РЕШЕНИЕ
№ 126 28.07.2020г. гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на шестнадесети
юли две хиляди и двадесета година,
в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д. Б., като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
141/2020г. по описа на РС-П., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано по жалба на Р.М.Р. ***,
чрез процесуалния му представител адв. М.И. – САК със
съдебен адрес *** против Заповед за задържане на лице № 47/18.06.2020г.
издадена от мл. инсп. Х.П. ***.
В жалбата се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваната заповед, които се поддържат и в съдебно
заседание. Прави се искане за отмяната й.
Ответникът по оспорването, Полицейският
орган, издал обжалваната заповед – мл. инспектор Х.П., чрез представляващия го
главен юрисконсулт Ж. оспорва жалбата.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, но разгледана
по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със Заповед за задържане на лице №
47/18.06.2020г. издадена от мл. инсп. Х.П. ***, Р.Р. е задържан за
срок до 24 часа, на основание чл. 72,
ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а именно за това, че противозаконно е попречил на орган на властта да изпълни задълженията
си.
Заповедта, видно от отбелязаното в нея, е
връчена на оспорващия на 18.06.2020 г.
За удостоверяване на обстоятелството, че
задържаният е запознат с правата му по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР,
на оспорващия е предоставена декларация, която той следва да попълни
собственоръчно и която той е попълнил и подписал. По делото е приет като
доказателство и протокол за личен обиск на лице, който жалбоподателят също е
подписал саморъчно.
Като част от административната преписка по
делото е представена справка по извършена проверка по преписка ЗМ 224/19.06.2020
по описа на РУ – П.. От нея се установява, че на 19.06.2020г. в РУ - П. е
регистриран ЗМ 224/2020г., затова, че Р.М.Р., ЕГН: ********** ***,
противозаконно пречи на органите на МВР да изпълнят служебните си задължения.
При
извършената проверка се установила следната фактическа обстановка:
На 18.06.2020г., около 20.30 ч. в ОДЧ на
РУ-П. е получен сигнал, че неправоспособният Р.М. ***, управлява „опасно“ л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № ** по улиците в селото.
Сигналът бил посетен от АП OOP в състав
пол. Х.П. и пол. С.А.. В изготвените докладни записки служителите са заявили следното:
При пристигане в селото пол. П. е получил
информация по личният си телефон, че въпросният лек автомобил се е отправил по
път III-204 в посока гр. А. Служителите са се установили на посоченият път на
изхода на селото, с цел да изчакат завръщането на колата. След около 15 мин.
пол. П. отново е получил обаждане по телефона, че автомобилът се движи из
селото. Полицаите със служебния
автомобил започнали да обхождат с. С., като след това спрели на ул. „**“.
Докато били там, по съседната улица преминал въпросният автомобил. Последвали
са го с включен светлинен и звуков сигнал, с цел спирането му за проверка.
Тогава автомобилът ускорил и в края на улицата навлязъл по черен път.
Когато служителите на РУ-П. приближили, видели
спрян автомобила, а предните вратите били отворени. Забелязали, че лице от
мъжки пол от страната на водача се отдалечава бягайки, а от дясната страна, до
колата стояло лице от женски пол. Пол. А. разпоредил по високоговорителят на служебният автомобил на
бягащият мъж да спре и остане на място. Тогава лицето продължило да бяга и да
се отдалечава, а полицаите тръгнали да го преследват пеша. Многократно му разпореждали да спре с думите: „Стой Полиция!“, но мъжът продължил да бяга. Тогава пол. П. ясно и
на висок тон го е предупредил: „Стой, ще стрелям!“. Лицето отново не се е
подчинило и П. е произвел предупредителен изстрел във въздуха. Мъжът за пореден
път не се е подчинил. Пол. А. продължил да бяга след него, а пол. П. се е
върнал при автомобила на Р.. До него се
намирало лицето Н. И. М., от с.Д., ул. „**“ № ***. Двамата са се качили в
патрулният автомобил и настигнали пол. А.. Тримата отишли до дома на Р. М. М. -
дядо на Р.. Повикали го за да попитат дали внука му не е при него. Р.
го е нямало. Полицаите, заедно с М.
продължили обхода на селото за да търсят Р.. При повторно преминаване покрай
дома на дядото, на улицата, вече е бил Р. и разговарял с дядо си. Спрели се при двамата и
на въпроса им към Р. защо не е спрял на подаденият светлинен и звуков сигнал и
защо е избягал после - той е отговорил, че се е изплашил.
Полицаите, заедно с М. и Р. ***, където
на лицата били снети писмени сведения, съставен бил АУАН по ЗДвП срещу Р. и
същият бил задържан на основание чл.72 от ЗМВР.
В сведението е посочено, че Р. е заявил, че е бил в колата заедно с приятелката
си М. Като са видели патрулният автомобил са се изплашили и са тръгнали в посока
към мястото където полицаите установили спреният „голф“. Р. заявил, че именно
той го е управлявал и е избягал защото се е изплашил.
М. заявила, че Р. е управлявал колата. Тя
не е знаела, че той е неправоспособен. Когато след тях тръгнал полицейският автомобил, тя му е казала
да спре, но той не я е послушал. Когато са спрели на черният път и са излезли
от колата, тя отново му е казала да не бяга, но той и тогава не я е послушал.
Описаната в справката фактическа обстановка, съдът прие за доказана
по несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и от
показанията разпитания в хода на процеса свидетел С.А..
Съдът не кредитира, показанията, дадени от А.
Х. – леля на жалбоподателя, Р. М. - дядо
на жалбоподателя и Н. М. – приятелка на Р.Р., тъй
като същите тенденциозно са насочени в подкрепа тезата на жалбоподателя и имат
за цел единствено да осигурят благоприятен за него изход на делото. Посочените
свидетелски показания са крайно объркани, противоречиви и нелогични и представят
по неверен начин фактите, които в крайна сметка са станали причина за издаване на обжалваната заповед за
задържане.
Според настоящия състав, обжалваният
административен акт, представляващ заповед за задържане по ЗМВР, е издадена от
полицейски орган, при спазване на всички процесуални правила за това. Понятието
полицейски орган е определено легално в нормата на чл. 57, ал1 от ЗМВР, в който
се посочва, че полицейски са органите на областните дирекции, които пряко
осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал 1, т. 1 -3, 7 и 8.
В конкретната хипотеза ответникът по
оспорването е служител в група „Охранителна полиция“ към РУ
– П. и осъществява охранителна дейност по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Освен това, негово основно задължение е да
работи по опазване на обществения ред, което означава осъществяване на
превантивна дейност по чл. 6, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, както и контролна дейност по
чл. 6, ал. 1, т. 7 от ЗЗМВР, поради което същият има качеството полицейски
орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и като такъв по силата на закона е оправомощен да задържа лица на основание чл. 72 от ЗМВР. В
този смисъл е налице материална компетентност на органа издал процесната заповед.
Съдът намира, че не са налице
нарушения на административно- процесуалните норми, обезпечаващи
законосъобразността на производството по издаване на обжалвания акт.
Жалбоподателят е уведомен за започналото административно производство по чл. 26
от АПК, предоставена му е възможност да сочи доказателства. С оглед на това
съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено, като
на същия са разяснени всички негови права, съгласно представената декларация по
делото, саморъчно подписана. След като задържаното лице е уведомено за
основанията, правни и фактически, за задържането му и са разяснени правата му,
то е гарантиран принципа за защита от произвол, визиран в нормата на чл. 5 § 2
от ЕКПЧ. Административният орган е издал административния акт, след като е
изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. При събирането на
доказателствата, също не са допуснати съществени процесуални нарушения-
приложени са обяснения във вид на докладни записки от полицейският орган и неговия колега, участвал при задържането на лицето. Оспорваната заповед е издадена в
предвидената от закона форма съгласно чл. 59 от АПК и съдържа всички необходими
реквизити. Тук според съда е достатъчно да
бъдат конкретизирани действията – в случая опит да се попречи на полицейски
органи да извършат проверка на лицето, с което да се осуети изпълнението на
служебните им задължения. В този смисъл е и константната практика на ВАС напр.
Решение № 3845 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. №
10398/2016 г., Решение № 3779 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 10327/2016 и други. В самата заповед са изложени фактите, въз основа на
които административният орган е приел, че е осъществен фактическия състав на
посочената от него материална норма за прилагане на административна принуда,
поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. От своя страна
заповедта за задържане съответства на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, защото съдържа
задължителните реквизити като името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното
лице, датата и часът на задържането и т. н.
В тази връзка, не може да се сподели
оплакването в жалбата за липса на мотиви в заповедта, доколкото фактическите
обстоятелства дали основание за задържането са описани в заповедта и в
докладните записки към нея, които докладни записки са част от преписката по
издаване на оспорения акт, поради което и съдът намира, че административният
акт е съобразен с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд и ТР № 1/2006 г. на
ОС на ВАС посочващи, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите
основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ,
предхождащ издаването на акта или в последващ такъв.
При налагането на процесната
ПАМ настоящият състав намира, че е спазен и принципът за съразмерност, визиран
в нормата на чл. 6 от АПК. Факт е , че след задържането на Р. му е съставен АУАН. Несъмнено опитът на Р. да избегне проверката и с това да осуети
изпълнението на служебните задължения на полицаите, правилно са преценени от
административният орган от една страна за достатъчни за прилагане на ПАМ. Отвеждането
на Р. в РУ е имало за цел да се обективират извършените действия, и да се извършат
съответните проверки за употреба на алкохол, на самоличността и правоспособността на
задържаното лице. След отпадане на необходимостта от задържането му е
прекратено действието на ПАМ, по- малко от законово възможното 24 часово. В този
смисъл извършените преценки са в съответствие с изискванията на ЕКПЧ.
По прилагането на материалния закон
съдът намира следното: Правното основание за издаване на оспорената заповед е
чл. 72 от ЗМВР, по силата на която именно полицейски орган в това си качество е
издал акта.
Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР
регламентира мерки за административна, в случая полицейска принуда, с оглед
обезпечаване дейността на тези органи, подсигуряване на своевременното
протичане на мероприятия по установяване на самоличността на проверявани лица,
както и по опазване на обществения ред. Тези разпоредби нямат характер на мерки
за наказание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените
обществени правила, нито на принудителни мерки по НПК. Това задържане не е
санкция за поведение, с което се накърнява обществения ред, нито наказание за
осуетяване на полицейска проверка, а е инструмент за преустановяване на
недопустимо поведение и създава условия за безпрепятствено установяване самоличността
на дееца.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските
органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно
пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно,
за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две
предпоставки: полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и лицето,
въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни
служебните си функции. Както се посочва и в трайната съдебна практика на ВАС
напр. Решение № 10415 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 1ЗЗ48/2014г., Смисълът на
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, оправомощаваща полицейските органи да задържат
физически лица за срок, не по-дълъг от 24 часа, е да се предостави възможност
на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба дори и когато
отделни лица съзнателно им създават затруднения. Задържането на тези лица,
които и след предупреждение, не преустановяват възпрепятстващото изпълнението
на полицейските функции поведението, има за цел да отстрани пречките пред
полицейския орган и да му даде възможност да изпълни възложените му задачи. В
случая безспорно са налице горепосочените предпоставки, доколкото полицейският
орган е изпълнявал свое задължение по служба, вменено му с разпоредбите на
ЗМВР. Чл. 6 от ЗМВР регламентира основните дейности на органите на МВР, които
са оперативно-издирвателна, охранителна, разследване
на престъпления, осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари,
бедствия и извънредни ситуации, осигуряване на достъп на гражданите до службите
за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112 (ЕЕН 112), информационна, контролна, превантивна, административнонаказателна и предоставяне на
административни услуги.
Конкретните правомощия на органите на
МВР са предвидени в чл. 30, ал. 1, от ЗМВР. Тълкуването на посочените в чл. 6
от ЗМВР „основни дейности на органите на
МВР“ не следва да бъде разширително, както
правомощието на полицейските органи по чл. 30, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Конкретно посочения
там вид „контролна дейност“, която органите на МВР имат правото да извършват,
следва задължително да се разглежда в съответствие с чл. 70, ал. 1 ЗМВР. В този смисъл е Решение
№ 12318 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. №
15661/2014 г., В случая полицейските
органи са извършвали контролна дейност,
съобразно предоставените им правомощия.
Задържането
под стража на основание чл. 72, ал. 1,
т. 2 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да
бъдат преустановени действията, които пречат на полицейския орган да изпълни
задълженията си по служба. Същата няма за цел да санкционира лицето извършващо
тези действия, а представлява временна, мигновена и ситуационна мярка,
неутрализираща възникналата пречка.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР предполага
наличието на действия, които да пречат на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба. В случая извършването на такива действия – неизпълнение
на полицейско разпореждане и предупреждение, е препятствало служителите на РУ П.
да изпълняват служебните си задължения и
в съответствие с това поведение на задържаното лице, приложената мярка е
адекватна и навременна, доколкото е преустановила поведението му и съответства
на упражненото въздействие по сила и противодействие, поради което е спазен и
предвидения в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност. Решение № 3580 от
21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10581/2016 г., V
о.,
Настоящата инстанция намира, че надлежността на извършените многократни предупреждения е категорично доказана, извършена е
законосъобразно от полицейски орган. В този смисъл Решение № 3644 от 30.03.2016
г. на ВАС по адм. д. № 3062/2015 г., Решение № 9423
от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015 Решение
№ 11183 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. №
9235/2015
Контролът на съда се свежда до
критериите очертани в чл. 146 от АПК – дали административният акт е издаден от
компетентен орган и в установената форма, дали при постановяването му са
допуснати съществени нарушения на административно производствени правила или
противоречия с материалноправни разпоредби и има ли
несъответствие с целта на закона. Процесният
административен акт е законосъобразен, тъй като е издаден при спазване на материалноправните предпоставки за това, както и при
липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
По изложените съображения оспорваният
акт следва да бъде потвърден, а жалбата против него съответно отхвърлена като
неоснователна.
Предвид изхода на делото, основателна
се явява и претенцията на ответника по жалбата за присъждане на разноски в
размер определен по чл. 78, ал. 8 от ГПК във чл. 37 от Закона за правната помощ
вр. с чл. 144 от АПК за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.М.Р. с
ЕГН: ********** *** , действащ чрез процесуалния си представител адв. М.И. – САК със съдебен адрес *** против Заповед за задържане на лице № 47/18.06.2020г.
издадена от мл. инспектор Х.П. *** като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
Р.М.Р. с ЕГН: ********** *** , ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ОДМВР – Т., СУМАТА от 100.00
лв. /сто лева/ - разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от
страните пред Административен съд – Т. в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: