Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 22.10.2015г.
Софийски Градски съд, Гражданско отделение, І-4 състав, в
публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МОЛЛОВА
с участието на секретаря К.П. ,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ гр.дело № 12138 по описа за 2013г., за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.
Ищецът по делото-П.С.Д.
твърди, че на 26.10.2007г. е сключил договор за паричен заем с нотариална
заверка на подписите с рег.№ 9864/26.10.2007г.
по описа на Нотариус Р.Т. рег.№348 с район на действие РС-София, с двете
ответници-Т.И.М. и Б.Х.М., съгласно който същият им е предоставил сумата от
70 000 лева, а двете ответници от своя страна са се задължили да му върнат
солидарно.Твърди, че страните по договора са уговорили срокът на връщане на
сумата 36 месеца, считано от м.ноември
2007г. или първоначално определеният в договора краен срок е м.ноември
2010г.Поддържа, че в т.2.2 от договора за заем от 26.10.2007г. страните са се
договорили, заетата сума да се върне от заемателките на 29 равни месечни вноски
по 2 413.80 лв., като първата вноска е дължима през м.юни 2008г., а от
своя страна всяка вноска е дължима до 5-то число на съответния месец.Твърди, че
за обезпечаване на задължението на заемателите едната от ответниците-Б.Х.М., е
учредила първа по ред договорна ипотека с нотариален акт №72, том ІІА,,
рег.№3043 по дело № 257/2008г., вписан в Службата по вписвания-РС Самоков с вх.
Рег.№ 1992 от 04.07.2008г.Излага доводи, че в т.4 от Договора за паричен заем
от 26.10.2007г. страните са постигнали съгласие, че ако заемателите забавят
която и да е месечна погасителна вноска, заемодателят има право да иска
предсрочно, незабавно връщане на цялата заета сума, съответно на целия остатък
от дълга, както и че заемодателят има право да се снабди с изпълнителен лист,
без да е необходимо предварително
- 2 -
да отправя покана до Заемателите за предсрочно плащане.Твърди,
че заемателите по договора от 26.10.2007г. изпадат в забава още с първата
вноска по договора, дължима до дата 05.06.2008г., както и че още с това
неизпълнение, по силата на т.4 от договора за заем, цялата сума по договора за
заем от 70 000 лв. става предсрочно и незабавно изискуема и ищецът има
право да се снабди с изпълнителен лист без да отправя до заемателите покана за предсрочно
плащане.
Ищецът твърди
също така, че считано от датата на
падежа на първата дължима сума по договора за заем-05.06.2007г. и в резултат на
неизпълнението на задължението от страна на заемателките по договора за заем от
26.10.2007г. да я заплатят в договорения срок, ищецът има право да получи и обезщетение за мораторни вреди от
неизпълнението по чл.86 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84 от ЗЗД, в размер на
законната лихва за времето на забавата.
Ищецът
излага доводи, че отговорността на заемателите за връщане на заемната сума по
договор за заем от 26.10.2007г. е солидарна, тъй като двете ответници са
сключили заедно и едновременно договора с ищеца по делото, получили са сумата заедно
и едновременно и са се задължили солидарно да я върнат на заемодателя-с оглед
разпоредбата на чл.121 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че е изпратил нотариална покана за доброволно изпълнение до двете
ответници с рег.№ 7039 от 23.06.2009г., том ІV-Б, акт 104 чрез Нотариус Й.Н. с
район на действие РС София, рег.№ 040 на НК, която покана е била редовно
връчена на длъжниците, но изпълнение на задължението не е последвало.Поддържа,
че на 21.08.2009г. ищецът е депозирал
пред СРС, заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК с вх.№ 47513/2009г., по което е образувано гр.д.№ 41031/2009г. на СРС, 69
с-в.Твърди, че със заявлението е поискано издаването за Заповед за незабавно
изпълнение и Изпълнителен лист солидарно срещу двете ответници Т.М. и Б.М., за
следните суми: 70 000 лева незаплатена главница, представляваща заемна сума по
договор за заем от 26.10.2007г. и сумата от 11 511.49 лв. лихва за забава
за периода от 30.06.2008г./датата след падежа на първата вноска/ до
21.08.2009г./, както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК/21.08.2009г./ до окончателното изплащане на сумата.Твърди, че
с разпореждане по гр.д.№ 41031/2009г.от 30.10.2009г.,СРС 69 с-в, е отхвърлил заявление вх.№ 47513/21.08.2009г.
за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист солидарно
срещу двете заемателки.Поддържа, че заявлението е обжалвано в
законоустановеният срок пред СГС, където е образувано ч.гр.д.№ 319/2010г., ТО ,
8 с-в, като с
- 3 -
определение № 8718 от 04.06.2010г. е отменено
разпореждането на СРС, 69 с-в и СГС е разпоредил да се издаде в полза на ищеца
по настоящото гр.дело Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Б.Х.М. за
всички претендирани в заявлението суми.Твърди, че определението на СГС е
обжалвано пред ВКС, където е образувано ч.гр.д.№ 374/2011г., по което с
определение № 498/10.08./2011г. ВКС не е
допуснал до касационно обжалване определение № 8718/2010г. на СГС, в
обжалваната му част.Ищецът твърди, че на 10.11.2011г. СРС е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист,
както и че с разпореждане от 08.02.2013г. на СРС, 69 с-в по гр.д.№
41031/2009г., получено от ищеца на 25.02.2013г. му е указано, че е постъпило
възражение от Б.М. срещу издадената Заповед за изпълнение, поради което на
основание чл..415 ал.1от ГПК има право да предяве иск относно вземането си
срещу длъжника в едномесечен срок.Моли да се признае за установено по отношение
на Б.Х.М. и Т.И.М., че дължат солидарно на П.С.Д. сумата от 70 000 лева
главница, представляваща заемна сума по договор за заем от 26.10.2007г., както
и че ответниците дължат на ищеца солидарно законните лихви върху главницата от
момента на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК пред СРС/21.08.2009г./ до
окончателното му изплащане, да се признае за установено, че ответниците дължат
на ищеца на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 30.06.2008г. до 21.08.2009г. и всички направени
разноски по делото.
Ответниците по делото Б.Х.М. и Т.И.М. оспорват предявените искове, като
твърдят, че договорът за заем е реален, а процесната заета сума не им е била
предавана..Правят възражение за изтекла погасителна давност.По същество молят исковете
да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Съдът,
въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на цялостната им
преценка в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно
от приетия по делото Договор за заем от 26.10.2007г.:/нотариално заверен от
нотариус Р.Т./ се установява, че заемодателят П.С.Д. заема на заемателите Т.И.М.
и Б.Х.М. сумата от 70 000 лева, която сума заемателите солидарно се
задължават да върнат на заемодателя в срок от 36 месеца, считано от месец
ноември 2007г. /чл.2.1 от договора/.
- 4 -
С
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №72, том ІІА, рег.№ 3043
н.д.№257/2008г. от 24.07.2008г.-съставен от Нотариус С.Х.-нотариус с район на
действие РС-Самоков, вписан под №239 на НК се установява, че за обезпечаване на
сключения договор за заем от 26.10.2007г. заемателя Б.Х.М. учредява в полза на кредитора/заемателя/ П.С.Д.
договорна ипотека върху собствените на заемателката-ответник недвижими имоти,
подробно описани в нотариалния акт.
С
нотариална покана рег.№ 7039, том ІVБ, акт №104 от 23.08.2009г. ищецът по
делото П.С.Д. е поканил двете ответници по делото-Т.И.М. и Б.Х.М., в 5-дневен
срок считано от датата на получаването, да му изплатят дължимите към момента
суми-просрочена главница в размер общо на 31 379.40 лв. и законната лихва
върху сумата, считано от датата на падежа до окончателното и изплащане,както и
към 20.06.2009г. дължимата законна лихва в размер на 2 426.14 лв.
Установява
се по делото, че ищецът П.С.Д. е
депозирал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу двете заемателки-Б.Х.М. и Т.И.М.
, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 41031/09г. по описа на СРС, 69
с-в. Установява се също така, че с разпореждане по ч.гр.д.№ 41031/2009г.от
30.10.2009г.,СРС 69 с-в, е отхвърлил
заявление вх. № 47513/21.08.2009г. за издаване на Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист солидарно срещу двете заемателки.Определението е
обжалвано в законоустановеният срок пред СГС, където е образувано ч.гр.д.№ 319/2010г.,
ТО , 8 с-в, като с определение № 8718 от 04.06.2010г. е отменено разпореждането
на СРС, 69 с-в и СГС е разпоредил да се издаде в полза на ищеца по настоящото
гр.дело Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Б.Х.М. за всички
претендирани в заявлението суми. Определението на СГС е обжалвано пред ВКС,
където е образувано ч.гр.д.№374/2011г., по което с определение №
498/10.08./2011г. ВКС не е допуснал до
касационно обжалване определение № 8718/2010г. на СГС, в обжалваната му част.Установява
се , че на 10.11.2011г. СРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, както и че с разпореждане от
08.02.2013г. на СРС, 69 с-в по гр.д.№ 41031/2009г., получено от ищеца на
25.02.2013г. му е указано, че е постъпило възражение от Б.М. срещу издадената
Заповед за изпълнение.
-
5 -
По
делото са приети преписи от писмени доказателства по гр.д.№ 17835/2011г. по
описа на СГС, І ГО, 10 с-в, по което ищецът по делото П.С.Д. е предявил срещу
ответниците Б.Х.М. и Д. Х.М. П. иск по реда на чл.135от ЗЗД.
От изслушанта и приета по делото ССЕ-изготвена от в.л.В.Г. се
установява, че мораторната лихва за забава върху главница-заетата парична сума
по договор за заем от 28.10.2007г. в размер на 70 000 лв. за времето от
дата 30.06.2008г.до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда-21.08.2009г. възлиза на 11 491.42 лева, като общо
натрупаната сума-главница и законна лихва е в размер на 81 491.42 лева.
Съдът, въз основа на така установената фактическа обстановка, намира от
правна страна следното:
По направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна
давност:
Съдът, като взе пред вид, че процесният договор за заем е сключен между
страните на дата 26.10.2007г., а ищецът по делото е депозирал пред СРС
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК на дата
21.08.2009г., намира, че вземането на ищеца не е погасено по давност с оглед
предвидените в разпоредбата на чл.111 б.”б” и „в” давностни срокове за
претендираните главница и мораторни лихви. Поради което, съдът намира, че
направеното възражение от страна на ответниците за изтекла погасителна давност
е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между
страните са възникнали облигационни отношения за заем, по силата на сключения
Договор за паричен заем от 26.10.2007г.По делото се доказа , че ответниците не
са заплатили на ищеца-заемодател първата парична вноска по договора, дължима до
дата 05.06.2008г.Установи се също така, че първата ответница по делото-Б.Х.М.,
за обезпечаване на вземането по договора за заем, е учредила в полза на ищеца П.С.Д.
договорна ипотека, по силата на приетия по делото нотариален акт №72, том ІІА,
рег.№257/2008г.В чл.3 от цитирания договор за учредяване на ипотека е уговорено
между страните, че в случай, че заемателите забавят която е да е месечна
погасителна вноска по договора за заем от 26.10.2007г. заемодателят има право
да поиска предсрочно незабавно връщане на цялата заета сума, съответно на целия
остатък от дълга, без да е необходима
покана за предсрочно изпълнение.Настоящият съдебен състав намира, че за да
възникне задължението за предсрочно плащане /т.нар. предсрочна
- 6 -
изискуемост/ на цялата заета сума трябва да е налице
неизпълнение на задължението за връщане на отделни месечни вноски по
предоставения заем , а не само от настъпването на определен от страните падеж
за изпълнение на задълженията по договора, което обстоятелство не се доказа по
делото.От друга страна, пред настоящата съдебна инстанция ответниците по делото
са оспорили обстоятелството, че заетата сума в размер на 70 000 лева им е
била реално предадена от ищеца , както и че те са получили същата.Съдът, като
взе пред вид, че договорът за заем е реален и по делото не са представени от
ищеца писмени доказателства за реалното предаване на заетата сума, намира, че
предявеният установителен иск се явява неоснователен и недоказан. Пред вид изложеното, съдът намира, че предявеният
установителен иск по редана чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК за
дължима главница в размер на сумата от 70 000/седемдесет хиляди/ лева, е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.Съдът, като взе
пред вид, че твърдяното от ищеца вземане за дължима главница е акцесорно по
отношение на главния иск и с оглед изхода на делото за главния иск, намира, че
предявеният установителен иск по реда на чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.422от ГПК за дължима мораторна лихва за забава в размер на сумата от 11 511.49/единадесет
хиляди петстотин и единадесет лева и четиридесет и девет стотинки/ също следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.С оглед изхода на делото,
съдът намира, че ищецът по делото следва да бъде осъден да заплати на
ответницата Б.Х.М. на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените по делото
разноски съобразно представения от ответницата Списък на разноските в размер на
сумата от общо 3 156 /три хиляди сто петдесет и шест/ лева.
Мотивиран от горното, Софийски Градски
съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.С.Д. ЕГН:********** с адрес: *** и със съдебен
адрес:***, офис №*-адв.В.Д.-САК, срещу ответниците Б.Х.М. ЕГН:********** с
адрес: *** и Т.И.М. ЕГН: ********** с адрес: ***, иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК във
вр. с чл.422 от ГПК, да се признае за установено по отношение на Б.Х.М. и Т.И.М.,
че дължат солидарно на П.С.Д. сумата от 70 000 лева главница,
- 7 -
представляваща
заемна сума по договор за заем от 26.10.2007г., както и че ответниците дължат
на ищеца солидарно законните лихви върху главницата от момента на депозиране на
заявлението по чл.417 от ГПК пред СРС /21.08.2009г./ до окончателното му
изплащане, сумата от 11 511.49 /единадесет хиляди петстотин и единадесет
лева и четиридесет и девет стотинки/-представляваща мораторна лихва за забава
по реда на чл.86 ал.1 от ЗЗД, дължима считано от считано от 30.06.2008г. до 21.08.2009г,
както и всички направени разноски по делото, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.С.Д. ЕГН:********** да заплати на ответницата Б.Х.М. ЕГН:********** на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените по
делото разноски в размер на сумата от общо 3 156 /три хиляди сто петдесет
и шест/ лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на
страните, с въззивна жалба, пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: