РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Радомир, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛ. Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20231730200052 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №..../18.01.2023г. началник сектор „Пътна полиция“
в ОДМВР-Перник е наложил на жалбоподателя В. Д. Б., с ЕГН:********** от гр.Р..,
жк»М.» №, ет.., ап.. административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложените му наказания Б. по изложени във въззивната жалба
съображения и правни доводи от адвокат-пълномощника си адв.Б. в хода на пледоариите
моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление. Оспорва се изцяло
фактическата обстановка описана в АУАН и НП с твърдението, че жалбоподателя не е
извършил адм. нарушение, за които е санкциониран.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не се явява, като с
писмено становище депозирано по делото моли съда да потвърди същото като
законосъобразно издадено.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В АУАН серия GA № .../10.07.2022 г. е описано от фактическа страна, че на
10.07.2022. в 18.015 часа в гр.Р. на ул.“Р.Д. с ул.“А. К.“ при проверка от кнотрлоните
органи ан Пътна полиция е установено ,че лек автомобил м..... Е ... ЦДИ, с рег.№...., негова
собственост е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП
Свидетелят И. И. на длъжност „ мл.автоконтрольор“ в сектор „ПП“ към ОДМВР-
Перник съставил горецитирания АУАН на жалбоподателя, като свидетел по съставянето на
акта, както и по установяване на нарушението е свидетелят П. С. също заемащ длъжност „
мл.автоконтрольор“ в сектор „ПП“ към ОДМВР-Перник. АУАН е връчен на жалбоподателя,
като последният го е подписал и е посочила в графа „Възражения“ :“Нямам възражения“.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено
възражение.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство
наказателно постановление №..../18.01.2023г., като със същото са наложени на
жалбоподателя Б. административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от показанията на
разпитаните по делото свидетели И. и С., които заявяват, че са извършили проверка на
автомобила на Б. по повод постъпил сигнал за неправилно паркиран автомобил, като на
място установили водача му и собственик, а именно жалбоподателя В. Б. и при проверка на
документите на водача и автомобила както и след справка чрез РСОД проверяващите
констатирали, че последният е със служебно прекратена регистрация от 07.07.2022г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни доводите изложени
във въззивната жалба за допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при
изготвяне на АУАН и НП. Съдът намира, че при провеждане на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на
чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН.
2
По същество на спора, съдът намира, че фактическата обстановка описана в акта за
установяване на адм. нарушение и в атакуваното наказателно постановление, предвид
ангажираните в хода на съдебното следствие от страна на административно-наказващият
орган гласни доказателства и писмени такива приложени в административно-наказателната
преписка не е установена и доказана по безспорен начин.
Административно- наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно
приетата за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За това нарушение чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба от
200 до 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца на всеки
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред.При преценка на субективната страна на административното нарушение обаче, съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно последната правна норма
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. В случая, както е приел и АНО
формално извършеното консумира признаците от обективна страна на състава на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както
правилно е квалифицирано нарушението, доколкото служебната дерегистрация по чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, обосновава тезата, че превозното средство не е било регистрирано по
надлежния ред след тази дата, в който момент действително е осъществено и процесното
управление. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е определена
правилно от наказващия орган в съответствие с описаните факти, но при преценка на
материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността е следвало, още на етапа
на привличане на жалбоподателя със съставяне на акта за установяване на административно
нарушение, а след това и при реализирането й - с издаване на наказателното постановление,
да бъде отчетена субективната и обективна страна на нарушението.
Безспорно е по делото, че процесното моторното превозно средство е било
регистрирано по надлежния ред в един предходен момент и същото е било с
регистрационни табели, поставени на съответното място, но по никакъв начин не е бе
доказано по делото собственика на превозното средство, макар да е възможно да е бил
наясно, че не е имало действаща задължителната застраховка "Гражданска отговорност", да
е уведомяван от органите на МВР за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила, даже напротив видно от писмо рег.№.../27.04.2023г. на ОДМВР-Перник се
установява, че регистрацията на процесния лек автомобил е прекратена служебно на
07.07.2022г. като собственика В. Д. Б. не е уведомяван за това обстоятелство, каквото
задължение е вменено на контролните органи на ОД МВР по смисъла на чл.143 , ал.10
ЗДвП , което изключва възможността той да е знаел за тава служебно прекратяване на
3
регистрацията. Оттук се изключва и тезата за наличие на негово виновно поведение, което
да може да бъде санкционирано на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, както необосновано е
приел наказващият орган. Това обстоятелство изключва субективния елемент на
възведеното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Незнанието на жалбоподателя за служебно
прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на
чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като
вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието
на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП, изключват умисъла относно това умишлено нарушение – арг. от 14, ал. 1
НК, вр. чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността.
При така установеното съдът намира, че нито са налице елементите от състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нито са налице каквито и да е доказателства за това,
че деянието е осъществено от жалбоподателя виновно, поради което това деяние се явява
несъставомерно по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Предвид греизложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния
закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя адм.
наказание, административно-наказващият орган следва да установи, че деянието е адм.
нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител, и че това
нарушение е извършено виновно от лицето, което в случая не е сторено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №..../18.01.2023г. началник сектор „Пътна
полиция“ в ОДМВР-Перник е наложил на жалбоподателя В. Д. Б., с ЕГН:********** от
гр.Р..., жк.»М.» №., ет., ап.. административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки
административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с
мотивите.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4