, се явява лично и с адв. С. М.
от АК –. С., редовно упълномощена от по-рано.
Свидетелката Д. Д. И., редовно призована, се явява лично и с Р.И.С. -
главен социален работник в Отдел „Закрила на детето“, Дирекция „Социално
подпомагане“ –. С., определена със Заповед № 2003-ЗДЗД-3047/04.11.2022 г.
на Директора на ДСП –. С. да участва в открито съдебно заседание днес при
изслушването на Д. Д. И..
Инспектор ДПС при ОД на МВР –. С. И. Й. С., редовно призована, се
явява лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални преки за даване ход на делото
поради което
О П Р Е Д ЕЛ И:
ДАВА ХОД на делото.
Производството се намира във фаза на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
САМОЛИЧНОСТ на призованата свидетелка:
1
Д. Д. И. - 14 г., българска гражданка, ученичка в осми клас в ПГТО
„Д.Ж.“ - С., неомъжена, неосъждана, без родство с подсъдимия, ЕГН
**********.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност по чл.
290 от НК.
САМОЛИЧНОСТ на инспектор ДПС:
И. Й. С. –. 50 г., българска гражданка, с висше образование, работи в ОД
на МВР - С., неосъждана, без родство с подсъдимия.
Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на подс. К. М. И. да даде обяснения.
ПОДС. И.: Няма да давам обяснения.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свид. Д. Д. И..
Разпитът се извършва в присъствието на инспектор ДПС И. С. и Р.И.С. -
главен социален работник в Отдел „Закрила на детето“, Дирекция „Социално
подпомагане“ –. С..
Свид. И., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, ОБЕЩАВА
да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм на 14 години в момента. Познавам К.. Ние
бяхме седем месеца заедно. Живяхме като мъж и жена седем месеца.
Забравих коя година беше това. С К. живеехме в неговата къща, която се
намира в гр. С., в кв. Н., улицата забравих как се казва. На този адрес живееха
също родителите на К. –. майка му, баща му, братята и сестрите му. Моите и
неговите родителите бяха съгласни да живеем двамата с К.. Докато живеехме
заедно ходих на училище. К. не е вземал наркотици. Не се страхувам от К..
Докато живеехме заедно К. не ме е бил, не ме е заплашвал, не ме е тормозил.
На майка казах, че К. не бие, защото тогава не го обичах и затова казах на
майка, че К. ме бие. К. замина да работи в И., забравих кога замина. Когато К.
замина за И. аз се прибрах при майка ми и баща ми. Не знам защо се прибрах.
Аз сама си тръгнах от дома на К.. Същият ден К. разбра, че съм си тръгнала.
Той искаше да се върна пак при него и да живея с него. Аз не съм му казвала,
че съм си тръгнала от тях, някой друг му е казал, че съм си тръгнала, но не
знам кой. К. не ми е казвал кога ще се върне от И.. К. докато беше в И. често
си пишехме с него във Фейсбука. Той ми пишеше първи и аз му отговарях. Не
се сещам на коя дата, но когато се върна от И. К. ми звъня по телефона. Не
знам кой е телефонния ми номер, на който ми е звънял К.. Тази година бях на
матура по математика, не си спомням кога беше, но времето беше топло.
Мисля, че до 13,30 ч. бях в училище. От училище си тръгнахме с Д.. Когато
К. ми звънна по телефона, аз бях с Д.. К. ме попита къде съм. Аз му казах, че
съм на училище и той дойде. С Д. бяхме на люлките и К. дойде там. Аз казах
на К. да дойде и той дойде. На мен ми падна батерията на телефона. Попитах
едно момче колко е часът и то ми казамисля, че 2 часа. Като се срещнахме с
К. той видя това момче, което питах за часа и защото ме ревнуваше, К.
2
помисли, че е нещо друго. После ми удари шамар по дясната буза, заради
момчето и ми счупи телефона. Аз му казах, че съм питала момчето за часа,
после се сдобрихме. Момчето което питах за часа, не го познавам, не беше от
моя клас. Когато К. ме удари, Д. видя, че той ме удари и каза, че ще отиде да
каже на майка му. К. й каза да си отива иначе ще удари и нея и Д. си тръгна.
