№ 617
гр. Плевен, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20214430107531 по описа за 2021 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***” *** гр. София, ЕИК
***, чрез юрк. ***, против ЮЛ. ЮР. Ц., с която са предявени искове с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79,
ал.1, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл. 143, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД Твърди
се, че между ответника- ЮЛ. ЮР. Ц., като кредитополучател и „***, с като
кредитодател, е сключен договор за заем №***/***г., за сумата от 500лв.
Твърди се, че заетата сума, ведно с договорната лихва, в общ размер от
533,28лв., е следвало да бъде върната на 16 погасителни вноски, за 16
седмици, всяка в размер от 33,33лв. Твърди се, че от страна на длъжника има
плащане на сумата от 60лв. и дължим остатък от 500лв.- главница. Твърди се,
че ответникът дължи и договорна лихва, в размер от 30,95лв., начислена за
периода 05.06.2020г. -датата на първата вноска, до 18.09.2020г.- датата на
падежа по договора. Твърди се, че по договора за заем, ответникът се е
задължил, в тридневен срок от подписването му, да представи на заемодателя
надлежно обезпечение, в изпълнение на което, между ответника- заемател и
„***“ Е***- като поръчител, е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство №***/***г., по силата на който, поръчителят се е задължил да
сключи договор за предоставяне на поръчителство със заемодателя „***, за
обезпечение изпълнението на задълженията на заемателя по договора, както и
1
на всички последици от неизпълнението. Твърди се, че поради неизпълнение
на задълженията по договора за заем от страна на длъжника, заемодателят е
отправил писмено искане до поръчителя „***“ Е***, за изпълнение. Твърди
се, че от страна на поръчителя е налице изпълнение и плащане на дължимата
сума по заема от общо 555,76лв., на 01.02.2021г. Твърди се, че с плащането,
поръчителят е встъпил в правата на кредитора. Твърди се, че поради
неизпълнение на задължението на заемателя да върне сумата, на падежа-
18.09.2020г, е начислена лихва за забава, в размер на 46,60лв., за периода
18.09.2020г-23.07.2021г. Твърди се, че на 02.03.2020г. е сключен Рамков
договор за цесия и Приложение №1 към него от 01.02.2021г, между „***“
Е*** като цедент и ищецът в настоящето производство- като цесионер, по
силата на които са прехвърлени вземанията по договора за заем. Към ИМ се
прилага и уведомление до длъжника за станалата цесия и моли съда да връчи
същото, ведно с преписа от ИМ. Посочва се също, че от страна на ищеца е
депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч.гр.д.№5110/2021г на
ПлРС, против издадената заповед за изпълнение по което длъжникът Ю.Ц. е
възразила. В заключение моли съда да признае за установено, че ответникът
ЮЛ. ЮР. Ц., дължи сумата от 500лв.- главница, сумата от 30,95лв.-
договорна лихва, за периода 05.06.2020-18.09.2020г. и сумата от 46,60лв.-
мораторна лихва, за периода 19.09.2020-23.07.2021г, дължими въз основа на
договор за заем №***/***г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и сторените по
делото разноски. Претендират се сторените разноски.
В срока за отговор, ответникът твърди се, че поръчителят не е
престирал на заемодателя по договора за заем, и не е уведомена за това
плащане; посочва се, че не е уведомена за станалата цесия. Моли съда да
отхвърли изцяло предявените искове.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за
изпълнение №***/***г. по ч.гр.д.№5110/2021г, против която,в срок е
депозирано възражение от страна на длъжника. В указаният от съда срок по
чл. 415, ал.1 от ГПК, е предявен настоящия установителен иск.
По делото безспорно се установява, че между ответникът Ю.Ц.- като
2
заемател и „***, като заемодател, е сключен договор за заем №***/***г., в гр.
Плевен, по силата на който, заемателят е получил в заем сумата от 500лв.,
която се е задължил да върне на заемодателя, на 16 равни седмични вноски,
всяка от 33,33лв., на точно посочени в договора падежни дати; първа падежна
дата- 05.06.2020г и последна- 18.09.2020г. Установява се също, че
уговореният ГПЛ е в размер от 40%, приложим на годишна основа към
усвоения кредит и фиксиран за целия срок на договора. Установява се, че
общата сума, която длъжникът е следвало да върне, е в размер от 533,28лв,
при ГПР от 48,05%. От съдържанието на договора се установява също, че с
получената сума се рефинансира текущ заем на заемателя и се погасява
същия в размер от 370лв. Установява се също, че заемателят се е задължил, в
тридневен срок от сключването на договора за заем, да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-
поръчители, които да отговарят на конкретни изисквания/посочени/ 2.
