Р Е Ш Е Н И Е
Номер 750 29.09.2017г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На осемнадесети септември Година
2017
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Д.Б.
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №02179 по описа на съда за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са субективно и обективно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Е.Л.В. с адрес:с***, и З.Л.В., с адрес:г***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 435,80лв., представляваща неизплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.***, за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г., сумата от 82,61лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.01.2014г. до 21.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС. Основание за солидарната отговорност е наличието на граждански брак между съпрузите.
В законоустановения срок ответникът Е.Л.В. е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът възразява, че няма договор с ищеца, че в процесния апартамент няма нито радиатори, нито топломери. Ответникът възразява, че жилището е неизползваемо вече повече от 20 години.
В законоустановения срок ответникът З.Л.В. е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че жилището е било СИО до май 2001г., когато бракът му с другия ответник е прекратен с развод. След този момент ответникът няма достъп до процесния апартамент, не го е посещавал, като няма как да е потребявал услугите на ищеца.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на $1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на солидарна отговорност на ответниците по отношение на процесните задължения.
С Решение на СГС от ***., постановено по бр.д.№***. на СГС е прекратен гражданския брак между страните по делото.
В съдебно заседание на ПРС от ***. съдът е обявил като служебно известно обстоятелство, което не се нуждае от доказване, че в ПРС има образувано гр.д.№***., с което в първата фаза на производството по съдебна делба е допуснат до делба процесния апартамент при равни квоти между ответниците в настоящето производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че с прекратяване на гражданския брак страните са станали обикновени съсобственици на процесния апартамент, което е установено и с решението по гр.д.№ №***. на ПРС. По аргумент на противното от разпоредбата на чл.32, ал.2 СК и доколкото същите вече не са семейство, то и отговорността им е нее солидарна, а разделна.
Предвид гореизложеното и доколкото ищецът претендира солидарност на ответниците, то и съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ответникът З.В. претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00лв.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В настоящия случай от договора за правна защита и съдействие на ответника В. с адв.А. е видно, че ответникът е направил разноски в размер на 650,00лв. Съобразно разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на ответника за двата обективно съединени иска срещу него е в размер на 600,00лв.
Съдът обаче намира, че предвид фактическата и правна сложност на спора, доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и съответното дължимо правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, не характеризират настоящето дело със значителна сложност, делото е протекло в едно съдебно заседание, поради което и следва да присъди на ответника сумата от 600,00лв. за направения от същите разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Е.Л.В. с адрес:с***, и З.Л.В., с адрес:г***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 435,80лв., представляваща неизплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.***, за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г., сумата от 82,61лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.01.2014г. до 21.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”ЕАД, със снети по делото данни, да заплати на З.Л.В., с адрес:г***, сумата от 600,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.г.д.№***. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия:
Дата на обявяване
на решението: 29.09.2017г.
Съд. деловодител: