Решение по дело №422/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 ноември 2020 г. (в сила от 5 ноември 2020 г.)
Съдия: Силвия Иванова Димитрова
Дело: 20207160700422
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 443

 

гр. П.***, 05.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Административен съд – П.***, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

         При секретаря Е.В., като разгледа административно дело № 422/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.145 – чл.178 от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по Жалба вх. № 1898/06.07.2020 г. на А.К.А. с ЕГН ********** и адрес: *** – мл.полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Б.***при ОДМВР - П.***, чрез адв. И.М. ***, срещу Заповед № 313з-1183/25.06.2020 г. на директора на ОДМВР – П.***, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, вр. с чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5, предл.1-во и ал.2 и чл.204, т.3 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение за срок от 4 /четири/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Жалбоподателят навежда съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъответствие между описаната фактическа обстановка и дадената правна квалификация. Счита, че наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно с нарушението. Излага доводи за противоречие на заповедта с целта на закона. Моли за отмяна на същата и присъждане на направените по делото разноски.

        В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. М., която поддържа жалбата и допълва доводите в нея. Потвърждава искането за отмяна на оспорената заповед. Представя писмени бележки и списък на разноските по чл.80 от ГПК.

        В проведеното съдебно заседание, ответникът – директор на ОДМВР – П.***, не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт З.В.. Последната изразява становище за неоснователност на оспорването по подробно изложени съображения и моли съда да го отхвърли.

Административен съд – П.***, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че жалбоподателят А.К.А. с ЕГН ********** е младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Б.***при ОДМВР – П.***, включително и към момента на издаване на оспорената заповед.

Изискванията за заемане на длъжността, основните задължения, организационни връзки и взаимоотношения са посочени в Типова длъжностна характеристика /л.76/, с която служителят се е запознал на 08.03.2018 г., видно от саморъчно направеното отбелязване и положен подпис върху нея.

С Доклад рег. № 4575р-797/24.03.2020 г. относно извършване на проверки по изнесени данни в ДЗ рег. № 3286р-533/06.01.2020 г. и писма рег. № 3286р-4971/30.01.2002 г., № 3286р-5612/03.02.2020 г. и № 3286р-5955/05.02.2020 г. на ГДНП за неправомерни действия на държавни служители от СДВР и ОДМВР във връзка с допуснати нарушения на ЗДвП /л.39 и сл./, изготвен от дирекция Инспекторат“ при МВР, до министъра на вътрешните работи е направено предложение директорите на СДВР/ОДМВР да предприемат конкретни действия, с които да прекратят практиката по неправомерно издаване на глоби с фиш.

С Докладна записка рег. № 313р-4957/15.04.2020 г. /л.37/ началникът на отдел ОП при ОДМВР П.*** уведомил директора на ОДМВР – П.*** за постъпилия доклад на дирекция „Инспекторат“ при МВР със съдържащи се в него данни за извършени неправомерни действия от служители на ОДМВР - П.*** и предложил да бъде проведено дисциплинарно производство като се назначи комисия, която да установи обстоятелствата по случая и извършителите на дисциплинарните нарушения.

Със Заповед № 313з-745/16.04.2020 г. /л.35/ директорът на ОДМВР - П.*** назначил комисия, която да извърши пълна и задълбочена проверка на данните, изнесени в доклада на дирекция „Инспекторат“ - МВР с № 4574р-797/24.03.2020 г. и да изготви писмена справка, която да бъде докладвана до 15.05.2020 г.

С Предложение УРИ 313р-6033/12.05.2020 г. /л.36/ председателят на комисията уведомил директора на ОДМВР - П.***, че определеният срок следва да бъде продължен до 29.05.2020 г. Върху предложението е поставена резолюция на директора от 13.05.2020 г. и срокът е продължен.

С Обяснение № 313р-5665/04.05.2020 г. /л.52/, дадено в хода на проверката, жалбоподателят А.А. заявил, че нарушенията, за които са съставени фишовете се изразяват в несъобразяване поведението на водачите с пътен знак В1, а не с пътен знак В2.

