РЕШЕНИЕ
№ 844
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000502758 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от И. И. А. и А. Н. А., с
която обжалват решение № 4 086 от 05.07.2024 г., постановено по гр. д .№ 7 815/23 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав, с което съдът е отхвърлил
предявените от И. И. А. и А. Н. А. искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 33Д
срещу Н. Г. Ц., за осъждането на Н. Г. Ц. да заплати на всяка от ищците сума в размер на по
300 000 лв., представляващи съответната част 1/2 част от 600 000 лв., съобразно
наследствени им права, от недължимо преведена от И. И. А., починал на ******** г., сума в
размер на 600 000 лв. на 11.02.2022 г. от негова банкова сметка в „Юробанк България“ АД с
IBAN BG******** по банкова сметка на Н. Г. Ц. с IBАN BG******** и е осъдил И. И. А. и
А. Н. А. да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Н. Г. Ц. сумата от 33 192.70 лв.,
представляваща разноски в производството.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано. Твърди, че за да постанови обжалваното решение, решаващия състав изцяло,
безрезервно и напълно безкритично е възприел тезата и твърденията на ответника че
преведената й на 11.02.2022 г. от И. А. сума, в размер на 600 000 лв. е с основание -
съзнателно изпълнение на морално задължение и нравствен дълг към дългогодишния му
партньор в живота. Оспорва извода на съда, че независимо че И. А. през цялото време е
1
имал законен брак с А. А., не съществува пречка и не го лишава от възможност той да
изпълни нравствено задължение към любовницата си, както и да й осигури висок стандарт
на живот и финансово обезпечаване за периода след смъртта му.
Твърди, че по делото е безспорно установено извършването на превод, като
основание за този превод е посочено „захранване на сметка”, с оглед на което следва да се
приеме, че извършения превод е без основание. Твърди, че през цялото време на
фактическото съжителство на наследодателя с ответницата И. .А. е имал законен брак с А.
Н. А., както и родената от този брак дъщеря И.. Твърди, че част от разпитаните свидетеля
установяват, че И. А. никога не е прекъсвал връзката със съпругата си и дъщеря си, които са
и неговото семейство, с оглед на което твърди, че е установено, че ответника е поддържал
извънбрачна връзка, която е против моралните, нравствени и етични норми, които не само
закона но и приетите в обществото правила не допускат. Твърди, че от връзката си с
ответницата наследодателят няма деца, поради което следва да се приеме, че това не е
връзка, която да е пораждала отношения като между съпрузи, както и не представлява
съвместно съжителство, тъй като през цялото време И. А. е бил в брак със законната си
съпруга и не е прекъсвал фактическата си връзка с нея. Твърди, че нито българското право,
нито българското общество, през целия период от съществуването на българската държава
до настоящия момент, не познава и не приема конкубината или полигамията като начини на
поведение и съжителство, дори конкубината и полигамията са напълно чужди на нашите
закони и морал, като в определени периоди дори са инкриминирани.
Твърди, че при разрешаване на настоящия съдебен спор, задължително следва
да бъде даден отговор на въпроса: Дължи ли ти се нещо и ако да какво, на жена, с която мъж
е поддържал интимна връзка, продължила по времето, когато той е бил в законен
граждански брак?. Твърди, че няма и не може да съществува изпълнение на нравствен дълг,
когато единствената причина за престиране на значителна парична сума е стремежът да се
осигури на облагодетелстваното лице стандарта на живот, които разпоредилият се му е
осигурявал по време на извънбрачната им връзка, тъй като нравствен дълг би бил налице
само в случай, че получилото сумата лице се нуждае от издръжка въз основа на общите
критерии за това, установени от Семейния кодекс. Твърди, че типичен пример да изпълнение
на нравствен дълг е изплащането на разходи за погребение или за лечение на близък - т.е. за
решаването на твърде специфични и дори съкровени, интимни въпроси в кръга на най-
близките хора, свързани с отношенията на родството или брака.
Твърди, че за да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, не е достатъчно
наличието на изпълнен, обективно съществуваш нравствен дълг, а е необходимо и
съзнателно осъществяване на изпълнението. Твърди, че ако изобщо има място да се твърди
наличието на такъв по отношение на човека, с когото е имал извънбрачна връзка, то следва
да се имат предвид показанията на свидетелите, че Н. Ц. е била „водена на работа“ и
осигурявана във фирмата на И. А., без същата реално да полага какъвто и да е труд, както и
че приживе И. А. е направил за своя сметка здравна застраховка в полза на Н. Ц., която да й
послужи при нейно лечение, в случай на заболяване. Инвокира доводи, свързани с теглени
2
суми от сметката след смъртта, като твърди, че този довод не е обсъден от съда. В тази
връзка твърди, че подобно действие извършено в рамките на час и половина след смъртта на
лицето, с което твърдиш, че си имал отношения, характеризирани като „съюз на фактическа
и физическа близост, основан на взаимност, трайност и взаимна грижа“, житейски се
определя като мародерство, което би извършил морален инвалид. Твърди, че не на последно
място, задължително следва да се обърне внимание и на въпроса за справедливостта като
ценност на обществото. Следва да се акцентира, че отхвърлянето на такъв иск (т.е. да се
допусне да се обогати без основание лице, спрямо което починалия не е имал никакъв
„нравствен дълг“), драстично би накърнило принципа на справедливостта, който е
фундамент на правния ред на Република България. В тази връзка цитира решение на КС на
Р България.
Твърди, че доколкото в отговора на исковата молба, както и в писмените
бележки ответника алтернативно навежда твърдения за получаване на сумата като дарение,
то моли да се има предвид и становище по това твърдение. В тази връзка твърди, че по
делото не са установени каквито и да е данни за наличието на договор между И. А. и Н. Ц.,
каквато е формата, посочена в чл. 225, ал. 2 на ЗЗД. С оглед на изложеното моли съда да
постанови решение, с което да уважи въззивната жалба, като отмени обжалваното решение и
вместо него постанови друго, с което да уважите изцяло предявените от ищците искове,
както претендира и присъждане на всички направени съдебни разноски.
