РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Пловдив, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501476 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 2663/28.07.2020г. постановено по гр. д. № 3324/19г. по описа
-ти
на Пловдивския районен съд, Х гр. с., с което се отхвърля иска на Д. Ц. Б., ЕГН
********** с адрес ***, съд. адрес ***, адв. Б.Л. против „Макроадванс“ АД, ЕИК
********* с адрес гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14 относно признаване на
установено на осн. чл. 439, ал.1 от ГПК, че ищецът не дължи поради погасяване по
давност, сумите: 6 904.38лв. главница по договор за потребителски кредит от
12.10.2005г.; 1255.85 лв. лихва дължима за периода от 15.01.2009г. до 22.07.2009г.;
законната лихва върху главницата, счетено от 22.07.2009г. до окончателното
заплащане; сумата 163.20 лв. разноски по делото, както и 385 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 8682/2009г. по
описа на Пловивски районен съд и за чието събиране е образувано изп. дело №
20098220400312 по описа на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова, както и иска за
осъждане на ответника да заплати на ищеца на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата 1 222.55лв.
като получена от ответника с оглед отпадало основание – заплащане на погасено по
давност задължение по изп. дело № 20098220400312 по описа на ЧСИ Минка Станчева
– Цойкова, ведно със законната лихва от 07.09.2018г. до окончателното изплащане.
1
Въззивникът Д. Ц. Б., ЕГН ********** моли съда да отмени решението по
съображения, подробно изложени в жалбата и писмена молба, като постанови друго, с
което уважи изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, гр. София счита
обжалваното решение за правилно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.
-ти
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, като прецени
доказателствата по делото, намира следното:
Няма спор, а и от представения препис от изпълнително дело № 312/2009г. по
описа на ЧСИ М. Станчева – Цойкова се установява, че Д. Ц. Б., от гр. Пловдив е
длъжник по посоченото изпълнително дело, което е образувано за събиране на
вземането на кредитора „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, който е частен
правоприемник на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД – прехвърлил вземането чрез цесия от
27.08.2010г.
Ишецът, тук жалбоподател, твърди, че през периода 04.08.2011г. – 13.05.2016г.
не са предприемани изпълнителни действия, поради което счита, че изпълнителното
дело се е прекратило по силата на закона, а новата погасителна давност тече от
началния момент на бездействието на взискателя, който в процесния случай е
04.08.2011г. и затова давността за задълженията по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение, за които е образувано изпълнителното дело е изтекла на
04.08.2016г. и те (задълженията) са се превърнали в естествени задължения и затова не
подлежат на принудително изпълнение. Затова Д.Ц. Б. иска от съда да признае за
установено, че не дължи на „Макроадванс“ АД процесите суми, за които е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение, както и да осъди „Макроадванс“ АД
да му заплати събраната по изпълнителното дело на отпаднало основание сума от 1
222.55лв., ведно със законната лихва.
Спорът пред въззивния съд се концентрира върху въпросите: изтекла ли е
петгодишна давност, поради неизвършване на изпълнителни действия за периода
04.08.11г. – 04.08.16г. и ще намери ли приложение Постановление на Пленума на
Върховния съд № 3/18.11.1980г. или следва да се съобразят указанията, дадени в т. 10
от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013г.
Произнасянето по първия въпрос зависи от отговора на втория въпрос и затова
на първо място следва да се прецени приложимостта на ППВС 3/1980г. към настоящия
казус.
В Решение № 170/17.09.2018г. постановено по гр. д. № 2382/17г. на ВКС, ІV г. о.
2
е посочено, че е допуснато касационно обжалване на въззиввно решение по отношение
на правния върпос от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. В мотивите на решението е посочено, че постановената с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015г. отмяна на ППВС № 3/1980г. поражда действие от датата на
обявяването на тълкувателното решение, т. е. 26.06.2015г. и то само към висящите към
този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това. В настощия случай изп. д. № 312/09г. на ЧСИ Станчева - Цойкова е било висящо
към датата на обяваване на ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г. на
ОСГТК, поради което дадените с него разрешения в т. 10 ще намерят приложение при
института на погасителната давност.
По въпроса извършвани ли се изпълнителни действия прекъсващи давността
през процесния период:
Тук следва да се има предвид, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо (вж. Опр. № 214/15.05.18г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/18г., ІV
ГК), а за вземанията по изпълнителния лист е приложима давността по чл. 117, ал.2 от
ЗЗД – (Опр. № 60618/12.08.21г. по гр. д. № 1549/21г на ВКС, ІV ГК).
Както се посочи по – горе решението по тълкувателно дело № 2/2013г. е
постановено на 26.06.2015г. и поражда действие от датата на постановяването му. Към
тази дата по изпълнителното дело на 04.08.2011г. взискателят е поискал налагане на
запор върху трудово възнаграждение на длъжника. В мотивната част на т. 10 от ТР №
2/26.06.15г. по тълк. д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС е указано, че и самото искане да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Следователно към 04.08.11г. е налице
предприемане на действие за принудително изпълнение, което е годно да прекъсне
давността, но до 04.08.13г. не са извършвани изпълнителни действия, а това означава,
че изпълнителното производство е прекратено по право. Настоящия иск обаче не е
такъв по чл. 435, ал.2, т.6, предл. първо от ГПК, за да бъде основателен.
Прекратяването на изпълнителното производство поради неизвършването на
изпълнителни действия в продължение на две години не погасява вземането на
взискателя. Това е така, защото на 17.12.2015г. е поискано налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, което е годно да прекъсне давността по
съображенията изложени по – горе във връзка с приложението на т. 10 от ТР № 2/13г.
на ОСГТК на ВКС., а на 13.05.2016г., т.е. преди изтичането на процесния петгодишен
период е наложен нов запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, от който на
15.07.16г. е постъпила първата сума по изпълнителното дело, а после и всеки месец са
постъпвали суми, конкретно посочени в исковата молба.
3
Следователно в петгодишния период след твърдяната дата за начало на
погасителната давност – 04.08.11г. са предприемани изпълнителни действия, които са
прекъсвали изтичането на погасителната давност спрямо задълженията на длъжника,
поради което предявения иск да бъде установено, че вземанията са погасени по давност
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователността на този иск обосновава неоснователността и на иска за
заплащане на събраната по изпълнителното дело сума от 1 222.55лв. като получена на
отпаднало основание, който също следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същите крайни правни изводи и е отхвърлил исковете
районният съд е постановил правилно решение, което ще се потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззивника
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2663/28.07.2020г. постановено по гр. д. №
-ти
3324/19г. по описа на Пловдивския районен съд, Х гр. с.
ОСЪЖДА Д. Ц. Б., ЕГН ********** с адрес ***, съд. адрес ***, адв. Б.Л. да
заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК ********* с адрес гр. София, ул. „Г. С. Раковски“
№ 147, ап. 14 юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (треста) лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4