№ 140
гр. Велики Преслав, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20223610100105 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „ЕВН” ЕАД срещу Б. Б. Т. обективно
кумулативно съединени установителни искове с пр. осн. чл. 422,ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение
на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 167,23 лева – главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
(20.12.2021 год.) до окончателното изплащане на вземането, сумата от 4,56 лева - мораторна
лихва, начислена за периода от 16.06.2021 год. до 19.12.2021 год., както и сумата от 75 лева
– разноски в заповедното производство, от които 25 лева – заплатена държавна такса и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение, за което вземане е издадена заповед № 12 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.01.2022 год. по ч.гр.д. №
24/2022 год. по описа на РС – Велики Преслав.
Ищецът твърди, че е краен снабдител по см. на чл. 98а ЗЕ, а ответникът - потребител на
електрическа енергия, за когото бил открит клиентски № ********* Излага, че с ел. енергия
били снабдявани следните обекти, собственост на ответника: 1. обект с ИТН 2798639,
находящ се в к.к. „С.Б.“, ж.к. „Е. 4“, магазин 3 и 2. обект с ИТН 2798640, находящ се в к.к.
„С.Б.“, ж.к. „Е. 4“, магазин 4. Излага, че според разпоредбата на чл. 104а от ЗЕ потребитЕ.е
на крайния снабдител използват разпредЕ.елните мрежи, към които са присъединени, а
обектите на ответника са присъединени към електроразпредЕ.елната мрежа на "ЕВН
България Електроразпределение" ЕАД, на чиято лицензионна територия са разположени.
Релевира, че съгласно приложимите общи условия на ищеца ответникът имал задълженията
за заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия в
сроковете и начините, определени в общите условия, а при неплащане в срок дължал
мораторна лихва. Навежда твърдение, че в изпълнение на задълженията си по общите
условия за периода ищецът е доставил до обектите на ответника ел. енергия и е предоставил
мрежови услуги на обща стойност 167,23 лв., които до датата на подаване на исковата молба
не са заплатени. Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължи
законна лихва в общ размер от 4,56 лв. за периода 16.06.2021 г. - 19.12.2021 г. Допълва, че
законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на
1
падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Акцентира, че
издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата
лихва за забава, са подробно описани в приложения препис - извлечение от клиентската
сметка на ответника.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с която да бъде признато
за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2020 г. – датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендира да му бъдат възстановени сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано не изпраща представител.
Преди датата да съдебното заседание на осн. чл. 143 от ГПК е депозирано становище от
редовно упълномощения му процесуален представител вх. № 2206/30.05.2022 год., в което
моли с оглед липсата на депозиран от ответника отговор и в случай, че са налице останалите
предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение. По
същество заявява, че поддържа исковата молба. С оглед представените доказателства моли
исковата претенция да бъде уважена изцяло и да бъдат присъдени сторените съдебно-
деловодни разноски.
В срока за отговор не е депозиран такъв от ответника по делото, като същият редовно
уведомен, не изпраща представител в откритото по делото съдебно заседание, не взима
становище по депозираната искова молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представеното заявление за смяна на клиент за обект/и на свободен пазар,
депозирано на 05.04.2021 год. от ответника Б. Б. Т. до ищцовото дружество, ответникът е
заявил смяна на име на ИТН за обекти, находящи се в к.к. „С.Б.“, ж.к. „Е. 4“, № 3,
представляващи магазин MG3, вх. М и магазин MG4, вход N.
От приложения към заявлението Нотариален акт № 150, том 1, рег. № 883, дело №
131/2021 год. по описа на Нотариус Мария Бакърджиева, рег. № 110 в регистъра на НК, с
район на действие Районен съд – гр. Несебър, става ясно, че ответникът е собственик на
посочените по-горе недвижими имоти.
Ищцовото дружество е издало 6 фактури №№ **********/ 31.05.2021 год., **********/
30.06.2021 год., **********/ 31.07.2021 год., **********/ 10.09.2021 год.,
**********/12.10.2021 год. и1260059584/ 11.11.2021 год. за клиентски номер ********* на
ответника на обща стойност 167,23 лева – главница, представляваща цена на доставена, но
незаплатена от ответника ел. енергия за периода 01.05.2021 год. – 31.10.2021 год.
От представеното препис-извлечение от сметка за клиентски номер *********на
ответника за описаните по-горе обекти на потребление става ясно, че ищцовото дружество е
начислило за периода 16.06.2021 г. - 19.12.2021 г. лихва върху главницата в размер на 4,56
лева.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са установителни искови претенции с пр. осн. чл. 422,ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По допустимостта на исковата претенция:
Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са
предявени от „ЕВН” ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу
ответника Б. Б. Т. качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 12/ 21.01.2022 год. по ч. гр. д. № 24/2022 г. на ВПРС, и
след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на
2
страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване
на вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за
изпълнение. Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковата претенция:
Със становище по чл. 14 3 от ГПК е депозирано искане от ищеца да бъде постановено
неприсъствено решение спрямо ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови
неприсъствено решение. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл.
239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В случая, ответникът, редовно уведомен, не е представил отговор на исковата молба, не
е изпратил представител в проведеното по делото съдебно заседание, не е направил и искане
за разглеждането му в негово отсъствие, не е ангажирал становище по предявения иск, а
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства, съдът намира, че предявеният иск е вероятно
основателен.
По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238,
ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено решение,
което не следва да се мотивира по същество, като следва да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 167,23 лева – главница,
представляваща цена на доставена, но незаплатена от ответника ел. енергия за периода
01.05.2021 год. – 31.10.2021 год. за обекти с ИТН 2798639 и ИТН 2798640, находящи се в
к.к. „С.Б.“, ж.к. „Е. 4“, № 3, представляващи магазин MG3, вх. М и магазин MG4, вход N,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда (20.12.2021 год.) до окончателното изплащане на вземането и сумата от
4,56 лева - мораторна лихва, представляваща сбора от мораторните лихви по всяка една
фактура от падежите им до 19.12.2021 год., посочени подробно препис-извлечение от сметка
на ответника за клиентски номер *********
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на
разноските, обективиран в становище вх. № 2206/30.05.2022 год. и съгласно задължителните
указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски в размер на 75 лева, съобразно уважената част от претенцията, както
и сторените в исковото производство разноски, възлизащи на 375 лева и включващи
заплатена държавна такса в размер на 75 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Б. Т., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. В., общ. В., обл. Ш., ул. „А.К.“ № 10, че същият ДЪЛЖИ на
„ЕВН“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление – гр. П., ул. „Х.Г.Д.“
№37, представляван по закон от М.М.М.-Д. и Ж.П.С., представляван по пълномощие от
юриск. К.А. заплащането на следните суми, за които е издадена Заповед № 12/ 21.01.2022
3
год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 24/2022г. по
описа на РС Велики Преслав, а именно: сумата от 167,23 лева – главница, представляваща
цена на доставена, но незаплатена от ответника ел. енергия за периода 01.05.2021 год. –
31.10.2021 год. за обекти с ИТН 2798639 и ИТН 2798640, находящи се в к.к. „С.Б.“, ж.к. „Е.
4“, № 3, представляващи магазин MG3, вх. М и магазин MG4, вход N, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда (20.12.2021
год.) до окончателното изплащане на вземането и сумата от 4,56 лева - мораторна лихва,
представляваща сбора от мораторните лихви по всяка една фактура от падежите им до
19.12.2021 год., посочени подробно препис-извлечение от сметка на ответника за клиентски
номер ********* на основание чл. 422,ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
ОСЪЖДА Б. Б. Т., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН“ ЕАД, ЕИК **********
сумата от 375 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото
гр.д. № 105/2022 год. по описа на РС- Велики Преслав, включваща 75 лева - заплатена
държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 75 лева,
представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 24/2022 год. по описа на Районен съд- Велики Преслав, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението не подлежи на въззивно обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
На осн. чл.240, ал.1 от ГПК ответникът може да иска отмяна на решението, ако е бил
лишен от възможността да участва в делото.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
4