Решение по дело №1363/2020 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                         06.10.2020г.                                    Гр.Стара Загора

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                      XI  Граждански състав

На 14.09.2020г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №1363 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД.

Искът е предявен от Г.Т.Г. *** срещу “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив. С исковата молба се твърди, че ищецът е съсобственик на имот по наследство от баща си Т. Г.Г., който е титуляр на партида с клиентски номер ********** и потребител на електроенергия към ответника. С писмо от 14.02.2019г., изпратено до починалия наследодател на ищеца, ответникът го уведомява, че на 01.06.2017г. при извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обект в гр.Стара Загора, ул. „6-ти септември“ №8 е установено, че електромерът е манипулиран и не измерва потребеното количество ел.енергия. Електромерът бил демонтиран и предаден за проверка на БИМ. Сметката на наследодателя на ищеца за периода 03.03.2017г. – 01.06.2017г. била коригирана, като допълнително е начислена ел. енергия на стойност 270,00лв. Била издадена фактура №**********/14.02.2019г. за същата сума. Ищецът заплатил начислената сума.

Ищецът счита, че допълнителната електрическа енергия е начислена неправомерно в нарушение на Закона за енергетиката, Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС и на Правилата за измерване на количествата електрическа енергия. Ищецът счита, че констатациите за неизправност в отчитането на електромера са недоказани и претенцията за заплащане на допълнително начислената ел. енергия е неоснователна тъй като такава не е потребена. Предвид изложеното не били налице предпоставките за заплащане на сумата по посочената фактура и платеното било недължимо. За ищеца е възникнал правен интерес да предяви осъдителен иск за връщане на недължимото платено.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му върне недължимо получената сума от 270,00лв. по фактура №**********/14.02.2019г., представляваща сума за допълнително начислена ел.енергия за отчетен период 03.03.2017г. – 01.06.2017г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. На първо място счита, че ищецът има право да претендира връщане на половината от процесната сума, тъй като е наследник на титуляра на партидата, заедно с друго лице и съответно е наследил ½ идеална част от правата и задълженията на наследодателя си. Процесната сума била начислена правомерно, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Правилата за измерване на количествата електрическа енергия. На 01.06.2017г. служители на ответника са посетили имота на наследодателя на ищеца и са демонтирали електромера, като на негово място е поставен нов. Електромерът е бил демонтиран, поставен в безшевен чувал и запечатан с пломба и уникален номер. Всички действия на ответника били описани в констативен протокол от 01.06.2017г. Служителите на ответника не успели да открият клиента, който да присъства при проверката. Поради тази причина на проверката присъствали двама свидетели, които не са служители на ответника. Едностранната корекция на сметката на ищеца била извършена по реда на Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение ЮГ“ АД. При проверката на електромера в БИМ било установено, че е извършена физическа манипулация, като същият не измервал цялото количество електроенергия. При спазването на чл.48, ал.1, т.1 от ПИКЕЕ била изчислена сумата, с която следвало да се коригира сметката на наследодателя на ищеца. Периодът от време за извършване на корекцията бил 90 дни, като началото на периода – 03.03.2017г. е датата след регулярен отчет на показанията на електромера. За съставените документи било изпратено надлежно уведомления до наследодателя на ищеца. На основание чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката съществувало законово основание за преизчисление на сметка на клиент при прилагане на методологията заложена в Правилата за измерване на количествата електрическа енергия. Ответникът счита, че е спазил изцяло процедурата за преизчисление сметката на наследодателя на ищеца – съставил е констативен протокол в присъствието на двама свидетели, предал е електромера на държавния орган, който извършва метрологични експертизи, констативният протокол отговаря на всички законови изисквания. Извършената корекция на сметката на наследодателя на ищеца не е имала за цел санкционирането му, а изравняване на получения дисбаланс в предоставянето на блага и овъзмездяване на ответното дружество. Ответникът нямал задължение да доказва виновно поведение на потребителя. Уведомяването на клиентите за извършвани корекции по сметките им ставало по реда на действащите Общи условия. В този смисъл била и установената от ВКС съдебна практика. Предвид изложеното ответникът счита, че претендираната сума в размер на 270,00лв. по фактура №**********/14.02.2019г. е основателно начислена и дължима.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

По отношение на процесуалната легитимация на ищеца, от приетото като писмено доказателство копие на Удостоверение за наследници с изх.№6847/05.12.2019г. на гр.Стара Загора се установява, че ищецът е наследник на титуляра на партидата Т. Г.Г., като не е единствен наследник, а наследява заедно с брат си – Койчо Т.Г.. Съдът намира обаче, че това не е пречка за предявяване на настоящия иск и за претендиране на цялата сума, която ищецът счита за неоснователно платена на ответника, тъй като тези действия представляват действия на обикновено управление по отношение на наследственото имущество. След като съдебната практика приема, че само един от съсобствениците може да предяви дори ревандикационен иск по отношение на съсобствена вещ, то това следва да се отнася и до по-малки по обем права, а именно предявяване на иск за неоснователно обогатяване. Още повече, че наследодателят на ищеца е починал още през 2015г., т.е. преди извършената проверка на електромера и установеното неточно измерване, т.е. към момента на възникване на задължението, наследодателят на ищеца не е имал качеството на потребител на електроенергия, а такова качество е имал ищецът.

Страните не спорят, че ответникът снабдява с ел. енергия обект на ищеца.

От приетите като писмени доказателства копия на: Писмо с изх.№6780600_1/14.02.2019г., фактура №**********/14.02.2019г., Констативен протокол №375803/01.06.2017г., известие за доставяне, Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №755/30.07.2018г. на БИМ, Справка за коригиране на сметката за електроенергия, известие за доставяне, се установява, че на 01.06.2017г. служители на ответника са извършили проверка на електромера, който отчита доставената ел.енергия до дома на наследодателя на ищеца в гр.Стара Загора, ул. „6-ти септември“ №8. При проверката било установено, че електромерът е с разпробит преден панел и поставена тел, поради което ответникът е извършил корекция на сметката на ищеца като е начислил допълнителна сума по фактура, която представлява разликата между платената и реално потребената електроенергия. Сумата по фактурата в размер на 270,00лв. била платена от ищеца, видно от представения от него касов бон.

Спорът се свежда до това дали правилно са приложени съответните правни норми касаещи измерването и остойностяването на потребената ел.енергия в случаите на неотчитане или неточно отчитане от СТИ. Становището на ответника е, че остойностяването е извършено на основание Общите правила, че се касае за обективна, безвиновна отговорност, а не за договорна отговорност по реда на чл.82 от ЗЗД. Твърди, че макар ПИКЕЕ да са били отменени към този момент, в Общите правила се съдържала достатъчна регламентация за извършване на корекция на сметка при неправилно отчитане.

Съдът констатира, че именно ответникът е оспорил пред ВАС Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/. С Решение №12897 от 1.12.2015г. на ВАС по адм. д. №9462/2014 г., IV о. са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с т.3 от Протоколно решение №147 от 14.10.2013г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в "Държавен вестник" бр. 98 от 12.11.2013г. С Решение №1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. №2385/2016г., 5-членен с-в, е обезсилено Решение №12897 от 1.12.2015г. на ВАС по адм. д. №9462/2014 г., IV о. в частта, с която са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и производството по делото е прекратено в тази му част. Със същото решение ВАС отменя Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т.3 от Протоколно решение №147 от 14.10.2013г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Д. вестник, брой 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. С Решение №2315/21.02.2018г. по адм.дело №3879/2017г. по описа на ВАС и разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия са отменени. Т.е. към момента на извършената корекция на сметката на ищеца не е имало действащи правила, по които такава корекция да може да бъде извършена.

Освен това, съгласно съдебната практика съществуването на законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, не дерогира установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност, доколкото се касае за договорни отношения между потребител на ел. енергия и търговец, с лиценз да извършва услугата снабдяване с ел.енергия, т.е. за продажба на ел. енергия, които се регулират, освен от специалните нормативни актове в областта на енергетиката, така и от Закона за задълженията и договорите. Дори да е налице законово основание за корекция на сметките на абоната за минал период, той не може да носи отговорност за неправомерно въздействие, което не е осъществено от него, тъй като това би противоречало на установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Така, доколкото в специален закон не е установено изключение, разпоредбата на чл.82 ЗЗД е приложима, а подзаконови нормативни актове, които й противоречат, не следва да се прилагат.

Предвидената възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, вкл. след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното    й   измерване   или   неизмерване   се   дължат   на виновното   поведение   на   клиента   съгласно   чл.82   от   ЗЗД,   уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения.

Обективната отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма. Вземането на ответника произтича от сключен между страните договор. Не се касае до деликтна отговорност, за да се изследва дали е налице противоправно поведение на клиента, изразяващо се в нарушаване на императивна правна норма или друго правило за поведение. А щом се касае до договорна отговорност, приложими към нея са общите правила на ЗЗД, регламентиращи пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна.

В настоящия случай се установи, че електромерът е манипулиран и не отчита в цялост потребената ел.енергия, но не се установява ищецът да е повредил електромера.

Поради всичко изложено, съдът намира, че не е налице валидно правно основание за ответникът да получи начислената в резултат на корекцията процесна сума от 270,00лв., доколкото не се установява констатираната повреда на измервателния уред да е резултат от виновно неизпълнение на договорните задължения на ищеца.

От събраните по делото доказателства е видно, че е налице хипотезата на неоснователното обогатяване, предвидена в разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД. Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

В случая съдът намира, че се касае за получаване на нещо без основание, тъй като нищожността на основанието означава изначална липса на основание. Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение / Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/.

Ищецът е платил сумата от 270,00лв., видно от приетия като писмено доказателство касов бон, с които ответникът се е обогатил неоснователно и дължи връщането им. Ето защо съдът намира, че искът е основателен и доказан до претендирания размер, ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на претенцията на ищеца за присъждане на направените разноски съдът намира, че следва да уважи същата на основание чл.78, ал.1 ГПК и да осъди ответника да му заплати разноски в размер на 50,00лв., представляващи платената за производството държавна такса и 350,00лв. платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” 37, представлявано от Робърт Дик, Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, да заплати на Г.Т.Г., ЕГН **********,***, сумата от 270,00лв. /двеста и седемдесет лева/, по фактура №**********/14.02.2019г., представляваща сума за допълнително начислена ел.енергия за отчетен период 03.03.2017г. – 01.06.2017г., както и законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба в съда – 29.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените от ищеца разноски по делото в размер на 400,00лв. /четиристотин лева/, представляващи платената за производството държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

Присъдената сума може да бъде заплатена на ищеца по следната банкова сметка: ***, BIC: ***.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: