№ 14743
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110154240 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „***********
**************” АД против Столична община чл. 411 вр. чл. 410, ал.1, т. 3 КЗ
във връзка с чл.49 ЗЗД иск за регресно вземане за сума в размер на 234,12 лв.,
изплатена от ищеца в качеството му на застраховател по договор за
застраховка „Каско“. В исковата молба са изложени твърдения, че на
10.10.2021 г. в гр. София, бул. „Самоков“ и завивайки по ул. „Т. Шевченко“,
при движение с разрешената от закона скорост МПС „Фолксваген Пасат“ с
рег. № РР ********* АХ попаднал на несигнализирана и необезопасена дупка
от лявата страна на пътната платно, вследствие на което са настъпили
материални щети по задна лява гума и предна лява гума. Посочено е, че
автомобилът е собственост „**********“ ООД и е бил управляван от К. Л. К..
Твърди се, че увреденият автомобил бил застрахован при ищеца по
застраховка „Каско Стандарт“ със застрахователна полица №
4704210200000940 с период на валидност от 00:00 часа на 17.01.2021 до 23:59
часа на 16.01.2022 г. Твърди, че вследствие на причинените вреди е било
заведена претенция № 50-01300-12318/21/12.10.2021 г. Вредите били оценени
съгласно методика, прилагана от застрахователя и стойността била 234.12
лева. Същата била изплатена на собственика на автомобила с превод от
22.06.2022 г. Сочи, че е изпратена регресна покана до ответника, която същата
е получена на 27.07.2022 г., в чиито отговор ответникът не е предприел
необходимите действия по заплащане на задължението. Излага подробни
съображение, че ответникът е задължен да подържа пътя в изправно
1
състояние и има задължение да го стопанисва, като въпреки това задължение
ответникът не е го е обезопасил или обозначил, вследствие на това
бездействие били причинени материални щети по застрахования автомобил.
Претендира се и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба (06.10.2022 г.) до окончателното изплащане. Предявен е и иск
по чл.86 вр. чл. 410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД за сумата 4.62 лева,
претендирани като лихва за забава за периода от 27.07.2022 г. до 05.10.2022 г.
(датата на подаване на иска) върху главницата от 234.12 лева.
От страна на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които
и за съпричиняване – твърди противоправно поведение на водача на
„Фолксваген Пасат“ с рег. № РР ********* АХ (нарушение на правилата на
ЗДвП – чл.20, ал.2 ЗДвП). Твърди сключен договор за ремонт на уличната
мрежа и поддръжка на пътните съоръжение за процесното място с „********“
АД, ЕИК *****, с оглед който договор посоченото дружество е конституирано
като трето лице-помагач на страната на ответника.
От страна на „********“ АД не е упражнено правото на участие в
съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са обявени
следните обстоятелства: валидно и действащо застрахователно
правоотношение по застраховка „Автокаско“ между увредения автомобил и
ищеца; на 10.10.2021 г. в гр. София, бул. „Самоков“ и завивайки по ул. „Т.
Шевченко“, са настъпили вреди на МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № РР
********* АХ, собственост на „**********“ ООД, ЕИК 1**********,
управляван от К. Л. К., по задна лява гума предна лява гума; заплатената от
ищеца сума на собственика на автомобила; отказ на ответника да плати
сумата по регресната покана; датата на получаване на регресната покана;
ответникът е собственик и поддържа процесния път.
Нормата на чл. 125 ЗДвП урежда хипотезите, в които служители на
МВР задължително посещават ПТП. Сред изброените, не е случаят на
произшествие поради неизправност на пътното платно, тъй като
произшествието е с един участник и моторното превозно средство е било в
състояние да се придвижи на собствен ход въпреки причинените му от
произшествието вреди. Не се изисква посещение от службите за контрол на
МВР и по силата на Наредба № ІЗ-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда
за съставянето им при ПТП и реда за информиране между Министерството
на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и информационния
център към Гаранционния фонд. Съгласно чл. 6, т. 4 от наредбата, не се
посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи
2
за повреди на МПС, които не са причинени от друго превозно средство. С
оглед изложеното и на основание цитираните норми, нерегистрирането на
ПТП, което службите на МВР не са длъжни да посетят, няма отношение към
доказването на настъпването му и неговия механизъм.
