Решение по дело №1336/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директор на ТД Митница София при Агенция „Митници“ срещу решение № 292/17.04.2024 г., постановено по АНД №4385/2023г. на Районен съд- Бургас, с което е отменено наказателно постановление №BG2023/5800-51/НП от 16.05.2023г., издадено от директора на ТД Митница- София на Агенция „Митници“, с което на „Галва метал България” ЕООД за нарушение на чл.234 ал.1 т.1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено на основание чл.234, ал.2 т.1 от ЗМ административно наказание имуществена санкция в размер на 16 533, 12 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Жалбоподателят намира, че решението на районния съд е неправилно, поради необоснованост и нарушаване на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Твърди, че при съставянето на акта за нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила и правилно са посочени нарушените разпоредби. Според него, след като с наказателното постановление са допълнени от фактическа страна съставомерните признаци на деянието не е допуснато нарушение, което да води до отмяна на наказателното постановление. Обжалва и определение №1221/27.05.2024г., с което е допълнено оспореното решение на РС – Бургас в частта за разноските, като счита, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, каквото възражение е направено, но не е обсъдено от въззивната инстанция. Пледира за отмяна на оспорения съдебен акт, като бъде потвърдено наказателното постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно уведомен, чрез упълномощен представител, поддържа жалбата и направените искания. В писмени бележки доразвива аргументите в жалбата, сочи пороци при проведеното административнонаказателно производство и нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа и възраженията си относно разноските.

В нарочен писмен отговор по касационната жалба ответникът – „Галва метал България” ЕООД, оспорва жалбата и иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Излага съображения, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Излагат се съображения, че поради липса на описание на съставомерни признаци на деянието остава неизяснено обвинението. Не се претендират разноски в касационното производство.

В съдебно заседание не се явява представител на ответника, но е изпратен отговор на касационната жалба, с който същата се оспорва и се иска оставянето й без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, А. съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното решение на Районен съд – Бургас е отменено наказателно постановление №BG2023/5800-51/НП от 16.05.2023г, издадено от директора на ТД Митница- София на Агенция „Митници“, с което на „Галва метал България” ЕООД за нарушение на чл.234 ал.1 т.1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено на основание чл.234, ал.2 т.1 от ЗМ административно наказание имуществена санкция в размер на 16 533, 12 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

За да постанови съдебният акт първоинстанционният съд е приел, че прецизната формулировка на осъщественото от дружеството нарушение словом изисква допълнително да бъде посочен неправилно декларирания тарифен код по Т. на стоките, кой е действителния тарифен код по Т., както и размерът на избегнатите публични задължения. Освен това, съгласно нормата на чл.234 ал.1 т.1 ЗМ, посочената от актосъставителя като нарушена норма, изисква да бъде посочено изпълнителното деяние на нарушението, а именно дали дружеството с това си нарушение е избегнало пълно заплащане на публични държавни вземания, както и да се направи разграничение каква част от тях е мито и каква ДДС. Т. посочване на изпълнителното деяние в АУАН липсва, като в оспореното решение съдът е направил извод, че по този начин е била нарушена нормата на чл.42 ал.1 т.4 и т.5 от ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Основният спор между страните се свежда до това дали е форма на съществено нарушение на процесуалните правила, липсата на описание в акта за нарушение на елементи от състава на неизпълнението на задължения към Държавата, с оглед правната [жк], ал.2, т.1 от ЗМ вр. с чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ и довело ли е до нарушаване на правото на защита на ответника по касация.

В акта за нарушение е прието за установено, че „Галва метал България“ ЕООД, като представил пред митническите органи на Република България Mill Test Certificate, отразяващ некоректно обективните характеристики на допуснатите за свободно обращение, посредством митническа декларация № 22BG005808068109R3 стоки и декларирал некоректен код по Т., съгласно който се е възползвал от непреференциална тарифна [жк], не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.15, §2, б. „а” и б. „б” от Регламент (Е.) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9/10/2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза, с което е осъществил състава на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.

В наказателното постановление, след като е констатирано, че в акта за нарушение не е посочен неправилно декларирания код по Т., действителния код по Т., размерът на избегнатите публични задължения, при формулиране на обективната страна на нарушението, наказващият орган е приел, че това нарушение на процесуалните правила не води до нарушаване на правото на защита на дружеството. Приел е, че в обстоятелствената част на акта за нарушение са изложени подробни мотиви по отношение на новото тарифно класиране на стоките, а именно дължимо мито, нова данъчна основа, което е довело до вземане под отчет на мито и ДДС в посочен размер. В заключение е формулирал неизпълнението на задълженията на ответника по касационната жалба по следния начин: на 07.09.2021 г., в МБ София Изток при ТД Митница София, „Галва метал България“ ЕООД декларирало неправилен код по Т. - Т. **********, представяйки пред митническите органи 2 бр. Mill Test Certificate, неточно отразяващи обективните характеристики на стоката (съгласно чл.15, §2, б."а" и б."б" от Регламент (Е.) № 952/2013), за който тарифен код към датата на деклариране е била приложима ставка на вносно мито в размер на 0 % по митническата тарифа на Е., въз основа на непреференциална тарифна [жк], вместо правилния код по Т. **********, за който е била приложима ставка на допълнително мито в размер на 25 %, като по този начин избегнал заплащането на дължими публични държавни вземания в общ размер на 16 533,12 лв., от които мито в размер на 13 777,60лв. и ДДС в размер на 2 755,52лв., с което осъществил състава на административно нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците и е наложена санкция на основание чл.234, ал.2, т.1 от Закона за митниците

Настоящият касационен състав по изложените в жалбата съображения и направените изводи в първоинстанционното решение намира, че в производството по издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на ответника по касация. В подкрепа на този извод, съдът намира за необходимо да посочи, че актът за установяване на административно нарушение има функция да повдигне обвинението и да очертае от обективна и субективна страна предметът на доказване, като от съществено значение с оглед правото на защита на нарушителя е ясното и точно описание на нарушението и съответстващата пълна правна [жк], съдът намира, че в нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, в АУАН липсва описание на съставомерни признаци на деянието, а описаните не съответстват на правната [жк], ал.1, т.1 от ЗМ.

Съгласно чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, административнонаказателната отговорност е за всяко лице, което избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи се наказва за митническа измама. От обективна страна изпълнителното деяние е „избегне“ или „направи опит“, на следващо място следва да бъде посочен конкретния размер на митата, вида и размера на другите публични вземания, както и част от пълния размер или пълният размер не е заплатен. Тук следва да се отбележи, че сертификатът, който не отразява верният химичен състав и некоректно посочения код по Т. може да не доведе до допълнително заплащане на мито и ДДС. В този смисъл при формулиране на неизпълнението на задълженията от фактическа страна задължително следва да съдържа конкретният размер на дължимите публични държавни вземания, за да е осъществен този състав.

В акта за нарушение са описани част от елементите от обективната страна, като е акцентирал на представяне пред митническите органи на Република България на Mill Test Certificate, отразяващ некоректно обективните характеристики на допуснатите за свободно обращение стоки, в резултат на което в митническата декларация № 22BG005808068109R3 е деклариран некоректен код по Т., което е довело до възползване от непреференциална тарифна квота. При тези факти е направен извод за неизпълнение на задължения, произтичащи от чл.15, §2, б. „а” и б. „б” от Регламент (Е.) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9/10/2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза. Разпоредбата на чл.15, §2, б. „а” и б. „б” от Регламент (Е.) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9/10/2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза вменява задължение за точно и пълно попълване на информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението, както и автентичността, точността и валидността на всички документи, придружаващи декларацията, уведомлението или заявлението. От изложеното може да се направи извод, че от фактическа страна е формулирано обвинение за невярно деклариране или използване на документ с невярно съдържание пред съответния орган, но не и че деянието е избягване на заплащане на публични държавни вземания.

При тези констатации, настоящият касационен състав намира, че с актът за нарушение не са формулирани обстоятелствата, които представляват елементи от обективната страна на нарушението, квалифицирано в акта и наказателното постановление по чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ вр. с чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ –митническа измама.

По отношение на аргумента, че всички съставомерни елементи на нарушението са описани подробно в обстоятелствената част на акта, с което е спазено изискването на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, включително е посочено защо според характеристиките на стоки същите неправилно са декларирани в код по Т. **********, а е следвало да бъдат декларирани в код по Т. **********, дължимото мито, определяне на нова данъчна основа и ДДС. Посочва се, че извод за ненарушаване на правото на защита на жалбоподателя се прави от подаденото възражение срещу акта, тъй като в него са развити подробни защитни аргументи именно за нарушението – митническа измама по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ и в този смисъл липсват аргументи или съображения, от които може да се направи извод за неправилно възприемане на правната квалификация на нарушението.

Настоящият касационен състав счита, че е недопустимо да има съществени различия във фактическото описание на нарушението в акта за нарушение и наказателното постановление. В конкретния случай от акта за нарушение не се извежда изпълнителното деяние и гореописаните обстоятелства, които са съществени за описанието на нарушението от обективна страна. Този порок не може да се санира с наказателното постановление. Несъответствието на изпълнителното деяние, вменено на лицето в АУАН, и посоченото в наказателното постановление е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като не дава възможност на санкционираното лице да разбере какво точно нарушение му се вменява- невярно деклариране или избягване на заплащането на публични задължения.

В случая не е приложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не се касае за нередовност на АУАН, а за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на неговото съставяне, което не може да се санира по друг начин, освен чрез законосъобразно съставяне на нов АУАН. Това нарушение не може да се отстрани и в хода на съдебното обжалване, тъй като е от категорията на съществените, които водят до ограничаване правото на защита на нарушителя, който с акта за нарушение следва да разбере по какво обвинение да се защитава.

Като е стигнал до същите изводи, Районен съд – Бургас е постановил валидно, допустимо и правилно решение, с което е отменил наказателното постановление и което следва да бъде оставено в сила.

По отношение на направеното оспорване на определение №1221/27.05.2024г., постановено по АНД №4385/2023г. на Районен съд- Бургас, с което на „Галва метал България” ЕООД са присъдени разноски в размер 2268,00 лв. с ДДС, настоящият състав намира следното:

С Решение от 23.11.2017 година по съединени дела С-427/16 и С-428/16 СЕС е прието, че чл.78, първа алинея, буква „а” от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2016 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално – правна уредба като разглежданата в главните производства, по силата на която данъкът върху добавената стойност се счита за неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това, тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с ДДС. В случая пар. 2 а от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на чл.78, първа алинея, буква „а“ от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2016 година, както и на принципа на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на ДДС в рамките на Европейския съюз. Изискването за тълкуване на националното право в съответствие с общностното е присъщо за системата на договора, доколкото дава възможност на националната юрисдикция да осигури пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнася по спорове, с които е сезирана. При констатираното противоречие на българска правна норма с тази на Директива 2006/112/ЕО, националният съдия е длъжен да остави неприложена вътрешната правна норма, която противоречи на общностна норма. Поради изложените съображения съдът намира, че при присъждане на разноските в полза на „Галва метал България” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* не следва да се включва начисленият ДДС, който съгласно разясненията дадени в посочените по-горе дела на СЕС - С-427/16 и С-428/16 не е дължим и не е неразделна част от адвокатското възнаграждение, а е косвен данък върху определената данъчна основа.

В тази връзка определение №1221/27.05.2024г. следва да бъде частично отменено, като в полза на „Галва метал България” ЕООД се присъдят разноски в размер на 1890, 00 лв.

Касационният жалбоподател претендира присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора такива не му се дължат, а ответното дружество не претендира разноски за настоящата инстанция, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд – Бургас, ХIX-ти състав

Р Е Ш И.

ОСТАВЯ В С. решение № 292/17.04.2024 г., постановено по АНД №4385/2023г. на Районен съд- Бургас.

ОТМЕНЯ определение №1221/27.05.2024г., постановено по АНД №4385/2023г. на Районен съд- Бургас, В ЧАСТТА в която А. М. – София е осъдена да заплати на „Галва метал България” ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, разноски по делото в размер над сумата от 1 890,00 лева.

ОСТАВЯ В С. определение №1221/27.05.2024г., постановено по АНД №4385/2023г. на Районен съд- Бургас в останала му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директор на ТД Митница София при Агенция „Митници“ за присъждане на разноски в настоящата инстанция.

Решението е окончателно.