РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. Кърджали, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20235140101329 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.45 във вр. чл.86 от ЗЗД, първоначално предявени от М. В. С.,
ЕГН **********, и Х. В. С., ЕГН **********, срещу Т. М. Х., ЕГН **********.
В хода на производството, на мястото на ищцата С., поради настъпила смърт, на
основание чл.227 от ГПК, е конституиран първият ищец, който поддържа напълно
предявената искова претенция.
Така производството продължава с участието на ищеца, от собствено име и като
единствен правоприемник на г-жа С., видно от приетото и приложено по делото
Удостоверение за наследници с изх. № *****г., издадено от Община Кърджали.
В исковата молба се твърд, че ищецът притежава и ползва самостоятелни
обекти в жилищна кооперация, като ответникът е собственик на апартамента над този
който е собствен и обитаван от г-н С..
Твърдят, че от м. декември 2018г.от жилището на ответника има теч, от който се
образува мухъл и влага в техния апартамент. Сочи се, че са провели многобройни
разговори с ответника, за да предприеме ремонт на притежавания от него
самостоятелен обект, жилище- ап.11, които обаче не са довели до резултат.
Ищецът С. твърди, че от мухъла и влагата заболял от туберколоза,
диагностицирана през м. септември, 2018г., в резултат на което заболяване претърпял
неимуществени вреди –болки, страдания, стрес, които оценява на 10 000лв. и
претендира, ведно със законна лихва, считано от 17.09.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира и имуществени вреди на стойност 8 660лв., която сума се сочи като
обща стойност на движими вещи и стойност на извършени СМР, изброени в исковата
молба, инициирала производството пред съда.
1
От страна на ответника, в срока по чл.131 от ГПК, е депозиран отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло същата.
В с.з., ищецът се явява лично и с процесуалния си представител адв. А., като се
пледира за уважаване на предявените искове в пълния им размер.
В с.з., ответникът се явява лично и с адв. М., които поддържат въведените в срок
за отговор възражения. Позовано на извършения от процесуалния представител
анализ на събраните по делото доказателства, моли за отхвърляне на предявения
срещу него иск.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представените от страните документи за собственост, както и
посоченото по-горе удостоверение за наследници, свидетелстващо за правоприемство
между ищците, ищецът и ответникът са собственици на самостоятелни жилищни
обекти – съответно ап.9 и ап.11, в жилищна сграда, находяща се в гр. К.ул. „М. М.“ №
* вх. *, като жилището на ответника е разположено над това на ищцеца.
В апартамента, собственост на ищеца се появили мухъл и влага, за които
ищецът счита, че са в резултат на неправомерни действия от страна на ответника по
делото.
Част от стените в жилището на ответника са с подпухнала и подкужушена
мазилка, но не е установена паднала такава, освен с малка площ, на която е бил
разположен кухненски шкаф, с гръб от фазер, който според вещото лице, „носи
влагата“. Ищецът не оспорва, че е разрушил част от стена, за да достигне до
разположени под нея тръби.
Не са установени течове, а само следи от изсъхнала влага. Установено е, че в
неопределен период от време е имало влага в апартамента, но не са установени следи
от течове.
Същевременно са изпълнени частични ремонтни дейности, включително с
премахване на зидария, за която ищецът сочи, че я е премахнал в търсене на източник
на влага и/или теч.
От назначената по делото СМЕ се установява, че ищецът е диагностициран на
17.09.2018г. със заболяване туберкулоза, която към датата на изслушване на
заключението по СМЕ е излекувана.
Вещото лице д-р Ч. обяснява механизма на настъпване на заболяването и
възможните причини за заразяване. Сочи, че мухъл и влага не могат да причинят
заболяването, а единствено да предизвикат алергизиращи болести като бронхит,
конюнктивит, ринит.
Съдът изцяло кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза,
тъй като съответства на писмените доказателства по делото. Изготвената експертиза
отговаря в пълна степен на поставените задачи и не е оспорена от страните по делото.
Последното не се променя от обстоятелството, че ищецът обосновава наличието на
вероятна възможност все пак да е заболял от действия на ответника, свързани с
причиняване на теч от „помия, която се излива върху печката и върху съдовете“.
2
Следва да се посочи, че в исковата молба не се съдържат твърдения за изливана
помия „върху печката и върху съдовете“ на ищеца. Такова твърдение е въведено за
първи път, под формата на формиране на възражение за вероятност, едва в открито
съдебно заседание.
В случая, дори да се приеме, че е налице пропуск в исковата молба, то такъв не
може да се коригира на този етап от производството.
Следва да се отбележи и това, че в исковата си молба ищецът е посочил, че
заболяването „туберкулоза“ му е открито през септември 2018г., което обстоятелство
се потвърждава и от заключението на вещото лице, която при проследяване здравния
статус на ищеца и историята на заболяването, е констатирала, че това се е случило на
17.09.2018г., а сам ищецът твърди, в исковата си молба /стр.2 от нея или л.25 по
делото, абз. 3/, че теч се е появил през м. декември 2018г.
Нито г-н С., нито процесуалният му представител адв. А., оспорват тези данни
или заключението на вещото лице в тази му част.
По делото е допусната и назначена и съдебно-техническа и оценителна
експертиза, по която е изслушано и прието заключение на вещото лице Я..
Още преди изслушване на заключението на вещото лице ищцовата страна
настоява за замяна на вещото лице с друго конкретно, предвид това, че назначеното
по-рано вещо лице /заменено/ вече има готовност, след разговор с адв. А. да изготви
заключение. Тезата за замяна на вещото лице Я. е мотивирана с неспазване от негова
страна на срока за изготвяне на заключение по експертизата и несвоевременното му
депозиране в Районен съд Кърджали. При проверка на посочените твърдения, съдът
констатира, че възраженията са неоснователни.
На следващо място, от страна на ищеца се мотивират възражения за неприемане
на изготвеното заключение от вещото лице Я., свързани с твърдения за предубеденост,
необоснованост, грешно възприета фактическа обстановка и несъобразяване с
изискванията на ищеца и неговия процесуален представител. Възраженията, обсъдени
и разгледани отделно всяко от тях, са оставени без уважение от настоящия съдебен
състав, по изложени мотиви в осз, обективирани в протокол от проведеното съдебно
заседание на 07.06.2024г. /Протокол № *****/.
Изводите на съда за приемане на заключението на СТЕ не се повлияват от
обясненията на ищеца и становищата на адв. А..
Вещото лице е изпълнил в пълен обем възложените му задачи, извършил е три
огледа на място, проявил е активност в работата си. Съдът не приема възраженията
спрямо работата му, както вече се посочи.
Видно от заключението на експертизата, течове не са установени, а влага, за
която е обективирано обосновано предположение за източник.
Съдът не споделя възраженията на ищеца С., срещу това, че експертът Я. е
отказал да съобрази представени му снимки, предвид това, че е разпореден оглед на
място.
Я. е оценил и движимите вещи, които са били налични.
Съдът изцяло кредитира заключението на СТЕ, тъй като съответства на
писмените доказателства по делото. Изготвената експертиза отговаря в пълна степен
на поставените задачи, а оспорванията от ищцовата страна са общи и бланкетни.
Следва да се посочи, че по твърденията за предубеденост не са ангажирани
никакви доказателства.
3
По делото е разпитана и свидФ. Ф..
Свидетелят излага преки и непосредствени възприятия, свързани със
състоянието на обитавания от него апартамент, собственост на ответника, като
установява и верността на данни за запушена шахта, която ищецът по делото е
ремонтирал /отпушил/.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Ф.. При оценката на показанията му
настоящият състав съобрази факта, че свидетеля е наемател на ответника, както и че
би могъл да има косвен интерес от изхода на делото. Единствено на това основание
обаче не може a priori да се отрече доказателствената стойност на показанията му,
както и възможността да дава правдиви показания по делото. Процесуалният закон
съдържа ясен регламент кои лица не могат да бъдат свидетели и съдът не може да
поставя допълнителни ограничения като отхвърля достоверността на показанията на
допустим свидетел само по съображения, че се намира в родствена или друга, в случая
облигационна, връзка с ответника, щом законът допуска това лице да бъде свидетел по
делото. Заинтересоваността и предубедеността на свидетеля не са субективни
предположения, които да тежат отнапред върху дадено лице, единствено поради
родствена връзка или други отношения със страна по делото. Напротив, касае се за
конкретни факти, които като всеки друг факт в процеса, трябва да бъдат доказани, а не
единствено предполагани. Предубедеността на даден свидетел се доказва, като се
установи недостоверността на твърденията му. Следователно да се отрече
доказателствената стойност на показанията на свид. Ф. единствено по съображение, че
е наемател на ответника, но без да е установено показанията му да са недостоверни, би
представлявало проява на предубеденост от страна на самия ръководно-решаващ
орган. Имайки предвид тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че
показанията на свидетеля са последователни и непротиворечиви. В тях той
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец.
Същевременно свидетеля не се опитва манипулативно да представи
фактическата обстановка като преувеличава потребностите на ответника. В
заключение показанията на свидетеля се ценят като добросъвестно дадени, поради
което се ползват с доверие от съда.
Съдът остави без уважение искането на адв. А. за допускане до разпит на един
свидетел, предвид това, че искането е направено извън срок, което се отнася и до
представените от него писмени доказателства – копия на кореспонденция,
установяваща проблеми с общ щранг да сградата, поради това че искането е направено
също извън срок и не формулира мотиви, затова че е бил в невъзможност да ги
представи по-рано по делото, както е указано в Определение №********г. по делото.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че ищецът, при условията на пълно
и главно доказване, не успя да установи твърдените от него обстоятелства относно
заявената претенция, съгласно разпределението на доказателствената тежест.
Твърденията му остават недоказани в настоящото производство, като изводите
за това съдът черпи от заключенията на СТЕ, СМЕ и самите твърдения на страните.
Процесуалния представител на ищеца и самият той не ангажираха
доказателства в подкрепа на претенцията си.
В проекта на доклад по делото, обективиран в Определение №********г.,
съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, съгласно правилата на
чл.154 от ГПК, като страните не са формулирали възражения.
4
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В настоящото производство съдът съобрази разясненията, дадени в т.3. на
Постановление №4 от 30.10.1975 год. на Пленум на ВС, съгласно които когато при
ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети
правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 от ЗЗД, а когато такива
нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50
от ЗЗД. В този смисъл собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира тя
носят отговорност по чл.50 от ЗЗД пред увредения и тогава, когато вещта им е
предадена от производителя като напълно обезопасена технически, а също така и
когато не съществува техническа възможност за нейното обезопасяване.
В настоящия случай искът е предявен по чл.45 от ЗЗД
Анализът на събраните в хода на съдебното дирене доказателства обосновава по
категоричен начин извод за това, че исковете, макар и допустими, са недоказани по
основание.
Отхвърлянето на исковете по чл.45 от ЗЗД води до отхвърляне и на тези по чл.86
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, който обхваща следните
елементи: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.
Основният състав на чл.45 от ЗЗД е изграден върху общата забрана да не се
вреди другиму. За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице
всички елементи от фактическия състав на текста, а именно: ответникът с деянието си,
действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е налице
и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент от
състава е виновността на поведението на ответника. Съгласно ал.2 на чл. 45 от ЗЗД, тя
се предполага по отношение причинителя до доказване на противното. Вината
представлява психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост, което
извършителят на неправомерното действие или бездействие има към своето
противоправно поведение и произтичащия от него резултат. Задължение на дееца е да
обори това твърдение като докаже липсата на вина, като само доказана липса на вина
го освобождава от отговорност.
В настоящия случай по делото е безпорно доказано, а и този факт не се спори
между страните, че ищцът е собственик на апартамент №* намиращ в процесната
жилищна сграда, а ответникът е собственик на апартамент № * намиращ се над него.
Не се спори и относно факта, че в жилището на ищеца са установени влага и
мухъл, а относно причините за тях.
От материалите по делото не се установява по безспорен начин, че тези вреди се
дължат на неправомерно поведение на ответника, за което последния да има вина,
респективно за което следва да носи отговорност.
С оглед на изложеното съдът намира, че обективно съединените осъдителни
иска с правно основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и
като такива следва да бъде отхвърлени.
По разноските:
5
С оглед изхода на делото, ищецът, на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от
ГПК следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски в
настоящото производство в общ размер от 1200 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. С., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. К.,
ул. Б. № * чрез пълномощника адв. А. от КАК, срещу Т. М. Х., ЕГН **********, с
адрес: общ. М., с. Л. № *, обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.45, във вр. чл.86 от ЗЗД за сумата от 8 660 лева /осем хиляди
шестстотин и шестдесет лева и нула стотинки/ – за причинени имуществени вреди,
считано от 01.12.2018г. до окончателното й изплащане, и сумата от 10 000.00 лева
/десет хиляди лева и нула стотинки/ – причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2018 год. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. К., ул. Б. № * чрез
пълномощника адв. А. от КАК, да заплати на Т. М. Х., ЕГН **********, с адрес: общ.
М., с. Л. № * сумата от 1200.00 лева /хиляда и двеста лева и нула стотинки/,
представляваща направените от него разноски в настоящото производство, включващи
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Кърджали
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6