Разпитан като свидетел, водачът на увредения автомобил К. Л. К. дава
подробни и последователни показания за местонахождението на дупката и
обстоятелствата, при които автомобилът е попаднал в нея, поради което се
оценяват от съда като достоверни. При дъждовно време в град София, ПТП, в
квартал Изток, където свидетелят живее, след шофиране по ул. “Тинтява“ и
при маневра ляв завой по ул. „Тарас Шевченко“, до левия тротоар на ул.
„Шевченко“, в самото начало имало локва, която се оказало, че покрива дупка
с остри ръбове в асфалта, защото автомобилът на свидетеля преминал през
тази локва, съответно дупка, като е срязал гумите на автомобила. Улицата с
дупката е малка квартална, отдясно на тази улица има паркирани коли и затова
свидетелят е трябвало да премине близо до левия тротоар. Същите
обстоятелства се установят от показанията на съпругата – свид. К.а.
Вещото лице дава положителен извод за връзка между щетите и
причиняването им при описаните обстоятелства. При липсата на
доказателства в различен смисъл, така установените факти - реализирано
ПТП, наличие на дупка на мястото на произшествието и съответствие с
получените увреждания, преценени в съвкупност, убеждават, че щетите са
получени поради дупка на посоченото от ищеца пътно платно.
От страна на ответника няма ангажирани доказателства за твърдяното
от негова страна съпричиняване.
Установява се настъпило застрахователно събитие в срока на действие
на застрахователния договор; застрахователното събитие е покрит риск по
договора за имуществено застраховане, сключен между ищеца и увреденото
лице; ищецът в изпълнение на задължението си по договор за застраховка
„Каско” е изплатил на увреденото лице обезщетение за имуществени вреди,
настъпили от процесното ПТП – при което предпоставките на чл. 410 КЗ за
суброгиране и възникване на регресно вземане по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД до
размера на платеното обезщетение са изпълнени. С оглед разпоредбата на чл.
31 от Закона за пътищата, според която ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините, фактът на неизправност на
пътното платно сочи на допуснато от страна на ответника Столична община
противоправно бездействие.
От неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че средната пазарна цена на материалите и труда, необходими за
отстраняването на щетите по МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № РР
*********, възлиза на сумата 255,17 лв. Следва, че изплатеното от страна на
3
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 234,12 лв. е съобразено с
правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението да не надвишава действителната
стойност на причинената вреда.
Датата, на която е възникнало регресното право на ищеца -
застраховател за платеното застрахователно обезщетение, е датата, на която
застрахователното обезщетение е било изплатено от застрахователя към
застрахования. Това следва от правилата за отговорността на ответника като
делинквент към увредения (забавата при непозволеното увреждане настъпва
от датата на увреждането, арг. от чл. 84, ал. 3 ЗЗД), като се съобрази, че
застрахователят встъпва в правата на увредения. Ищецът е изплатил
застрахователното обезщетение на 22.06.2022 г. Ищецът обаче претендира
лихви за забава от по-късна дата – от деня след получаване на регресната
покана 27.07.2022 г., които лихви, изчислени по реда на чл. 162 ГПК и за
забава до 05.10.2022 г. (датата на подаване на иска) върху главницата от 234.12
лева са в размер на 4,62 лв., колкото и се претендира.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца съдебни
разноски в размер на 1020 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с адрес гр. София, ул. „Московска”
№ 33 да заплати на „*********** **************” АД с ЕИК 0**********
сумата 234,12 лв. – на основание чл. 411 вр. чл. 410, ал.1, т. 3 КЗ чл. 410, ал. 1,
т. 3 КЗ като регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено от
„*********** **************” АД в качеството му на застраховател по
договор за застраховка „Каско“ и за щети на автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег. № РР ********* АХ, настъпили на 10.10.2021 г. при попадане на
автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на
ул. „Тарас Шевченко“ в гр. София, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба (05.10.2022 г.) до
окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 4,62 лв. -
лихва за забава в периода от 27.07.2022 г. до 05.10.2022 г., както и сумата 1020
лв. - съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на „********“ АД с ЕИК *****
като трето лице-помагач на страната на ответника.
4
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5