№ 137
гр. П., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВ. Юл. Колев
при участието на секретаря Л. В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от ИВ. Юл. Колев Гражданско дело №
20201720105075 по описа за 2020 година
С Решение № 56/27.04.2021 г., постановено по настоящото дело е допусната
делба между АНТ. М. КР., ЛЮБ. Л. П. и АН. ЛЮБ. Л. на собствения им недвижим
имот в гр. П., ул. ****** с идентификатор 55871.515.7156.1, представляващ масивна
къща на два етажа и сутерен със СП от 80 кв.м., изградена върху държавна земя с площ
632 кв.м., по отпуснато право на строеж съгласно договор от 22.05.1973 г., при квоти -
6/8 (шест осми) идеални части за АНТ. М. КР., 1/8 (една осма) идеална част за ЛЮБ. Л.
П. и 1/8 (една осма) идеална част за АН. ЛЮБ. Л..
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само
доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в
закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1
и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на
чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато
съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по
реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези
способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.
Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири
способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
С оглед определяне на способа за извършване на делба, по делото бе изготвена и
приета СТЕ, неоспорена от страните, със задачи за определяне поделяемостта и
действителната пазарна стойност на допуснатия до съдебна делба недвижим имот е в
размер на 69 360,00 лева като делът на АНТ. М. КР. е в размер на 52 020,00 лева, тези
на ЛЮБ. Л. П. и АН. ЛЮБ. Л. в размер на 8 670,00 лева всеки един от тях. Вещото
лице е установило, че недвижимият имот е неподеляем съгласно правилото на чл. 40,
ал. 1 ЗУТ.
1
Съдът кредитира изготвеното заключения по СТЕ като компетентно изготвено
от лице с необходимите знания и умения. Вещото лице, след прилагане на специални
знания в областта на оценката и техническите изисквания за недвижимите имоти
подробно е мотивирало начина на изчисление на оценката на недвижимия имот, като е
описало параметрите, на база на които е изградило извода за стойността на имота.
В преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК ищецът е направил искане
допуснатия до делба имот да му бъде възложен в дял съгласно чл. 349, ал. 1 от ГПК,
ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност,
прекратена със смъртта на единия съпруг и преживелият съпруг няма собствено
жилище, съдът по негово искане може да го постави в негов дял, като уравнява
дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Според ал. 2 на чл. 349
от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да
поиска да бъде поставено в негов дял, като дяловете на съделителите се уравняват с
друг имот или с пари.
В хода на производство се установи, че допуснатият до делба имот,
представляващ жилище е неподеляем, като съсобствеността върху същия е възникнала
въз основа на универсално правоприемство и последващи транслативни сделки между
съсобствениците. Не е спорно между страните по делото, че ищецът няма друго
собствено жилище и е живял в него. Ето защо, при съблюдаване на принципа,
регламентиран в чл. 69, ал. 2 ЗН - получаването на дял в натура, този съд приема, че
заявената от ищеца възлагателна претенция с правна квалификация чл. 349, ал. 2 ГПК е
основателна, като са налице всички, предвидени в закона предпоставки за уважаването
. Допуснатият до делба недвижим имот следва да бъде възложен на ищеца АНТ. М.
КР., като същият бъде осъден да заплати паричното уравнение на дяловете на ЛЮБ. Л.
П. и АН. ЛЮБ. Л..
По разноските:
Съгласно чл. 355 от ГПК разноските по делото за дължимата държавна такса по
чл. 8 от ТДТГПК следва да се заплатят от страните съобразно стойността на дяловете
им, както следва: ищецът следва да заплати държавна такса в размер на 2080,80 лева, а
всеки от ответниците – по 346,80 лева.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на АНТ. М. КР. , ЕГН **********, гр. П., ул. ****** на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК недвижим имот в гр. П., ул. ****** с идентификатор
55871.515.7156.1, представляващ масивна къща на два етажа и сутерен със СП от 80
кв.м., изградена върху държавна земя с площ 632 кв.м., по отпуснато право на строеж
съгласно договор от 22.05.1973 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал. 5 ГПК АНТ. М. КР., да заплати на ЛЮБ.
Л. П., ЕГН **********, гр. П., ул. ****** сума в размер на 8670,00 лева за уравнение
на дяловете, заедно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на
решението до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал. 5 ГПК АНТ. М. КР., да заплати на АН.
ЛЮБ. Л., ЕГН **********, гр. П., ул. ****** сума в размер на 8670,00 лева за
уравнение на дяловете, заедно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила
на решението до окончателното плащане.
2
УКАЗВА на АНТ. М. КР. че сумите за уравнение на дяловете следва да бъдат
изплатени в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, като в
противен случай решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на
публична продан, както и че за вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите
могат да впишат законна ипотека.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК АНТ. М. КР. да заплати по сметка на
Районен съд П. държавна такса по чл. 8 от ТДТГПК в размер на 2080,80 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК ЛЮБ. Л. П. да заплати по сметка на
Районен съд П. държавна такса по чл. 8 от ТДТГПК в размер на 346,80 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК АН. ЛЮБ. Л. да заплати по сметка на
Районен съд П. държавна такса по чл. 8 от ТДТГПК в размер на 346,80 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3