Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №  260133

гр. С., 08.10 .2020  год.

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

            С. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 272/2020  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Предмет на производството е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане на извънреден  труд 200 часа положен в периода 01.10.2016 г.- 30.09.2019 г. с цена на иска  1200 лв. и 120 лева мораторна лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до  окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е назначен и работи като държавен служител в ответната ГД „ПБЗН”. В исковия период – 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., същият е изпълнявал служебните си задължения при работа на смени, като работното му време се е изчислявало сумирано в часове за отчетен период – тримесечие, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.3 от ЗМВР.

Твърди се, че статутът на държавните служители от МВР през исковия период е регламентиран в ЗМВР в сила от 01.07.2014 г. и подзаконовите нормативни актове по приложението му, в които се съдържат специални трудово-правни норми. При празноти в специалната правна уредба, на общо основание за държавните служители от МВР е приложимо общото трудово законодателство – КТ, ЗДСл, като общи и основни трудовоправни нормативни актове, приложими за всички работници и служители.

Сочи се, че работното време на държавните служители от ЗМВР е регламентирано в чл. 187 ал.1 от ЗМВР, съгласно който нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като ал.5 т.2 от същата норма предвижда, че извънредния труд за служителите работещи на смени при сумирано работно време се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд, което в ал.6 е определено да се изчислява с 50% увеличение върху основното възнаграждение на държавния служител.

Твърди се, че през исковия период ответникът не е изчислявал правилно работното време на ищеца, като не е включвал към работните му часове при сумирането им за тримесечие онези от тях, които се получават от превръщане на нощните часове от нощните му смени в дневни такива с коефициента изразяващ съотношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нощното такова – 1,143 и това е довело до ощетяването му, тъй като тези неотчетени работни часове се явяват извънреден труд, който не бил отчетен и заплатен от работодателя му.

Предвид изложеното се моли съда да осъди ГД „ПБЗН” да заплати на ищеца сумата от 1 200 лева, представляваща сбор от допълнителните възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд, положен от ищеца в периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., ведно със сумата от 120 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд в исковия период, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Претендира разноските по делото за адвокатска защита.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита претенцията за допустима, но неоснователна.

Не оспорва факта, че за процесния период ищеца бил служител при ответника, работил на сменен 24 часов режим на работа  при сумарно отчитане на работното време. Счита обаче, че в случая не следвало да се преизчислява положения нощен труд към дневен, тъй като не била приложима посочената Наредба за структурата и организацията на работната заплата към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Тази наредба се прилагала за работници с трудови правоотношения по КТ, работещи на смени и имала за цел приравняването на 7 часовия нощен труд по КТ към 8 часов дневен режим на работа с цел заплащането на труда.

Сочи, че в ЗМВР в чл.187, ал.3 е дадена изрична регламентация на нощния труд за тези служители за времето от 22 ч. до 06 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за 24 часовата смяна, т.е. не била налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба. Освен това тези часове не представлявали извънреден труд, тъй като служителят не полагал труд над установеното за съответния отчетен период работно време.

Иска се отхвърляне на претенцията. Претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца с искане за редуцирането му до минимален размер.

В с.з. ищецът редовно призован не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа исковата молба. На основание чл. 214 от ГПК изменя размера на търсеното от ищеца допълнително възнаграждение, съгласно заключението на вещото лице. Представя договор за правна защита и съдействие. Претендира разноските по делото.

В с.з. ответникът редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба, с която се иска спиране на настоящото производство, тъй като е налице друго дело висящо в друг съд, което се твърди, че има значение за правилното решаване на настоящия спор. В случай, че съдът приеме искането за неоснователно, се моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържа становището изразено в писмения отговор, ведно с приложените към него доказателства. Няма да сочи нови такива. Няма възражения по доклада. Относно съдебно-икономическата експертиза, дори да не е представена в срок, не възразява да бъде изслушана. Допуска, че заключението на вещото лице ще бъде математически вярно, но извършено на несъществуващо правно основание, поради което го оспорва. Относно евентуалното искане за изменение на иска, предоставя на съда. Към молбата прилага писмена защита. 

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

През исковия период 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. ищецът е назначен и работи като държавен служител в ответната Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - гр. Твърдица, която е структурно подчинена на Главна дирекция ПБЗН при МВР.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно, че дължимата сума за неизплатен извънреден труд на ищеца за периода от  01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. след корекция с коефициент 0,143 е 1887,26 лева за положени 271 часа и 56 минути извънреден труд. За тримесечието от 01.07.2020 г. до 31.09.2020г., има надвишаване на седемдесет часовата норма с 19 минути, които не са отчетени за заплащане. Дължимата мораторна лихва за периода е 260,03 лева. 

На основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск за главница, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, чрез увеличението му от сумата 1200 лева на сумата 1887,26 лева, за 271 часа и 56 минути извънреден труд, както и изменение на предявения иск за мораторна лихва чрез увеличаването му от сумата 120 лева на сумата 260,03 лева.

Приети са като доказателство по делото следните писмени документи:

Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи – заверено копие; Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСИ - заверена разпечатка от правно-информационна система „Сиела"; Докладна записка рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г. - заверено копие; Платежни бележки за възнаграждението на ищеца за месеците от м. октомври 2016 г. до м. септември 2019 г. включително - заверени копия: Справка за положен извънреден труд - заверени копия; копия на графици за исковия период.  

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Установи се в производството, че ищецът работи в РДПБЗН гр. Твърдица, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР през исковия период 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. и е изпълнявал служебните си задължение на 24 часови смени по график.

С определение, постановено в с.з., проведено на 29.09.2020 г. е допуснато изменение на предявения иск за главница, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, чрез увеличението му от сумата 1200 лева на сумата 1887,26 лева, за 271 часа и 56 минути извънреден труд, както и изменение на предявения иск за мораторна лихва чрез увеличаването му от сумата 120 лева на сумата 260,03 лева.

От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимата сума за неизплатен извънреден труд на ищеца за периода от  01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. след корекция с коефициент 0,143 е 1887,26 лева за положени 271 часа и 56 минути извънреден труд. За тримесечието от 01.07.2020 г. до 31.09.2020г., има надвишаване на седемдесет часовата норма с 19 минути, които не са отчетени за заплащане. Дължимата мораторна лихва за периода е 260,03 лева. 

Спорният в настоящото производство  въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане като извънреден труд за така преобразуваните часове труд.     

            Съгласно чл. 142, ал.2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се урежда от ЗМВР, който в чл.178, ал.1, т.3 предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

            За исковия период действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В чл.3, ал.3 от тази наредба е предвидена възможност при работа на смени, полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /същото и в чл.187, ал.3 ЗМВР/. В този подзаконов нормативен акт липсва изрична разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., която в нормата на чл.31, ал.2 регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143.

            Липсата на такава изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в законодателната уредба, която следва да бъде преодоляна и субсидиарно да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за по дневно отчитане на работното време за съответното работно място.

            В чл.9г, в сила от 01.01.2018г. от Наредба за работното време, почивките и отпуските и също субсидиарно приложима по казуса, поради липса на изрична разпоредба за това в специален закон, касателно служителите на МВР е посочено, че отработените часове от служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд.

            Безспорно се установи в производството, че ответникът не е превръщал положените от ищеца часове нощен труд в дневни, с оглед адекватното им заплащане.Установи се също така от съдебната експертиза, че след превръщането на тези часове, ищецът е работил часове над нормативно определената за съответния месец норма, които се явяват извънреден труд, подлежащ на компенсиране.

            По горните съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание, а именно след отмяна на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. /чл.31, ал.2/ за реда организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и липсата на изрична специална за служителите на МВР разпоредба към исковия период, то основанието за преизчисляване  на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тези служители Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 и Наредба за работното време, почивките и отпуските – чл.9г.

            Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР възнаграждение за извънреден труд се заплаща за отработени до 70 часа на тримесечен период за служители на смени, а според ал.7 извънредният труд не може да надвишава 70 ч. на тримесечен период и 280 ч. годишно. Изключения са предвидени в чл.187а ЗМВР над ограниченията по чл.187, ал.7 ЗМВР при бедствия и други извънредни ситуации, както и след изрично писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен случай. В настоящия казус се доказа, че положеният от ищеца труд надхвърля 70 часа за отчетен период, но вещото лице е изчислило дължимото обезщетение след приспадане на часовете , надвишаващи регламентирано установените.

            Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен в рамките на размерите до които съдът е допуснал изменение на исковете, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 12.11.2019 г. до окончателното изплащане на възнаграждението.           

Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл.86, ал.1ЗЗД.  Нормата на чл.33, ал.1 на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, повелява, че  възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ този, в който е положен трудът. Същото е предвидено и в раздел V, т.3 от  Заповед № 343з-690/03.04.2018г. на директора на ответната дирекция. В Раздел ІV, т.3, ал.3 от същата заповед е предвидено протоколите за положен извънреден труд да се изготвят от определените за това служители до пето число на месеца, следващ отчетния период и се утвърждават от зам.директор ОД МВР С. до десето число на месеца, следващ отчетния период.

            Следователно след десето число на месеца, следващ отчетния период ответникът изпада в забава 

            Претенцията за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за 271 часа и 56 минути положен извънреден труд е основателна за исковия период. Вещото лице е изчислило това обезщетение в размер на 260,03 лв., до която сума е допуснато изменение  и в този размер ще бъде уважена.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на  500 лева адв. възнаграждение.

            Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, което съдът счита за неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, вр.чл.5 от Наредба № 1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двата предявени иска минималното възнаграждение следва да бъде в размер на 661.41 лв. Дори и с оглед вида на втория иск, който е акцесорен, съдът да намали минималното предвидено възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от 300 лв. на половина, а именно 150 лв., минималното адвокатско възнаграждение би било в размер на 511.41 лв., при платено от ищеца 500 лв. Следователно не са налице условията за редуциране на адвокатския хонорар.

          На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът бива осъден да заплати разноските за вещо лице в размер на 300 лв., както и държавна такса върху уважените искове в общ размер на 125.49 лв. или общо за сумата от 425.49лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС.

             

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р        Е        Ш       И    

 

    ОСЪЖДА  ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и адрес  на управление: гр. София, ул. „Пиротска” 171А, ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Ф. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** офис 5, чрез адв. Н.П. ***, както следва:

     -  сумата  1887,26 лева /хиляда осемстотин осемдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща възнаграждение за положен от ищеца общо 271 часа и 56 минути извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.,   ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 27.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;

  -  сумата 260,03 лева /двеста и шестдесет лева и три стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.

 

      ОСЪЖДА  ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и адрес  на управление: гр. София, ул. „Пиротска” 171А, ДА ЗАПЛАТИ  на  В.П.Ф. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** офис 5, чрез адв. Н.П. ***, сумата от 500 лева, представляваща направените в производството разноски. 

 

ОСЪЖДА  ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и адрес  на управление: гр. София, ул. „Пиротска” 171А,  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в размер на 125.49  лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева.

     

            Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                   

 

     

                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: