№ 17349
гр. С., 27.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110143623 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79 ЗПУПС, съединен в условията
на евентуалност с иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД от
ищеца М. С. С. срещу ответника „Ю. Б.“ АД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 13930,74 лв., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /03.08.2023 г./ до окончателното плащане на задължението.
Ищецът М. С. сочи, че е титуляр на банкова разплащателна сметка в
„Ю.“АД с IBAN № BG52BPBI...01, съгласно Договор за разплащателна сметка
„З. време“ с дебитна карта от 08.02.2017 г. Твърди, че е подписал и Договор за
предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране от 22.11.2018 г., въз
основа на който ползва създаден профил в е-P., от където е активирал и т.нар.
мобилно банкиране, осъществявано от стационарния ми компютър, а на
мобилния му телефон с номер 08********* е инсталирал и активирал
приложението за потвърждаване на онлайн плащания М- TOKEN P. . Сочи, че
на 16.12.2021 г. са извършени 4 броя неправомерни платежни операции със
средства от разплащателната му сметка в „Ю. Б.“ АД, която е свързана с
притежавана от него дебитна карта, както следва: В 9:20 часа - за сумата 4308,
1
70 лв. В 10 часа - за сумата 4308, 70 лв. В 10:08 часа - за сумата 4308,70 лв. и В
10:24 часа - за сумата 1004, 64 лв. Описаните 4 броя трансакции от 16.12.2021
г. са на обща стойност 13930,74 лв. Твърди, че тези трансакции не са
инициирани от него, а са в резултат на т.нар. фишинг- измама, извършена чрез
електронната му поща в www.abv.bg . Твърди, че на 16.12.2021г. сутринта
/малко след 8 часа/ получил на пощата си писмо, което видимо изглеждало
като писмо от „Ю. Б.“ АД. Сметнал, че Банката изисква потвърждение на
данните му и въвел номера на банковата си карта и трите си имена. Визуално,
приложението към писмото, което отворил на екрана на компютъра му
изглеждало като лицевата страна на банковата му карта. Твърди, че не е
въвеждал ПИН-кода за достъп до приложението, с което потвърждава
плащанията. Твърди, че поради породено у него съмнение, още същия ден,
към 15 часа, отишъл в офис на Банката и разказал какво се е случило.
Служител на Банката в констатирал, че от сметката му са извършени четири
плащания. Тогава разбрал за извършените трансакции. На следващия ден -
17.12.2021г. отишъл отново в офис на Банката и подписал протокол за
оспорване на плащанията. Твърди, че не е давал ПИН-кода си на никого и
неправомерното използване на платежния инструмент е извършено само въз
основа на данните от картата му. Сочи, че не е потвърждавал трансакциите от
телефона си, нито от М-токъна. Твърди, че извънсъдебно поискал от Банката
да възстанови средствата по сметката му, но с писмо от 24.01.2022г. „Ю. Б.“
АД го уведомила, че отказва и го посъветвала да се обърне към Помирителна
комисия към КЗП. Помирителната комисия излязла със становище, че и двете
страни имат известна вина и следва да си поделят „щетата“ по равно, но
Банката отново отказала да изпълни предложението. Счита, че не е допуснал
„груба небрежност“ по смисъла на Закона при предоставяне на част от
данните му на неизвестно трето лице, а е бил подведен. Намира, че вина за
неправомерните трансакции има банката, която не е осигурила необходимите
защити, поради което същата следва да бъде осъдена да заплати пълния
размер на сумите, които са изтеглени от сметката на ищеца в резултат на
неправомерните трансакции, а именно 13930.74 лева, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба. При условията на евентуалност да бъде
осъдена банката да заплати на ищеца сумата от 13 930.74 лева поради
надвишаване на дневния лимит по договора за издаване на дебитна карта.
