Номер 70312.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 09.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20203100502743 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:16 часа се явиха:
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ , редовно и
своевременно призовани, не се представляват.
Въззиваемата страна Н. С. Т. , редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. Д.Х., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 23297/30.10.2020г., с която юрисконсулт К.
И. като процесуален представител на Главна дирекция „Гранична полиция“ заявява, че
поддържа въззивната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на въззиваемата страна. Прави искане за спиране на производството по делото
поради наличието на висящ преюдициален спор пред Съда на Европейския съюз от значение
за правилното решаване на делото.
АДВ. Х.: Искането за спиране е неоснователно. Считам, че така поставените въпроси
пред Съда на Европейската общност не касаят правния спор, предмет на настоящото
производство.
СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид следното:
Дело С-262/20 на Съда на Европейския съюз е образувано по повод отправено от РС –
Луковит преюдициално запитване по конкретно тълкуване на разпоредбите на чл. 12, б. „а“
от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския
съюзи на § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО. Отговорът на формулираните въпроси
в преюдициалното запитване не би имал обуславящо значение за правилното решаване на
настоящия спор, имащ за предмет претендирано възнаграждение за положен нощен труд в
1
повече в рамките на служебно правоотношение, получен от съотношението на часовете
положен нощен труд към дневен, приложимо съгласно нормите на общия закон при липса
на изрична уредба в специалния такъв, който не е овъзмезден от работодателя. Ето защо
решението по дело С-262/20 на СЕС не би имало преюдициално значение за правилното
решение на настоящия съдебен спор. Съдът също така намира, че разпоредбите от
цитираната директива и от Хартата за основните права, на чието тълкуване е основано
отправеното от РС - Луковит преюдициално запитване са достатъчно ясни и не пораждат
никакво съмнение. В този смисъл не са налице предпоставките на чл.631 от ГПК, поради
което искането за спиране на делото като неоснователно следва да се остави без уважение.
С оглед на гореизложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК искането на
въззивника, обективирано в молба от 30.10.2020г., за спиране на производството по делото
до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално Дело С-262/20,
образувано по повод отправено от РС – Луковит преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДВ. Х.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична
полиция“ /ГД „ГП“/ на Министерство на вътрешните работи срещу решение № 2798 от
03.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 15819 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна,
двадесети състав, с което е осъдена ГД „ГП“ да заплати на Н. С. Т. сумата от 1 407,59 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 201 часа за периода от 02.10.2016 г. до 02.10.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба /02.10.2019 г./, до
окончателното изплащане, на основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187,
алинея 5, точка 2 от ЗМВР; сумата от 315 лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за първата инстанция, на основание член 78, алинея 1 от ГПК;
както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от
256,30 лева, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
2
Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова
продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители,
какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би
бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е
така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на
държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.
Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се
излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на
съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в
нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като
се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
отработените през нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за
потвърждаване на решението.
АДВ. Х.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Не претендираме
разноски пред настоящата инстанция.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
3
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Х.: Считам, че въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ е
неоснователна. Подробни доводи сме изложили в отговора на въззивната жалба. Моля да
потвърдите първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:19 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4