Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 08.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора ............................................, като разгледа
докладваното от съдия Христова а.х.д. № 518/2020г. по описа на Административен
съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с
чл.211 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Административното дело е образувано по жалба на мл.
експерт П.Г.Ц., мл. полицейски инспектор в група „Охранителна полиция” към РУ
Луковит при ОД на МВР Ловеч с адрес гр. Луковит, ул. „Княз Борис I” №41,
подадена срещу Заповед № 295з-2332/27.11.2020г. на Директора на ОД на МВР
Ловеч. С оспорения акт на основание чл.204, т.3, във връзка с чл.194, ал.2,
т.4, чл.200, ал.1, т.12 и чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца за
извършеното от него дисциплинарно нарушение.
В жалбата си Ц. излага, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Твърди, че актът е
издаден при неизяснена фактическа обстановка и при нарушение разпоредбите на
АПК, ЗМВР и приложимите подзаконови нормативни актове и заповеди. Възраженията
си основава на това, че е ограничено правото му на защита, тъй като от
заповедта не може да се установи еднозначно какви нарушения му се вменяват,
липсва съответствие между фактическите обстоятелства и посочените като нарушени
разпоредби, а самите обстоятелства на нарушението не са ясно описани, заповедта
не съдържа и всички задължителни реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР. По същество
отрича извършването на нарушението, счита, че същото и неговото авторство не е
доказано, той не е нарушавал разпоредбите на ЗМВР и липсва умисъл в деянието
му. Моли съдът да отмени изцяло оспорената заповед.
В съдебно заседание оспорващият не се представлява. В
депозирано писмено становище чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и иска
отмяна на заповедта, като ангажира съображения по същество за нейната
незаконосъобразност, претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен
юрисконсулт ангажира становище за неоснователност на жалбата и за правилност и
законосъобразност на заповедта, за което излага подробни доводи.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.08.2020г. в ОД на МВР Ловеч постъпило писмо с
рег.№ 7855р-7105/12.08.2020г. по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“, с което
са изпратени съобщения във „Вайбър“ група, съдържащи данни за неетично
поведение и евентуално изтичане на служебна информация от служители на ОДМВР
Ловеч, за извършване на проверка и вземане на отношение по компетентност. Директорът
на ОДМВР Ловеч със своя Заповед рег.№ 295з-1546/18.08.2020г. назначил проверка
на изложеното в писмото и приложените към него данни, като със Заповед рег.№
295з-1762/15.09.2020г. удължил срока й до 16.10.2020г. При проверката били
снети сведения от съответните служители, включително от Ц., който заявил, че не
може да каже нищо по случая. За резултатите от проверката била изготвена
справка, в която било посочено, че съобщението, изпратено от мобилния телефон
на Ц., е служебна информация и служителят е нарушил служебната дисциплина по
смисъла на чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, като било предложено да се образува
дисциплинарно производство против оспорващия и още осем негови колеги.
След получаване на справката, Директорът на ОДМВР
Ловеч като дисциплинарно-наказващ орган (ДНО) със своя Заповед рег.№ 295з-1914/29.09.2020г.
образувал дисциплинарно производство срещу държавните служители, посочени в нея,
сред които и П.Ц., и назначил комисия като дисциплинарно-разследващ орган (ДРО).
Служителите били запознати със заповедта за образуване на дисциплинарно
производство, за което се подписали саморъчно на нея и жалбоподателят получил
копие на 13.10.2020г., за което бил съставен протокол от същата дата. Със Заповед
рег.№ 295з-2124/29.10.2020г., Директорът на ОДМВР Ловеч удължил срока за работа
на ДРО до 19.11.2020г. и сменил двама от членовете на комисията поради
заболяване на титулярите. Новите членове били запознати със събраните до
момента материали на 30.10.2020г. и 02.11.2020г., за което подписали протоколи.
Назначената от ДНО комисия извършила проверка на
изложеното в сигнала, приобщила към преписката сведения на полицейските
служители и други доказателства, изискала и получила сведения и доказателства от
дирекция „Човешки ресурси“, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч и съответните
районни управления, както и кадрови справки на служителите. За резултата от дисциплинарното
производство била изготвена обобщена справка рег.№ 295р-16602/03.11.2020г. В
справката по отношение на настоящия жалбоподател било посочено, че на 31.01.2020г.