Ответникът по въззивната жалба Н. Г. Ц. оспорва подадената въззивна жалба.
Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. В подкрепа на твърденията
си развива доводи относно неоснователността на оплакването, че съдът „безрезервно и
напълно безкритично" бил възприел твърдението на ответницата, че преведената от
наследодателя им И. А. към нея сума е в изпълнение на негов нравствен дълг към
дългогодишния му партньор в живота. Твърди, че мотивите на решението дават ясен.
аргументиран и обоснован отговор на всички въпроси по делото, а от съдържанието им
може да се проследи осъществената от съда решаваща дейност. Твърди, че произнА.нето на
съда е в унисон с най-новата практика на ВКС по приложението на чл. 55, ал. 2 ЗЗД. Прави
анализ на събраните по делото гласни доказателства, от които прави извод, че е доказан
фактът, че двойката е живяла съвместно в обшия им дом. Твърди, че въз основа на събраните
доказателства съдът е установил, че отношенията на И. А. и ответницата са били именно
като на съпружеска двойка, като те са изградили обши приятелства с други семейства, както
и че той е запознат доверителката ни с най-дългогодишните си приятели, с колегите си,
както и с дъщерите си. Твърди, че от събраните по делото доказателство категорично
опровергават тезата на въззивниците за характера на отношенията между И. А. и
ответницата. В тази връзка твърди, че обстоятелството, че И. А. не е предприел стъпки за
прекратяване на брака си с А. А., както и обстоятелството, че И. А. и ответницата не са
имали дете, не представляват пречка отношенията между двамата да са фактическо
съпружеско съжителство. Твърди, че обратно на доводите във ВЖ, отношенията с И. А. не
са се свеждали единствено и само до обитаване на едно жилище и до съвместни пътувания
3
на екскурзии и почивки (това са само отделни щрихи от външните проявления на тяхното
фактическо съпружество). Твърди, че правилно съдът не е кредитирал и показанията на св.
Е. К., тъй като същите са напълно объркани и непоследователни. Твърди, че съдът правилно
е приел, че И. А. и ответницата са манифестирали връзката си на съжителство от семеен тип
не само пред всички приятели, съседи и колеги, а също така и пред дъщерите на И. А., които
са, били напълно наясно за отношенията между тях.
Твърди, че съдът правилно е възприел правнорелевантните факти досежно
отношенията в двойката И. А. и Н. Ц. и е стигнат до извода, че те притежават всички
елементи на семейните. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че в
периода след 2018 г., когато за пръв път започват да се усещат признаците на влошаване на
здравето на И. А., наред с усилията, които полагала да му обезпечи пълен комфорт в
условията на усложненото му здравословно състояние, ответницата е започнала да се грижи
и за организация на неговото лечение. Твърди, че е от доказателствата се установява
формираното съзнание за нравственото си задължение да обезпечи ответницата финансово
за периода след смъртта му, което се установява от свидетелските показания.
Оспорва въведеното твърдение във въззивната жалба, че в отношенията между
И. А. и ответницата няма място за нравствен дълг. Твърди, че в съдебната практика и в
доктрината се приема, че между партньорите във фактическото съпружеско съжителство
могат да съществуват нравствени задължения. Твърди, че доводът за наличието на „даване
срещу интересите на семейството“ е фактически некоректен. Твърди, че прави впечатление,
че въззивниците, говорейки за нравствен дълг и морално задължение за грижа и
взаимопомощ между членовете на семейството всячески пропускат факта, че ответницата (а
не те) е тази, която е била до И. А. и всеотдайно се е грижила за него и когато с остаряването
са се проявили и заболяванията му. Твърди, че трайната съдебна практика, включително и
тази отпреди 1989 г. признава определени правни последици на съжителството на
съпружески начала без да има сключен граждански брак, противно на голословния опит в
жалбата да се обоснове, че се ограничават само до роднини. Твърди, че напълно лишени от
законова основа са оплакванията, че изпълнението на нравствен дълг било ограничено само
до случаите, в които получилото сумата лице било се нуждаело от издръжка въз основа на
критериите, установени в СК, тъй като подобно тълкуване е contra legem, с оглед на липсата
на такова ограничение. Твърди, че дори да се приеме, че чл.55, ал. 2 ЗЗД изисква не просто
моралът да поощрява някакво поведение (напр. благотворителност), а да проявява негативно
отношение, ако не са извършени, то социалната среда на И. А. и Н. Ц. приема за укоримо
той да не осигури финансово жената, с която е прекарал последните 30 г. от живота си.
Твърди, че напълно неоснователни са оплакванията, че е неморално И. А. да
иска да обезпечи жената, с която е живял и е била неговото фактическо семейство в
продължение на 30 години, понеже това била извънбрачни връзка, която въззивниците
оценяват като „безнравствена” и наказуема. С оглед на това посочва, че в мотивите изрично
е посочено защо съдът не приема този довод на насрещната страна, като мотивите му и в
тази насока са напълно правилни. Твърди, че съзнателно извършена престация е в съгласие с
4
изискванията на морала. Твърди, че съдът правилно е приел, че И. А. е бил наясно, че
предвид липсата на сключен граждански брак с ответницата, тя не може да го наследи и
няма да придобие никакви наследствени права при откриване на неговото наследство.
Твърди, че намерението на И. А. да изпълни нравствения си дълг към ответницата е видно и
от посоченото основание на банковия превод – „захранване на сметка“, противно на
неконкретизираните доводи в тази връзка във жалбата. Твърди, че съдът не е нарушил
принципа на справедливостта, както е разяснен той в цитираното Решение № 11 от 2024 г.
по к. д. № 11 от 2024 г., тъй като предмет на разглеждане от конституционните съдии е бил
конституционосъобразността на разпоредбите на ГПК и ЗМ относно „медиация по висящи
съдебни дела“, което няма никаква връзка с настоящия съдебен спор.
Твърди, че в случай на неприемане, че процесната сума не е прехвърлена от И.
А. безвъзмездно на ответницата в изпълнение на нравствения му дълг и не е осъществен
фактическият състав на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, то следва да се приеме, че процесната сума е
прехвърлена като дарение, при което искът също би бил неоснователен. В тази връзка
твърди, че са доказани намерението, дарението, както и че писмен договор не е нужен.
Твърди, че са доказани елементите на дарението и с оглед характеристиката на договора за
дарение като едностранен договор, за сключването на който следва да има насрещно
изявление за приемане на дарението. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
потвърди атакуваното като претендира и направените разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с атакуваното решение № 4 086 от 05.07.2024 г., постановено по гр. д .№ 7 815/23 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав, с което съдът е отхвърлил
предявените от И. И. А. и А. Н. А. искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 33Д
срещу Н. Г. Ц., за осъждането на Н. Г. Ц. да заплати на всяка от ищците сума в размер на по
300 000 лв., представляващи съответната част 1/2 част от 600 000 лв., съобразно
наследствени им права, от недължимо преведена от И. И. А., починал на ******** г., сума в
размер на 600 000 лв. на 11.02.2022 г. от негова банкова сметка в „Юробанк България“ АД с
IBAN BG******** по банкова сметка на Н. Г. Ц. с IBАN BG******** и е осъдил И. И. А. и
А. Н. А. да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Н. Г. Ц. сумата от 33 192.70 лв.,
представляваща разноски в производството.
Не се спори, а се установява и от представените препис извлечение от акт за
смърт и удостоверение за наследници, че И. И. А. е починал на ******** г. и е оставил за
законни наследници А. Н. А., съпруга и И. И. А., дъщеря.
Не се спори, а се установява и от представеният нотариален акт за дарение на
идеална част от недвижим имот № 107, т. 4, рег. № 10 086, дело № 644 от 2019 г. от
15.11.2019 г., че Ц. Г. В. е дарил на сестра си Н. Г. Ц. собствената си ½ ид. ч. от апартамент
№ 29, идентификатор № 68134.401.31.1.29.
Не се спори, а се установява и от представеният нотариален акт № 14, т. 2, рег.
№ 2 669, дело № 201 от 2020 г. от 18.03.2020 г., че Н. Г. Ц. е придобила правото на
собственост на студио № 53, с идентификатор 698134.8360.33.1.53.
5
Не се спори, а се установява и от представеният нотариален акт № 134, т. 1,
рег. № 2 164, дело № 128 от 2023 г., че Н. Г. Ц. е придобила правото на собственост върху
ателие № 1, с идентификатор 68134.2041.2126.1.7.
Не се спори, а се установява и от представеният нотариален акт № 174, т. 1,
рег. № 3 116, дело 140 от 2016 г., че И. И. А. е прехвърлил на „Транскапитал“ ЕООД
търговски обект „Бистро“ със застроена площ от 140.46 кв. м., а в замяна „Транскапитал“
ЕООД е прехвърлило собствеността на апартамент, находящ се в жилищна сграда в гр. ***,
район „***“, ул. „***“ № *.
Не се спори, а се установява и от представеният нотариален акт № 141, т. 4,
рег. № 9 767, дело № 507 от 2015 г., че М. Г. А. е дарила на сина си И. И. А. недвижим имот,
находящ се в гр. София, район „Лозенец“, в жилищната сграда на ул. „***“ № 19, а именно
апартамент № 5.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с нотариален
акт № 5, т. 2, рег. № 5 210, дело № 134 от 2012 г. М. Г. А. е дарила на сина си И. И. А.
търговски обект-бистро, находящо се в гр. София, район „Подуяне“, бел. „***“ № 247.
Не се спори, а се установява и от представеният нотариален акт № 136, т. 1,
рег. № 4 091, дело № 89 от 2012 г., че М. Г. А. е дарила на И. И. А. апартамент на първи етаж
от триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. ***, ул. „***“ № *.
Не се спори, а се установява и от представеният нотариален акт № 134, т. 1,
рег. № 3 407, дело № 70 от 2012 г., че М. Г. А. е дарила на И. И. А. самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 68134.103.1.1.28 по кадастралната карта на гр. София.
Не се спори, а се установява и от представеният нотариален акт № 96, т. 3, рег.
№ 3 220, дело № 506 от 1999 г., че И. Г. И. е придобил правото на собственост върху
апартамент № 3, в жилищна сграда построена в гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № 47.
Не се спори, а се установява и от представеното извлечение от спестовни
влогове на граждани и домакинства в лева, че на 11.02.22 г. И. И. А. е превел по сметка на
Н. Г. Ц. сумата от 600 000 лв.
Не се спори, а се установява и от представеното удостоверение за промени на
постоянен адрес, че ответницата е променила постоянния си адрес на 31.05.2020 г. на гр. ***,
кв. „***“, ул. ***“ № 47.
В показанията си разпитаният по делото свидетел Людмила С. твърди, че са
съученички с А. и през всичките години са поддържали отношения. Същата не знае и не е
присъствала, но твърди, че починалия е присъствал много редовно в дома на ул. „***",
където е живеела А., заедно с майка му и брата на починалия. Твърди, че последния път, в
които са разговаряли е бил след смъртта на съпруга, когато И. и е предложил помощ, както и
че не познала ответницата. Твърди, че е чувала, че е И. купил апартамент в кв. ***,
предполага, че същият е купен за дъщерята, не е влизала в същия, както и че не знае кой е
живял в него.
В показанията си разпитаният по делото свидетел Е. К. твърди, че познава И.
А. от 1983-84 г., а А. познава от 90-та г., когато са регистрирали фирма през 1989-1990 г., на
която офиса е бил в дома на ул. „
***” № *. Твърди, че след 2013 г. по-рядко поддържаме отношения, преди това бяхме колеги
и се виждахме всеки ден. Твърди, че познава Н. Ц. от фирмата, където същата е работила.
6
Свидетелят не знае Н. и И. да са имали отношения, като изразява собствено мнение, че нищо
не е предполагало да имат близки отношения с нея, тъй като никога не са разговаряли по
този въпрос. Твърди, че след като свидетелят се е преместил на ул. „***” не знае дали е
отишъл на друго място да живее, не ми е споменавал. Не знае за влошени отношения на И. с
А., тъй като не са разисквали техните семейни отношения. Свидетелят твърди, че не знае И.
А. да е живял с Н. на семейни начала. Твърди, че не знае Н. до кога е работила във фирмата,
както и че И. е купил апартамент в кв. ***, като не може да каже със сигурност кога беше,
но след 2000 г., както и че не знае кой е живял в същия.
В показанията си разпитаният по делото свидетел Ч. Ч. твърди, че се познава с
И. И. А. от 1974 г., когато са работили като екскурзоводи, после се запознава и с А. А., както
и че познава Н. Г. С.. Твърди, че за последно се е виждал с И. месец преди смъртта му в
ресторант, където е доведен от Н.. Знае, че е живеел в ***, както и че с Н. е живял някъде
30 години. Твърди, че е имал регулярни срещи с И. и други приятели приз последните 20
години, като И. е идвал заедно с Н.. Твърди, че не знае И. да е живял с А. А. на ул. „***“.
Твърди, че при последната им срещу е пита: „Абе ти на Н. нещо няма ли да й оставиш?“,
като И. само махнал с ръка и казал:“ Тя е осигурена“. Твърди, че И. и Н. са живели като
съпрузи, тя го е гледала. Твърди, че заедно са живяли в ***, където е ходил на гости. Твърди,
че за разговора му с И. споделих с тази наша колежка, която живее в Германия. Твърди, че е
виждал дъщерите на И., с които не са имали общи срещи и разговори, както и че в Германия
са посетили общата им колежка, заедно с Н. и И.. Твърди, че пред него И. не е казвал да има
намерение да се разведе с А..
Свидетелката Т. Ц. твърди, че не познава А., а И. го познавам от 1999 г., когато
за Коледа се нанесъл в кооперация в ***. Твърди, че от 1999 г. до смъртта си И. А. живее
там, заедно с Н.. Твърди, че са станали една компания, тъй като са еднаква възраст, движили
са се постоянно на всякъде заедно, пътували са в Гърция, в Италия заедно. Твърди, че децата
на И. е виждала доста отдавна, на море в Равда, където са доведени от И. и Н.. Твърди, че не
знае в периода 1999 г. до 2022 г. И. да е живял някъде другаде, да е напускал жилището.
Твърди, че в техните очи И. и Н. са били семейство. Твърди, че от компанията те са
единствените, които винаги са били заедно, ако ходим някъде. Твърди, че Н. не е имала
домашна помощница, като има спомен, че Н. в някакъв момент работи в Ален мак, това
много й харесвало, но след преместването в Пловдив е престанала да работи. Твърди, че в
кооперацията са шест апартамента, като компанията се е събирала редовно петъците и за
празници. Твърди, че на тези събирания Н. и И. присъстваха, а когато И. се е разболял, тя се
грижеше за него, не съм я чула да се оплаква. Твърди, че в началото не знаехме, през ум не
ми е минало, че не са женени, после на някакъв етап разбрахме, станало е на въпрос, че не са
женени, но И. по никакъв начин не живееше със жена си, но си спомня, че К., която не е
омъжена и задава директни въпроси е попитала И. за Н. и същият е заявил, че „Аз съм се
погрижил". Твърди, че е чувала единствено, че И. не се развежда, защото при развода жена
му ще получи дял от фирмата, което след това разбрах, че е някаква глупост. Но в
7
компанията така се говореше, че брат му е против. В последствие разбрах, че е глупаво, но
това мен ме е удовлетворило като информация и повече не съм питала. Сега разбрах, че това
не може да се случи. Твърди, че в края на 1999 г. са се нанесли в кооперацията, както и че н е
виждала някоя от дъщерите му да е живяла там, да е правила купони там в жилището.
В показанията си разпитания по делото свидетел И. Т. твърди, че от 2010 г. края
започнал работа като личен шофьор на Г. А., който е съсобственик на холдинга, а след
неговата смърт е продължил да работи като личен шофьор на сина му В. А.. Твърди, че
познавам И. А., а с Н. Ц. се запознал реално миналата година. Твърди, че доколкото знае
адресът на И. А. е на ул. „***", където е семейната къща на А., на родителите им. Твърди, че
апартамента в кв. *** разбрал миналата година, когато се запознах с Н. Ц. реално. Твърди,
че на празници е виждал И. единствено с тях. Не може да се спомни дали е молен да закара
И. до вкъщи, но много пъти го е виждал да тръгва от адреса на ул. „***” докато чакам брат
му и след това племенника му. Твърди, че на ул. „***” е ходил многократно по служебен
ангажимент, тъй като там живееше Г. А., когото аз сутрин взимах и вечер връщах на този
адрес. Твърди, че заради служебните си ангажименти е присъствал на семейни сбирки, както
и че знае, че И. има друга дъщеря, която живее в Германия. Твърди, че няма спомен И. да е
говорил нещо за Н. Ц., като дава квалификация на отношенията на И. с Н. освен като
любовница. Твърди, че спорадично друга жена, за която предполага, че е Н. е идвала да
взима И. от офиса. Твърди, че запознанството е станало миналата година, когато А. и
дъщерята са го помолили да ги придружи до апартамента в ***. От обясненията на А. знае,
че Н. отказва да напусне апартамента, които ползва без правно основание. Твърди, че докато
пътуват до адреса са коментирали, че му е била любовница и, че в деня на смъртта му Н. е
правила превод от името на съпруга на А. А. след смъртта му на голяма сума пари, която
сума след намеса на адвокати, е върнала, както и други такива поне според моята морална
преценка неприемливи дейности. В показанията си изразява личното си негативно
разбиране, че за него не е морално първо, човек с брак да има такива отношения с друг,
независимо дали е мъж или жена. Това е според моите морални устои, както и да се краде от
мъртвец. Твърди, че изпитва изпитвам възмущение от това нещо.