Банкова гаранция 3. Одобрено от заемодателя дружество- поръчител, което
предоставя гаранционни сделки. В договора страните са уговорили също, че
при забава на плащанията, заемателят дължи законната лихва върху
забавената сума, за всеки ден от забавата.
По делото се установява също, че между заемателя ***-като потребител
и „***“ Е***- като поръчител, е сключен договор за предоставяне на
поръчителство №***/***г, по силата на който, поръчителят се е задължил да
сключи договор за поръчителство с заемодателя по договора за кредит- „***,
за изпълнение на задълженията по договора за заем. В договора за
предоставяне на поръчителство е уговорено и заплащане на съответно
възнаграждение, което не е предмет на настоящето производство. В договора
е предвидено също, че влиза в сила, в случай на неизпълнеу от страна на
заемателя, на задължението за предоставяне на обезпечение на заема по чл. 4
т.1 и т.1 от Договора за заем: т.1. Две физически лица- поръчители, които да
отговарят на конкретни изисквания/посочени/ и 2. Банкова гаранция.
Съдът констатира, че по делото, не е представен договор за
поръчителство, сключен между кредитора- „*** и поръчителя- „***“ Е***,
както и не се твърди такъв да е сключен.
По делото се установява също факта на изплащане на искане за плащане
от кредитора до поръчителя, от 01.02.2021г, съобразно Рамков договор за
3
поръчителство от 10.07.2019г, на задължението по процесния договор за
кредит, в размер на 555,76лв.- от която сумата от 500лв.- главница и 30,95лв-
договорна лихва и 24,81лв.- начислена законна лихва за забава. По делото е
представено платежно нареждане от 0102.2021г, за сумата от 555,76лв.,
преведена по банкова сметка от „***“ Е***, в полза на кредитора „***“ *** с
посочено основание – договора за заем. По делото се установява също, че до
ответника е изпратено съобщение от страна на поръчителя-чрез СМС, за
направеното искане за плащане и за самото плащане, за което от страна на
ищеца е представена нарочна справка- л. 71.
По делото се установява факта на сключване на договор за Рамков
договор за цесия от 02.03.2020г, между „***“ Е***, - като цедент и ищеца-
като цесионер, ведно с Приложение №1 към него от 01.02.2021г , с предмет-
вземането срещу длъжника – отв. Ю.Ц.. По делото няма представени
доказателства, че ответникът е надлежно уведомен за станалата цесия, преди
датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което съдът приема, че
същият счита да се счита уведомен, най- късно с връчването на преписите от
ИМ и приложенията й за отговор, връчени лично на страната.
По делото, от страна на ответника, няма представени писмени
доказателства за извършено плащане на дължимите суми по договора за заем,
съобразно погасителния план- в полза на кредитора – заемодател по договора.
По делото е изслушано и прието заключението по ССЕ, от което се
установява следното: отпуснатия кредит е в размер на 500лв, със седмична
погасителна вноска от 33,33лв и срок от 16 седмици; заемът е при фиксирал
лихвен процент от 40%, приложим на годишна основа към сумата на
усвоения кредит. ВЛ е дало в табличен вид задължението по договора за
заем- главница и лихва- по погасителен план, вкл. и задължението по
договора за предоставяне на поръчителство. Както бе посочено по- горе, това
задължение не е предмет на настоящето производство и същото не следва да
бъде обсъждано. ВЛ е установило, че общият размер на договорната лихва ,
за срока на договора 05.06.2020-18.09.2020г, е 33,28лв., а начислената лихва
за забава, за периода 19.09.2020- деня, следващ падежа на договора, до датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, е в размер на 45,14лв. ВЛ е
констатирало също, че поради забава в плащанията, са начислени разходи за
събиране на вземането, в размер на общо 45лв. ВЛ е установило също, че от
4
страна на длъжника по договора, е налице плащане на общо 60лв.- 40лв. на
30.12.2020г, и 20лв.- на 25.01.2021г, с която са погасени следните задължения:
част от първата погасителна вноска, в размер на 15лв., вкл. договорна лихва и
поръчителство и 45лв.- разходи за събиране на вземането. ВЛ е установило
също, че с платежно нареждане от 01.02.2021г, от страна на „***“ Е***, в
полза на кредитора по договора, е преведена сумата от 555,76лв.,
представляваща сбор главница, договорна лихва и лихва за забава по
договора за кредит, към 01.02.2021г. При изслушване на ВЛ в с.з., същото
посочва, че сумата е надлежно осчетоводена. ВЛ е посочило също, че