в 11:44:16 ч. той публикувал във „Вайбър“ група местонахождението си за контрол
на скоростта с техническо средство, като на тази дата е бил на работа. Комисията
приела, че мл.експ. Ц. е публикувал служебна информация, с което е нарушил чл.71,
предл.2 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден
със Заповед № 8121з-348/25.07.2014г. на министъра на вътрешните работи „Служебната информация, с която разполага
държавният служител, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде
разгласявана пред други лица освен по предвидения в закона ред”. В
справката изрично било посочено, че служителите са запознати с Етичния кодекс и
измененията му, както и било анализирано какво е „служебна информация“ и „други
лица“ по смисъла на чл.71, предл.2 от Етичния кодекс. Направен бил извод, че П.Г.Ц.
е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4
от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР“, за което на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР „нарушаване
на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“ да бъде
наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца.
Преди изготвяне на справката в хода на дисциплинарното
производство били взети писмени обяснения от жалбоподателя рег.№ 295р-15644/15.10.2020г.,
в които последният изложил, че няма достъп до тази информация, съобщенията,
посочени в заповедта 295з-1914/2020г. е обективно невъзможно да ги е пратил, на
първо място доколкото никога не е извършвал такива действия, но и е поставен в
невъзможност да разбере времето, за което се касае и му се вменява нарушение с
оглед представеното в заповедта и проверката.
Жалбоподателят бил запознат с обобщената справка, за
което се подписал лично на нея. Била му връчена на 02.11.2020г. и покана за
запознаване със справката и всички събрани по преписката доказателства и за даване
на допълнителни писмени обяснения или възражения до ДНО, като той не се
възползвал от тази възможност, обективирано в протокол от 11.11.2020г.
Въз основа на констатациите в обобщената справка, ДРО
изготвил становище рег.№ 295р-17211/16.11.2020г. до Директора на ОД на МВР
Ловеч с предложения за наказания на служителите с установени нарушения, като за
жалбоподателя предложил да му се наложи дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от 6 месеца.
След получаване на материалите по дисциплинарното
производство, дисциплинарнонаказващият орган връчил лично на Ц. на 23.11.2020г.
покана да се яви на изслушване при Директора на ОД на МВР Ловеч или да
представи писмени обяснения. Жалбоподателят не се явил и не подал в
предоставения му срок писмени възражения, удостоверено в Протокол рег.№ 297р-22277/26.11.2020г.
по описа на РУ Луковит, като попълнил декларация, че не желае да дава
допълнителни обяснения и да бъде изслушван от Директора на ОД на МВР Ловеч.
За
приключване на образуваното дисциплинарно производство, Директорът на ОД на МВР
Ловеч, на основание чл.204, т.3, във вр. с чл.194, ал.2, т.4, чл.200, ал.1,
т.12 и чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР издал обжалваната Заповед № 295з-2332/27.11.2020г.,
с която наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от
6 месеца за нарушение на чл.71, пр.2 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, прието за нарушение на служебната дисциплина.
Самото нарушение било подробно описано – на посочена дата и час в група във
„Вайбър“ от мобилен номер **********, ползван от него, е предоставил служебна
информация на други лица не по предвидения от закона ред, която информация се
отнася до времето и мястото на разположение на техническото средство за контрол
на скоростта на МПС и ограничението на скоростта. В заповедта освен подробното
излагане на мотиви, фактически и правни основания, изрично ДНО обсъдил тежестта
на извършеното нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината и цялостното му поведение – награди и
наказания до момента, поради което наложил наказание в минималния законов размер.
От ответника са представени по делото протоколи за запознаване
на служителите в ОДМВР Ловеч с Етичния кодекс и неговите изменения и протоколи
за запознаване с Вътрешните правила за организацията на документооброта в МВР,
от които се установява, че жалбоподателят е запознат с тези документи.
Представени са и доказателства за ползвателите на мобилните номера от
справката, протоколи от използване на АТСС на процесните дати и справка кои
служители са били на работа на тези дати.
Към административната преписка освен изброените
по-горе доказателства са представени от ответника и редица доказателства,
касаещи дисциплинарното производство против останалите служители.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (заповедта
е връчена лично на Ц. на 27.11.2020г., а жалбата е подадена на 11.12.2020г.,
видно от клеймото върху пощенския плик). Оспорената заповед съдържа
волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси
на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от
лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и
пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен
ли е с целта, която преследва законът.
Не се спори между страните, че П.Г.Ц. е държавен
служител в ОД на МВР Ловеч на длъжност мл. полицейски инспектор в група
„Охранителна полиция” към РУ Луковит при ОДМВР Ловеч. В това си качество същият
е държавен служител по смисъла на чл.142 и чл.143 от ЗМВР. Също безспорно е
между страните обстоятелството, че М.С.М при издаване на процесната заповед е
имал качеството Директор на ОД на МВР Ловеч, която длъжност е сред изброените в
чл.204, т.3 от ЗМВР „ръководители на структурите по чл.37“, следователно
разполага с компетентност да налага дисциплинарно наказание от посочения вид по
отношение на жалбоподателя (порицание – чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР). Поради
изложеното съдът намира, че заповедта е издадена от териториално и материално
компетентен орган, упражняващ дисциплинарна власт по отношение на служителя.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма,
съдържа задължителните реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР, мотивирана е с
излагане на фактически и правни основания, подписана е от нейния издател. Не са
налице твърдените от оспорващия нарушения във формата на акта – че от заповедта
не може да се установи еднозначно какви нарушения му се вменяват, липсва
съответствие между фактическите обстоятелства и посочените като нарушени
разпоредби, а самите обстоятелства на нарушението не са ясно описани, заповедта
не съдържа и всички задължителни реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР. В мотивите на
заповедта органът е описал подробно обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението, действията на жалбоподателя и самото нарушение – предоставяне на служебна
информация на други лица не по предвидения от закона ред, като в диспозитива е
наложил съответстващото му дисциплинарно наказание. Самият диспозитив, макар и
да не е отделен на нов ред, ясно и непротиворечиво определя какво разпорежда
акта: „НАЛАГАМ дисциплинарно наказание
„Порицание“ в предвидения минимален размер за този вид нарушение, за срок от
шест месеца на младши експерт П.Г.Ц.…“. Противно на възраженията в жалбата,
заповедта съдържа както фактически, така и правни съображения за вида и размера
на наложеното наказание, като за описаното нарушение ЗМВР изрично предвижда
какъв вид наказание се налага – „порицание“, а срокът е минималния предвиден в
закона.
При издаването на оспорения акт съдът не установи
допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени
правила, противно на възраженията в жалбата. Дисциплинарното производство е
започнало с издаване на заповед, връчена за запознаване на лицето. ДРО е събрал
сведения от служителя. Преди да бъде наложено дисциплинарно наказание, ДНО е
запознал жалбоподателя с изготвената справка и предложение за наказание, както
и със събраните по дисциплинарната преписка доказателства, и му е дал
възможност да представи писмени обяснения и възражения, т.е. предоставил е възможност
на служителя да се защити (арг. чл.207, ал.8, т.1 и ал.10 от ЗМВР). На
служителя е била връчена и покана да бъде изслушан от ДНО или да депозира
писмени обяснения, като в поканата изрично му е била указана възможността да се
запознае със събраните по дисциплинарната преписка до момента доказателства, от
което той не се е възползвал. Самият закон (чл.205, ал.3 от ЗМВР и чл.34, ал.1
от АПК) предоставя право на служителя да участва в производството и да
преглежда документите по преписката, като липсват доказателства органът да е
отказал на оспорващия такова участие или предоставяне на документи. Заповедта е
издадена в сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Наказващият орган в съответствие
с чл.206, ал.2 и ал.4 от ЗМВР е обсъдил и оценил всички събрани по
дисциплинарната преписка доказателства, а при определяне вида и размера на
дисциплинарното наказание изрично е обсъдил и е взел предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител, като му е наложил минималното предвидено в
закона наказание за вмененото му нарушение, поради което твърденията в тази
насока на оспорващия са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.2 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на Ц. срещу
подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.
Съдът след съвкупна преценка на приобщените по делото
доказателства намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби.
Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се
реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява
нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените
дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл.194, ал.2
от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо
виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по
закон поведение на държавен служител от МВР.
В процесния случай жалбоподателят е наказан за
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 (неспазване
на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР) във
вр. с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, а именно за нарушаване на етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР. Като такова нарушение е прието неспазването
на чл.71, предл.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР
(обн. ДВ, бр.67 от 12.08.2014г.).
Последната разпоредба императивно разпорежда „Служебната
информация, с която разполага държавният служител, не може да бъде използвана с
користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица освен по предвидения от
закона ред”. В случая безспорно е установено и това не се отрича от него, че Ц.
е бил на работа на 31.01.2020г. и е осъществявал дейности по контрол на
скоростта с АТСС, че ползва мобилен телефонен номер **********, и че от този
номер в група на приложението „Вайбър“ на тази дата е публикувана информация за
времето и мястото на разположение на техническото средство за контрол на
скоростта на МПС и ограничението на скоростта – на 31.01.2020г. в 11:44:16 ч. „12:00-13:00
ПП 1-3 гр. Луковит ТФР до бензиностанция Петрол. Огр. 50 км/ч“. От приложените
протоколи за използване на АТСС също безспорно се установява, че на 31.01.2020г.
