РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Първомай, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20235340200126 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. К. Ч. против Електронен фиш Серия К № 6661198,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че били нарушени
процесуалните правила при установяване на нарушението чрез АТС. Счита, че мястото
на нарушението не попадало в зоната на действие на пътен знак, въвеждащ
ограничение на скоростта. Поддържа, че нарушението не било извършено при
условията на повторност. В постъпилото преди съдебно заседание становище оспорва
доказателствената стойност на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. По тези съображения моли електронният фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено
е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на електронния фиш, като се прави искане същият да бъде
потвърден.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 25.10.2022 г. в 15:58 ч. в с. Бяла река, ул. „5-та“ до номер 48, общ.
Първомай, обл. Пловдив в посока от гр. Хасково към гр. Пловдив жалбоподателят В.
К. Ч. бил заснет да управлява собствения си лек автомобил „Тойота Авенсис Версо 2.0
И“ с рег. № *** със скорост на движение от 72 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
Движението му с посочената скорост било заснето с преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM
S1 с фабричен номер № 120ССЕ0. Стойността на измерената скорост от техническото
средство била 75 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от
„минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 72 км/ч, при
което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4, вр. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП
против жалбоподателя В. К. Ч. бил издаден електронен фиш Серия К № 6661198, с
който му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. В
същия е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/3728483, но липсва обозначение на
датата му на влизане в сила.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена скоростта на
движение на лекия автомобил с рег. № ***, е от одобрен тип и със срок на валидност
до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 112-СГ-ИСИС/14.09.2022 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120ССЕ0 е
преминало през надлежна метрологична проверка, като е със знак за проверка 00102 и
е с положени защитни стикери.
От приложения към преписката снимков материал се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № *** е 75 км/ч, а заснемането
е извършено на 25.10.2022 г. в 15:58 ч.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е
собственост на жалбоподателя В. К. Ч..
Съгласно справката за нарушител/водач спрямо жалбоподателя е издаден ЕФ
Серия К № 3728483 за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, връчен му на 03.08.2022 г.,
няма данни да е бил обжалван (липсват и такива твърдения), поради което е влязъл в
сила на 17.08.2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на
описаните в ЕФ време и място – на 25.10.2022 г. в 15:58 ч. в с. Бяла река, ул. „5-та“ до
номер 48, общ. Първомай, обл. Пловдив в посока от гр. Хасково към гр. Пловдив,
жалбоподателят В. К. Ч. е управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Авенсис
Версо 2.0 И“ с рег. № ***. Според приложения снимков материал той се е движил със
скорост от 72 км/ч в населено място, където при избиране скоростта си на движение на
водача е било забранено да превишава скоростта от 50 км/ч.
Въпреки това съдът намира, че в хода на производството по осъществяване на
2
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е било допуснато
съществено процесуално нарушение, което не може да се санира едва във въззивното
производство, влече незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и
представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. В тази насока съдът
намира, че не са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата за издаването на
електронен фиш изисквания за законосъобразност на използването на стационарно
техническо средство за видеоконтрол. В разглежданата хипотеза е представен
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., който съгласно
трайната съдебна практика би представлявал официален свидетелстващ документ,
който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и
спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Така принципно протоколът следва да удостоверява едновременно както кое е
техническото средство, с което е било извършено измерването, така и обстоятелството,
че техническото средство е разположено и използвано съгласно изискванията на
производителя и нормативните предписания – чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. В конкретния случай настоящият състав намира, че ЕФ е незаконосъобразен поради
липса на доказателства, че средството е било разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Ако във
всеки един процес следваше пълно и главно да се установява поотделно спазването на
всички, предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и инструкцията за
експлоатация технически изисквания към монтажа и експлоатацията на АТСС, то
процесът на доказване би бил неимоверно затруднен и усложнен. Затова законодателят
е предвидил улеснена форма. В съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. е предвидена възможност за удостоверяване чрез попълване
на нарочно поле, с посочване на имената на удостоверилото лице и полагане на
неговия подпис, че автоматизираното техническо средство е използвано съгласно
нормативните предписания и изискванията, очертани в инструкцията за експлоатация.
Само при кумулативното спазване на всички тези изисквания биха съществували
достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са
налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При
наличие на надлежно попълване се смята до доказване на обратното, че всички
нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за
точност на измерването. При липса на подобно попълване обаче спазването на
техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото
средство и прецизност на измерванията, не може да се презюмира. В конкретния
случай в представения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. липсва попълване на полето, удостоверяващо, че автоматизираното
техническо средство е използвано съгласно нормативните предписания и
изискванията, очертани в инструкцията за експлоатация, както и изписване на име и
подпис на длъжностно лице, което е извършило удостоверяването. При това
положение само може да се предполага, че АТСС е използвано съобразно
приложимите нормативни и технологични изисквания, но
административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения. При
разполагането и настройването на АТСС не по предвидения ред е възможно да се
достигне до разлика в отчитането на скоростта, която от своя страна да доведе до
неправилно приложение на материалния закон. Също така приемането, че контролът е
осъществен законосъобразно поради липсата на доказателства, които да презумират, че
3
не е бил осъществен по надлежния ред, би значело да се обърне доказателствената
тежест в процеса и нарушителят да бъде поставен в невъзможната ситуация да доказва
отрицателен факт вместо административнонаказващият орган, който носи
доказателствената тежест в процеса да доказва положителен факт, което би
противоречало на правото на справедлив процес по чл. 6 от КЗПЧОС. Следва да се
отбележи освен това, че такава презумпция в закона и в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. не съществува, за да може да се приеме за осъществен този факт на
базата на предположения. Нещо повече – липсата на посочване на име, фамилия и
подпис на служителя в съответно предвидената за това графа би значело, че няма лице,
което да носи отговорност при неправилното поставяне на АТСС, респ. неправилното
отчитане на скоростта. Така в случая с оглед нередовността на описанието в протокола
е налице единствено предположение, че нарушителят е извършил вмененото му
нарушение, но административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения. Отделно от това, теорията и съдебната практика отдавна са изяснили с
абсолютна категоричност, че документът е конкретно и изрично писмено изявление,
направено от физическо лице, което фиксира трайно сведение или информация
относно факти с правно значение. За да е налице официален документ, същият следва
да е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му.
Обстоятелството кой е издателят на акта се установява с посочване на конкретното
лице, което го е съставило, и полагането на подпис на съответното място на документа.
При липсата на посочване на име и подпис на служителя не става ясно въобще кой е
попълнил и останалите задължителни реквизити на протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата, дали това е лице, което е оправомощено да извършва видеонаблюдението,
респективно дали представеният протокол въобще има характерът на официален
удостоверителен документ. Поради това и при липсата на подпис на издателя,
документът няма обвързваща съда сила по отношение на отразените в него факти.
Действително съдът съобрази и че поначало преценката за същественост на
отсъстващи реквизити от протокола следва да се основава на съпоставка с всички
останали попълнени реквизити, както и с останалите писмени доказателства от
преписката. Така например, несъществени биха били: липсата на номер на първо и
последно статично изображение, в случаите когато снимката отговаря по дата и час на
периода на действие на АТСС, записан в протокола; липсата на посочване на общо
ограничение на скоростта в случаите, когато контролът е бил осъществен в населено
място; липсата на посочване на номер на служебен автомобил в случаите, когато
протоколът е придружен със снимка на МПС-то; липсата на посочване на посока на
движение на контролираните МПС или посока за задействане в случаите, когато
контролът е осъществен и в двете посоки; липсата на посочване на брой установени с
АТСС нарушения в цифри или на броя свалени статични изображения и др. Липсата на
каквото и да е попълване на графата за осъществяване на контрола съгласно
техническите изисквания обаче не може да се санира с никое друго доказателство, като
прави невъзможно както установяването дали лицето, работещо с АТСС, е преминало
обучение за работа с АТСС по смисъла на чл. 15, ал.1, т. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. (тъй като не се знае кой е служителят, настроил АТСС), така и дали
техническото средство е било настроено правилно с оглед чл. 6, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., респективно дали отчитането на скоростта е било
законосъобразно.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че за налагането на санкция
по чл. 182, ал. 4 ЗДвП е необходимо да са посочени в съответния санкционен акт три
4
обстоятелства: нормата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП трябва да е обвързана със съответната
разпоредба (в случай на превишаване на максимално разрешената скорост в населено
място от 21 до 30 km/h – чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП); вписване на факта, че нарушението
е извършено повторно; описание от фактическа страна защо е прието, че нарушението
е извършено повторно, като се посочи съответният санкционен акт, който определя
тази квалификация, включително с датата на влизането му в сила. В процесния
електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/3728483, но без да е вписана дата на
влизане в сила. В тази насока жалбоподателят би могъл да възрази, че предходният
санкционен акт не е влязъл в сила, или че ако е влязъл в сила, е изминала 1 година от
влизането му в сила, което да бъде проверено от съда. Поради това съдът намира, че
този пропуск представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правото на защита на наказания субект да бъде санкциониран по квалифицирания
състав на чл. 182, ал. 4 ЗДвП. Ето защо, при липса на надлежно изложение на фактите,
които обуславят прилагането на този квалифициран състав, наказването по него се
явява незаконосъобразно. В конкретния случай при така констатираната липса на
описание защо е прието, че деянието е извършено при повторност, с описване на
съответните съставомерни факти, би следвало да се стигне до изменение на
квалификацията и прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение в съответствие
с разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1 ЗАНН и деецът да бъде наказан по
основния състав с предвиденото в чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП наказание. Такъв би
следвало да е изводът на съда в случай, че не беше допуснато нарушение при съставяне
на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, което съставлява по-тежък порок на
обжалвания акт.
С оглед на гореизложеното, процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 6661198, издаден от ОДМВР –
Пловдив, с който на В. К. Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: ________п_______________
5