РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. Перник, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500439 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 4848/11.03.2022г., депозирана от В. И. В. с
ЕГН **********, с адрес: ***, с която се моли да бъде отменено РЕШЕНИЕ № 223 от
07.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 20211720103574 по описа за 2021 година, с което съдът
е признал за установено, че В. И. В. дължи на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
********* на осн.чл.422 ГПК вр. вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ сумата от
408.58 лева, доставена и незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес с аб. № ***, от
която – сумата 356.35лева главница за периода 10.03.2018г.-30.04.2020г. и изтекла лихва
52.23 лева за периода 11.05.2018-16.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на дезопиране на заявлението по чл.410 ГПК -10.03.2021г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 260626/11.03.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 01010/2021 г. на Пернишкия районен съд.
Със същото решение В. И. В. е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК"
АД с ЕИК ********* сумата от 424,51 лева, представляваща направени разноски в
първоинстанционното и заповедното производство.
1
В жалбата си, въззивния жалбоподател излага съображения за неправилност на
обжалваното решение. Счита, че по делото не са представени никакви доказателства
досежно наличието на облигационни отношения между страните, твърди че няма доставена
ТЕ от ищеца в процесния апартамент, както и че няма сградна инсталация. Твърди, че
тръбите в апартамента му са свалени от 26.03.2009г. и от тогава не му е доставяна ТЕ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на
въззивната жалба.
Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи
на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на
чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно –
същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо.
Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил
подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални
предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до
неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените
искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с обективно кумулативни съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от "Топлофикация – Перник" АД, с ЕИК: *********,
с адрес на управление: гр. Перник, 2300, кв. "Мошино", ТЕЦ "Република" срещу В. И. В. с
ЕГН **********, с адрес: ***. В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, според
които ответникът е клиент на топлинна енергия и предвид неизпълнението на задълженията
му като такъв дължи на "Топлофикация – Перник" АД сумата от 488.58 лева – за доставена
но незаплатена топлоенергия в имот, представляващ Апратамент № ***, находящ се в *** с
Аб.№*** общо задължение, от която сумата 426.14 лева - главница за периода 01.01.2018 -
30.04.2020г. и изтекла лихва в размер на 62.44 лева за периода 10.03.2018 -16.02.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението 10.03.2021 г., до
окончателното изплащане, за които суми в производството по ч.г.д. № 01010 /2021 г. е
издадена Заповед по чб.410 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника,
чрез адв.В В. – особен представител, с който предявените искови претенции са оспорени по
основание и размер. Оспорено е наличието на облигационна връзка между страните.
2
Лично от ответника е депозирано възражение с вх.№ 2539/26.01.2022г., както и
заявление – декларация с вх.№ 1948/01.02.2022г., с което в качеството му на собственик на
процесния имот, представляващ Апартамент № ***, находящ се в *** твърди, че
отоплителните уреди в имота му са демонтирани, тръбите затапени в целия апартамент и
няма сградна инсталация, а в банята има тръба 2 по ф80 на 40 см. от тавана с отдушник за
покрива.
При определяне размера на процесното вземане, съдът съобразил заключението на
вещото лице по допуснатата и приета съдебно – техническа експертиза. Приел, че през
процесуалният период не е начисляван разход на топлинна енергия за БГВ - прогнозно. В
имота топлата вода е „запечатана“. Това обстоятелство е отразено в индивидуалните
месечни и изравнителни сметки за имота, като суми за потребена топла вода не са
начислявани. В имота отоплителни тела в стаите са демонтирани и за тях не е начислен
разход на топлинна енергия. Отоплителното тяло в помещение „Баня“ е щранг-лира, без
ИРУ, което е общо за всички имоти по вертикала. За него разхода, е определен по
изчислителен път, като за тяло работило непрекъснато. След провеждане на задължителният
годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разхода на топлинна енергия за
отопление на имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като
определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, районният съд е
приел, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява потребител на топлинна
енергия и като такъв следва да отговаря за задълженията на имота спрямо ищцовото
дружество.
По делото не се спори, че ищецът "Топлофикация-Перник" АД разполага с лицензия
за производство и пренос на топлинна енергия за територията на гр. Перник.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия. В ал. 2 от същия член е предвидено, че тези общи условия влизат в
сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите, като това условие в случая е спазено, доколкото по делото са ангажирани
доказателства за публикуването на общите условия в един местен ежедневник преди
процесния период. От горното следва, че за възникването на договорното правоотношение
не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата. Страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, като съгласно разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, имат качеството на клиенти на топлинна енергия, а съгласно чл. 153, ал.6 ЗЕ,
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следва да
се отбележи, че претендираните вземания не са установени въз основа единствено на
счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени
частни документи, а въз основа на изслушаните заключения на експертите, след извършена
проверка.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира за правилен извода на
първоинстанционния съд, че ответника е притежател на правото на собственост върху
процесния недвижим имот през процесния период в пълен обем, респ. ответникът е пасивно
3
материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията за неплатена топлинна
енергия по отношение на процесния недвижим имот. Поради това и районният съд
правилно е достигнал до крайните си изводи.
Доколкото крайните изводи на настоящата съдебна инстанция изцяло съвпадат с
изводите на първоинстанционния съд, то обжалваното съдебно решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат, направените в
хода на въззивното производства, разноски за които е представил и списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, се определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в открито
съдебно заседание на процесуален представител на въззиваемия, които следва да бъдат
възложени в тежест на жалбоподателя. По отношение претендираната сума за заплащане
депозит за особен представител в размер на 300,00 лева, съдът констатира, че във
въззивното производство такъв не е внасян, тъй като въззивната жалба е депозирана лично
от ответника, поради което разноски за особен представител в полза на въззиваемата страна
не се дължат, тъй като не са реализирани.
Предвид изхода на делото, въззивния жалбоподател няма право на разноски.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 223/07.03.2022 г., постановено по гр. д. № 3574/2021 г.
по описа на Районен съд – Перник, ГО, VI състав.
ОСЪЖДА В. И. В. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
Република, сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща направени във въззивното
производство разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4