за времето от 12:10 до 13:10 ч. техническото средство TFR 1М № 568 е било
разположено в гр. Луковит на ул. „Възраждане“ №1, където се намира
бензиностанция „Петрол“, ограничението на скоростта от 50 км/ч е съгласно ЗДвП,
и мл.експ. Ц. е бил в наряда, извършващ контрол на скоростта с това АТСС.
Безспорно е установено още по делото, че Ц. е запознат
с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и неговите
изменения, както и с Вътрешните правила за организацията на документооброта в
МВР, като се е подписал лично в съответните протоколи.
Следователно, от всичко изложено дотук съдът приема за
установено, че противно на възраженията в жалбата, с гореописаните действия оспорващият
е извършил виновно вмененото му нарушение на служебната дисциплина, съставляващо
нарушение на чл.71, предл.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР – предоставяне на служебна информация на други лица не по
предвидения от закона ред.
Ето защо, според настоящия състав поведението на Ц. дава
основание за налагане на дисциплинарно наказание, поради което законосъобразно съгласно
чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР на служителя е наложено дисциплинарно наказание „порицание”
за срок от 6 месеца. Последното е
съответно по вид на извършеното дисциплинарно нарушение и е в законовия минимум
по чл.200, ал.2 от ЗМВР.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че обстоятелства
на нарушението и самото нарушение не са ясно описани, и че не е доказано
неговото авторство. Публикуваната от Ц. от ползвания от него мобилен телефон
информация в групата „Вайбър“ се отнася до времето и мястото на разположение на
техническото средство за контрол на скоростта на МПС и ограничението на скоростта
на дата, когато той е бил в наряд и е работил със съответното АТСС и е
разполагал с тази информация, т.е. безспорно последната попада в дефиницията за
служебна информация – създадена е по повод дейността на органите на МВР, осъществяващи
контрол на скоростта и отговарящи за безопасността на движението на МПС. Както
бе изложено по-горе в решението, нарушението е описано ясно и непротиворечиво в
заповедта, цитирано е съдържанието на съобщението от мобилния телефон на
оспорващия, описани са и обстоятелствата, при които е извършено. Самият
жалбоподател не е твърдял и не е ангажирал доказателства, че на 31.01.2020г. в
11:44:16 ч. някой друг е ползвал мобилния му
телефон. В чл.22, ал.2 от ЗМВР законодателят е разписал изрична забрана за
предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и
граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред – не само служебна,
а всякаква информация. За публикуването на процесната информация във „Вайбър“
група с достъп на всякакви лица не само че не е разписан законов ред, напротив
– съществува изричната забрана по чл.22, ал.2 от ЗМВР и чл.71, предл.2 от
Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР.
При издаване на оспорената заповед е спазен и
принципът за съразмерност. Дисциплинарните нарушения на служителите в МВР са
регламентирани в чл.194, ал.2 от ЗМВР, като четвъртото от тях е „неспазване на
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“. В
чл.150, ал.2 от ЗМВР изрично е регламентирано задължение за държавните
служители в системата на МВР да спазват правилата, определени в Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР. Дисциплинарните наказания също са
регламентирани в закона, като в зависимост от тежестта на нарушението са
предвидени и съответни наказания. За нарушението, извършено от жалбоподателя (нарушаване
на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР), относимото
дисциплинарно наказание е „порицание“, като при отчитане на обстоятелствата по
чл.206, ал.2 от ЗМВР на Ц. е наложено наказание в минималния законов срок.
Спазена е и целта на закона – при извършени
дисциплинарни нарушения от органите, на които законът е възложил да следят за спазване
на правилата и установения ред в държавата, да им се налагат дисциплинарни
наказания, съответстващи на тежестта на нарушенията.
По изложените мотиви съдът счита, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, съобразена е с материалноправните разпоредби и с целта, която
преследва закона, поради което не са налице основания за отмяната й, а
подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото разноски на жалбоподателя не
се дължат.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно
от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Г.Ц. с ЕГН ********** и адрес ***,
мл. полицейски инспектор в група „Охранителна полиция” към РУ Луковит при ОД на
МВР Ловеч, против Заповед № 295з-2332/27.11.2020г. на Директора на ОД на МВР
Ловеч, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание”
за срок от шест месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на оспорване на
основание чл.211, изр. трето от ЗМВР.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: