Решение по дело №12975/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 661
Дата: 23 ноември 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Елена Маврова
Дело: 20211100512975
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 661
гр. София, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Андреева
Членове:Елена Маврова

Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело №
20211100512975 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Застрахователна
компания Л.И.“ АД срещу разпореждане за разноските, по изпълнително дело
№ 20209230400353 на ЧСИ Г.Н., с което е отказано да бъде редуциран
размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, както и
определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата се поддържа, че претендираното възнаграждение е
прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Също така, се поддържа, че
претендираното възнаграждение не е съобразено с липсата на каквато и да е
правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, и с извършените до
момента изпълнителни действия за събиране на претендираната сума, които
от страна на взискателя се състоят единствено в изготвяне на молба за
образуване на изпълнително дело, с посочване в същата на способа за
изпълнението и съответно не са налице основания за присъждане на хонорар
в заявения от взискателя размер. Счита адвокатският хонорар за прекомерен,
като следва да бъде намален до размер от 200 лв., съответно променена и
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело „ЗАД Б.В.И.г.“ АД не е
депозирал отговор на частната жалба.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа,
че жалбата е неоснователна, защото адвокатското възнаграждение не е
прекомерно, и е съобразено с НМРАВ. Сочи, че в хипотезата на чл. 78, ал. 5
1
от ГПК, правомощията на съда, респ. на съдебния изпълнител са лимитирани,
като не може да намали адвокатското възнаграждение под минималните
размери, установени в чл. 36 от Закона за адвокатурата.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото,
настоящият състав намира за установено следното:
Жалбата е допустима (ТР 3/2015 г.), а разгледана по същество и е
основателна.
Изпълнително дело № 20209230400353 на ЧСИ Г.Н., е образувано на
13.11.2020 г. по молба от ЗАД „Б.В.И.г.“ АД, за събиране на вземания от
Застрахователна компания Л.И.“ АД, обективирани в изпълнителен лист от
26.08.2020 г., издаден по гр. д. № 16696 от 2017 г. на СРС, 27 състав и
изпълнителен лист от 14.08.2020 г., издаден по гр.д. № 50048/2017 г. на СРС,
173 състав. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представена
фактура и платежно нареждане, за сумата от 480 лв. с ДДС заплатено
адвокатско възнаграждение.
На длъжника, е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена
на 21.12.2020 г., в която е посочено, че се дължат и 480 лв. разноски по
изпълнителното дело. Дължимата сума по изпълнителното дело е заплатена
на 31.12.2020 г., видно от платежното нареждане с наредител ЗК „Л.И.“ АД на
л. 23 от изпълнителното дело.
С обжалваното постановление от 31.03.2021 г. на ЧСИ Г.Н., е отказано
да бъде редуциран размера на адвокатското възнаграждение, поради
прекомерност, съответно е отказано редуциране на таксата по т. 26 от
ТТРЗЧС .
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските. В тази връзка следва да се има предвид, че
разноските следва да се определят към приключване на делото, като се отчете
сложността на делото при релевирано искане за прекомерност на
адвокатското възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в
релевантната на договаряне на адвокатското възнаграждение дата - ДВ. бр. 68
от 31.07.2020 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
образуване на изпълнително дело се дължат 200 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от
НМРАВ. Безспорно дължимо е адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело в размер на 200 лв. Не е налице обаче извършването на
изпълнителни действия от страна на процесуалния представител на
взискателя с цел удовлетворяването на вземането, поради което за разликата
над 200 лв. до претендираните 480 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение не се дължат. Извод в обратен смисъл не следва от факта, че
2
е наложен запор, доколкото това действие е извършено в срока за
доброволно изпълнение и не може да се приеме за същинско такова по водене
на изпълнителното дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от НМРАВ.
Доколкото по изпълнителното дело няма сметка на съдебния
изпълнител, за определяне на размера на дължимата такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, съдебният изпълнител следва да преизчисли размера й, като вземе
предвид, че в базата за изчисляването й, не се включват разноските за
възнаграждението за адвокат по изпълнителното дело.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу
акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови
действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в
производството по обжалване действията на органа по изпълнението.
Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника „Застрахователна компания
Л.И.“ АД, постановление от 31.03.2021 г. на ЧСИ Г.Н., с което е отказано да
бъдат намалени приетите за събиране в полза на взискателя разноски за
адвокатски хонорар от 480 лв. до 200 лв. и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско
възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателя ЗАД „Б.В.И.г.“ АД
до размера от 200 лв., дължимо за образуване на изпълнително дело №
20209230400353 на ЧСИ Г.Н..
ВРЪЩА ДЕЛОТО на ЧСИ Г.Н. за преизчисляване на размера на
дължимата такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, съобразно мотивите на настоящето
решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3