На следващо място сочи, че съгласно т. 3 от сключения между страните
2
Договор за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране от
22.11.2018 г., между страните е постигната уговорка за максимален дневен
лимит, който може да се изтегли чрез ел. нареждане, възлизащ на сумата от
5000 лв. за един ден. Счита, че ако банката беше изпълнила договорното си
задължение да не разрешава трансакции над лимита, още втората трансакция
би била блокирана и ищецът щял да загуби само първата изтеглена сума 4308
лв. С оглед на това, в условията на евентуалност, отправя искане ответникът
да бъде осъден да заплати исковата сума от 13930.74 лева на основание
неизпълненото договорно задължение по т. 3 от Договор за 2 предоставяне и
ползване на услугата „Интернет банкиране от 22.11.2018. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ю. Б.“ АД е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Не оспорва факта, че между „Ю. Б.“ АД и ищеца е налице облигационна
връзка по силата на сключен на 08.02.2017 г. Договор за разплащателна сметка
в лева „З. време“ и дебитна карта, като откритата въз основа на сключения
договор сметка е с IBAN: BG52BPBI...01, а издадената дебитна карта е Debit
M.Card с № 5169 07хх хххх 2455. На 22.11.2018 г. е сключен е клиента М. С.
С. и Договор за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране“.
Не оспорва и извършените на 16.12.2021 г. 4 бр. платежни операции, като
сочи, че същите са отразени по сметката на ищеца и са извършени чрез
използване на издадената към сметката на ищеца карта № 5169 07хх хххх
2455, за които той е подал формуляр за оспорване на 17.12.2021 г. Пластиката
на картата с изписаните върху нея данни, в машинно запечатан плик заедно с
ПИН код, също са връчени лично на ищеца пред банков служител, при
физическо присъствие на клиента във финансов център и удостоверяване на
неговата самоличност чрез представяне на надлежен документ (лична карта).
Сочи, че ищецът М. С. също така е ползвал и услугата интернет банкиране,
предоставяна от „Ю. Б.“ АД, за които е имал уникално потребителско име и
парола. За ползване иа услугата интернет банкиране, ищецът е заявил пред
ответната банка телефонен номер и адрес на електронна поща, а именно:
телефонен номер 08******** и адрес на ел.поща ********@***.** Ответникът
сочи, че извършените банкови операции в интернет представляват операции
на виртуален ПОС терминал, а не са операции извършени чрез интернет
банкиране. С оглед на това счита за неотносими цитираните от ищеца клаузи в
3
договора, касаещи лимитите на дневни разплащания. Сочи, че всяка една от
четирите операции в интернет е протекла посредством въвеждане на
персонализираните защитни характеристики на банковата карта /номер, срок
на валидност, СVV/СVС код, имена на картодържател/, както и с метода на
задълбочено установяване на идентичност. Задълбоченото установяване е
извършено чрез софтуерен токън- приложението „m-token P.", на който е
изпратена „PUSH“ нотификация за потвърждение на операцията. Сочи, че
активирането па софтуерния токън, с който са потвърдени плащанията е
извършено на 16.12.2021г., като за целта са изпратени два независими един от
друг уникални кода - един чрез СМС/Viber съобщение до телефонния номер и
втори на електронната поща на клиента. Данните за телефонен номер и
електронната поща са декларирани от самия ищец, като данни за контакт от
клиента М. С. и са въведени в системите на Банката. Съответно кодовете са
изпратени на тел. 08******** в 08:28 ч. па 16.12.2021 г. и на E-mail, до
********@***.** на същата дата 16.12.2021 г. в 08:29 ч. Счита, че с
осъществяването и завършването па така описаните стъпки и действия следва
да се приеме, че инсталирането и създаването на софтуерен токън и
потвърждаването на операции с него впоследствие се извършва под
изключителния контрол на съответния потребител. С оглед на това, намира, че
всички операции са извършени или от ищеца М. С. С., или от лице, на което
последния е разкрил информация и персонализираните защитни
характеристики, едновременен достъп до които е нужен за извършването на
тези операции (което води до извод за груба небрежност или дори друга по-
тежка форма па вина). Твърди, че банката постоянно предоставя информация
на своите клиенти със съвети за предпазване от различни типове измами, като
е осигурила технически използването на множество персонализирали
защитни характеристики на платежните си инструменти, като по този начин
осигурява достатъчно ниво на сигурност на трансакциите си. Счита, че от
изложението и самата искова молба, дори същото да бъде изцяло
кредитирано, се установяват действия и бездействия на ищецът, които могат
да се характеризират като груба небрежност от страна на ищца при защита и
опазване на персонализираните защитни характеристики, служещи за достъп
до неговите собствени пари. С оглед на това отправя искане за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни с твърдение, че ищецът не е спазил
изискванията по чл. 75 от ЗПУПС, проявил е груба небрежност, поради което,
4
съгласно чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, оспорената сума не подлежи на
възстановяване от страна на банката.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представено искане от М. С. С. за откриване на разплащателна
сметка и предоставяне на банкови услуги на физически лица.
По делото е представен договор за предоставяне и ползване на услугата
„Интернет банкиране” ог 22.11.2018, сключен между М. С. С. и „Ю. Б.”АД,
съгласно който лимитът на интернет банкирането е 5000 лева дневно.
По силата на договор за разплащателна сметка в лева „З. време” и дебитна
карта от 08.02.2017 „Ю. Б.”АД приема да открие и води безсрочна
разплащателна сметка в лева на името на титуляра с IBAN BG52BPBI...01,
BIC код BPBIBGSF, чрез която предоставя на М. С. С. платежни услуги по
разплащателни сметки, както и издава дебитна карта Debit M.card, а М. С. С.
приема да я използва като средство за отдалечен достъп до сметката в
качеството му на оправомощен държател.
По делото е представено помирително предложение по помирително
производство №27/2022.
По делото е представено извлечение от разплащателната сметка на М. С.
С..
По делото е представен формуляр от М. С. С. за оспорване на плащания с
банкова карта.
По делото е представен отговор от „Ю. Б.”АД до М. С., с който банката
отказва да му възстанови сумите по 4-те трансакции, тъй като смята, че е
изпълнила задълженията си по договора.
По делото е представено съобщение от 16.12.2021 във връзка с
изпращането на два кода за активиране на m-token P..
По делото са представени Общи условия за откриване, водене и закриване
на банкови сметки на физически лица, Общи условия за издаване и ползване
на дебитни карти и Общи условия на „Ю. Б.”АД за електронно банково
обслужване „Интернет банкиране” за индивидуални и корпоративни клиенти.
По делото е представена Тарифа на таксите и комисионните, които „Ю.
5
Б.”АД прилага по извършените услуги на клиенти-физически лица.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от 15.09.2021 за
дебитна карта M.card.
Съгласно заключението на СТЕ ответникът е имплементирал
допълнителна идентификация при вход в услугите интернет и мобилно
банкиране.Идентификацията се извършва чрез еднократен код, който се
получава чрез SMS или чрез приложението Viber.Такава идентификация не се
изисква за всеки вход в системата, но задължително се изисква при пъво
влизане /логин/.След това периодично през определен период от време се
изпраща SMS или Viber съобщение.Това допълнително изискване за
въвеждане на еднократен код при ново влизане в банковите системи на
ответника представлява втори фактор /фактор „притежание” на телефонния
номер на клиента, в допълнение на първия фактор „знание”, който е знанието
на потребителското име и паролата/ и отговаря на изискванията за силно
удостоверяване на автентичността на клиента. Съгласно заключението
на СТЕ при заявяването на токъна се установява достъп от IP адрес
91.139.166.188, който е различен от обичайния на ищеца.Достъпът е
осъществен, чрез използването на потребителско име и парола, които са
валидни.Съгласно заключението на СТЕ процесните трансакции са извършени
чрез въвеждането на данните от дебитната карта, а именно:номер на картата,
името на картодържателя, валидност на картата, CVV код, а са авторизирани
с приложението „m-token P.”.Софтуърният токън, с който са потвърдени
процесните транзакции е инсталиран на 16.12.2021 в 8.28 часа.При
получаване на известие за потвърждение на транзакция се изписват данните
на получателя и сумата на плащането, със съответната възможност за
потвърждение или отказ.Видно от констативната част и приложените логове
процесните транзакции са потвърдени през „m-token P..Съгласно
заключението на СТЕ при всяка една стъпка при процесния инцидент-вход в
електронното банкиране, инсталиране на приложението, осъществяване на
транзакциите са използвани правилни и коректни данни, банката не може да
различи ищеца от евентуален измамник.Според вещото лице технически е
възможно процесните плащания да бъдат извършени на виртуален ПОС без
трето външно лице да разполага физически със самата банкова карта, нужни
са му само данните , които идентифицират картата – тип на картата, номер на
6
картата, валидност, име на картодържателя, CVV-код.
Съгласно заключението на СТЕ при извършване на процесните операции
от 16.12.2021 може да се предполага от необичайното IP за заявяване на
софтуерния токън, но не и да се гарантира неправомерно ползване на
дебитната карта от лице различно от титуляра.Ако такова е било извършено,
го е било поради причина, не поради технически проблем в банковите
системи, а че всички необходими данни да се извърши това са били известни
на този извършител, а именно:потребителско име и парола за интернет
банкирането, двата кода за активиране на софтуерния токън, данните от
дебитната карта.Процесните трансакции са извършени чрез въвеждането на
данните от дебитната карта, а именно:номер на картата, името на
картодържателя, валидност на картата, CVV код и са авторизирани с
приложението m-token p.. Съгласно заключението на СТЕ към датата
16.12.2021 са съществували следните лимити за ПОС общ дневен ПОС – 7000
лева.В съдебно заседание вещото лице пояснява, че една от стъпките е
проверка на наличността по сметките и дневните лимити.В този момент ако
тези трансакции надвишават дневните лимити би трябвало трансакцията да
бъде отказана.Втората и третата трансакции следва да бъдат отказани
доколкото същите ще нарушат лимитите, а четвъртата следва да бъде пусната ,
защото системата ще провери първата и четвъртата, а сборът няма да навиши
лимитите.Според вещото лице в този случа е следвало да бъдат отказани
втората и третата трансакции.това се прави автоматично от системата в
момента, в който се авторизира това плащане, банката не може да го
отмени.Според вещото лице има автоматични системи, които трябва да
откажат, а в случая системата не е отказала.Това, че се влиза през нов IP адрес
не е основание за спиране на трансакцията.
Съгласно заключението на ССЕ платецът не може да отменя платежно
нареждане след получаването му от доставчика на платежни услуги на
платеца /банката/-чл.85, ал.1 от ЗПУПС.Съгласно заключението на ССЕ след
като операцията е авторизирана от картодържателя, то осчетоводяването не
може да не бъде извършено, а от извършената проверка в счетоводството на
ответника и представените документи се установява, че след потвърждаване
на трансакциите същите са осчетоводени от банката на 20.12.2021.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
7
По силата на договор за разплащателна сметка в лева „З. време” и дебитна
карта от 08.02.2017 „Ю. Б.”АД приема да открие и води безсрочна
разплащателна сметка в лева на името на титуляра с IBAN BG52BPBI...01,
BIC код BPBIBGSF, чрез която предоставя на М. С. С. платежни услуги по
разплащателни сметки, както и издава дебитна карта Debit M.card, а М. С. С.
приема да я използва като средство за отдалечен достъп.
С оглед на което съдът приема, че страните са в облигационни отношения по
силата на сключения договор от 08.02.2017.
Страните са обвързани и от договор за предоставяне и ползване на услугата
„Интернет банкиране” ог 22.11.2018.
Страните не спорят, че са извършени 4 броя платежни операции на
16.12.2021, отразени по сметката на ищеца чрез използване на издадената към
сметката на ищеца карта.
Съгласно заключението на СТЕ процесните трансакции са извършени чрез
въвеждането на данните от дебитната карта, а именно:номер на картата, името
на картодържателя, валидност на картата, CVV код, а са авторизирани с
приложението „m-token P.”.Софтуърният токън, с който са потвърдени
процесните транзакции е инсталиран на 16.12.2021 в 8.28 часа.Съгласно
заключението на СТЕ банката е изпратила два кода за активация на
приложението, един на телефонния номер на ищеца /по вайбър/ и втори на
имейла , посочен от ищеца.След използване на двата кода, които са изпратени
на ищеца и е активирано приложението „m-token P.”.
Регламент ЕС 2018/839 допълва Директивата ЕС/2015/2366 и очертава
техническите стандарти за силното удостоверяване на клиента.Силното
удостоверяване на автентичността на клиента изисква два или повече
елемента – знание /като например парола/, притежание /като например
телефонен номер/ и характерна особеност/нещо което потребителят е /или
има , като например пръстов отпечатък / за валидиране на трансакции и
достъп до сметки.Според вещото лице изпълнени са и двата елемента, а
именно:знание и притежание.Изпратени са от банката кодовете по вайбър и по
ел.поща.Според вещото лице има „притежание” и при елемента ел.поща, тъй
като там също има потребителско име и парола.
Съгласно заключението на СТЕ ответникът е имплементирал
допълнителна идентификация при вход в услугите интернет и мобилно
8
банкиране.Идентификацията се извършва чрез еднократен код, който се
получава чрез SMS или чрез приложението Viber.Такава идентификация не се
изисква за всеки вход в системата, но задължително се изисква при първо
влизане /логин/.След това периодично през определен период от време се
изпраща SMS или Viber съобщение.Това допълнително изискване за
въвеждане на еднократен код при ново влизане в банковите системи на
ответника представлява втори фактор /фактор „притежание” на телефонния
номер на клиента, в допълнение на първия фактор „знание”, който е знанието
на потребителското име и паролата/ и отговаря на изискванията за силно
удостоверяване на автентичността на клиента.
С оглед на което съдът приема, че са въведени и спазени от страна на
ответника правилата за силното удостоверяване на автентичността на клиента.
Съгласно заключението на СТЕ при всяка една стъпка при процесния
инцидент-вход в електронното банкиране, инсталиране на приложението,
осъществяване на трансакциите са използвани правилни и коректни данни,
поради което банката не може да различи ищеца от евентуален измамник.
Съгласно заключението на СТЕ при извършване на процесните операции от
16.12.2021 може да се предполага от необичайното IP за заявяване на
софтуерния токън, но не и да се гарантира неправомерно ползване на
дебитната карта от лице различно от титуляра и това не е основание за отказ за
извършване на трансакциите.
Предвид изложеното съдът намира, че не може да бъде ангажирана
отговорността на ответника по чл.79 от ЗПУПС и предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.82 от ЗЗД
По силата на договор за разплащателна сметка в лева „З. време” и дебитна
карта от 08.02.2017 „Ю. Б.”АД приема да открие и води безсрочна
разплащателна сметка в лева на името на титуляра с IBAN BG52BPBI...01,
BIC код BPBIBGSF, чрез която предоставя на М. С. С. платежни услуги по
разплащателни сметки, както и издава дебитна карта Debit M.card, а М. С. С.
приема да я използва като средство за отдалечен достъп до сметката в
9
качеството му на оправомощен държател.
Не е спорно по делото, че са извършени следните трансакции на 16.12.2021,
а именно:1-ва в 9.20 за сумата от 4308.70 лева; втора в 10 часа в размер на
4308.70 лева; трета в 10.08 часа за сумата от 4308.70 лева и 4-та в 10.24 лева
за сумата от 1004.64 лева.
Кредитирайки заключението на СТЕ съдът приема, че към датата
16.12.2021 са съществували следните лимити за ПОС общ дневен ПОС – 7000
лева.В съдебно заседание вещото лице пояснява, че една от стъпките е
проверка на наличността по сметките и дневните лимити.В този момент ако
тези трансакции надвишават дневните лимити би трябвало трансакцията да
бъде отказана от банката.Втората и третата трансакции следва да бъдат
отказани доколкото същите ще нарушат лимитите, а четвъртата следва да бъде
пусната, защото системата ще провери първата и четвъртата, а сборът няма да
надвиши лимитите.Според вещото лице в този случай е следвало да бъдат
отказани втората и третата трансакции..Според вещото лице има автоматични
системи, които трябва да откажат, а в случая системата не е отказала.
Съдът приема, че при наличието на дневни лимити банката е била длъжна
да откаже трансакциите на суми над дневния лимит, а именно:над 7000 лева.С
оглед на което съдът приема, че последващите втора и трета трансакции е
следвало да бъдат отказани, тъй като надвишават лимита от 7000 лева.Сумата
на първата и четвъртата вноска е 5313.34 лева и тя не надвишава лимита от
7000 лева.
С оглед на изложеното съдът намира, че втората и третата трансакции са
осъществени от банката в нарушение на сключения договор за разплащателна
сметка в лева „З. време” и дебитна карта от 08.02.2017.С оглед на което съдът
намира, че имуществените вреди за ищеца съответстват на стойността на
втората и третата трансакции-на сумата от 8617 лева.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл.82 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 8617 лева и да
бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 13930.74 лева.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
10
ищеца съобразно уважената част от исковете.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 707 лева, от които 557.23 лева – държавна такса и 150 лева –депозит
за СТЕ.Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер от 437.32 лева.
Процесуалното представителство е осъществено по реда на чл.38 от ЗА.В
полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер от 1161 лева.
Ответникът е реализирал разноски в размер от 1820 лева, от които 600 лева
–депозит за СТЕ, 200 лева – допълнителен депозит за СТЕ и 600 лева –
допълнителен депозит за СТЕ, 320 лева за ССЕ и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер от 694.22 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. С., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул.
„С.”11, ет.5, ап.14, със съдебен адрес:гр.Г., ул. „У.”№1, ет.2, чрез адв. Г., срещу
„Ю. Б.“ АД, ЕИК0.....9, със седалище и адрес на управление:гр.С., район В.,
ул. „О. път”№260, иск с правно основание чл. 79 ЗПУПС за сумата от
13930,74 лв.,сбор от платени суми по 4 платежни операции, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба /03.08.2023 г./ до окончателното
плащане на задължението.
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ АД, ЕИК0.....9, със седалище и адрес на
управление:гр.С., район В., ул. „О. път”№260, да заплати на М. С. С.,
ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „С.”11, ет.5, ап.14, със съдебен адрес:гр.Г.,
ул. „У.”№1, ет.2, чрез адв. Г., на основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.82 от ЗЗД
сумата от 8617 лева-обезщетение за имуществени вреди, настъпили
вследствие на неизпълнение на договор за разплащателна сметка в лева „З.
време” и дебитна карта от 08.02.2017, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /03.08.2023 г./ до окончателното плащане на задължението.
11
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. С., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул.
„С.”11, ет.5, ап.14, със съдебен адрес:гр.Г., ул. „У.”№1, ет.2, чрез адв. Г.,
срещу „Ю. Б.”АД, ЕИК0.....9, със седалище и адрес на управление:гр.С.,
район В., ул. „О. път”№260, иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с
чл.82 от ЗЗД за горницата над 8617 лева до пълния предявен размер
от13930,74 лв.-обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на
неизпълнение на договор за разплащателна сметка в лева „З. време” и дебитна
карта от 08.02.2017,
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ АД, ЕИК0.....9, със седалище и адрес на
управление:гр.С., район В., ул. „О. път”№260, да заплати на М. С. С.,
ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „С.”11, ет.5, ап.14, със съдебен адрес:гр.Г.,
ул. „У.”№1, ет.2, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 437.32 лева-
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ АД, ЕИК0.....9, със седалище и адрес на
управление:гр.С., район В., ул. „О. път”№260, да заплати на адв. Б. Г.,
процесуален представител на М. С. С., адрес:гр.Г., ул. „У.”№1, ет.2, на
основание чл.38 от ЗА сумата от 1161 лева-адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „С.”11, ет.5, ап.14,
със съдебен адрес:гр.Г., ул. „У.”№1, ет.2, да заплати на „Ю. Б.“ АД, ЕИК0.....9,
със седалище и адрес на управление:гр.С., район В., ул. „О. път”№260, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 694.22 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12