неплатената сума по договора е: сумата от 500лв.- главница, договорна лихва
от 30,95лв., за периода 05.06.2020-18.09.2020г и мораторна лихва за периода
19.09.2020-09.08.2021г- 45,14лв. В с.з., ВЛ посочва, че сумата от 9лв.-
начислявана като такса за събиране на вземането, е посочена в договора,
вместо неустойка или лихва, но при извършване на експертизата, не са й
представени такива документи. ВЛ уточнява също, че сумата по договор за
поръчителство не е включена в главницата и не е олихвявана.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени по- горе,
съдът намира, че предявените установителни искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени като такива. По делото, не се установи по
безспорен начин, при условията на пълно и главно доказване, качеството на
кредитор на ищеца спрямо ответника, който да е активно легитимиран да
предяви исковете в настоящето производство. По делото не се установи в
какво качество „***“ Е***, е придобило вземането, за да се твърди, че той е
встъпил в правата на кредитора по договора за заем. В случая, както бе
посочено по- горе, не се твърди наличието на сключен договор за
поръчителство между кредитора по договора за заем- „***“ *** и „***“ Е***,
съответно- не се представя такъв. Изрично в представеният по делото договор
за предоставяне на поръчителство, сключен между длъжника ответник и
„***“ Е***- като поръчител, е предвидено сключването на такъв договор за
поръчителство с кредитора, съобразно нормата на чл. 138 от ЗЗД, съобразно
която, договорът за поръчителство, е договор между кредитора и поръчителя.
Единствено при наличие на такъв договор, и при доказателства за плащане от
страна на поръчителя/ представени по делото/, той би имал обратен иск за
5
платеното по чл. 143 от ЗЗД и би встъпил в правата на кредитора по чл. 146 от
ЗЗД. При липсата на представен валиден договор за поръчителство /между
кредитор и поръчител/, не може да се приеме, че „***“ Е*** , който се сочи за
праводател на ищеца, по договора за цесия, е имал правото да претендира
вземания от ответника. В проекто- доклада си, съдът е указал на ищеца, че в
негова тежест е да докаже наличието на валиден договор за поръчителство,
както и че не сочи доказателства за този факт, въпреки че не се твърди такъв
факт. По делото се установи факта на извършване на плащане на сумата по
заема , включваща главница, договорна лихва и лихва за забава- общо в
размер на 555,76лв, но не и в какво качество „***“ Е*** е изпълнило чуждия
дълг. Поради това, съдът приема, че не е налице хипотезата по чл. 146 от ЗЗД
и платецът не е встъпил в правата на кредитора по договора за заем.
Съответно- ищецът в настоящето производство като цедент по договора за
цесия, не е придобил вземането по процесния договор за заем, доколкото и
праводателят му не е имал такива права, и същият не се явява активно
легитимиран да предяви настоящите установителни искове.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявените искове с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр.
чл. 79, ал.1, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл. 143, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за
признаване за установено, че отв. Ю. Ц. дължи на ищеца, сумата от 500лв.-
главница, сумата от 30,95лв.- договорна лихва, за периода 05.06.2020-
18.09.2020г. и сумата от 46,60лв.- мораторна лихва, за периода 19.09.2020-
23.07.2021г, дължими въз основа на договор за заем №***/***г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.
410 от ГПК, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани и сторените по делото разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ***, №***
ет.*** представлявано от ***, искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл.
6
143, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, спрямо отв. ЮЛ. ЮР. Ц., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул.
***, №*** ***, ЧЕ ДЪЛЖИ сумата от общо 577,55лв., от които: сумата от
сумата от 500лв.- главница, сумата от 30,95лв.- договорна лихва, за периода
05.06.2020-18.09.2020г. и сумата от 46,60лв.- мораторна лихва, за периода
19.09.2020-23.07.2021г, дължими въз основа на Договор за заем №***/***г.
сключен с „***“ *** като заемодател, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 09.08.2021г,
до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за
изпълнение №***/***г. по ч.гр.д.№5110/2021г. на ПлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в
двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7