После с К. тръгнахме нагоре към VІ ОУ. К. ме дръпна към VІ ОУ, но и аз
исках да отида. Тогава аз учех в VІІІ ОУ. Исках да отида с К., защото тогава
бях с него. К. през цялото време ме дърпаше да отивам с него, но и аз исках да
отида с него. К. ме беше хванал с лявата си ръка през врата и ме дърпаше към
VІ ОУ. Аз му ухапах ръката над лакътя. Не помня другаде да съм го ухапала.
К. не ми е скубал косата. Докато ме дърпаше аз му казах един път да ме
пусне, но той не ме пусна, затова го ухапах. Там имаше едни гаражи и
отидохме при гаражите. После К. искаше да правим секс до гаражите. Аз бях
съгласна. Правихме секс. Може да съм била в цикъл, но не помня. К. ми
запушваше устата докато правим секс. Не знам защо ми запушваше устата.
Доброволно беше секса. Аз сама се съблякох. Събух си дънките и гащите.
Сега се сещам, че имах дамска превръзка и въпреки това исках да правя секс с
К.. Не му казах, че съм в цикъл. Мисля, че К. не видя дамската превръзка.
После аз се прибрах. Разделихме се. К. си тръгна и аз си тръгнах. По пътя
срещнах баща ми. Той ме попита, защо ми е счупен телефона и аз му казах, че
съм се видяла с К.. Баща ми ме пита, защо съм се видяла с К. и аз му казах, че
съм спала с него. Преди да се приберем вкъщи отидохме с баща ми в
полицията. В полицията излъгах, че К. ме изнасили. Излъгах, защото ме беше
страх от баща ми. Преди да заживея с К. съм живяла с друг мъж –. Яшко. С
него живях един месец и след това аз си тръгнах. Яшко беше на 16 години, аз
бях на 12 години.
Не се страхувам от К.. Обичам го. Искам отново да се съберем.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
ПРОКУРОРЪТ: Моля на основание чл.281, ал.1, т.1 НПК да бъдат
прочетени показанията на свид. И., дадени пред съдия от ОС С., с оглед
изключителните противоречия между днешните показания и тези, дадени на
досъдебното производство.
АДВ. М.: Не считам, че следва да бъдат прочетени показанията на свид.
И., тъй като всички сме запознати с тях. Проведе се разпит днес на живо и е
излишно прочитането на показанията.
ПОДС. И.: Съгласен съм да бъдат прочетени показанията на Д. от
досъдебното производство.
Съдът след като констатира, че между показанията на свид. Д. Д. И.
дадени в днешно съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното
производство пред съдия има съществени противоречия намира, че следва да
бъдат прочетени показанията й от 17.06.2022 г. по ЧНД № 302/2022 г. по
описа на СлОС.
3
Ето защо, на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОТЕЧЕ показанията на свид. Д. Д. И. от 17.06.2022 г. по ЧНД
302/2022 г. по описа на СлОС (л. 47 - 52 включително от досъдебното
производство):
„Родена съм на 04.10.2008 г. в гр. С.. Живея на ул. „Кара Колю” № 35. Ученичка съм
в 7 клас.
ВЪПРОС: С кой живееш в едно жилище?
ОТГОВОР: С майка ми, с баща ми и сестра ми.
ВЪПРОС: Живяла лиси в друго жилище освен в това? ОТГОВОР: Да, на квартира с
майка ми.
ВЪПРОС: Живяла ли си ведно жилище с К. М. И.?
ОТГОВОР: Да.
ВЪПРОС: Кога и за какъв период от време?
ОТГОВОР: Преди Нова година. Живяхме заедно три месеца.
ВЪПРОС: Къде живяхте заедно?
ОТГОВОР: Живяхме в къщата на К.. Забравих адреса, в кв. «Н.».“ -
свид. И.: Не е вярно това, което съм казала, че сме живели с К. заедно три
месеца, вярно е, че живяхме с него 7 месеца.
„ВЪПРОС: Докато вие живяхте заедно твоите родители бяха ли съгласни да
живете заедно?
ОТГОВОР: Не, не бяха съгласни.
ВЪПРОС: Докато живяхте двамата, ходеше ли на училище?
ОТГОВОР: Не, защото К. не ме пускаше на училище.
ВЪПРОС: Докато бяхте заедно, К. вземаше ли наркотици? Ако да, какви?
ОТГОВОР: Научих от хората, че взима наркотици.
ВЪПРОС: Докато живяхте заедно, К. малтретираше ли те, биеше ли те, карахте
ли се?
ОТГОВОР: Биеше ме, защото взимаше наркотици. Само когато употребяваше
наркотици, тогава ме биеше.
ВЪПРОС: Споделяла ли си това, че К. те бие с някой?
ОТГОВОР: Да, с майка ми. В полицията не съм се оплаквала.
ВЪПРОС: Защо не се оплака в полицията?
ОТГОВОР: Страх ме е от него, ако се оплача в полицията да не ми направи нещо.“ -
свид. И.: В началото родителите ми не бяха съгласни да живея с К., но после
бяха съгласни. Докато живеех с К. ходех на училище. Докато живяхме заедно
с К., К. не вземаше наркотици. Не е вярно това, че от хората съм научила, че
К. взема наркотици. Не е вярно това, което съм казала, че К. ме е биел и че е
вземал наркотици. Не е вярно, че съм се оплаквала на майка ми, че К. ме бие.
Не съм се страхувала да се оплача в полицията.
„ВЪПРОС: К. замина ли да работи някъде, къде и кога?
ОТГОВОР: Да, в И.. Три месеца стана, откакто замина в И.. Върна се преди седмица
от И..
ВЪПРОС: Преди да замине К., като си споделяла проблемите на майка си, споделила
ли се, че искаш да избягаш от К. и не искаш повече да му бъдеш жена?
ОТГОВОР: Майка каза, когато замине за И., да избягам и да се върна при майка.
4
ВЪПРОС: Докато живяхте с К. заедно, имали ли сте полови контакти, правихте ли
секс?
ОТГОВОР: Да.
ВЪПРОС: Това доброволно ли беше, със съгласието на двамата?
ОТГОВОР: Да.
ВЪПРОС: Кога си тръгна от дома на К. и беше ли придружена от някого?
ОТГОВОР: Майка ми дойде и с нея си тръгнах от дома на К..“ –. свид. И.: Не е
вярно това, че съм искала да избягам и че майка ми е казвала, когато К.
замине за И. да се върна при нея.Не е вярно, че майка е дошла и ме е взела от
дома на К.. Сама си тръгнах.
„ВЪПРОС: К. разбра ли за това, че си си тръгнала от дома му?
ОТГОВОР: Да. Той беше в И.. Обади ми се по телефона и настояваше да се върна в
дома му.
ВЪПРОС: К. с кого замина за И. и ти с кой остана в дома му?
ОТГОВОР: Със сестра му останах да живея. Той замина за И. с майка си и баща си.
ВЪПРОС: К. откъде разбра, че теб те няма?
ОТГОВОР: От сестра си.
ВЪПРОС: Докато К. беше в И., заплашвал ли те е и как?
ОТГОВОР: К. ми каза: „ако не се върнеш в къщи, идвам си на 10.06.22г. и ще видиш
какво ще ти се случи”.
ВЪПРОС: Той заплаши ли те по някакъв начин?
ОТГОВОР: Не ми каза точно какво ще ми направи, като се върне.
ВЪПРОС: Някакви съобщения получавала ли си от К.?
ОТГОВОР: Получавах по Фейсбук.
ВЪПРОС: Ти отговаряше ли му?
ОТГОВОР: Не.
ВЪПРОС: Какво ти пишеше?
ОТГОВОР: Пишеше ми да си отивам, да се прибирам в къщата му, псуваше майка
ми и баща ми“- свид. И.: След като К. замина за И. аз една седмица живях в
къщата му със сестра му. Не е вярно, че докато К. беше в И. ме е заплашвал.
Излъгах за това, че К. ми е казал, че ако не се върна в къщата му, той ще се
върне на 10.06.2022 г. и ще видя какво ще ми се случи. Не е вярно, че К. е
псувал майка ми и баща ми. Не е вярно това, че К. ми е писал да се прибирам
в къщата му.
„ВЪПРОС: След като К. се прибра в България, с кой се е свързал?
ОТГОВОР: Като се върна от И., К. не ми звъня по телефона. Когато стана белята,
само тогава ми се обади по телефона.“ –. свид. И.: Когато се върна от И. К. често
ми звънеше по телефона.
„ВЪПРОС: Кога стана белята?
ОТГОВОР: Вчера.
ВЪПРОС: Ти къде трябваше да си вчера?
ОТГОВОР: Трябваше да съм на училище вчера. Имах изпит, матура. ВЪПРОС:
Обясни какво стана след матурата.
ОТГОВОР: Уча в 8-мо училище. Матурата беше там. В 13.00 часа излязох от
училище –. аз и моята приятелка Д. и още едно момиче. Отидохме на люлките, които са
близо до училището. Тогава К. ми звънна по телефона. Попита ме къде съм. Аз му казах
къде се намирам. Казах му да не идва, защото баща ми ще дойде. Той не ме послуша. К.
дойде при мен на люлките. Хвана ме за косата и ме дърпа. Приятелката ми Д. каза: „защо
правиш така, ще те кажа на баща й”. Той й каза: „ти не се обаждай, и тебе ще почна
5
сега”. Аз му казах: „пусни ме да си тръгна, че баща ми ще идва да ме вземе”. Той не ме
послуша. Той каза, че няма да ме пусне. Аз пак повторих и му казах да ме пусне, той пак
каза няма. Заведе ме, където са гаражите, които са по-нагоре от училището. И аз му
казах: „пускай ме да си тръгна.” Той каза: „няма да си тръгна”. После ми счупи телефона,
оскуба ме за косата. К., като вървяхме към гаражите, беше при мен и ме стискаше, с
лявата ръка ме беше стиснал, през гърдите. Влачеше ме. Аз му казах: „пускай ме”, той не
ме пускаше.“- свид. И.: Не съм му казвала на К. да не идва. К. дойде на люлките,
но не ме е хващал за косата. Не е вярно това, че аз съм му казала да си тръгва,
защото ще дойде баща ми. Вярно е това, че му казах да ме пусне, но той не ме
пусна.Вярно е това, че ме заведе до гаражите, които са по-нагоре от училище.
Мисля, че К. ме беше хванал с лявата ръка през врата. Аз исках да ме пусне,
но той не ме пускаше.
„ВЪПРОС: Докато вървяхте към гаражите с К., ти нещо направи ли му?
ОТГОВОР: Да, ухапах го над китката на лявата ръка и малко по - нагоре към
рамото пак на лявата ръка.
ВЪПРОС: Той беше ли облечен?
ОТГОВОР: Той беше с тениска с къс ръкав.
ВЪПРОС: Ти видя ли да има следа от ухапването?
ОТГОВОР: Да, много беше ухапан. Горе към рамото видях, че беше много ухапан.“
–. свид. И.: Вярно е това, което съм казала, че го ухапах на двете места по
лявата ръка. Вярно е това, че видях следите от ухапването.
„ВЪПРОС: К., освен да те държи, какво друго правеше?
ОТГОВОР: Каза ми: „докато не правим секс, няма да те пусна”. Докато вървяхме
от люлките към гаражите, той ми удари два шамара по бузите. Удари ме тука /показва
десни хълбок/.
ВЪПРОС: Ти крещеше ли, докато те дърпаше към гаражите?
ОТГОВОР: Не успях да извикам, защото той ми затвори устата с ръка.
ВЪПРОС: Какво ти каза?
ОТГОВОР: Каза ми: „мълчи, или ще стане много лошо”. Каза също да не казвам на
никой.- свид. И.: Не е вярно това, че докато вървяхме от люлките към гаражите
К. ми е ударил два шамара по бузите и по десния хълбок. Не съм крещяла
докато К. ме дърпаше към гаражите. Не е вярно това, че К. ми е затварял
устата с ръката си. Не е вярно, че К. ми е казал да мълча и да не казвам на
никого.
„ВЪПРОС: Разкажи пред гаражите какво става. Какво се случи, когато те заведе
пред гаражите. ОТГОВОР: Стигнахме гаражите. Имаше едно място и ми каза да вляза
вътре. Това място е след последния гараж. Имаше храсти. Каза ми: „влизай вътре”, аз
казах: „не искам да вляза вътре”. Той каза: „влизай, иначе ще те ударя много силно”.
Казах: „не искам”. Хвана ми ръцете отзад, набута ме в храстите и ми свали гащите. Аз
започнах да викам. Той пак ми затвори с едната ръка устата. Бях обута с дънки. Разкопча
ми копчето на дънките, събу ме. Той цели не се събу. Не помня той с какво беше обут. Май
беше с къси гащи, но не се събу нацяло. Ударих го, исках да извикам. Аз не бяха легнала на
земята. Бях права. Той с едната ръка ми държеше ръцете извити зад гърба. С другата
ръка ми събу дънките. Той беше прав зад мен и така ме наведе напред, махна си ръката от
устата ми и ме хвана за кръста /показва десен хълбок/. Тогава вече можех да говоря. Не
съм викала за помощ. Тогава вече му казах, че съм в цикъл. Казах му да ме пусне. Казах му
да не свършва в мен. Под дънките бях обута с бельо. Събу ми дънките, после и бельото ми.
Смъкна 5 ми нацяло бельото. Аз бях в цикъл, имах превръзка. Като ме събу, му казах, че съм
в цикъл. Той продължи. Свърши в мен. Бях много притеснена. Когато започнах да се
6
обличам, усетих, че нещо изтича. Замълчах си. Аз вървях и той зад мен вървеше. Аз му
казах: „защо вървиш зад мене, знаеш ли какво ще стане, ще те кажа на баща ми.” Той
продължи да върви малко по-назад след мен. Аз плачех. Казах на баща си. В полицейския
участък в квартала отидох с баща си. Беше около 15.00 часа. Намерих баща си на площада
в махалата. Той ме попита къде ми е обицата. Попита ме защо ми е счупен телефона и аз
му казах цялата истина. Той звънна на полицията и отидохме. По пътя от площадката с
люлките до гаражите не видях никого.“ –. свид. И.: Вярно е това, че като стигнахме
гаражите той ми каза да вляза на едно място след последния гараж. Не е
вярно това, че след като той ми каза да влизам вътре аз съм му казала, че не
искам да вляза. Не е вярно това, че съм започнала да викам. К. не ми е хващал
ръцете отзад. Аз си свалих дънките и гащите, свалих ги до коленете. К. също
се събу, не на цяло. К. не ме е хващал за хълбока. Не е вярно това, че съм
крещяла и плакала. Не е вярно, че ме е дърпал. Не е вярно, че не съм му
давала да върви зад мен. Аз си тръгнах първа, той вървеше след мен. Аз не
съм плакала. Вярно е това, че срещнах баща ми на площада в махалата и с
него отидохме в полицейския участък. Отидохме в полицейския участък,
защото баща ми искаше. Аз не исках да отивам. Не е вярно, че съм плакала.
На татко казах, че бях с К., че спах с него. Друго не съм казвала. Баща ми ме
заведе в полицията.
„ВЪПРОС: Д. и другото момиче в кой момент си тръгнаха от площадката с
люлките?
ОТГОВОР: Когато К. дойде и ме хвана за косата, те вече си тръгнаха. Когато К.
каза на Д. да млъква, тя тогава си тръгна с другото момиче и не се е обаждала на баща
ми.
ВЪПРОС: По пътя от площадката до гаражите защо не направи опит да избягаш?
ОТГОВОР: Той ме заплаши и каза да не крещя.
ВЪПРОС: Страхуваш ли се от К.?
ОТГОВОР: Да, защото много пъти ме е бил.
ВЪПРОС: Доброволно ли живя с него?
ОТГОВОР: Да, доброволно, харесвах го.“- свид. И.: Докато вървяхме от
люлките към гаражите не си спомням дали сме видели никого. Вярно е това,
което съм казала, че Д. си тръгна, когато дойде К., но не е вярно това, че К. ме
е дърпал за косата.
„ВЪПРОС: К. ли ти беше първия мъж, с когото си правила секс?
ОТГОВОР: Не, преди това съм имала друг мъж. Бях женена, живях с друг мъж. С
него повече живях –. 7-8 месеца. Аз сама отидох при първия мъж. Не се разбирах с майка му
на първия ми мъж и затова си тръгнах.
ВЪПРОС: Виждала ли си К. да взима наркотици?
ОТГОВОР: Когато пие алкохол, тогава взима наркотици. За това той сам си
призна.“ –. свид. И.: Не е вярно, че съм била с другия мъж 7 –. 8 месеца. Не е
вярно, че К. ме е заплашвал и каза да спра да крещя докато вървяхме от
люлките към гаражите. Не е вярно това което съм казала, че К. взема
наркотици, когато пие алкохол.
„ВЪПРОС: Ти оплаквала ли си се на някого за тези побоища?
ОТГОВОР: Казвала съм на майка си, че К. ме бие. Тя ми казваше, че ако продължава
така, ще ме вземе. Имам сестра. На 8 години е. Днес сутринта ходих в полицията в
квартала с майка ми. Отидохме с майка ми в участъка, защото на К. баща му искаше да
оттеглим оплакването. Ние затова с майка ми отидохме. Не сме го оттеглили
7
оплакването. Майка ми, като отидохме днес в полицията в квартала каза на полицая, че
обичам К. и искам да си оттегля оплакването. Полицаят каза „не може”. Аз искам да си
оттегля оплакването. Това, което разказах сега, е вярно. Искам да си оттегля
оплакването, защото обичам К.. Не ме е страх от К.. Вчера ме беше страх, обаче днес не.
На К. баща му дойде у нас. Говорихме заедно. Попита ме дали обичам К. и аз казах, че го
обичам. Баща ми не ме пуска при К.. И от баща си се страхувам и затова не отивам при
К..“ –. свид. И.: С майка отидохме в участъка и искахме да оттеглим
оплакването. Майка и аз искахме да оттеглим оплакването. На К. баща му
след като стана инцидента не е идвал в къщи. Не ме е било страх от К. когато
се случи случката. Не е вярно това, което съм казала, че бащата на К. е идвал
у нас и ме е питал дали обичам К.. Сега моя баща ме пуска да живея при К..
Отначало баща ми не ме пускаше при К..
„ВЪПРОС: По вашите обичаи, ако сега се разделиш с К., друг ще те вземе ли за
жена? ОТГОВОР: Не. Няма да ме вземе, защото ще ме говорят в махалата.“ –. свид. И.:
Според нашите обичаи е забранено да ме вземе друг мъж след като съм била с
К.. Аз искам да живея с К.. Ако К. го няма дълго време ще стоя и ще го чакам,
няма да се женя за друг.
Инспектор ДПС И. С.: Според мен трябва да се кредитират първите
показания на свидетелката, тъй като днешните показания са дадени под
натиск, защото тя евентуално има някакви чувства към подсъдимия.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Главен социален работник РАДОСЛАВА СТОЯНОВА: Ние работим по
случая на Д. И. от края на м. юни тази година, след излязла информация в
медийното пространство за изнасилено момиче на 13 г. от младеж в кв. „Н.“.
Изискана е информация от РП –. С. по повод образувано досъдебно
производство, относно данни за пострадалата и нейните родители. От РП
получихме на 01.06.2022г. сигнално писмо, в което бяха посочени данни на
пострадалата и становище на разследващия полицай Николай Кулев. Беше
дадено становище от тяхна страна да изведем малолетната от дома й, предвид
натиска, който има от близките си за промяна на показанията. На същата е
предоставена полицейска закрила, реализирана в Комплекс за социални
услуги за деца и семейства в гр. С.. Заедно с разследващия полицай и
наблюдаващия прокурор комбинирахме действията си и още същата вечер Д.
е споделила на потребители на услугата, че е принуждавана от нейните
родители да променя показанията, за да не лежи момчето „на празно“.
Няколко пъти се сменяха версиите, относно случилото се. Родителите на
момичето, включително и тези на К., правиха нерегламентирани опити да
осъществяват контакт със свидетелката, с цел провеждане на разговори,
включително след работно време сме ги виждали да правят такива опити.
Срокът на социалната услуга беше 2 месеца. От месец септември 2022 г.
свидетелката е настанена в Център за настаняване от семеен тип в кв. „Сини
камъни“. От настаняването й до момента има регистрирани и реализирани
най-малко 4 бягства. Откривана е в кв. Н., включително миналата седмица е
8
била открита с едно друго момиче в м. Карандила. Тогава е установено, че тя
има карти за мобилен апарат, но няма такъв и използва апарата на другото
момиче за да разговаря с К. в ареста. Именно от там идва и смяната на
показанията. По-скоро трябва да се вярва на записа и на прегледа установен
от експерта, от колкото на сега дадените показания. Факт е, че ако
свидетелката се върне в семейната среда и К. го няма, същата ще предприеме
ново съжителство. Нито тя, нито родителите й осъзнават случилото се и
последствията от него. От 12 годишна свидетелката води полов живот.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свидетелката И.,
инспектор ДПС И. С. и главен социален работник Радослава Стоянова.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.
АДВ. М.: Ние също нямаме искания за доказателства.
ПОДС. И.: Нямам искания за доказателства. Не желая да давам
обяснения.
Съдът намира, че на основание чл. 283 от НПК следва да приобщи към
доказателствения материал по делото писмените материали от досъдебното
производство, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ и ПРИОБЩИ към доказателствения материал по делото
всички писмени доказателствени материали, събрани на досъдебното
производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
СТРАНИТЕ: Запознати сме с всички писмени доказателства от
досъдебното производство.
На основание чл.284 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВИ на страните веществените доказателства.
СТРАНИТЕ: Запознати сме с веществените доказателства. Нямаме
възражения по тях. Нямаме искания за събиране на други доказателства.
Налице са основанията за приключване на съдебното следствие.
С оглед изявленията на страните, съдът намира делото за изяснено от
фактическа страна. Не са налице процесуални пречки за приключване на
съдебното следствие, доколкото не се налага събирането на нови
доказателства, не се правят искания в тази насока, не се правят и други
9
искания, които да са пречка за приключване на съдебното следствие, поради
което и на основание чл.286 ал.2 и чл.291 ал.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо председател, уважаеми съдебни
заседатели, считам, че фактическата обстановка е такава, каквато е описана
във внесения обвинителен акт от страна на ОП - С.. Няма да се спирам
обстойно на показанията на пострадалата в днешното съдебно заседание.
Дори и непрофесионалистите в сферата на наказателното право каквито бяха
социалният работник и психолога дадоха своето заключение, относно
правдивостта на тези показания и мотивите за поднасянето им пред съда. В
крайна сметка разбиранията на една общност за това как трябва да се случват
нещата не може да изключи приложението НК. Това, което е извършено като
престъпление, следва да бъде понесено като отговорност. Тези показания
дадени в днешното съдебно заседание бяха в изключително противоречие със
заключенията по всички експертизи, изготвени в хода на досъдебното
производство. Най-фрапиращото беше, че всъщност тези показания
противоречат дори с дадените обяснения в хода на досъдебното производство
от подсъдимия. Единствено тези показания и отношенията на пострадалата,
защото тя е първо пострадала от престъплението, а на второ място е
пострадала от разбирането на общността си, че днес трябва да дойде пред
съда, за да заяви нещо невярно. Тези нейни показания заедно с направените
самопризнания на досъдебното производство от подсъдимия считам, че
заедно биха могли да обосноват приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК при
постановяването на присъдата. Предлагам да признаете К. М. И. за виновен в
извършено престъпление по чл.152, ал.4, т.1, вр. чл.152, ал.1 т.2 от НК и да му
наложите наказание от шест години лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален строг режим. Моля на основание чл.59, ал.1 от НК да се
зачете времето, през което е бил задържан под стража в хода на това
производство. Налице са условията за привеждане в изпълнение на предходно
наложено му условно наказание по НОХД 924/2019 г. на РС - С. от 6 месеца
лишаване от свобода, както и подсъдимия да бъде осъден да заплати
направените разноски по делото. Веществените доказателства считам, че след
влизане в сила на присъдата следва да бъдат унищожени.
АДВ. М.: Уважаема г-жо председател и съдебни заседатели, считам, че
обвинението е недоказано и се гради единствено на показанията на
пострадалата. Съществуват съществени противоречия в показанията на
пострадалата, които не са достоверни, логични и последователни. Цялостното
й поведение сочи, че тя не е била принудена към извършване на
10
съвкуплението чрез използване на сила или заплаха. Не е била лишена от
възможност за самоотбрана по смисъла на закона и е била съгласна с
извършване на половия акт, доброволно е участвала в него. По тялото на
пострадалата не са били открити видими увреждания и няма никакви
наранявания по половините органи, съгласно медицинската експертизата на
д-р Чаушев. Връзката на пострадалата с подсъдимия, пребиваването в
неговия дом и живота с него на семейни начала са били изцяло с нейно
съгласие, със съгласие на роднините. Това е традиционното мислене и обичая
в тяхната ромска общност, поради което считам, че извършеното деяние на
подсъдимия не съставлява изнасилване по чл.152, ал.4 от НК, за което му е
повдигнато обвинение, поради което моля, подсъдимият К. М. И. да бъде
оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл.152, ал.4 от НК.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. К. М. И..
ПОДС. И.: Нямам какво да кажа в своя защита.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. К. М. И..
ПОДС. И.: Нямам какво да кажа.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
След съвещанието, съдът ОБЯВИ присъдата си, като РАЗЯСНИ на
страните правото им на жалба и/или протест и ОБЯВИ, че мотивите ще бъдат
изготвени в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 12,10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11