№ 35
гр. Асеновград, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:И. Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от И. Г. Шейтанов Административно наказателно
дело № 20255310200157 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. С. С., с ЕГН ********** с адрес гр. Пловдив, ул.
„Захари С.“ № 56 подадена от адв. С. П. от АК Пловдив, против Електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 9921928 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на И. С. С. , с ЕГН ********** с
адрес * е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Във връзка с подадената жалба от страна на адв. С. П., като повереник на И. С.
С., първоначално е било образувано НАХД №1072/2025г. по описа на ПРС. Съдебното
производство по същото е било прекратено с разпореждане № 1070/26.02.2025г. като
делото е било изпратено по подсъдност на РС Асеновград. По така постъпилите
материали, на 05.03.2025г. е било образувано НАХД № 157/2025г. по описа на РС
Асеновград.
Жалбоподателят И. С. С. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в
жалбата, оспорва изцяло вмененото с обжалвания фиш нарушение и счита, че той
следва да бъде отменен, като незаконосъобразен и издаден в противоречие с
материалния и процесуалния закон.
Сходно становище изразява и повереника на жалбоподателя адв. С. П., същото
отразено в депозираната от него молба от 03.04.2025г. От съдържанието на същата се
1
установява, че подържа изцяло подадената жалба, като счита, че вмененото нарушение
е останало недоказано, като обжалвания фиш следва да се отмени, като
незаконосъобразен,поради допуснати процесуални нарушения и неправилна
квалификация. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според
представеното писмено становище, обжалвания ЕФ е правилен и законосъобразен и
като такъв следва да се потвърди. Претендират за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно, при отмяна на обжалвания фиш, молят за намаляване
на присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на
Висшия адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният Електронен фиш бил издаден срещу И. С. С., в качеството му на
законен представител на фирма „В КАР АУТО“ ЕООД с ЕИК204553395, за това, че на
13.10.2024г. в 12.58 часа на път ІІ-66 в зоната на км.125 от с.Милево към с.Поповица,
в посока на движение на контролираните МПС от север към юг, при максимално
разрешена в извън населеното място скорост въведена с пътен знак B26 ограничаващ
скоростта до 60км./ч. и отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от минус
3 км в полза на водача, при движение, с МПС лек автомобил „Джип Гранд Чероки 2.7
ЦРД“, с ДК№ РВ3327 НТ, е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-М № 619 / с установена скорост от 72 км/ч.
и превишаване на разрешената скорост с 12 км/ч./. Същото е било квалифицирано по
чл.21, ал.2 вр. ал2. от ЗДвП. Като законен представител на „В КАР АУТО“ ЕООД,
което се явява собственик на чието име е бил регистриран автомобила,
жалбоподателят бил установен и на същият била наложена глоба в размер на 50.00лв.
определена при условията на чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Съставения
фиш е бил връчен на нарушителя на 31.01.2025г. / справка към адм.нак. преписка по
НАХД №1072/2025г. на ПРС /.След неговото връчване, в предвидения от закона срок,
И. С. не оспорил чрез нарочно заявление или декларация факта на управление на
автомобила.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на
събраните в хода на производството гласни доказателства от разпита на св. П. Ж. Я. и
писмените такива: Електронен фиш серия К № 9921928 на ОД на МВР гр. Пловдив,
удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на
мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация
на автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал, протоколи за
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”, справки от Началника на РУ
Първомай, справка от ОПУ Пловдив и останалите събрани и приобщени по делото
2
писмени доказателства .
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
неоснователна.
От намиращия се към административно наказателната преписка, протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с дата от 13.10.2024г.
се установява, че той е бил съставен от св. П. Ж. Я., работещ сега, като полицейски
служител в РУ Първомай Подучастък гр.Садово. От неговите показания и от
намиращото се на листи от 24 до 33 от НАХД 157/2025г. писмено доказателство, се
установява, че към 13.10.2024г. св.Я. е работил като старши полицай в РУ Асеновград
е месторабота Подучастък гр.Садово, към чийто район на контрол е бил и района на
път ІІ-66 в зоната на км.125. От същите доказателства се установява и това, че св. Я.
е бил надлежно оправомощен да извършва проверки по ЗДвП, включително и такива
свързани с работа с мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”. От съдържанието на
протокола и от показанията на свидетеля, се установява, че на 13.10.2024г. служителят
е бил на работа и около 12.00 часа се е намирал в района на кръстовище, съдържащо
отклонението от главен път ІІ-66 водещо към базата на фирма „Елит“, попадащо
между с. Поповица и с.Милево, обл. Пловдивска. Според св. Я., преди започване на
работа, той се установил в самата отбивка на пътя, водеща към базата на фирма
„Елит, която се падала в дясно от пътя, в посока от с.Поповица към с.Милево. На
посоченото мястото полицейския служител се намирал със служебен автомобил с
ДК№ СА 6419 ММ. Автомобилът бил позициониран след пътен знак „В26”,
ориентиран срещу идващите от север на юг или посока от с.Милево към с. Поповица
автомобили. В купето на автомобила било монтирано АТСС TFR1-М № 619, което при
включен режим контролирало движещите се в посока от север на юг МПС-та. В 12.58
часа намиращо се в работен режим техническото средство, се активирало, като с него
било заснет клип № 38421 /извлечение от дневник към протокол към адм.нак. преписка
/ с движещо се МПС- автомобил с ДК№ РВ 3327 НТ, който преминал със скорост от
75 км/ч, при разрешена скорост до 60 км/ч. Констатациите на служителят Я. във връзка
с работата му с АТСС TFR1-М № 619, били отразени в съставения от него протокол.
На по-късен етап, информацията от работата на АТСС от 13.10.2024г. била обработена,
като се установили другите обстоятелства, включително и собствеността на заснетия
на този клип автомобил.
По същество показанията на св. Я. в пълна степен се потвърждават и от
събраните по делото писмени и веществени доказателства. Няма никакво съмнение, че
нарушението е установено (на посочените в електронния фиш дата, място и час)
именно с отразената в протокола АТСС. Това обстоятелство се потвърждава и от
извършената от съда проверка на генерираните от АТСС координати за геолокация
посочени в представения снимков материал. На съда е служебно известно, че
посочените в снимковия материал координати могат да се използват за търсене на
3
точното място, само ако обаче бъдат спазени правилата за това, посочени в сайта на
адрес https://support.google.com/maps/answer /ОткрИ.е на координати или търсене по
географска ширина и дължина/. Докато въвеждането на координати във формата от
системите DMS и DMM, в случая изисква използване на калкулатор или конвертор на
координати, то най-лесно е да се използва първия предложен формат, а именно
тяхното въвеждане в десетични градуси /DD/. При спазване на тези правила и чрез
0
използване на посочените в снимковия материал координати-EL: 25.07012 NL:
0
42.14134, чрез тяхното въвеждане във формат DD в полето за търсене на „Google
Maps” във формата 42.14134, 25.07012 се установява, че същите се отнасят за точка
находяща се главен път ІІ-66, което място съвпада с това на създаване на клипа,
работата на АТСС и местоизвършване на нарушението. При анализа на цветните
изображения въведени в „Google Maps” се установяват, както отбивката от пътя към
базата на фирма „Елит” за която говори в показанията си св. Я., месторазположението
на автомобила със АТСС, както разположението на пътен „В 26” ограничаващ
скоростта за идващите от с.Милево към с. Поповица автомобили до 60 км.ч. За
същия знак в протокола е посочено, че той се намира на около 150 метра от АТСС,
което обстоятелства безспорно се установява и от справката в „Google Maps”. В този
смисъл съдът намира, че обстоятелствата относно нарушението са напълно
установени, като макар и оспорени, остават неопровергани. Необходимо е да се
посочи, че съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. местата за
разполагане на техническите средства се определят съгласно критериите, посочени в
същата разпоредба. Точното местоположение на АТСС се индивидуализира чрез
посочване на съответните GPS координати в изготвеното и представено статично
изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от същата наредба представлява годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. Изходните данни от процесната АТСС като доказателствен материал са
годни за установяване на извършеното нарушение от обективна и субективна страна.
В случая по делото са представени надлежни удостоверения и протоколи за
изправността на автоматизираното техническо средство. Нормативни изисквания
снимковия материал за разположение на АТСС не са поставени. Последният като
приложение към съставения протокол за използване на АТСС е надлежно отбелязан,
поради което следва да се приеме и посочената в същия дата на използване. Няма
никакво съмнение, че нарушението е установено (на посочените в електронния фиш
дата, място и час) именно с отразената в протокола АТСС. При това положение не се
създават каквито и да е съмнения по механизма на установяване на
административното нарушение и автентичността на изготвения от АТСС
доказателствен материал.
При анализа на обстоятелствата по делото не се констатират допуснати
процесуални нарушения включително и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които
4
да доведат до отмяна на обжалвания фиш серия К № 9921928. Съгласно текста на чл.
189, ал.4 от ЗДвП то „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В случая
обжалвания ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
представляващия дружеството, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното й заплащане. Образецът
на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.” Направените
възражения относно допуснати процесуални нарушения свързани с издаването на ел.
фиш се явяват неоснователни. При анализа на събраните по делото доказателства, не
се установяват и допуснати от контролния орган нарушения при работата му с АТСС,
които също да водят до изводи относно отмяна на обжалвания фиш. Безспорно по
делото се установи, че използваното АТСС е било временно разположено на
контролирания пътен участък. Съгласно дадената легална дефиниция в т.65,б.“а“ от §6
от ДР към ЗДвП, използваното АТСС е било мобилно такова, тъй като същото е било
„временно разположено на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“. Представеният
по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно
мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства,
необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения
електронен фиш. В протокола е отразен както режим на измерване, така и посока за
задействане - в случая „П”, което означава „приближаващ”. Горното означава, че
спрямо АТСС, което се е намирало на пътния участък, заснетия автомобил е следвало
да се движи с скорост до 60 км.ч. Това означава също така, че самото нарушение е
установено, след като автомобила вече се движил в зоната на въведена забраната със
знак „В26“ въвеждащ ограничение от 60 км.ч. в извън населено място. В случая не е
оспорен и факта на управление на лекия автомобил от страна на нарушителя на
посочените в ел.фиш време и място. Като е налице и пълно съответствие със
снимковия материал приложен към админ. нак. преписка.
В приложения към преписката Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 съставен на
13.10.2024г. са отразени всички изискуеми от закона обстоятелства относно неговото
5
използване. От същия протокол се установява, че за времето от 12.00 часа до 13.40
часа на 13.10.2024г. по време на наряда на полицейския служител Я. , с това АТСС са
били заснети общо 18 нарушения във вид на клипове. В протокола е посочена и
тяхната номерация, а именно от номер 38407 до 38424, като от снимките от клип с
номер 38421 приложени към адм.наказателната преписка съдържаща изображение на
лек автомобил „Джип Гранд Чероки 2.7 ЦРД“, с ДК№ РВ3327 НТ,т.е. тези снимки са
от клип измежду тези направени на 13.10.2024г. В протокола са отбелязани мястото на
извършване на контрол и че за същото е налице ограничение до 60 км.ч. въведено с
пътен знак, който се намира на съответното разстояние.
От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система №7-33-24
от 25.06.2024г. /от адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното
техническо средство е преминало съответната проверка, като неговата годност е до
25.06.2025г.
От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.10.2010г. се установява, че то касае използваното АТСС
TFR1-М № 4835 / с инв. № 619/ което е със срок на валидност до 24.02.2020г.
Действително датата на установеното нарушение е 13.10.2024г. но в случая следва да
се вземе предвид и текста на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Същия текст
гласи, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип“. Тъй като АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 619/ е преминало
съответната проверка към датата на нарушението, то неговата годност е удължена
вече до 25.06.2025г., то следва извода, че заснемането на нарушението е било
извършено с разрешено и валидно техническо средство.
Направеното възражение относно местонахождението на автомобила в момента
на неговото заснемане и твърдението, че той е бил извън кръстовището, за което е
важало ограничението на скоростта се явява неоснователно и се остави без уважение.
Местонахождението на Б26 въвеждащ ограничението на скоростта до 60 км.ч.,
местонахождението на полицейския автомобил с монтираното в него АТСС, както и и
факта, че заснетия автомобил движещ се с превишение на скоростта в място където е
важало съответното ограничение на тази скорост, се безспорно установени,
включително и от служебно извършената справка в сайта на „Google Maps”.
При тази установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на
жалбоподателят е осъществен съставът на вмененото му административно нарушение.
Нарушението за което е ангажирана неговата отговорност, касае превишаване на
разрешената скорост, която за път в извън населено място за което е въведено
ограничение, е била до 60 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като
нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на
6
производството доказателства се установява съставомерността на констатираното
нарушение, тъй като автомобилът на нарушителят С. е заснет при движение със
скорост от 11 км/ч, с автоматизирано техническо средство, като при определяне на
размера на точната скорост и глобата е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3
км/ч при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 60 км/ч.
Направеното възражение във връзка с неприлагането на чл.39, ал.2 вр. ал. 4 от
ЗАНН, се явява неосновното, като то следва да бъде оставено без уважение.
Действително от текста на чл.39, ал.4 от ЗАНН, се установява, че в „случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш”. Същия следва
да се тълкува във връзка с чл. 85а ЗАНН и чл.39 ал.2 ЗАНН. От текста на чл.85а от
ЗАНН става ясно, че “Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за
движението по пътищата”. Т.е. в случаи от категорията на процесния, ЗАНН няма
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП. В този смисъл следва да се тълкува и текста на
чл.165, ал.3 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 19 от 2015 г.), приет в съответствие с Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС, съгласно който на Министъра на
вътрешните работи е вменено задължение за приемане на наредба за реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата. В изпълнение на тази разпоредба е приета Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. (обн. ДВ, бр. 36/19.05.2015 г.), с която са уредени условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както
стационарните, така и мобилните АТСС. В цитирания подзаконов нормативен акт са
регламентирани ясни и конкретни правила за използване на мобилни технически
средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги
използват, които са в съответствие с мотивите в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС.
Към датата на извършване на процесното деяние, нарушения от тази категория могат
да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш чрез използване на
стационарни АТСС и мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол. Налице е нова нормативна уредба, съгласно която електронен фиш за
санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато
нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС, при спазване изискванията на
Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. От доказателствата по делото се установява, че
процесното нарушение е констатирано при спазване на всички съществени условия,
регламентирани в наредбата. Относно неприложимостта на чл.34 ал.4 вр. ал.2 от ЗАНН
7
са и множество постановени съдебни решения, които съдът не намира за необходимо
да посочва, доколкото те са общоизвестни. В действителност налице са и решения в
противоположна посока /цитирани от повереника в допълнителното становище/, но
съдът не споделя тази съдебна практика, поради и което намира това възражение за
неоснователно, като го остави без уважение. Анализа на приложимите норми дава
основание да се направи извод, че процедурата по издаване и обжалване на
електронния фиш е уредена в чл.189, от ал.4 до ал.11 от ЗДвП, приложим по
изричното препращане на чл.85а от Особените разпоредби на ЗАНН. В действителност
в текста на чл.189 ал.14 от ЗДвП се предвижда, че за неуредените в този закон случаи
по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните
постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат
разпоредбите на ЗАНН. Тъй като обаче в ЗАНН няма процесуални норми за
издаването на ЕФ, то следва да намери проява общият принцип, че ангажирането на
административнонаказателната отговорност не може да бъде обосновано с
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия на закона. Всички тези
обстоятелства, явно са били отчетени от АНО, като същия правилно е счел, че в
случая следва да процедира съобразно правилата посочени в чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2 т.2 от ЗДвП, а не тези по чл.39, ал.4 вр. ал. 2 от ЗАНН.
При определяне на наказанието, АНО се съобразил изцяло с това, че
нарушението е в извън населено място и превишението се явява с 12 км.ч. над
допустимата скорост, като на нарушителя е била наложена глоба, чийто размер е бил
изцяло съобразен с предвиденото в закона. Видно от обжалвания електронен фиш, то
наказанието е определено на основание чл.182,ал.2,т.2 от ЗДвП. Същия предвижда, че
„Водач, който превиши разрешената максимална скорост в извън населено място, се
наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 км/ч глоба 50 лв. За съдът не е
налице възможност да коригира така определената от АНО глоба в размер на 50 лева,
като може единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото основателно се явява и искането на искането на
процесуалния представителя на АНО за присъждане на основание чл.63д, ал.3 вр. ал.1
от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид
липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 150 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В
случая, като се отчете неговата фактическа и правна сложност, това, че делото
приключи в едно заседание, то съдът счита, че присъждането на максималното
юрисконсултско възнаграждение от предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ не би било оправдано. Така, съобразно фактическата и правната
8
сложност на делото и проведените съдебни заседания, както се взе предвид и обема на
писмените доказателства, които следваше да се обсъдят,съдът счита, че на АНО се
следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева
на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД
на МВР Пловдив, като И. С. С. бъде осъден да я заплати.
Предвид изхода на делото искането на защитата на И. С. за присъждане на
разноски се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9921928 издаден
от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на И. С. С.,
с ЕГН ********** с адрес * е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 50 лв.
ОСЪЖДА И. С. С. , с ЕГН ********** с адрес * да заплати на ОДМВР Пловдив с
адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, сумата от 80.00 лв. /осемдесет лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
9