Решение по дело №288/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на П. Т. З. срещу Решение за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация № 4/27.01.2025 г. на Кмета на община Кърджали.

Описана е подробно осъществилата се фактическа обстановка. Твърди, че Регионален исторически музей /РИМ/ - Кърджали, е държавен музей, 100 % собственост на Министерство на културата, видно от справка Регистър , ал. 2 от Закона за културното наследство /ЗКН/ правото да определи цените за входен билет в АК „Перперикон“ и РИМ – Кърджали е делегирано на Директора на музея, а не – на Общински съвет – Кърджали. За жалбоподателя съществувал интерес да получи търсената информация – копие от договор между Община Кърджали и РИМ – Кърджали, сключен на основание чл. 3, т. 5 от договор № РД11-00-280/01.11.2021 г. между Министерство на културата и Община Кърджали, тъй като от една страна, приходите от входни билети постъпвали в РИМ – Кърджали, а от друга, Общински съвет – Кърджали определил размер на цените за вход в АК „Перперикон“ и РИМ – Кърджали. Налице били предпоставките на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗДОИ, тъй като не се водели преговори, а договорът бил сключен преди повече от две години. АК „Перперикон“ бил най-посещаваният туристически обект в България. Моли да бъде отменен отказът и да бъде задължен ответникът да предостави търсената със заявление № ********** от 07.01.2025 г. информация. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят П. Т. З., редовно призован, се явява лично и се представлява. Поддържа се жалбата. Твърди се, че е мотивиран интересът на жалбоподателя. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Прави възражение, че липсва пълномощно на юриск. Т. да представлява Кмета на община Кърджали.

Ответникът Кмет на община Кърджали, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е представено становище относно неоснователността на жалбата, изготвено от юрисконсулт, по отношение на който не е представено пълномощно за представителната му власт, а такова е представено едва след съдебно заседание, но от дата 27.01.2027 г.

От събраните по делото писмени доказателства Административен съд – Хасково установи следната фактическа обстановка:

П. Т. З. е подал заявление № ********** от 07.01.2025 г. до Общинска администрация – Кърджали, със срок – 22.01.2025 г., с искане на основание чл. 3 ЗДОИ от Кмета на община Кърджали да му бъде предоставено копие на договор между Община Кърджали и РИМ – Кърджали, сключен на основание чл. 3, т. 5 от договор № РД11-00-280/01.11.2021 г. между Министерство на културата и Община Кърджали. Посочено е, че желае информацията да му бъде предоставена чрез платформа, на имейл и на хартиен носител.

По делото е представено копие от договор № РД11-00-280/01.11.2021 г. между Министерство на културата и Община Кърджали, видно от чл. 3.5 на който Община Кърджали се задължава да сключи договор с РИМ – Кърджали на основание чл. 12, ал. 6 от ЗКН.

Направено е от П. Т. З. уточнение на 16.01.2025 г. /по повод писмо на Секретар на община Кърджали/, с което се прави искане да получи копие от договор между Община Кърджали и РИМ – Кърджали относно стопанисването на АК „Перперикон“.

С Решение № 4/27.01.2025 г. на основание чл. 28, ал. 2, чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗДОИ Кметът на община Кърджали отказва достъп до исканата информация по заявлението и уточняващата молба със следните мотиви:

Достъпът до поисканата информация е ограничен по реда на чл. 13, ал. 2 ЗДОИ. Не е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ във връзка с чл. 13, ал. 4 ЗДОИ.

Исканата информация касае преговори между Министерството на културата, РИМ - Кърджали и Община Кърджали относно стопанисването на АК „Перперикон“, поради което е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, съгласно която достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. В случая се касае именно до позиции и преговори относно стопанисването на АК „Перперикон“, поради което е осъществен фактическият състав на цитираната правна норма. В преговорите се правят изявления, отнасящи се до дългосрочни проекти, които са с продължителен срок на изпълнение.

Информацията, която се иска, не отговаря па изискванията на ЗДОИ- информация /входяща, изходяща кореспонденция между Министерство на културата и институции и други администрации, както и свързаните с нея документи и резолюции/, за нея са приложими разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 4 от същия закон. В случая не е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ за предоставянето й, като заявителят търси информация не да си състави мнение за дейността на задължения по ЗДОИ субект, а евентуална защита на собствени нрава и интереси и желае да получи информация с цел предоставяне на други услуги, което противоречи на предвидената в закона цел.

Към момента предоставянето на тази информация няма да допринесе за повишаване прозрачността и отчетността й /тъй като информацията не е окончателна/.