Със Справка рег. № 313р-6780/28.05.2020 г. /л.22 и сл./ дисципланарната комисия изложила данни за извършена проверка на 98 фиша, констатирани грешки при въвеждането им и неосъществен контрол по законосъобразността на наложените с тях глоби. В т.12 от справката посочила, че младши експерт А.К. Асенове издал пет фиша /серия Н 840087/26.06.2019 г., серия Н 840086/26.09.2019, серия Н 840089/03.07.2019 г, серия Н 840243/28.11.2019 г. и серия Н 840350/03.02.2020 г./, с които са установени нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП /нарушава пътен знак/, но при съставунето им не е упоменал вида на знака, който е нарушен и това е довело до генериране на информация за съставянето на фиш за нарушение, за което е предвидено отнемането на контролни точки. Направен е извод, че във всеки един от случаите е налице несъответствие при прилагане на административнонаказателната разпоредба. Комисията е предложила на полицейския инспектор да бъде наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение за срок от 3 до 6 месеца, поради пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност на основание чл.199, т.5 от ЗМВР, във вр. с чл.12, ал.1 от Инструкция № 8121з-823/05.11.2014 г.

На 08.06.2020 г. в 10:05 ч., жалбоподателят се запознал със справката и правото си да даде допълнителни възражения /в 24-часов срок/. Удостоверил това със собственоръчно изписан текст и подпис.

С Покана за даване на писмени обяснения рег. № 313р-7799/22.06.2020 г. /л.20/ директорът на ОДМВР - П.*** поканил мл.експерт А.А. да даде писмени обяснения в срок до 24 часа. Поканата е връчена на 24.06.2020 година. На същата дата той е депозирал Сведение рег. № 313р-7889/24.06.2020 г. /л.21/, в което посочва, че констатираните нередности не са допуснати от него, а от служителя, който е въвеждал данните от фишовете в АИС – АНД.

При горните данни и на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5, предл. първо и ал.2 и чл.204, т.3 от ЗМВР, със Заповед № 313з-1183/25.06.2020 г. /л.6 и сл./, на А.К.А., в качеството му на младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Б.***при ОДМВР – П.***, е наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение за срок от 4 /четири/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта, затова че по време на изпълнение на служебните си задължения е изготвил фишове серия Н 840087/26.06.2019 г., серия Н 840086/26.09.2019, серия Н 840089/03.07.2019 г, серия Н 840243/28.11.2019 г. и серия Н 840350/03.02.2020 г., в които са посочени деяния, за които е предвидено отнемане на контролни точки и съставяне на АУАН, съобразно чл.186, ал.1 от ЗДвП.

Дисциплинарно наказващият орган е приел, че описаното деяние представлява пропуск в изучаването на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност по контрол на пътното движение, с което жалбоподателят е нарушил задължението си, произтичащо от типовата длъжностна характеристика, утвърдена със Заповед № 3286р-19670/12.11.2015 г. за познаване на ЗМВР и нормативната уредба, дейността и функциите на полицията, както и на чл.12, ал.1 от Инструкция № 8121з-823/05.11.2014 г. за организация на дейността в МВР по териториалното обслужване на населението, съгласно който полицейските инспектори осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата съгласно правомощията им по ЗДвП и регламентирания в МВР ред. Нарушението е квалифицирано по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения.

Заповедта е връчена на жалбоподателя лично, срещу подпис, на 26.06.2020 г. Срещу нея е подадена Жалба вх. № 1898/06.07.2020 г., по която е образувано настоящото производство.

В хода на съдебното следствие страните не са ангажирали допълнителни доказателства, обосноваващи фактически констатации, различни от тези на дисциплинарнонаказващия орган.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – П.***, като извърши цялостна проверка по реда на чл.168, ал.1 от АПК за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата, по която е образувано делото, е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице по чл. 147, ал.1 от АПК, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорения акт, против заповед, подлежаща на пряк съдебен контрол на основание чл.211 от ЗМВР, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР, компетентен да издаде заповед за дисциплинарно наказание по чл. 197, ал.1, т.1 – 3 /в конкретния случай: чл.197, ал.1, т.2/ срещу него е ръководителят на структурата по чл.37 от същия закон, който в случая е директорът на ОДМВР – П.***. Това е и издателят на оспорения административен акт и същият отговаря на изискването за материална и териториална компетентност.

Процесната заповед е обективирана е в изискуемата съгласно чл.204 от ЗМВР писмена форма, с реквизити и съдържание, посочени в чл.210, ал.1 от ЗМВР. В нея са индивидуализирани извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена правната му квалификация. Мотивирана е и са обсъдени доказателствата, въз основа на които е установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е дисциплинарното наказание и основанието за налагането му. Посочен е срокът за обжалване и пред кой орган.

Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР. С оглед датата на установяване на нарушението, предвид данните в Справка рег. № 313р-6780/28.05.2020 г. и неговото извършване в периода от 26.06.2019 г. до 03.02.2020 г., оспорената заповед е издадена не по-късно от два месеца от откриването му и не поъсно от една година от извършването му.

Спазен е редът за провеждане на дисциплинарното производство, уреден в чл.205 и сл. от ЗМВР. Въз основа на констатациите в Доклад рег. № 4575р-797/24.03.2020 г. със Заповед № 313з-745/16.04.2020 г. на директора на ОДМВР – П.***, на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР, е назначена проверка за изясняване на постъпилите данни и установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение, като е определена комисия, която да я извърши. Констатациите на последната са обективирани в Справка рег. № 313р-6780/28.05.2020 г. и е предложено на дисциплинарно наказващият орган да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание писмено предупреждение. В съответствие с чл.206, ал.1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е дал възможност на привлечения към дисциплинарна отговорност служител да направи обяснения. Последният се е възползвал от правото си и е представил такива в определения срок.

С оглед на горното, съдът намира, че са спазени правилата за провеждане на дисциплинарното производство и не е налице нарушение по чл.146, т.3 от АПК, представляващо основание за отмяна на заповедта, с която то е приключило.

Относно приложението на материалния закон и съответствието с неговата цел, съдът намира следното:

Оспореният административен акт е издаден на основание чл.194, ал.2, т.2, във вр. с чл.199, ал.1, т.5, предл. първо от ЗМВР – за неизпълнение на служебните задължения, в хипотезата на пропуски в изучаването на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Като неизпълнено е посочено задължението, следващо от типовата длъжностна характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност /младши полицейски инспектор/, да познава ЗМВР и нормативната уредба, дейността и функциите на полицията, както и това регламентирано в чл.12, ал.1 от Инструкция № 8121з-823/05.11.2014 г., според който полицейските и младши полицейските инспектори осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата съгласно правомощията им по ЗДвП и регламентирания в МВР ред.

Според настоящия съдебен състав деянието, извършено от А.А., послужило като основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, не представлява неизпълнение на задълженията, следващи от посочените правни норми. То се изразява в съставяне на четири фиша за деяния, за които според дисциплинарнонаказващият орган е следвало да бъдат съставени АУАН и да бъдат отнети контролни точки на водачите на съответните МПС.

От така описаното по никакъв начин не може да се направи извод, че наказаният полицейски инспектор е нарушил следващото  се от длъжностната му характеристика задължение да познава ЗМВР или нормативната уредба, дейността и функциите на полицията. Издаването на фиш по реда на чл.186 от ЗДвП, във вр. с чл.39, ал.2а от ЗАНН е административнонаказателна дейност, която се регламентира от разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН. Евентуалните пропуски в осъществяването й в никакъв случай не представляват непознаване на нормите на ЗМВР или на нормативната уредба, дейността и функциите на полицията. Съгласно чл.1 от ЗМВР предмет на правна уредба с него са принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на Министерството на вътрешните работи и статута на служителите в него. Той не съдържа норми регулиращи административнонаказателната дейност, извършвана от МВР на основание чл.6, ал.1, т.9 от ЗМВР, поради което деянието на жалбоподателя не представлява неизпълнение на посочените служебни задължения.

