№ 22529
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110137317 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Аутотехника“ ЕООД
срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“
АД.
Ищецът твърди, че на 23.12.2021г. в гр. София е настъпило пътно-
транспортно произшествие между МПС „Мерцедес“ с рег. № *************,
и МПС „Сеат Ибиза“ с рег. № ************, собственост на ищеца. Посочва,
че причина за произшествието било поведението на водача на МПС
„Мерцедес“, което към датата на ПТП било застраховано по застраховка „ГО
на автомобилистите“ при ответното дружество. С влязло в сила решение от
02.05.2023г. по гр. д. № 12169/2022г. по описа на СРС, 156-ти състав, бил
уважен предявеният от ищеца частичен иск за сумата от 1000лв. от общо
вземане от 2000лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
отстраняване на уврежданията по МПС. В приетата по делото техническа
експертиза било установено, че средната пазарна цена за отремонтиране
възлизала на 1715,18лв., поради което счита, че има право на разликата от
715,18лв. Счита, че има право и на лихва за забава в размер от 271,61лв. за
периода 23.06.2022г.-23.06.2025г.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 715,18лв., представляваща
неизплатена разлика до пълния размер на дължимото обезщетение от
1715,18лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата от 271,61лв. – лихва за забава за
периода 23.06.2022г.-23.06.2025г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва исковете, като твърди, че изключителна вина за
1
произшествието има водачът на МПС „Сеат“. Твърди, че този водач не се е
движил с нужната дистанция и е нарушил правилата за движение по
пътищата. Оспорва иска и по размер.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С Решение № 6736/02.05.2023г., постановено по гр. д. № 12169/2022г. по
описа на СРС, 156-ти състав, влязло в сила на 07.04.2025г., ответното
застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищцовото дружество
сумата от 1000лв., предявена като част от вземане в общ размер от 2000лв., за
ПТП, настъпило в гр. София на 23.12.2021г. между т. а. „Мерцедес“ с рег. №
РВ 2988 КС и лек автомобил „Сеат Ибиза“, рег. № ************, по който са
нанесени вреди, като отговорността на виновния водач на товарния автомобил
към момента на ПТП-то е била покрит застрахователен риск при ЗАД
„Даллбогг: Живот И Здраве“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
В настоящото производство се претендира разликата над 1000лв. до
1715,18лв., възлизаща на 715,18лв., представляваща остатък от дължимото
застрахователно обезщетение.
В ТР № 3/22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г., ОСГТК на ВКС, е
прието, че посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича
спорното право, представлява основанието на иска, включително при
предявяването му като частичен. Независимо, че с частичния иск се търси
защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ
юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за
част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер
на вземането, произтичащо от същото право. В основанието на иска се
включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз
основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно
материално право. При постановяване на решението съдът е длъжен да
обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните, да
установи реално осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да
направи извод за възникването, съществуването, прекратяването или
погасяването на съответното материално правоотношение, разбирано като
двустранна правна връзка, обединяваща корелативни субективни права и
юридически задължения от момента на тяхното възникване до реализацията
им – аргумент от чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.
В хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от
вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува.
Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по
частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може
да се формира нова – различна СПН. При уважаване на частичния иск
2
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато
предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от
вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане,
но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата
иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се
претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което
частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за
разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали
същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му
квалификация. Решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск
за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав е обвързан от влязлото
в сила съдебно решение относно правопораждащите спорното право факти.
Единственият въпрос, който може да бъде обсъждан, е относно размера на
вземането.
За изясняване размера на причинените вреди, по делото е допусната и
приета авто-оценителна експертиза, от която се установява, че стойността за
възстановяванe на лекия автомобил на база средни цени към датата на ПТП
възлиза на 1715,18лв. Съдът възприема изцяло този размер и намира, че се
дължи обезщетение на тази стойност от ответното застрахователно дружество.
Предвид че в предходния процес е присъдена сумата от 1000лв., остава
дължима сума от 715,18лв., колкото е и размерът на предявената в настоящото
производство претенция.
С оглед изложеното, предявеният иск за главното вземане се явява
изцяло основателен.
Ищецът претендира и лихва за забава за периода 23.06.2022г.-
23.06.2025г. в размер от 271,61лв.
Установява се, че на 04.01.2022г. ответникът е изпратил писмо до ищеца,
с което е отказал да му изплати застрахователно обезщетение по предявената
претенция по щета № **************/2021-01. Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
3
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Предвид че на 04.01.2022г. ответникът е отказал изплащане на обезщетение,
то следва, че към този момент са му били представени всички доказателства
за формиране на крайната воля. Ето защо, следва да се приеме, че от този
момент е в забава. В настоящото производство обаче се претендира лихва за
забава от 23.06.2022г. От този момент до 23.06.2025г. размерът й върху
дължимата сума от 715,18лв. възлиза на 273,96лв., определен на основание чл.
162 ГПК от съда с помощта на общодостъпен интернет калкулатор. Тази сума
надвишава исковата претенция, поради което същата се явява изцяло
основателна.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски
има ищецът, който е доказал такива в общ размер от 780лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на „АУТОТЕХНИКА“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Н. Й.
Вапцаров“ № 53, ет. 2, на основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от
715,18лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение
за настъпило на 23.12.2021г. в гр. София ПТП между МПС „Мерцедес“ с рег.
№ *************, застраховано по застраховка „ГО на автомобилистите“ при
ответника, и МПС „Сеат Ибиза“ с рег. № *************, ведно със законната
лихва от 24.06.2025г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 271,61лв., представляваща лихва за забава за периода 23.06.2022г.-
23.06.2025г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 780лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4