Решението е получено от адресата му на 29.01.2025 г.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, който го засяга неблагоприятно и подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен орган /чл. 40, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 ЗДОИ във връзка с § 1, т. 1 ДР на АПК и чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за администрацията/, в установената писмена форма /чл. 38 ЗДОИ, съдържащо правните и фактическите основания за издаването му/ и при спазване на процесуалните правила /чл. 24, чл. 28 и чл. 29, чл. 39 ЗДОИ/, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожността му съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно за отмяната му съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.

На второ място, на преценка подлежи дали оспореното решение е издадено в съответствие с материалния закон и неговата цел.

В ЗДОИ е регламентирано изрично задължението на държавните органи, в случая на териториален орган на изпълнителната власт, да осигурят достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от тях.

Насрещно на това задължение е правото на гражданите да изискат информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права /чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България/. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Съгласно Решение № 7/1996 г. по к.д. № 1 от 1996 г. на КС: „правото да се търси, получава и разпространява информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията принадлежи на всеки - физически и юридически лица, и защитава както интереса на личността, така и интереса на обществото да бъдат информирани. То се отнася и за печата, и за другите средства за масова информация. От друга страна, чл. 41, ал. 2 от Конституцията гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес. /…/ Правото да се търси и получава информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията обхваща задължението на държавните органи да осигуряват достъп до общественозначима информация. Съдържанието на това задължение подлежи на определяне по законодателен път. То включва задължение на държавните органи да публикуват официална информация, както и задължение да се осигурява достъп до източници на информация. /…/ Правото по чл. 41, ал. 1 от Конституцията е предоставено на всички, включително и на средствата за масова информация. Неговото ограничаване на основанията, посочени в изр. 2, изисква установяване по законодателен път на обстоятелствата, които се отнасят до съображения за национална сигурност или защита на обществения ред. Това се отнася и до основанията, на които може да бъде отказвана информация на гражданите от страна на държавни органи или учреждения съгласно чл. 41, ал. 2 от Конституцията. Правото, установено в тази разпоредба, е лично. То се свързва с обоснован законен интерес на гражданите, а ограничаването му - със създаването на законова регламентация на хипотезите, в които информацията съставлява държавна тайна или друга тайна, за която съществуват предвидени от закона основания за опазването й.“.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая търсената информация има характера на обществена такава, тъй като е свързана с обществения живот в страната, конкретно – развитие на туризма и осъществяване на посещения на АК „Перперикон“.

Ако исканата информация не е обществена по своя характер, за сезирания орган няма да е налице задължение за произнасяне, тъй като компетентността му не би имала обект, по отношение на който да бъде упражнена. Ако исканата от заявителя информация е обществена по своя характер, задълженият субект при постъпило искане разполага с възможността да предостави търсената информация по чл. 34 ЗДОИ или да откаже мотивирано по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, в която втора хипотеза се е произнесъл Кметът на община Кърджали.

В оспорения отказ не е цитирана нито една от точките на чл. 37, ал. 1 ЗДОИ като основание за издаването му. Съгласно тази разпоредба „основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато:

1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2;

2. достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес;

3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца“.

Отказът да бъде предоставена поисканата обществена информация е мотивиран с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗДОИ.

Съгласно същата „достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя:

1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации);

2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи“.

Неправилно органът е приел, че се касае за оперативна подготовка на акт – договор между Община Кърджали и РИМ – Кърджали и няма самостоятелно значение, както и, че се касае за мнения и позиции относно преговори във връзка със сключване на този договор. Не е спорно, че съгласно чл. 3.5 от договор № РД11-00-280/01.11.2021 г., сключен между Министерство на културата и Община Кърджали, последната се задължава да сключи договор с РИМ – Кърджали на основание чл. 12, ал. 6 от ЗКН. Такъв договор не се съдържа в кориците по делото, нито е представен на заявителя по подаденото от него заявление. П. Т. З. не е поискал входяща, изходяща кореспонденция между Министерство на културата и институции и други администрации, между Община Кърджали и РИМ – Кърджали, както и свързаните с нея документи и резолюции, информация относно преговорите, вкл. и касаещите дългосрочни проекти с продължителен срок на изпълнение, нито създаваната и съхраняваната информация от съответните администрации по повод сключването на договора между Община Кърджали и РИМ – Кърджали, а самият договор. Предвид мотивите за издаване на оспорения отказ се поставя под съмнение дали въобще е сключен търсеният договор, тъй като ако действително е бил сключен, то отказът не би следвало да се мотивира с осъществяване на хипотезите на чл. 13, ал. 2 ЗДОИ.