То не е и нарушение на чл.12, ал.1 от   Инструкция № 8121з-823/05.11.2014 г. Цитираната норма предвижда, че полицейските и младши полицейските инспектори осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата съгласно правомощията им по ЗДвП и регламентирания в МВР ред. Съгласно чл.31, т.1 от ЗМВР една от формите на административнонаказателна дейност, осъществявана от органите на МВР е установяването на административни нарушения и налагането на административни наказания. Съгласно чл.186, ал.1, изр.1-во от ЗДвП тя може да бъде реализирана чрез налагане на глоба в минималния размер, или в размера, посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение, на мястото на нарушението, чрез издаване на фиш, когато нарушението е установено в момента на извършването му и за него не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. Квалифицираното като дисциплинарно нарушение деяние е осъществено в изпълнение на посочените разпоредби и съобразно предвиденото в тях. В качеството си на младши полицейски инспектор, жалбоподателят е осъществявал контрол по безопасността на движението по пътищата и при констатирани нарушения по ЗДвП е санкционирал нарушителите с глоба, наложена с фиш на основание чл.186, ал.1 от ЗДвП. Няма основание да се приеме, че с тези си действия той е нарушил нормата на чл.12, ал.1 от Инструкция № 8121з-823/05.11.2014 г. Това би било сторено, ако при констатирано нарушение по ЗДвП не са предприети действия по реализиране на административнонаказателна отговорност на нарушителя. В случая не се твърди осъществяването на такова деяние. Затова издаването на фишове за налагане на глоба, дори и с тях да е приложена неправилна санкционна разпоредба не съставлява неизпълнение на задължението, произтичащо от чл.12, ал.1 от Инструкция № 8121з-823/05.11.2014 г.

От изложеното следва, че е налице несъответствие между установените в дисциплинарното производство факти и правния извод на дисциплинарнонаказващия орган за квалифицирането им като неизпълнение на задълженията, произтичащи от длъжностната характеристика за длъжността полицейски инспектор и от чл.12, ал.1 от Инструкция № 8121з-823/05.11.2014 г. Това е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради неправилно приложение на материалния закон и нейната отмяна.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че квалифицирането на деянието на жалбоподателя като дисциплинарно нарушение по чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР не следва пряко от установените факти, а е резултат от направен от дисциплинарнонаказващия орган извод за допуснато от него неправилно приложение на материално правна норма при изпълнение на административнонаказателна дейност – налагане на глоба с фиш. Административнонаказателната дейност, осъществявана от органите на МВР по естеството си е правораздавателна дейност. Тя приключва с правораздавателен акт, в случая – фиш за налагане на глоба, чрез който е разрешен правен спор, възникнал по повод на извършено административно нарушение, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Контролът за законосъобразност на така извършената дейност, включващ и преценката за правилната квалификация на нарушението и санкционирането на извършителя му с предвиденото в закона административно наказание, може да бъде осъществен само по реда и от органите, предвидени в закона. В случая правораздавателните актове, които е издал жалбоподателя и във връзка с които е прието, че е извършил дисциплинарно нарушение, са фишове по чл.186, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.39, ал.2а от ЗАНН. Те влизат в сила от момента на връчването на съответния нарушител, с което се удостоверява, че последният е съгласен с констатацията на административнонаказващия орган за извършването на административно нарушение и наложеното му за него наказание. Влезлият в сила фиш не подлежи на обжалване и представлява стабилен правораздавателен акт. Осъщественото с него приложение на закона не може да бъде проверявано нито по съдебен ред, нито по друг начин. Още по-малко с провомощия за проверка относно неговата законосъобразност разполага дисциплинарнонаказващият орган. Това сочи на извода, че последният не може да извършва преценка дали и доколко жалбоподателят, издавайки посочените в заповедта фишове, е приложил неправилно закона, респ. не обуславя основание за търсене на дисциплинарна отговорност от него за неизпълнение на задължението му да изучава разпоредбите, регламентиращи служебната му дейност.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че извършеното от А.К.А. деяние не представлява дисциплинарно нарушение, поради което заповедта, с която за него и е наложено дисциплинарно наказание е издадена без да е налице предвиденото в закона основание.

Оспорената заповед е материално незаконосъобразна и като такава, на основание чл.172, ал.2 от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР, следва да се отмени.

С оглед на горния извод относно изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които са в размер на 410,00 лв. /четиристотин и десет лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и 400,00 лв. /четиристотин лева/ - платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – П.***

 

Р Е Ш И :

 

          ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № 313з-1183/25.06.2020 г., издадена от директора на ОДМВР – П.***, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, вр. с чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5, предл.1-во и ал.2 и чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение за срок от 4 /четири/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта, на А.К.А. – младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Б.***при ОДМВР - П.***.

ОСЪЖДА ОДМВР – П.***, със седалище и адрес на управление гр. П.***, ул. Самоков, № 1, да заплати на А.К.А. с ЕГН **********, направените по делото съдебни разноски в размер на 410,00 лв. /четиристотин и десет лева/.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл.211, изр.3-то от ЗМВР, не подлежи на касационно обжалване.

 

 

СЪДИЯ:/П/