№ 2753
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20241100104127 по описа за 2024 година
Страни в производството са ищецът Е. Ю. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к.
„*********, представлявана от адв. Я. Д. и ответникът: ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК
********* и адрес: гр. София, ул. „*********, чрез адв. Т..
Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ за сумата 26 000 лв., частичен от 40
000 лв. - за претьрпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания,
вследствие на ПТП от 15.02.2023г., причинено при управление на застрахован при ответника
лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с рег. *********, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 02.01.2024г. (датата на сезиране на Застрахователя на основание
чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата;
В исковата молба ищцата твърди, че на 15.12.2023г. около 21.20ч. в гр. София, по ул.
,Добринова скала“ с посока на движение от бул. „З. Стоянов“ към бул. „П. Владигеров“ се
движел лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с peг. № *********, управляван от М.Г.
Д. с ЕГН ********** (У1). Същият, в района на кръстовището с бул. „Царица Йоанна“ при
извършване на маневра десен завой, поради движение с несъобразена с пътните условия
скорост загубил контрол над управляваното МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение
и удрил лек автомобил марка „Дачия“, модел „Лоджи“ с peг. № *********, управляван от
ищцата Е. А. (У2), като с тези действия станал причина и реализирал ПТП с материални
щети и пострадали лица.
По случая бил съставен протокол за ПТП № 1891136 от 15.12.2023г., в който са описани
обстоятелствата около инцидента. На Участник 1 бил съставен АУАН №GA 1145203.
Ищцата твърди, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно
поведение на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с peг. № *********,
1
който е нарушил конкретни законови разпоредби – чл.5 и чл.20 ЗДВП.
Непосредствено след инцидента пострадалата постъпила в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ ЕАД,
където била приета с оплаквания от силни болки в областта на лявото ходило и оток. След
проведено рентгеново изследване и консултации със съответните специалисти била
постановена окончателна диагноза - счупване на метатарзална кост на лявото ходило,
закрито. Проведена била оперативна интервенция, при която била извършена мануална
репозиция на фрактурата и била поставена гипсова имобилизация. Пострадалата била
изписана за домашно лечение, като й били дадени препоръки за спазване на ХДР и щадящ
режим без натоварване.
На 07.01.2024г. Е. Ю. А. потърсила медицинска помощ поради нестихващи силни болки във
врата и четирите крайника, както и главоболие, замайване и световъртеж. При проведените
изследвания и консултации със съответните специалисти било установено, че се касае за
увреждане на шийните коренчета на гръбначния стьлб. Проведена била медикаментозна
терапия, като след отпадане на необходимостта от денонощно лекарско наблюдение ищцата
била изписана на 12.01.2024г. за продължаващо домащно лечение с дадени съвети за
спазване на ХДР, режим на покой и прием на лекарствени средства.
На 19.01.2024г. ищцата отново потьрсила лекарска помощ, този път поради нестихващи след
претърпения инцидент оплаквания от неспокойство, вътрешно напрежение и нарушен сън.
При проведеното изследване било установено, че се касае за посттравматично стресово
разстройство, причинено от изживения стрес и ужас при претьрпяното ПТП. На ищцата
било предписано медикаментозно лечение по повод оплакванията, като след това тя била
изписана за домашно лечение.
Ищцата твърди, че са й издадени 3 бр. болнични листа за периода 16.12.2023г. до
23.02.2024г. /обшо 83 дни/. Получените вследствие на ПТП травми и наранявания й
причинили болки и страдания, които са били със силен интензитет през първия месец от
възстановителния период. Травматичните увреждания в областта на лявото ходило
причинили трайни затруднения и остри болки при движение. Пострадалата не можела да
стои изправена, като имала и трудности при своето придвижване и стьпване на левия си
крак. Претърпяното увреждане на шийните коренчета на гръбначния стълб довели до
изтръпвания по цялото тяло, отпадналост, нарушена двигателна активност. Цялата ситуация
принудила пострадалата да бъде в състояние на покой, което значително нарушило
обичайния й ритъм на живот. За задоволяване на ежедневните си нужди (хранене, обличане,
тоалет) тя разчитала изцяло на семейството си. Това допълнително засилило чувството за
безпомощност и уязвеност у Е. Ю. А., като тя се считала за постоянно бреме за своите
близки и роднини. Преди инцидента водила активен начин на живот, а последиците от ПТП
довели до промяна в нормалното протичане ежедневието й, до насилствено ограничаване на
социалната, семейната и трудова ангажираност.
Ищцата твърди, че след ПТП са настъпили редица неблагоприятни промени в ежедневието й
- сърцебиене, задух, главоболие, загуба на сън, а когато е сънувала, в съзнанието й е било
единствено процесното ПТП и мисълта, че е могла и да не оцелее. След инцидента
2
започнала да изпитва неувереност в своето ежедневие, замайване и световъртеж, като
изпитвала и силен страх да шофира, което не била правила след ПТП, тъй като изпитвала
страх от случилото се.
Ищцата твърди, че по отношение на лек автомобил Марка „Рено“, модел „Еспейс“ с peг.
№********* е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” при при ответника.
Тя подала до ответния застраховател писмена претенция с вх. 21- 514/02.01.2024г., съобразно
изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно
представените доказателства. С писмо изх. № 21-1446/02.04.2024г. застрахователят я
уведомил, че отказва изплащане на обезщетение по предявената претенция.
Ищцата представя документи под опис: 1.Протокол за ПТП № 1891136 2. Лист за преглед на
пациент № 276975; 3. Епикриза №50959; 4. Епикриза № 438; 5. Амбулаторен лист №
240167054F85; 6. Болничен лист № Е20233442096; 7. Болничен лист № Е20233826367; 8.
Болничен лист № Е20233826753 9. Болничен лист № Е20241094608;10. Претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение 11. Писмо Изх. № 21-1446/02.04.2024г.; 12.
Справка от информационната система на Гаранционен фонд.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на водача,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника,
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника към
датата на ПТП, вреди, размер на вредите, причинна връзка между поведението на водача и
вредите.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска
и прави възражение за съпричиняване. Оспорва механизма на ПТП и твърди, че водачът М.
Д. няма вина за настъпването на ПТП. Оспорва да е издаван протокол за ПТП с пострадали
лица, тъй като не е попълнен протокол за ПТП по приложение №1 с план-схема, съгласно
чл.3, ал. 1 от Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център Гаранционния фонд, а е съставен
протокол за ПТП по чл.4 от Наредбата, в който са описани само материални щети. Оспорва
да е налице причинно-следствена връзка между получените от ищцата наранявания /както
по отношение на счупването на метатарзална кост на лявото ходило, така и по отношение на
болките във врата и крайниците и посттравматичното стресово разстройство/ и процесното
ПТП, евентуално – че ищцата е получила нараняванията впоследствие, докато се е намира в
близост до автомобила без да вземе мерки за своята безопасност. Излага доводи, че
претендираното обезщетение е прекомерно.
Излага доводи, че претенцията за обезщетение за забава, считано от датата на завеждане на
претенцията - 22.12.2023 г. до подаването на исковата молба е неоснователна, тъй като не е
налице забава от страна на застрахователното дружество. Във връзка с претенция с вх. № 21-
514/02.01.2024г. ответникът не постановил директен отказ. С Писмо с изх. № 21-
3/03.01.2024г. ответникът поискал представянето на допълнителни докумеити, за да се
3
изяснят фактите и обстоятелствата във връзка с произшествието, но ищецът не отговорил на
писмото.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че вредите, претърпени от ищцата, са
причинени и от нейното поведение по време или след ПТП, както и да обори презумпцията
за вина на застрахования при него водач.
Спорни между страните са въпросите относно механизма на ПТП, извършено ли е виновно
противоправно деяние от водача Д., което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП и с
вредите, претърпени от ищцата, твърдените неимуществени вреди, размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
С приетия за окончателен доклад като безспорно е отделено на 15.12.2023г. около 21.20ч. в
гр. София, по ул. ,Добринова скала“ с посока на движение от бул. „З. Стоянов“ към бул. „П.
Владигеров“ се движел лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с peг. № *********,
управляван от М.Г. Д. с ЕГН ********** (У1). Между последния и лек автомобил марка
,Дачия“, модел „Лоджи“ с peг. № *********, управляван от ищцата Е. А. (У2) настъпило
ПТП.
По случая бил съставен протокол за ПТП № 1891136 от 15.12.2023г.
Между ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ и водачът М.Г. Д. към датата на ПТП е
съществувало валидно застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Съгласно приетите писмени доказателства, заключението към съдебно-
автотехническата експертиза и показанията на св. Х. и св. А. се установява следният
механизъм на ПТП: на 15.12.2023г. около 21.20ч. в гр. София, лек автомобил марка ,Дачия“,
модел „Лоджи“ с peг. № *********, управляван от Е. Ю. А., се движи в гр. София, по бул.
Царица Йоана с посока от бул. П. Владигеров към Околовръстен път и на кръстовището с
бул. Добринова скала водачът спира поради препятствие на пътното платно, в лентата,
предназначена за движение наляво по бул. Добринова скала.
По същото време лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с peг. № *********,
управляван от М.Г. Д., се движи по бул. Добринова скала с посока от бул. З. Стоянов към бул.
П. Владигеров и скорост около 40 км/ч. На кръстовището с бул. Царица Йоана водачът
преприема маневра за завИ.е на дясно. Поради управление на автомобила със скоост, по-
висока от критичната скорост за преодоляване на кривата без загуба на устойчивост,
автомобилът преминава в насрещната лента за движение и реализира ПТП със спрелия в
средната лента лек автомобил марка ,Дачия“, модел „Лоджи“ с peг. № *********, като с
предна част го удря в предна част. Вследствие на удара лек автомобил марка ,Дачия“, модел
„Лоджи“ с peг. № ********* е изместен назад и се установява в покой на пътното платно.
Лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с peг. № ********* се е отклонил в ляво и след
изразходване на пълната кинетична енергия се е установил в покой на пътното платно.
4
Няма данни за технически причини за настъпване на произшествието. Водачът на лек
автомобил „Рено Еспейс“ ДК № ********* е имал техническа възможност да управлява със
скорост, по-ниска от критичната скорост без загуба на устойчивост на автомобила, при което
да контролира траекторията на движение в полагащата се дясна лента.
Няма данни за препятствия по пътното платно, ограничаващи видимостта на водачите.
Водачите са имали техническа възможност да се възприемат преди предприетата маневра за
завИ.е на дясно от водача на лек автомобил „Рено Еспейс“ ДК № *********.
Причините за настъпване на произшествието са от субективен характер - действията на
водача на лек автомобил „Рено Еспейс“ ДК № ********* с органите за управление.
Водачът не е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез
предприемане на маневра за аварийно спиране. Водачът е имал техническа възможност да
управлява със скорост, равна или по ниска от 37km/h при което да контролира траекторията
на движение на автомобила в полагащата се дясна лента за движение.
Към момента на настъпване на произшествието лек автомобил „Дачия Лоджи“ ДК № СА
********* се е намирал в покой и нулева скорост на движение. Опасността за водача е
възникнала към момента, когато лек автомобил „Рено Еспейс“ ДК № ********* се е намирал
на разстояние около 8-10 метра от мястото на удара. Това разстояние е изминато за време
0,7-0,95 секунди, което е във времето за възприемане на опасността и реакцията на водача.
Към момента на възникване на опасността лек автомобил марка ,Дачия“, модел „Лоджи“ с
peг. № *********се е намирал в покой и нулева скорост. Водачът му не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на произшествието.
Съгласно заключението към съдебно-медицинската експертиза с вещо лице ортопед-
травматолог телесните увреждания, получени от ищцата Е. А. са следните :
-Счупване субкапитално на 4-та метатарзална /ходилна/ кост, ляво стъпало-закрито;
-Увреждания на шийните коренчета със световъртеж, главоболие, замайване, болки и
ограничена подвижност в шийния дял на гръбначния стълб, болки към крайниците, повече
горни.
-Посттравматично стресово разстройство.
Счупването на 4-та ходилна кост-ляво стъпало има травматичен характер и е
причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни.
Уврежданията на шийните коренчета, световъртеж от централен произход, болки и
ограничени движения в шията и болки към крайниците могат да бъдат провокирани от
инцидента на фона на дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб,
предшестващи травмата. Посттравматичният стрес, изразяващ се в безпокойство, нарушения
в съня, нежелание за социално общуване, може да се свърже с прекарания инцидент.
Вещото лице е посочило, че ищцата по спешност е била прегледана в спешен кабинет по
ортопедия и травматологи в УМБАЛСМ"Пирогов"София. Направени са й изследвания,
5
рентгенографии, диагностицирана е и хоспитализирана на 16.12.23г. Под локална анестезия е
извършено закрито наместване на счупването на 4-та ходилна кост под рентгенов контрол и
поставена имобилизация. Изписана е с препоръки да не натоварва увредения крайник,
изписани са болкоуспокояващилекарства, назначен е контролен преглед на 22.12.23г.
На 16.01.24г. ищцата е провела консултация с психиатър. Диагностицирана с
посттравматично стресово разстройство, назначена е терапия.
Поради оплаквания от болки и ограничени движения в шийния отдел, ирадиращи към
крайниците, повече към горните, главоболие замайване, световъртеж е била
хоспитализирана в ОНБ от 07.01.24г. до 12.01.24г. в МБАЛ "Св.София". Направено е ЕМГ
изследване с данни за преднокоренчева увреда на ниво С6 двустранно и С8 ляво. Проведена
е медикаментозна терапия с овладяване на болковия синдром, подобрение на обема на
движение в шийния отдел.
Болките и страданията, причинени на ищцата, са били най-интензивни непосредствено след
травмата, след наместване на счупването, с възникналите болки и ограничени движения в
шиен отдел, болки към крайниците, с главоболие световъртеж в рамките на месец, след
което постепенно затихване с обща временна нетрудоспособност 83 дни.
Според вещото лице претърпените увреждания са в причинна връзка с претърпяното
ПТП и с косвено влияние на инцидента по отношение на уврежданията на шийните
коренчета.
От показанията на св. Х., автоконтрольорът, посетил ПТП, същият не си спомня за
конкретното ПТП. При предявяване на протокола за ПТП в съдебното заседание, сочи, че
той го е писал, това е неговият почерк и подпис, както и че е съставен на място.
От показанията на св. А., съпруг на ищцата, се установява, че кракът я болял и бил подут,
посинен. От болницата се прибрала с две патерици и с гипс, с който останала близо месец.
Имала главоболие, болял я вратът, наложило се лечение в неврология. Имала наранявания от
патериците. Не можела да се грижи за по-малкото дете, което имало проблеми в аутистичния
спектър. Взимала постоянно болкоуспокояващи, била напрегната, в началото трудно спяла и
се наложило да посети психиатър, от което се повлияла положително.
Съдът преценява кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като се подкрепят от
доказателствения материал и са последователни и житейски логични.
Следва да се посочи, че по делото е приложено копие от посоченото в исковата молба
досъдебно производство, което касае друго ПТП.
От така събраните доказателства се установява, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с противоправното поведение на
застрахования при ответника водач.
Относно неимуществените вреди: Обезщетението за неимуществени вреди се определя
глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД/. В задължителната практика на ВКС /т. ІІ от
ППВС № 4/68 и множество решения по чл. 290 ГПК/ са определени критериите за това
6
понятието. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението-характер на увреждането, начин на
извършване, обстоятелства, при които е настъпило, усложненията на здравето на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания; при
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди, като изброяване е примерно, а не изчерпателно.
В случая съдът намира, че при определяне на обезщетението следва да се отчете, че ищецът
внезапно и неочаквано е претърпял ПТП, от което е получил средна телесна повреда –
счупване на 4-та метатарзална /ходилна/ кост, както и увреждания на шийните коренчета със
световъртеж, главоболие, замайване, болки и ограничена подвижност в шийния дял на
гръбначния стълб, болки към крайниците, които са провокирани от инцидента на фона на
дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб, предшестващи травмата,
както и посттравматично стресово разстройство. Наложила се е операция на ходилото, а в
последствие престой в отделение по неврологични болести, консултация с психиатър и
прием на лекарства. Съдът отчита, че е настъпило подобрение и оплакванията, причинени от
ПТП, са отшумели в рамките на 83 дни /периодът на отпуск за неработоспособност/.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта на
вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, размер на обезщетение от 25
000лв.
Относно възражението за съпричиняване: от събрания доказателствен материал не се
установява поведение на ищеца, изразяващо се в действие или бездействие, което да е в
причинно-следствена връзка както с настъпването на ПТП, така и с причиняването на
телесните увреждания и болките и страданията, които ищецът е претърпял от тях. От
заключенията към САТЕ и СМЕ се установява, че причините за настъпване на
произшествието са от субективен характер - действията на водача на лек автомобил „Рено
Еспейс“ ДК № ********* с органите за управление на автомобила и че ударът е бил
непредотвратим за пострадалата. Претърпените увреждания са в причинна връзка с ПТП и с
косвено влияние на инцидента по отношение на уврежданията на шийните коренчета.
Предвид горното, съдът намира, че възражението за съпричиняване е недоказано, а
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата 25000 лева.
Относно датата, от която се дължи обезщетението за забава и иска по чл.86 ЗЗД:
Застрахователна претенция към ответника била получена от него на 02.01.2024г. С писмо от
03.01.2024г. /без данни кога същото е връчено на ищеца, но самото връчване не било
оспорено/ ЗАД „ОЗК - Застраховане“ е поискало да бъде представен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица или служебва бележка от МВР, от която да е видно, че Е. Ю. А. е
пострадала от посоченото ПТП. С писмо от 02.04.2024г. ЗАД „ОЗК - Застраховане“ отказало
изплащане на обезщетение.
7
Съгласно чл.497, ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-
ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Съгласно чл.496, ал.1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции. Съгласно чл.409 КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане
срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3 /когато не е представен банкова сметка/.
Съгласно чл.405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5. Съгласно чл.108, ал.3 КЗ в случаите по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са представени всички
доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1, а съгласно ал.4 отговорът на
застрахователя по чл. 496, ал. 2, т. 2 се счита за отказване на плащане по смисъла на ал. 1, т.
2.
В случая обезщетението за забава се дължи от изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ,
което съвпада с постановяване на отказа за изплащане на обезщетението, или от 03.04.2024г.
Относно разноските:
Предявен е иск с цена 26 000 лева, който съдът е намерил за основателен за 25 000 лева.
Ищецът е поискал присъждане на разноски за държавна такса от 500 лева. Следва да
му се присъди сумата 480,77 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Претендира се и адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
от адв. М.Н.Д.-Й. от САК с ЕГН **********, гр. София, бул. *********, по реда на чл.38,
ал.1, т.2 ЗА.
Ответникът претендира разноски в общ размер 5199,32лева, от които 4620 лева –
възнаграждение за адвокат, 430 лева – депозити за свидетел и вещи лица, както и
допълнителни депозити за вещи лица от 95,50 лева и 53,82 лева. С молба от 15.04.2025г. е
внесена само сумата 54 лева – депозит за в.л. по СМЕ. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като отчита решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., както и
чл.7, ал.2, т.4 НВАР, по-ниската фактическа и правна сложност на делото, обема събрани
доказателства и извършени процесуални действия, цената на иска и приключването на
8
производството в 1 съдебни заседания, намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за адвоката на ищеца в размер на 2730 лева, и на
основание чл. 78, ал.5, вр. ал.3 ГПК - в размер на 2730 лева с ДДС. На процесуалния
представител на ищеца следва да се присъди сумата 2625 лева, а на ответника следва да се
присъдят разноски в общ размер 127,28 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати държавна
такса и разноски в полза на Софийски градски съд в размер на 1120,02 лева /500 лева –
държавна такса и 524,52 лева – разноски, както и 95,50 лева – невнесено допълнително
възнаграждение за вещото лице по САТЕ/.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК ********* и адрес: гр. София, ул. „*********,
да плати на Е. Ю. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*********, сумите:
- 25 000 лева, - на основание чл.432, ал.1 КЗ - представляваща обезщетение за
претьрпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП от 15.12.2023г.,
настъпило между лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с peг. № *********,
управляван от М.Г. Д., и лек автомобил марка „Дачия“, модел „Лоджи“ с peг. № *********,
управляван от ищцата Е. А., ведно със законната лихва върху тази сума считано от
03.04.2024г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 25
000 лева до предявения размер от 26 000 лева, частичен от 40 000 лв., ведно със претенцията
за законна лихва за периода 02.01.2024г.-02.04.2024г.
- 480,77 лева – разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК ********* и адрес: гр. София, ул.
„*********, да плати на адв. М.Н.Д.-Й. от САК с ЕГН **********, гр. София, бул.
*********, по реда на чл.38, ал.2 ЗА сумата 2625 лева- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. Ю. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*********, да плати
на ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК ********* и адрес: гр. София, ул. „*********, сумата
127,28 лева – разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК ********* и адрес: гр. София, ул.
„*********, да плати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в
размер на 1120,02 лева.
Посочената банкова сметка от ищеца за плащане на присъдените суми е IBAN: BG
********* *********, Алианц Банк България АД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
9
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10