Решение по дело №2401/2019 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 108/11.02.2020 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на тринадесети януари две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                             Председател: Петър Вунов  

   

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2401 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от Ц.С.И., чрез адв. Н. К. П. от АК-Сливен, с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу Областна дирекция на МВР гр. Хасково.

Ищецът твърди, че работил като държавен служител при ответника на длъжността „полицай“ от състава на група „Общинска полиция" към РУ Димитровград. В процесния период от 01.07.2016 г. до 30.09.2018 г. той изпълнявал служебните си отношения в режим на смени - 8 и 12-часови по предварително утвърден месечен график, като работното му време се изчислявало сумирано за отчетни периоди, които били съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в различните му редакции варирали от едномесечен - от началото на исковия период до 14.10.2016 г. и тримесечен - от 14.10.2016 г., т.е. от четвъртото тримесечие на 2016 г. и понастоящем. Ищецът претендира, че в процесния период ответникът не изчислявал правилно работното му време, което довело до ощетяването му, тъй като през цялото време полагал труд над установената норма работното време, който не му бил заплащан по съответния ред. Твърди, че работил по предварителен месечен график, изготвящ се ежемесечно от Началника на РУ МВР Димитровград, като до 05.09.2016 г. давал 8-часови и по 12-часови смени, някои от които нощни, а след 05.09.2016 г. и до края на исковия период само 8-часови смени, от 08,00 часа до 17,00 часа. Отделно от това, всеки месец полагал и друг допълнителен труд, извън графика. Тези допълнителни часове били от охрана на общински мероприятия като празници, митинги, стачки и др., както и от извозване или изчакване на инкасо автомобила, събиращ таксите от общинския пазар на гр. Димитровград, като това ставало с нарочна писмена Заповед на Началник група Общинска Полиция при РУ МВР Димитровград, а извозването или изчакването на инкасо автомобилите било разпореждано устно от същия. През времетраене на дежурствата му той не могъл изобщо да ползва почивка за хранене по време на смяната, тъй като нямал право да напуска охранявания обект и през цялото време бил с униформеното си облекло и снаряжение под ръководството на прекия си началник и с готовност да изпълнява служебните си задължения. Поради това ищецът твърди, че цялата продължителност на всяка негова работна смяна представлявала за него работно време, което следвало да му бъде сумирано в пълната му продължителност, т.е. при 8-часовата смяна реално тя била 9 часа. Освен това, ответната ОДМВР - Хасково не отчитала полаганият от ищеца нощен труд по време на нощните му смени, като не се превръщали нощните часове в дневни такива, каквото било задължението на ответника при сумирано изчисляване на работното време. По време на всяка нощна 8-часова смяна или нощна 12-часова такава, ищецът претендира, че полагал 8 часа нощен труд, които следвало да му бъдат отчитани като 9 часа и 14 минути. Ето защо се претендира, че за всеки отчетен период в периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2018 г. вкл. ищецът полагал часове извънреден труд, които не са били заплатени от неговия работодателя и за целия исков период те възлизали на общо 200 часа. Същите следвало да му бъдат заплатени от ответника ведно със заплатата за месеца, следващ отчетния период /месец или тримесечие/ на полагане на труда, т.е. до 25 число на месеца, като от съответното 26-то число на месеца следващ периода на полагане на труда ответникът изпадал в забава. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 800 лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и 80 лева, представляваща мораторна лихва върху нея от 26.08.2016 г. до 21.08.2019 г. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че през исковия период се съобразявал със законовите и подзаконови нормативни актове, регламентиращи реда и начина за полагане, отчитане и заплащане на положения извънреден труд от служителите си. Освен това ищецът неправилно превръщал нощните часове в дневни такива, тъй като един астрономически час се състоял от шестдесет минути, т.е при отнасянето на коефициента 1.143 към 60 минути се получавали 1 час и 9 минути, респ. при превръщането на 8 часа нощен труд в дневни часове се получавали 9 часа и 9 минути. Прави се и възражение за частично изтекла погасителна давност по отношение на претендираните възнаграждения за положен извънреден труд лихвите върху тях за периода от 01.07.2016 г. до 21.08.2016 г., доколкото по отношение на вземанията за възнаграждение за труд и лихви се прилагала тригодишна давност.

С протоколно определение от 13.01.2020 г. и по молба на пълномощника на ищеца е допуснато изменение в петитума на предявените искове по отношение на заявените размери, като главният се счита предявен за сумата от 2 953,84 лева, а акцесорният - за сумата от 455,49 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 2035/22.10.2019 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че през процесния период ищецът е изпълнявал длъжността полицай в група Общинска полиция при РУ Димитровград при ОДМВР Хасково.

От показанията на свидетеля Н. И. Н. – колега на ищеца, се установяват описаните в исковата молба и посочени по-горе факти и обстоятелства, поради което не е необходимо отново да се преповтарят, а ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Съдът счита, че следва да се кредитират изцяло показанията на разпитания свидетел, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия и не се опровергават от други доказателства по делото, а и се касае за лице, за което няма данни да е заинтересован от изхода на спора, и което ги е дало под страх от наказателна отговорност.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за процесния период отработените часове от ищеца по утвърден месечен график и редуцираните нощни часове са в общ размер на 4 023,42 часа, а с прибавените часове, отработени извън графика по свидетелски показания - общо 4 087,42 часа, като часовете извънреден труд, положени от Ц.С.И. за периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2018 г., са в размер на 391,42 часа по график, респ. 455,42 с прибавените часове, отработени извън графика по свидетелски показания. Размерът на дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд през целия исков период, което не е изплатено от ответника, при първия вариант е 2 512,79 лв., а при втория вариант – 2 953.84 лв. Дължимата мораторната лихва върху него при първи вариант е в общ размер от 410,67 лв, а при втория вариант - 455.49 лв.

Съдът счита, че следва да се кредитира напълно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като е компетентно, обосновано и обективно изготвено, а и не се опровергава от други доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните съображения:

Не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че през процесния период между страните е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „полицай“ в група Общинска полиция при сега РУ - Димитровград при ОДМВР – Хасково, и което е било регламентирано в действащите ЗМВР. Безспорно е, а и от показанията на разпитания свидетел се установява и че тогава ищецът е работил на 8- и 12-часови смени при сумирано тримесечно отчитане на работното време за тримесечен период.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на работещите на 8-, 12- и 24-часови смени се изчислява сумирано за период, който съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР е тримесечен в различните му релевантни редакции е варирал от едномесечен - от началото на м.април 2015 г. до 14.10.2016 г. и тримесечен - от 14.10.2016 г. до настоящия момент. Работата извън редовното работно време се компенсира за работещите на смени с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период – чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Съгласно § 1, т. 11 от ДР на КТ работното време е период, през който работникът или служителят изпълнява работата, за която се е уговорил, а според чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, е период, през който работникът или служителят работи или е на разположение на рабодотателя, за да изпълнява своите задължения. Трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време, е извънреден - чл. 143, ал. 1 КТ. Трайната и задължителна практика на ВКС приема, че доказването на извънредния труд в рамките на съдебното производство се извършва с всички доказателствени средства - писмени, гласни, експертизи, както и че неводенето или непредставянето на документация от работодателя за полагането му от работника или служителя само по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ, и не може да послужи за основание той да не бъде компенсиран – Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 103 от 27.07.2012 г. по гр. д. № 299/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др.

С оглед така изложеното за работното време и извънредния труд, и установеното по делото от кредитираните гласни доказателства, се налага несъмненият извод, че през релевантния период ищецът е полагал труд извън редовното му работно време още 1 час на всяка смяна. От приетото и неоспорено заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при това положение за периода 01.07.2016 г. - 30.09.2018 г. той е положил общо 455,42 часа извънреден труд, като дължимото брутно допълнително възнаграждение за него е в размер на 2 953,84 лв. При липсата както на твърдения, така и на доказателства, че ответникът му е заплатил такова възнаграждение, предявеният главен иск се явява основателен, поради което следва да бъде уважен.

Действително през процесния период са действали посочените в отговора на исковата молба наредби, но настоящият състав счита, че с оглед липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота и на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА, тя следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавни служители в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и съотв. НСОРЗ, а едва ли това е била идеята на законодателя. Тази логика на разсъждение, макар и при решаването на друг въпрос, е възприета в мотивите към т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а и е в съответствие с един от основните правни принципи, а именно за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС.

Възражението на ответника за погасяване по давност на претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016 г. до 21.08.2016 г. също е неоснователно, защото с оглед сумираното отчитане на работното време, то е станало изискуемо след изтичане на отчетния период и е следвало да бъде заплатено наред с дължимото основно трудово възнаграждение, т.е. на 25 число на м. август, респ. на м. септември 2016 г., а искът е предявен на 21.08.2019 г. Следователно, не е изтекъл приложимият в случая и регламентиран в чл. 111, б. „а“ ЗЗД тригодишен давностен срок.

Вземането е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в РС – Хасково - 21.08.2019 г., до окончателното му изплащане.

Претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва също е основателна. Задължението на работодателя за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, чието съществуване и неизпълнение се установи по делото, е част от задължението му за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е определен срок. Установи се и че ищецът е полагал труд при сумирано отчитане на работното време, поради което главното задължение е станало изискуемо от първото число след изтичане на отчетния период. Ето защо и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати възнаграждението, без да е необходима покана от кредитора за изпълнение. Размерът на дължимото обезщетение се установява от неоспореното от страните и кредитирано от съда и в тази му част заключение на съдебно-счетоводната експертиза, който възлиза на 455,49 лв.

С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива. Според настоящия състав възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Действително делото не е с особена фактическа и правна сложност – разгледано е в две съдебни заседания, събран е неголям доказателствен материал, налице е трайна и непротиворечива практика по сходни случаи, която е възпроизведена в исковата молба. При това положение и съобразно чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение следва да се намалят от 800 лв. на 469 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно т. 10 от на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Хасково дължимите държавни такси върху уважените размери на предявените два иска, а именно общо сумата от 168,15 лв., определена на база чл. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 250 лв. за възнаграждение на вещо лице, платено от бюджетните средства на съда.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Хасково, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. “България“ № 85, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, да заплати на Ц.С.И., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, оф. № *, чрез адв. Н. К. П. от АК-Сливен, сумата от 2 953,84 лева, представляваща неизплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от 21.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Хасково, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. “България“ № 85, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Ц.С.И., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, оф. № *, чрез адв. Н. К. П. от АК-Сливен, сумата от 455,49 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното му нетно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016 г. - 30.09.2018 г., за периода от 26.08.2016 г. до 21.08.2019 г.

ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Хасково, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. “България“ № 85, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Ц.С.И., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, оф. № *, чрез адв. Н. К. П. от АК-Сливен сумата от 469,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Хасково, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. “България“ № 85, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 418,15 лева, представляваща дължими държавна такса и разноски по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

СЪДИЯ: /п/ не се чете

/Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. С.