Съгласно цитирания в оспорения акт чл. 13, ал. 4 ЗДОИ „достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес“. Съгласно § 1, т. 5 ДР ЗДОИ „до доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя /бел. моя – информацията/:

а/ дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии;

б/ улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 съответно - чл. 3а, ал. 1, т. 1 и 2 относно вземаните от тях решения;

в/ гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3 или чл. 3а;

г/ разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица;

д/ опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси;

е/ е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 или чл. 3а“.

Презумпцията за съществуването на обществения интерес означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на противното. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на обществен интерес. Онзи, който твърди обратното, е длъжен да го докаже, което в случая не е направено от страна на Кмета на община Кърджали.

Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ „надделяващ обществен интерес“ е „ налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 или чл. 3а“.

В случая се твърди, че липсва която и да е от предпоставките, предвидени в понятието „надделяващ обществен интерес“, дефинирано от нормата на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Съдът обаче приема, че безспорно е налице надделяващ обществен интерес, изразяващ се в реализиране на целта чрез поисканата информация да се повиши прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 или чл. 3а, сред които ОС като орган на местно самоуправление, Кметът на общината като орган на изпълнителната власт и съответния музей по смисъла на чл. 24 и следващите от ЗКН във връзка § 1, т. 1 ДР АПК.

Ирелевантно е за настоящото производство дали в действителност се цели достъп до данни, които да послужат като доказателства в преследването на личен интерес и благоприятен за жалбоподателя резултат от водени от него други административни дела. В случая не би могло и да се предполага, че целта на жалбоподателя е злоупотреба с лични данни на служители от администрациите. Такава злоупотреба не се установява в случая, а и е недопустимо от съда да се мотивира оспореният пред него акт. Нещо повече, целта на жалбоподателя е да получи обществена информация, доколкото тя е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Уточнение: видно от текста на чл. 2, ал. 2 ЗДОИ, информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. Т. е. сам законът поставя знак на равенство между информацията, съдържаща се в даден документ и самия документ като неин материален носител. Искането на копие от документ е равносилно на искане за достъп до съдържащата се в него информация. Дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й. Наред с това по смисъл на § 1, т. 1 ДР ЗДОИ „материален носител на обществена информация“ е текст, какъвто несъмнено се съдържа в един договор. Материалният носител на информацията, в случая съответният документ, не е нещо, което се иска заради неговия материален субстрат, а заради информацията, която съдържа.

Извод: обжалваният отказ е постановен в противоречие с материалния закон и неговата цел, поради което и същият следва да бъде отменен, а преписката – изпратена на органа за ново произнасяне в определен от съда срок /чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК/.

При наличието на други основания за нов последващ отказ да бъде предоставена исканата информация същите те следва да бъдат мотивирани. В случай че органът не разполага с исканата информация, тъй като липсва сключен договор между Община Кърджали и РИМ – Кърджали, той следва да уведоми изрично жалбоподателя за наличието на това обстоятелство, вкл. и ако предстои сключване на искания договор, че са налице оперативна подготовка и водене на преговори. При тази хипотеза – липса на исканата информация, органът в съответствие с принципите, анонсирани в чл. 6 ЗДОИ, следва да посочи в отговора си до заявителя защо не разполага с конкретната информация, тъй като една от целите на ЗДОИ е именно прозрачност в осъществяване на публично-властническите правомощия, както и в развитието на обществения живот като цяло. Чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, въвеждащ принципа на откритост и достоверност на информацията, изисква органът в подобна хипотеза не просто да укаже на заявителя, че не разполага с информация, каквото твърдение би било фактически неустановимо и непроверимо по съдебен ред, но и да мотивира защо и от кой момент същият не разполага с подобна информация, за да може да бъде проконтролирана дейността му с оглед обществената необходимост от откритост, прозрачност и законност при осъществяване на правомощията му.

Разноски:

Предвид изхода от спора на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. При това съдът съобрази както решение по дело C-438/22 СЕС, така и разпоредбата на чл. 40, ал. 1, изр. Второ ЗДОИ, като доколкото не се отклонява от досегашното си становище за злоупотреба с право от страна на жалбоподателя, който завежда множество дела по сходни казуси пред различни административни съдилища, при които в основен спор всъщност се превръща отговорността относно разноските, определя размер на адвокатското възнаграждение, което се следва като разноски, на 100 лева.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация № 4/27.01.2025 г. на Кмета на община Кърджали.

 

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне от Кмета на община Кърджали по заявление № ********** от 07.01.2025 г. и уточнението към него от 16.01.2025 г., подадени от П. Т. З., в 14-дневен срок от връчването на постановения съдебен акт съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с него.

 

ОСЪЖДА Община Кърджали да заплати на П. Т. З., [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], направените по делото разноски в размер на 110 /сто и десет/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно оспорване по аргумент от чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.