Свидетелката А. С. твърди, че познава И. А. от 1974 г. били сме колеги, след
като се върна от Берлин и от 1974 г. винаги са поддържали контакт. Твърди, че последните
години, преди да почине И. А. се виждала с него всеки път, когато е идвала от Германия.
Твърди, че живее в Германия, като починалия е идвал на гости много пъти в Германия, с Н..
Твърди, че много пъти е ходила на гости на И. и Н., които винаги са я взимали от летището и
даже първата нощ винаги е спала в тях на ***. Твърди, че знае, че И. и Н. са живели в този
апартамент още, откакто го взе, той не е бил обзаведен, когато за първи път са отишли.
Твърди, че е ходила с тях в Гърция, в Италия и Турция, във Франция също, като последните
30 години И. го е срещала само на адреса на ***. Твърди, че е провеждала многократни
разговори с И. (поне два пъти седмично), като за него се е грижила Н.. Твърди, че много
пъти са говорили по въпроса за финансовото положение на Н., било е сигурно горе-долу
един месец преди да почине И., аз пак го питах, защото се виждаше и беше ясно, че не е
8
много здрав, той ми каза: „Тони не се безпокой, осигурил съм я“. Твърди, че е знаела, че И. е
женен и не е разведен. Изразява мнение, че според нея много приятелски, човешки бяха
отношенията на И. със съпругата му, а не просташки. Твърди, че И. А. е запознал дъщерите
си с Н., както и че И. и Н. бяха с три деца.
Свидетелката К. К. Р. твърди, че И. А. го познава от 1997 г., където ги е
запознал строителят М. З., а от 1999 г., поддържа контакт с тях непрекъснато. Твърди, че са
се виждали само в България с тях, в чужбина не сме ходили.Твърди, че на почти всички
празници бяхме заедно - на Нова година, Ивановден, Цветница. Твърди, че И. и Н. са били
винаги заедно. Твърди, че се занимава със животозастраховане, не е успяла да помогне на И.
да сключи такава застраховка в полза на Н., тъй като е бил над 65 години, както и че на
основания въпрос на застрахователя „ Ако с тебе нещо се случи”, конкретно го е питала:
„И., ако с тебе нещо се случи, Н. какво ще прави?”, на което И. отговорил, че той се е
погрижил за това нещо. Твърди, че когато са се настанили Н. не работеше. Има спомен, че за
много кратко време започна да работи. Мисля, че 2001 г. за кратко работеше, но знае, че
семейството на И. беше Н.. Твърди, че когато са отишли да правят застраховка на тази къща
в Лозенец разбрала, че там живее майка му, на единия етаж е брат му и бившата му съпруга
и дъщеря му. Твърди, че никога не е виждала дъщерите му в ***. За първи път ги е видяло на
погребението му.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищците уточнения същите са предявили обективно, при условията на кумулативното
обективно съединяване и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за заплащане на сумата от по 300 000 лв. на всяка, представляващи
съответната част 1/2 част от общо 600 000 лв., съобразно наследствени им права, от
недължимо преведена от И. И. А., починал на ******** г., сума в размер на 600 000 лв. на
11.02.2022 г. от негова банкова сметка в „Юробанк България“ АД с IBAN BG******** по
банкова сметка на Н. Г. Ц. с IBАN BG********.
С атакуваното решение № 4 086 от 05.07.2024 г., постановено по гр. д .№ 7
815/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав, с което съдът
е отхвърлил предявените от И. И. А. и А. Н. А. искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 33Д срещу Н. Г. Ц., за осъждането на Н. Г. Ц. да заплати на всяка от ищците сума в
размер на по 300 000 лв., представляващи съответната част 1/2 част от 600 000 лв.,
съобразно наследствени им права, от недължимо преведена от И. И. А., починал на
******** г., сума в размер на 600 000 лв. на 11.02.2022 г. от негова банкова сметка в
„Юробанк България“ АД с IBAN BG******** по банкова сметка на Н. Г. Ц. с IBАN
BG******** и е осъдил И. И. А. и А. Н. А. да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Н.
Г. Ц. сумата от 33 192.70 лв., представляваща разноски в производството.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението в неговата цялост, за допустимостта му в обжалваната част, а за
правилността му единствено въз основа на въведените в жалбата основания и при
9
съобразяване правилното приложение на императивните материално-правни норми. В
изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на така подадената въззивна
жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, като подадена от легитимирани
лица, в установените срокове и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
Във въззивната жалба са наведени твърдения, че съдът неправилно е приел, че
извършеното (превод на сумата) от починалия, представлява съзнателно изпълнен нравствен
дълг, предвид едностранчивото обсъждане на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение
съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:
Източниците на облигационни отношения, като белег на основно
разграничение за възникване на задълженията се делят на няколко групи, еманиращи
институти на облигационното право, които поради различната си правна природа следва да
бъдат възприемани като самостоятелни и съответно изрично обособени като правен
регламент. Основният източник на облигационни задължения е договорът, като неговото
съдържание е изведено от възможността гражданско правните субекти да регулират
автономно отношенията си по начин, който те определят като най - добър за тях. Друг
основен източник на задължения е деликтът, който като институт регламентира защитата на
вече придобитите права срещу противоправни посегателства, като обхватът на тази защита
на плоскостта на гражданското право съставлява преразпределение на неблагоприятните
последици в тежест на правния субект, отговорен за настъпването им. Третият основен
източник на задълженията е неоснователното обогатяване. Самостоятелната и различна
правна природа на тези институти, изисква и различна и самостоятелна правна уредба.
Както съдебната практика, така и доктрината последователно и еднозначно поставят
неоснователното обогатяване в групата на извъндоговорните отношения, с оглед
разгледания по-горе основен критерий на делението, обусловен от източника на
облигаторното отношение.
В съдебната практика и правната доктрина няма спор, че в разпоредбата на чл.
55, ал. 1 ЗЗД са уредени три от специалните фактически състави на неоснователното
обогатяване. В задължителното по силата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ за съдилищата ППВС № 1/79
са разяснени всяка от трите хипотези на иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1
ЗЗД, които се разграничават в зависимост от това дали основанието е налице в момента на
получаването на престацията или отпада в последствие, т.е. хипотезите при които може да се
претендира връщането на една неоснователно осъществена престация. Видно от мотивите
на т. 1 към ППВС № 1/79 постановяването му е обосновано с необходимостта от
преодоляване на съществували неправилни тълкувания в отделни съдебни актове по повод
неразграничаване на отделните фактически състави при приложението на чл. 55 и чл. 59
ЗЗД, считайки, че се касае за един единствен иск за неоснователно обогатяване и за едно
единствено основание. За преодоляване именно на разбирането, че се касае за един иск за
неоснователно обогатяване, в ППВС № 1/79 подробно са разгледани различните три
10
хипотези на чл. 55, ал. 1 ЗЗД с оглед правилното им подвеждане под нормата на закона, с
оглед процесуалните изисквания за разпределяне на тежестта на доказване и с оглед на
различните правни последици. Към общия за всички фактически състави правопораждащ
положителен факт - плащане на сумата, чието връщане се претендира, за да се реализира
защитата по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в изложението на обстоятелствата, на които се основава искът
по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, т.нар. фактическо основание на иска, в тежест на
ищеца е посочване на коя от трите хипотези на текста се позовава. Следователно, всяка от
хипотезите е основание за самостоятелен иск, поради което исковата защита в хипотезите на
чл. 55 ЗЗД се реализира чрез предявяване на отделни искове.
В конкретния случай, видно от обстоятелствената част и петитума на исковата
молба ищците са предявили искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, като
твърдят, че ответницата се е обогатила със сумите, представляващи суми получени от
ответника при начална липса на основание.
Цитираната по-горе константна практика на съдилищата и задължителната
такава на ВКС приема, че специфичният белег на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1
ЗЗД е първичната липса на основание, която може да се отнА. както до цялата получена
облага, така и до част от нея. С оглед на това на връщане подлежи цялата имуществена
ценност, или част от нея, като при предявена претенция за реституция на даденото на
основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, тежестта за доказване се разпределя според общите
принципи на гражданския процес - чл. 154 ГПК. Всяка страна следва да докаже
обстоятелствата, с които свързва своите твърдения, или от които извлича определени
благоприятни за нея правни последици. В разглежданата хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД
това означава, че когато ищцовата страна твърди, че ответникът е получил парична сума при
начална липса на основание, в нейна тежест е да докаже факта на извършеното плащане, а в
тежест на ответника - да докаже наличието на основание за това плащане и за задържане на
дадената сума. Първата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице и когато ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това
основание изцяло или отчасти е нищожно, с оглед посочените от него факти, които го
опорочават. В конкретния случай ищецът е установил при условията на пълното и главно
доказване, че е извършил описаните в исковата молба плащания.
По спорния пред настоящата инстанция въпрос относно характера на
извършената трансакция и дали същата представлява съзнателно изпълнен нравствен дълг,
съобразно правилото на чл. 55, ал. 2 от ГПК съдът намира следното:
Задължителното тълкуване, обективирано в Постановление № 1/28.05.1979 г.
на Пленума на ВС приема, че съзнателното изпълнение на нравствения дълг дава основание
едно лице да получи нещо от друго, т.е. нито даването, нито получаването са без основание.
В патримониума на даващия не възниква вземане по чл. 55, ал. 1 пр.1 ЗЗД. Той не може да
иска връщане на даденото поради начална липса на основание. Осигуряващият
благополучието на общото домакинство фактически съжител изпълнява свое нравствено
задължение и даденото с тази цел не е без основание. При прекратяване на съжителството
11
поради смърт на едно от съжителстващите лица, неговите наследници могат да придобият
имуществото, ако изявят воля за това, но те го придобиват в състоянието, в което е открито.
Когато наследодателят не е имал вземане за връщане на нещо, дадено при начална липса на
основание, не е възможно по реда на наследственото правоприемство такова право да имат
приелите наследството му. Затова следва да се приеме, че при прекъсване на дълготрайно
фактическо съжителство поради смърт на един от съжителите, отношенията във връзка с
правата между съжителстващите до момента на прекъсването, включително съзнателното
изпълнение на нравствени задължения между тях, са релевантни по отношение на
наследниците на починалия съжител. В този см. решение № 369 от 18.06.2024 г.,
постановено по гр. д. № 3 821/23 г., по описа на Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др.
С оглед на това следва да се разгледа спорния пред настоящата инстанция
въпрос относно наличието на фактическо съжителство между И. А. и ответницата в
настоящето производство.
Неоснователен е наведеният във въззивната жалба довод, че ответникът не е
установил при условията на пълното и главно доказване, че починалия наследодател на
ищците и ответницата са живели във фактическо съжителство. Фактическото съпружеско
съжителство се определя традиционно в правната доктрина и съдебната практика като
интимен съюз между мъж и жена, възникнал по обща воля и изграден върху отношения на
взаимност, фактическа и физическа близост, в общ дом и при полагане на обща грижа за
семейството и децата. Причините за съществуването му могат да бъдат от различно естество
– недоверие в брачната институция, нежелание за настъпване на правните последици на
брака, възможност за лесно възникване и бързо прекратяване. Основните характеристики на
института на фактическото съпружеско съжителство в българския правопорядък са
следните: то представлява строго личен, интимен и доброволен съюз между лица от
различен пол – мъж и жена; характерно за него е обстоятелството, че този съюз е с
продължителен, траен характер, който се състои в „относително стабилно фактическо
състояние (corpus), както и намерение да се съжителства трайно (animus)” воля, разбирана
като субективното отношение на партньорите към бъдещето на фактическата връзка, за
започване на съжителство на съпружески начала, която да се поддържа определено време,
без да има изискване за продължителност на този период; неговият неформален характер,
тъй като не съществува задължение за партньорите да извършват каквито и да било правни
действия, свързани с поставянето на началото и прекратяването на съвместното им
съжителство, или с други думи – не е необходимо спазването на правно регламентирана
процедура и съжителстващите лица да споделят общо домакинство, в рамките на което,
поддържат отношения на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом и при обща
грижа за семейството и децата, като споделят разходите според възможностите си, но без
правно задължение за това.
От събраните по делото гласни доказателства се установява наличието на
такова фактическо съжителство. В тази връзка следва да се кредитират показанията дадени
от Ч., С., Ц. и Р.. Същите са очевидци на отношенията, тъй като са живели в съседни
12
кооперации, водили са съвместен приятелски живот, изразяващ се не само в регулярни
срещи, но и организирани почивки. В тези показания те безпротиворечиво твърдят, че
починалия наследодател е живял с ответницата в кв. ***, като определят съжителството,
като такова на съпружески начала. Показанията на тези свидетели са последователни,
разкриват детайли от отношенията, на които са били преки свидетели. От друга страна
показанията разкриват честите посещения на ответницата и И. в Германия, при С., както и
от друга страна свидетелката многократно е била посрещана на аерогарата от двамата и е
пребивавала в дома им в кв. ***. В показанията си тези свидетели с категоричност заявяват,
че И. и Н. са били винаги заедно, „през ум не им е минавало, че не са женени“ „семейството
на И. беше Н.“, вкл. и на съвместно организцирани почивки извън страната. Свидетелят Ч.
твърди, че познава ответницата като съпруга, участвал е в семейни пътувания, където И.
винаги е бил с Н., а останалите служители са били със съпругите си, което предпоставя
пътувания организирани от фирмата, но като цяло за служители на фирмата и техните
семейства.
Не на последно място следва да се кредитират и показанията на тази група
свидетели относно намерението на починалия, при извършването на превода, а именно да
осигури благополучието на общото домакинство, като по този начин фактическия съжител
изпълнява свое нравствено задължение преди смъртта си.
Дадените от останалите разпитани по делото свидетели в тази връзка не следва
да бъдат кредитирани. Разпитаният свидетел С. не е пряк очевидец на изнесените в
показанията твърдения относно мястото, на което е живеел починалия, а по отношение на
второто твърдение, че закупеният апартамент в кв. *** е бил предназначен за дъщерята,
същата твърди, че е чувала за това намерение, без да посочва източника.
В показанията си свидетелят Е. К. твърди, че не знае Н. и И. да са имали
отношения, че нищо не е предполагало да имат близки отношения с нея, тъй като никога не
са разговаряли по този въпрос, както и че И. е живял в апартамента на ул. „***“. В тази част
показанията не следва да се кредитират, както с оглед на изнесеното в същите показания, че
след 2000 г. същият се е преместил на друг адрес, както и предвид обстоятелството, че
липсата на разговори относно отношенията, не е необходимо и достатъчно условие за да се
приеме, че отношения между И. и Н. не съществуват. Точно обратното липсата на споделяне
относно интимните отношения на И., предпоставят липсата на близост между свидетеля и
починалия, която не би могла да бъде преодоляна и от твърдението, че са заемали съседни
кабинети.
В тази връзка не следва да се кредитират и показанията на свидетеля Т., тъй
като същите не установяват живеене на И. на посочения адрес на ул. „***“. На този адрес са
живели майката и братът на починалия, поради което виждането да излиза от този дом не
може да бъде с категоричност установен факт, че същият е живял на посочения адрес.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение, че
продължаващата връзка е против моралните, нравствените и етичните норми. Тези
твърдение се обосновават с неоспореният по делото факт, че сключеният граждански брак не
13
е прекратен. В тази връзка следва да се подчертае, че когато се използват понятията за морал
и липса на морал следва да се изхожда от действителното фактическо положение във всеки
случай. Моралните норми представляват система от норми и принципи, които определят
естеството на връзката между хората в съответствие с това, какви концепции за добро и зло,
за справедливите и недостойните, се възприемат в това общество. Основната функция на
морала е регулаторна. Тези норми могат да се променят с годините, в съответствие с личните
си интереси и се ръководят от представите, които имат за честността и неморалността.
Други важни елементи за промяната на тези правила са историческият период (времето, в
което се живее) и обичаите на всяка нация. Обстоятелството, че един изчерпан от своята
същност брак не е прекратен, не може да обоснове законосъобразност на твърдението, че
единия съпруг живее на съпружески начала с други лице в нарушение на нравствени и
етични норми на обществото. Не на последно място следва да се отбележи, че
прекратяването на брака може да се извърши и от двамата съпрузи, което съпоставено с
липсата на желание у съпругата би могло да обоснове други изводи по отношение
намеренията на ищцата. Липсата на формално прекратяване на брака не представлява
осъществена „полигамия“ от съпруга, тъй като по делото не са събрани доказателства, че И.
е продължил да осъществява контакти със съпругата си, както и е сключил втори брак.
Терминът „полигамия“ идва от гръцкия термин πολύς – „многобройни“ и „γάμος“ - "брак",
който в превод означава „много бракове“. Този произход на термина означава, че за да е
осъществена полигамия е необходимо да е налице брак, сключен едновременно с двама или
повече партньори. Липсват твърдения, а и доказателства по делото, че отношенията между
Н. и И. са прераснали в брак, за да е налице законосъобразно използване на термина
„полигамия“ при определяне на характера на отношенията между И. и Н..
С оглед на изложеното настоящият състав споделя изводите на
първоинстанционния съд, че по делото е установено, че наследодателят на ищците и
ответницата са живели заедно, във фактическо съжителство.
Като неоснователен с оглед на изложеното по-горе следва да се възприеме и
зададения във въззивната жалба въпрос „Дължи ли ти се нещо и ако да какво, на жена, с
която мъж е поддържал интимна връзка, продължила по времето, когато той е бил в законен
граждански брак?“. По делото се установява, че съществуващата връзка между И. и Н. не се
изчерпва само и единствено с поддържането на интимна връзка. Безспорно се установява и
от свидетелските показания, както и от представеното кореспонденция по вайбър, че
ответницата е полагала грижи относно здравословното състояние на наследодателя, като е
помагала с лечението и гледането след констатирането на заболяването.
Неоснователно е и наведеното твърдение, че няма и не може да съществува
изпълнение на нравствен дълг, когато единствената причина за престиране на значителна
парична сума е стремежът да се осигури на облагодетелстваното лице стандарта на живот,
които разпоредилият се му е осигурявал по време на извънбрачната им връзка, тъй като
нравствен дълг би бил налице само в случай, че получилото сумата лице се нуждае от
издръжка въз основа на общите критерии за това, установени от Семейния кодекс. Такова
14
тълкуване на разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД е contra legem. Безспорно, в СК са
установени правила и лица, на които бившия съпруг дължи издръжка и тези лица се нуждаят
от такава до навършването на пълнолетието си, но това не изключва възможността едно
лице да изпълнява свой нравствен дълг към лицето, с което осъществява фактическо
съжителство, без да е необходимо това лице да се нуждае от издръжка и без да е включено в
посочените в СК лица, на които по закон се дължи издръжка.
Ирелевантни за настоящия спор са наведените твърдения във въззивната
жалба, че ако изобщо има място да се твърди наличието на такъв нравствен дълг по
отношение на човека, с когото е имал извънбрачна връзка, то следва да се имат предвид
показанията на свидетелите, че Н. Ц. е била „водена на работа“ и осигурявана във фирмата
на И. А., без същата реално да полага какъвто и да е труд, както и че приживе И. А. е
направил за своя сметка здравна застраховка в полза на Н. Ц., която да й послужи при нейно
лечение, в случай на заболяване, както и доводите, свързани с теглени суми от сметката след
смъртта, като твърди, че този довод не е обсъден от съда. Същите не са предмет на
настоящето производство, поради което настоящият състав не следва да ги обсъжда. От
друга страна „воденето на работа и осигуряването във фирмата“ не оборват твърденията за
съществуването на нравствен дълг, изпълнен чрез процесното прехвърляне на средства.
Същите не обосновават извод, че е налице намерение за неправомерно действие от страна на
ответницата, както и по делото липсват безспорни доказателства за такова поведение, което
би могло да бъде квалифицирано като неморално.
Неоснователно е въведеното с въззивната жалба твърдение, че отразяването на
основанието в банковото бордеро за извършения превод (захранване на сметка) дава
основание да се приеме, че наредителя не изпълнява нравствен дълг. В банковото бордеро е
използвано основание, което описва самия превод, но не може въз основа на същият да се
правят извод относно намеренията на наредителя. Същите в настоящия процес се разкриват
чрез събраните по делото свидетелски показания.
По изложените съображения настоящият състав намира, че по делото не е
установено съществуването само на извънбрачна връзка, а се установява трайно фактическо
съжителство, даващо основание за съществуването на нравствен дълг у починалия да
осигури лицето, с което е живял.
С оглед евентуалността на въведеното с отговора на исковата молба
евентуално твърдение, че съдът не е обсъдил същото и доводите за липса на договор за
дарение съдът намира, че същото не следва да се обсъжда, с оглед изложеното по-горе и
предвид несбъдването на вътрешното условие за разглеждането му, а именно приемането на
възражението за наличието на съзнателно изпълнен нравствен дълг за неоснователно.
Не на последно място следва да се посочи, че съдебната практика приема във
връзка със задълженията и отношенията на партньорите, които живеят заедно във
фактическо съжителство, че те не се различават от тези на лицата, сключили граждански
брак, поради което се приема, че отношенията между тях са „като между съпрузи“. В
динамиката на съвременното общество все по-често се срещат хипотезите на фактически
15
сложили се съпружески отношения, с присъщите на семейството отношения между мъжа и
жената, на грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, включително към
възрастните и децата, общи грижи за домакинството според възможностите, взаимна
отговорност за благополучието на семейството, материална и морална подкрепа. За това,
когато се установи, че нещо е дадено в тази връзка (както е в конкретния случай), в практика
то се приема за съзнателно изпълнение на нравствен дълг, което съгласно чл. 55, ал. 2 ЗЗД
представлява основание едно лице да получи нещо от друго. В този смисъл са определения
по гр. д. № 3 784/16 г., по описа на ІV г.о., определение по гр. д. № 1 221/16 г., по описа на ІІІ
г.о. и др. Допълнителен аргумент в тази връзка може да се извлече и от нормата на чл. 55
СК, ограничаваща възможността даренията, направени във връзка или по време на брака, да
се отменят след развода, само в случаите, посочени в гражданските закони, ако отмяната е
предвидена в договора за дарение или в брачния договор.
В останалата част следва да се споделят изводите на първоинстанционния съд,
като правилни и законосъобразни.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 33 180 лв., предвид
липсата на релевираното възражение за прекомерност.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4 086 от 05.07.2024 г., постановено по гр. д .№ 7 815/23 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав, с което съдът е отхвърлил
предявените от И. И. А. и А. Н. А. искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 33Д
срещу Н. Г. Ц., за осъждането на Н. Г. Ц. да заплати на всяка от ищците сума в размер на по
300 000 лв., представляващи съответната част 1/2 част от 600 000 лв., съобразно
наследствени им права, от недължимо преведена от И. И. А., починал на ******** г., сума в
размер на 600 000 лв. на 11.02.2022 г. от негова банкова сметка в „Юробанк България“ АД с
IBAN BG******** по банкова сметка на Н. Г. Ц. с IBАN BG******** и е осъдил И. И. А. и
А. Н. А. да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Н. Г. Ц. сумата от 33 192.70 лв.,
представляваща разноски в производството, като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА И. И. А., ЕГН **********, с адрес в гр. ***. ул. „***“ № * и А. Н.
А., ЕГН **********, с адрес в гр. ***. ул. „***“ № * да заплатят на Н. Г. Ц., ЕГН
**********, с адрес в гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № *, ет. *, ап. * сумата от 33 180 (тридесет
и три хиляди сто и осемдесет) лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляващи разноски
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание в едномесечен
срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд, при
наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17