Р Е Ш Е Н И Е №

гр. С., 19.07. 2019 година

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

С. районен съд, гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 6940/2018 г. на СлРС , за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК и цена на иска 1 278,57 лева.

В Исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се твърди, че на 01.02.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2521078/23.03.2016 г, е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

„Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на "Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2521078 от 03.02.2017 г. за станалата продажба чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника. Видно от известието за доставяне, пратката не е получена от длъжника.

На 21.11.2018 г. е изпратено повторно уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2521078/21.11.2018 г. за станалата продажба чрез куриерска фирма Лео експрес с известие за доставяне на същия адрес на ответника като горепосочения. Видно от обратната разписка с № 68097214, пратката не е получена от него.

На 23.03.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и В.С.Н. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № 2521078, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 750,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 822,51 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 72,51 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 21.09.2016 г. на 13 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 63,27 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 06.04.2016 г., а падежът на последната погасителна вноска е 21.09.2016 г.

С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.

На основание сключения договор за паричен заем заемателят е заявил, че е запознат и е съгласен с Тарифа за таксите на Изи Асет Мениджмънт АД, актуална към датата на сключване на посочения договор. Съгласно същата, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, следва да дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява при всяка забава в плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят не може да надхвърлят 45,00 лв.

На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 339,04 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 13 равни вноски, всяка в размер на 26,08 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в общ размер на 89,35 лева.

На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 07.04.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 167,02 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 95,00 лв., с която са погасени, както следва: неустойка за неизпълнение - 26,08 лв., такса разходи - 27,00 лв., договорна лихва - 10,10 лв., главница - 31,82 лв.

Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 21.09.2016 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.

В тази връзка за „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника В.С.Н.. Съдът е уважил претенцията му за следните суми, а именно: главница в размер на 718,18 лв., договорна лихва в размер на 62,41 лв. ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение в размер на 312,96 лв., обезщетение за забава в размер на 167,02 лв. и такса разходи в размер на 18,00 лв. или обща сума в размер на 1 278,57 лв. и по образуваното ч.гр.д. № 5310/2018 г. по описа на РС-С., е издадена Заповед за изпълнение.

Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.

Предвид изложено моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В.С.Н. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, както следва:

- 718,18 лв. (седемстотин и осемнадесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 2521078 от 23.03.2016 г.;

- 62,41 лв. (шестдесет и два лева и четиридесет и една стотинки), представляваща договорна лихва от 06.04.2016 г. до 21.09.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска);

- 18,00 лв. (осемнадесет лева), представляваща такса разходи;

- 312,96 лв. (триста и дванадесет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 20.04.2016 г. до 21.09.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска);

- 167,02 лв. (сто шестдесет и седем лева и две стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 07.04.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда;

- ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноските направени в хода на заповедното производство и всички разноски направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника В.С.Н., чрез назначеният му особен представител – адв. К.М.Й. ***, в който счита исковата претенция за допустима, но неоснователна по размер.

Сочи се, че по силата на сключения договор между „Изи Асет Мениджмънт" АД и В.С. Начен на 23.03.2016 год., той ползва потребителски заем в размер на 750 лв. (седемстотин и петдесет лева), като размера на двуседмичната погасителната вноска в лева е 63.27 лв., срока на заема в седмици е 26, брой на вноските 13, при фиксиран годишен лихвен процент на заема - 35%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора - 0.10%. Общият размер на всички плащания е 822.51 лв.

Сочи се, че начислената неустойка към паричния заем на заемателя е прекомерна, изключително завишена и следва да не се заплаща или редуцира.

Не се спори, че между страните е възникнало и съществува кредитно(заемно) отношение, че заемателя следва и трябва да изпълни поетите задължения, но начислената неустойка е безумно висока. Полученият заем следствие на нейното начислявате се е увеличен двойно, което най-вероятно е поставило в затруднение Н., а съществува и опция той да не е разбрал за тези условия на кредита, а и не става ясно как заемодателят е формирал размера на тази неустойка и как е определил размера й.

Предвид изложеното, се моли съда да отхвърли така предявената искова претенция като допустима, но неоснователна по размер. Алтернативно, се моли при постановяване на съдебното решение съдът да се съобрази със закона и добрите нрави и да не уважава претенцията на ищеца за заплащане на неустойка, като неоснователна, противоречаща на добрите нрави и закона.

Ищцовото дружество - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, редовно призовано не се представлява в с.з. Депозирана е молба от процесуалния представител на ищцовото дружество, с която моли съда да даде ход на делото, в случай че не са налице процесуални пречки за това. Поддържа исковата молба по съображенията изложени в нея. Не възразява на изслушването на заключението по ССЕ, счита същото за правилно и обосновано и моли да бъде прието и кредитирано от съда. Поддържа изложеното становище в предходното с.з. относно възраженията, оспорванията и твърденията съдържащи се в отговора на исковата молба, като счита същите за необосновани, неоснователни и недоказани. По същество моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените от ищцовото дружество срещу ответника обективно съединени установителни искове, като признае за установено, че същият дължи на ищцовото дружество всички присъдени суми съгласно Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД № 5310/2018 г. по описа на СлРС. Претендира разноските по делото, съгласно представения вече списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – В.С.Н. се представлява от назначения му особен представител адв. К.Й. ***, която поддържа отговора на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Процесното вземане произтича от одобрен и подписан Договор за паричен заем с № 2521078, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 750,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 822,51 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 72,51 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 21.09.2016 г. на 13 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 63,27 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 06.04.2016 г., а падежът на последната погасителна вноска е 21.09.2016 г.

На длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 07.04.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 167,02 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към заемодателя. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 95,00 лв., с която са погасени, както следва: неустойка за неизпълнение - 26,08 лв., такса разходи - 27,00 лв., договорна лихва - 10,10 лв., главница - 31,82 лв.

На 01.02.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2521078/23.03.2016 г, е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която Д.Ж. заявява, че според предоставените счетоводни справки и след приспадане на направените от ответника плащания, задължението произтичащо от Договор за паричен заем № 2747766 от 14.02.2017 г. е както следва:

718,18 лева просрочена главница, съгласно погасителен план за периода от 07.04.2016 г. до 21.09.2016 г.;

62,41 лева договорна лихва, дължима за периода от 20.04.2016 г. до 21.09.2016 г.;

18,00 лева разходи за събиране на вземанията при допусната забава в плащанията на всяка вноска над 30 дни;

От направените изчисления следва, че общият дълг включващ главница, просрочени договорни лихви и такси е в размер на 798,59 лева /седемстотин деветдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/.

Поради факта, че заемателят не е предоставил обезпечение по кредита е начислена неустойка за неизпълнение в общ размер на 339.04 лева, от които дължими са 312,96 лева за периода от 20.04.2016 г. до 21.09.2016 г.

Ако съда прецени, че така начислената неустойка не противоречи на закона и добрите нрави, то общото задължение на ответника ще бъде в размер на 1 111,55 лева /хиляда сто и единадесет лева и петдесет и пет стотинки/.

Съгласно чл.8 от Договора, при забава в плащането на двуседмична вноска от деня, следващ падежа, определен в погасителният план, се начислява обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва за всеки ден на забавата върху просрочената сума. Заемателят изпада в забава на 07.04.2016 г., от която дата се начислява обезщетение за забава, в размер на законната лихва, начислена върху неизплатената и просрочена главница, която за периода от 07.04.2016 г. до 03.10.2018 г., когато е подадено Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, възлиза на 161,30 лева /сто шестдесет и един лева и тридесет стотинки/.

По данни от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД се установява, че кредитополучателят не е извършвал плащания по процесния кредит след датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 03.10.2018 г. Към датата на подаване на исковата молба - 14.12.2018 г., мораторната лихва е в размер на 175,46 лева /сто седемдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки .

Законна лихва се дължи до окончателното плащане на задължението от длъжника, но тъй като такава дата не може да бъде определена към настоящия момент е изчислена законната лихва към датата на изготвяне на заключението -17.06.2019 г., като размерът й е 211,97 лева /двеста и единадесет лева и деветдесет и седем стотинки/.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Не се спори в производството, че процесното вземане произтича от одобрен и подписан Договор за паричен заем с № 2521078 между „Изи Асет Мениджмънт” АД и В.С.Н..

Установи се, че на 01.02.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2521078/23.03.2016 г, е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Липсват доказателства уведомлението да е достигнало до длъжника преди подаване на исковата молба. Връчването на уведомлението обаче, заедно с пълномощното от стария кредитор, ведно с преписа от исковата молба по настоящото дело, следва да се възприеме като надлежно уведомяване.

От заключението на приетата и неоспорена в производството съдебно- икономическа експертиза се установи, че съгласно погасителен план ответникът дължи просрочена главница в размер на 718.18 Лева. , договорна лихва в размер на 62.41 лева, 18 лева разходи за събиране на вземанията при допусната забава в плащанията на всяка вноска над 30 дни и 167.02 лева обезщетение за забава за периода от 07.04.2016 г. до 03.10.2018 г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сумата, платена от ответника по кредита е в размер на 95 лева, с която според справка, предоставена от АСВ ЕАД са издължени: 31.82 лева- частично погасена главница от първата вноска с падеж на 06.04.2016 г., 10. 10 лева- погасена лихва върху първа вноска 26.08 лева неустойка и 27 лева такси за разходи от общо дължимите 45 лева.

Не се установи ответникът да е изплатил на кредитора дължимите суми, поради което предявеният установителен иск за дължимост на просрочена главница, дотговорна лихва , разходи и обезщетение за забава е основателен.

Ответникът е поел задължение в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора – чл. 4, ал.1, като при неизпълнение е уговорена неустойка в размер на 339.04 лева, която се начислява еднократно след 3 дни от сключване на договора и се дължи като допълнителна сума от 26.08 лева към всяка погасителна вноска.

Съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, какъвто безспорно е процесният по смисъла начл. 9, ал.1 от ЗЗП, и без да има позоваване на нищожност /решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК/. В настоящия случай особеният представител на ответника е навел изрични възражения за недействителност на клаузата за неустойка.

Ищецът претендира дължима неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 312.96 лева, а неиздължената главница по договора за кредит е в размер на 718.18 лева. Отпуснатият заем е 750 лева, а начислената неустойка е 339.04 лева. Така размерът на претендираната неустойка се равнява на повече от 45% от размера на главницата и е необосновано висок, поради което клаузата, от която произтича това задължение се явява неравноправна, съгласно чл. 143, т.5 от ЗЗП. Освен това задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители или банкова гаранция, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях в предвидения срок - 3 дневен след сключване на договора. Това противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от месечните вноски е включена част от нея - т. е. води до оскъпяване на кредита. Ищецът не доказва клаузата за неустойка да е била индивидуално уговорена с ответника, за да е приложимо изключението по чл. 146, ал.1 от ЗЗП. Сключеният договор е с клаузи, подготвени предварително - типови и стандартно предлагани на клиентите на заемодателя за съответния вид кредит. Клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. трето от ЗЗД.

По изложените съображения, исковете са основателни и следва да бъдат уважени по отношение на претендираната главница, договорна лихва, такса разходи и обезщетение за забава, а по отношение на претендираната неустойка предявеният установителен иск ще се отхвърли като неоснователен.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 124,43 лева д.т., 200 лева възнаграждение за особен представител, 150 лева за вещо лице и юриск. възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лева, както и разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение в размер на 25 лева д.т. и 50 лева юриск. възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.Н. с ЕГН ********** *** чрез назначения му особен представител адв. К.Й. ***, със съдебен адрес:***, пл. „Ал. Стамболийски” № 1, к-с „Печ”, офис 204, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, както следва:

- 718,18 лв. (седемстотин и осемнадесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 2521078 от 23.03.2016 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на задължението.

- 18,00 лв. (осемнадесет лева), представляваща такса разходи;

за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3031 от 04.10.2018 г. по ч.гр.д. № 5310/2018 г. на СлРС.

ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск за признаване за установено по отношение на В.С.Н. с ЕГН ********** *** чрез назначения му особен представител адв. К.Й. ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата 312.96 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 20.04.2016 г. до 21.09.2016 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА В.С.Н. с ЕГН ********** *** чрез назначения му особен представител адв. К.Й. ***, със съдебен адрес:***, пл. „Ал. Стамболийски” № 1, к-с „Печ”, офис 204 ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 разноски в производството в общ размер на сумата 774,43 лева и разноски по ч.гр.д. № 4652/2018 г. в размер на 75 лева.

Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	19 юли 2019 г. (в сила от 15 август 2019 г.)
Съдия:	Петя Христова Манова

Дело:	20182230106940
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	14 декември 2018 г.

Решение по дело №6940/2018 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. С., 19.07. 2019 година

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА