№ 22845
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110139046 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД срещу Б. Г. Д.,
с която са предявени осъдителни искове за следните задължения за топлоснабден имот,
находящ се в гр. **************, с абон. № 126489, а именно: 248.31 лв. – цена на доставена
топлинна енергия през периода от м. 05.2021 г. до м. 12.2021 г., ведно със законната лихва за
периода от 01.07.2025 г. до окончателното плащане; 84.65 лв. – мораторна лихва за периода
от 15.08.2022 г. до 12.04.2025 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към
което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна енергия за
имота, като собственикът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „*********“ АД по реда за дялово
разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва исковете. Признава, че до 16.12.2021 г. е бил собственик на процесния имот.
Твърди, че до този момент в имота е ползвана единствено топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, а отоплението е било изключено. Възразява, че представените
справки и съставените от ищеца документи са негодни доказателства. Изтъква, че липсват
документи, съставени от топлинния счетоводител. Посочва, че на 16.12.2021 г. е продал
процесния имот, а на 29.12.2021 г. е платил всички задължения за него към ищеца. Счита, че
ако в имота има консумация на топлинна енергия за отопление, то тя е ползвана от новия
собственик след продажбата, но не се дължи от него. Релевира възражение за изтекла
1
погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „*********“ АД изразява становище, че
дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащите нормативни актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК осъдителни искове за
вземания, за които е отказано по ч. гр. д. № 23117/2025 г. по описа на СРС, 85 състав, да бъде
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия; реално доставена топлинна енергия през процесния период,
цената на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК установяването на тези факти е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 42403/13.10.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието през исковия период на облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните за процесния имот.
Договорът съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***********“ ЕАД
на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Ответникът твърди, че през исковия период в имота е доставяна единствено топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, от което следва, че не оспорва, че имотът е бил
топлоснабден и че в него е извършвана реална доставка на топлинна енергия, а единствено
оспорва нейното количество и цена. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е
доставено в имота е от значение единствено за доказването на размера на иска, като
евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид
разпоредбата на чл. 162 ГПК.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на
претендираната цена, са представени писмени доказателства от дружеството, извършвало
дяловото разпределение на топлинна енергия, сред които са и изравнителните сметки, както
и е прието заключението на съдебно-техническата експертиза.
От заключението на вещото лице Т., което съдът кредитира като обективно,
компетентно, обосновано и корелиращо с представените от третото лице – помагач писмени
доказателства, се изяснява следното: За процесния период редовно са отчислявани за сметка
на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана
2
топлинната енергия за разпределение в сградата. Топломерът в абонатната станция през
исковия период е бил изправен, тъй като е преминал проверка, която макар и да е извършена
след законовия срок, е приключила със заключение за съответствие. За исковия период
остойностяването на потребената топлинна енергия в процесния имот е извършвано на база
прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение. За
периода не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, тъй като радиаторите в
него са демонтирани. През процесния период в имота има монтиран водомер, който според
главния отчет от 30.07.2021 г. /за предходния отчетен период/ е без пломба и към тази дата
показанието му е 76 куб. м. Поради липса на отоплителни тела и на узаконен водомер в
имота за исковия период няма главен отчет. От „*********“ АД са разяснили на вещото
лице, че поради липсата на пломба на водомера топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване е начислена на брой лица с разходна норма 140 л./денонощие/1 бр.
потребител, което обаче не съответства на данните в изравнителната сметка – в нея е
начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за 46 куб. м., което
количество не отговаря за начисление на брой лица, защото не е кратно на разходната норма,
а освен това в нея е отразено, че през процесния период в сградата няма начисления на брой
лица. Същевременно според Талон за пломбиране на водомери от 15.04.2022 г. при смяната
на водомера показанието на стария водомер е 77 куб. м., което сочи липсата на консумация
на топла вода. Поради това вещото лице Т. не може да потвърди като правилни
начисленията на служебна топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Начислявана
е в имота също така топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е
определена по нормативно установена формула и е разпределена между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а изчислението е
правилно извършено. Вещото лице Т. счита, че дяловото разпределение е извършвано в
съответствие с нормативните разпоредби с изключение на дяловото разпределение на
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
Доверявайки се изцяло на заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът
намира възражението на ответницата, че в имота е доставяна единствено топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, за основателно.
На основание чл. 153, ал. 6 вр. ал. 2 ЗЕ потребителят дължи цена за топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, до момента на прекратяване на
топлоснабдяването в цялата сграда.
В мотивите към Решение № 5/22.04.2010 г. по конст. д. № 15/2009 г. на КС, е посочено,
че сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС. Предназначението на
сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата – етажна собственост, и
чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез
затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата сграда. Общите
части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на
някои собственици и титуляри на вещни права. При съсобствените вещи в сгради – етажна
3
собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване
на цялата сграда, така те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на
стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната
инсталация.
В мотивите към ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, е прието,
че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
На следващо място, налице е тълкуване с Решение от 09.12.2019 г. по съединени дела
С-708/17 и С-725/17 на СЕС, съгласно което е допустима национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, както и която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Всичко изложено обосновава извод, че щом ответникът е клиент на топлинна енергия
за процесния имот, находящ се в топлоснабдена сграда, той дължи заплащане на цената на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, независимо дали ползва топлинна
енергия за индивидуалния си обект.
На съда е служебно известно, че с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г.
по описа на ВАС, 5-членен състав, е оставено в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д.
№ 746/2021 г. по описа на ВАС, 3-членен състав, с което са отменени т. 6.1.1 от Методиката,
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на
енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на
енергетиката. Решението за отмяната има действие от влизането му в сила съобразно
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, т. е. отмяната засяга правоотношения, развили се след
влизане в сила на решението, какъвто настоящият случай не е, поради което отмяната е
ирелевантна за основателността на исковите претенции.
От друга страна, с Решение от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 СЕС приема, че член 9,
параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в
сграда етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за
топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и
4
доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на
сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия
обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се
изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на
топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди,
гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В т.
62 от мотивите на решението е посочено, че макар математическата формула, посочена в т.
6.1.1 от Методиката за дялово разпределение, да се основава на обективни данни, тя не
отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на
разглежданата в главното производство отоплителна инсталация, като подобна формула би
следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата като нейната
изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали,
както и евентуалната загуба на топлина.
В Решение № 6747/07.11.2025 г. по в. гр. д. № 2694/2025 г. по описа на СГС, е прието,
че с даденото разрешение от СЕС възникването на задължението на собствениците на
индивидуални обекти в сградата в режим на етажна собственост да заплащат разходите за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем
на апартаментите по проект, не е отречено, а предмет на изясняване е единствено точността
на методиката за определяне на неговия размер. Нормата на чл. 162 ГПК предвижда, че
когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер,
съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
Следователно в случаите, в които е установено, че собственият на потребителя имот се
намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, респ. потребителят
обективно се ползва от топлинната енергия, отдадена от общите части на сградата и
топлообмена между отопляемите и неотопляемите обекти, предявеният иск за заплащане на
цената на тази енергия не може да бъде отхвърлен единствено по причина, че методиката за
определяне на тази стойност е неточна или непрозрачна. Ако обстоятелствата по делото
сочат, че определен параметър, свързан с реалното функциониране на отоплителната
система, не е бил взет предвид при извършване на разпределението на топлинната енергия,
той следва да бъде установен и размерът на иска следва да бъде преизчислен именно чрез
вземане заключението на вещо лице. Съгласно приложимата през процесния период т. 6.1.1
от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост /отм./ количеството на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
се определя от лицето по чл. 139, ал. 1 ЗЕ, извършващо дяловото разпределение, по
изложената математическа формула, като се вземат предвид следните обстоятелства: вида на
изпълнението на вътрешната отоплителна инсталация в сградата /с открито или скрито
изпълнение по проект/, общата инсталирана мощност на всички физически присъединени
отоплителни тела към вътрешната отоплителна инсталация на сградата през отчетния
период, определена при проектни условия, и денградусите за отчетния период. В т. 6.1.3. от
Методиката е предвидено, че така определеното количество на топлинната енергия се
5
разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, а според § 1, т. 38 ДР
ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната
помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за
отопление по проект. Видно от приложимата към процесния период нормативна уредба,
изчислението на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се основава на
критерии, които са приложими по отношение на всяка сградна инсталация във всяка сграда
в режим на етажна собственост. Индивидуалността на тези параметри с оглед конкретния
случай се отразява единствено в техния числен размер. За разлика от тях посочените в
решението на СЕС параметри, касаещи изолацията на сградата и изолацията на
отоплителната система, използваните за тази система материали, респ. отражението на тези
обстоятелства върху загубата на топлинна енергия в рамките на самата етажна собственост
/загубите до границата на собствеността са приспаднати за сметка на топлопреносното
предприятие/, не са общовалидни. Това е така, защото изискванията за енергийна
ефективност на всяка конкретна сграда зависят от вида на сградата и момента на нейното
построяване, респ. са налице множество сгради, към които параметрите се явяват
неприложими. Задължението проектната документация на строежа да бъде съобразена с
изискванията за осигуряване на топлосъхранение и икономия на енергия е законоустановено
с ЗИДЗТСУ /обн. ДВ, бр. 79 от 1998 г./ и Наредба № 1 от 5.01.1999 г. за проектиране на
топлоизолацията на сгради, с която са отменени действалите до този момент Наредба № 1 от
28.07.1992 г. за разработване на част „Топлотехническа ефективност на ограждащите
конструкции на сградите“ към проучвателните и проектните работи /ДВ, бр. 104 от 1992 г./ и
Нормите за проектиране на топлоизолацията на сгради /публ. в Бюлетина за строителство и
архитектура, кн. 6 от 1987 г.; изм., бр. 6 – 7 от 1991 г./, като тези изменения не засягат
заварените сгради извън случаите на пристрояване и надстрояване, а впоследствие – и при
извършване на основен ремонт и преустройства. В случаите, в които параметрите не са
приложими, топлопреносното предприятие не е длъжно да доказва тяхната неприложимост,
а следва да извърши разпределението въз основа на останалите обективни критерии,
заложени в Методиката. Следователно необхванатите от Методиката параметри не
подлежат на изследване във всеки случай на предявен иск за цена на доставена топлинна
енергия, а единствено при релевирано възражение, че действително доставената топлинна
енергия за сградна инсталация е в по-малък обем поради неотчитане на някой от тези
параметри. При наличие на такова възражение, ако от доказателствата по делото се
установи, че през процесния период е била налице изолация на сградата или на
отоплителната система с определени вид и характеристики, която оказва съществено
влияние върху обема на отдадената топлинна енергия от сградната инсталация или
възможността за топлинен обмен между обектите в сградата, съдът следва по реда на чл. 162
ГПК да вземе заключението на вещо лице по съдебно-техническа експертиза за определяне
размера на вземането. Предвид достигнатия от СЕС извод в т. 62 от решението, че
Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да
замества Методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави
липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху
6
полученото по реда на Методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация. Въз
основа на така определеното количество следва да бъде извършено преизчисление на
разпределението на топлинната енергия по пера, както и на нейната стойност. При липса на
конкретно възражение, както и при липса на доказателства в тази насока, приложение
намират единствено общовалидните параметри, които се отчитат от формулата, посочената
в т. 6.1.1 от Методиката.
В конкретната хипотеза в отговора на исковата молба ответникът е релевирал общо
възражение срещу размера на иска. При липса на каквито и да е оплаквания от страна на
ответника относно дължимостта конкретно на цената на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия, респ. за конкретни неотчетени при разпределението параметри, касаещи
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдът приема, че дължимата от
ответника цена за доставената в имота топлинна енергия през периода съответства на
изчислената от вещото лице съобразно Методиката цена в общ размер на 138.37 лв.,
формирана като разлика между начислената от фирмата за дялово разпределение обща сума
за имота за исковия период и начислената сума за топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, каквото не се доказа по делото реално да е доставена в имота.
Следователно по делото е доказано възникването на вземане на ищеца срещу
ответника за сумата от 138.37 лв. – цена на доставена топлинна енергия.
Спорно е между страните дали ответникът е погасил задълженията си чрез плащане,
извършено на 29.12.2021 г. В тази връзка той е представил документ, видно от който е
извършил на 29.12.2021 г. плащане в полза на „***********“ ЕАД на сумата от 410.62 за
процесния имот. Видно е обаче, че са платени суми по фактури, най-късната от които е от м.
02.2021 г., т.е. преди процесния период. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно и обосновано, също
се установява липсата на данни за постъпили суми при ищеца за погасяване на
задълженията за процесния период. При тези факти съдът приема, че представеният от
ответника платежен документ не доказва плащане на процесното задължение.
Основателността на иска за мораторна лихва върху цената на топлинната енергия
предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг на ответника в размер на 138.37 лв.
Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Именно тази разпоредба следва
да намери приложение в случая предвид клаузите в приложимите общи условия. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В чл. 33, ал. 2 е
7
предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи
само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. Предвид
изложеното изпадането в забава в случая не е обвързано с получаването от ответника на
покана. Началото на забавата е 15.08.2022 г., тъй като съобщението към фактура е от
30.06.2022 г.
Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 12.04.2025 г.
съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната
лихва и приема, че възлиза на сумата от 47.19 лв.
По възражението за погасяване по давност на вземанията съдът намира следното:
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС вземанията за
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се
касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Всичко изложено означава, че с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 22.04.2025 г., давността е изтекла за всички месечни задължения за цената на
топлинната енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 22.04.2022 г. В случая погасено
по давност е цялото вземане за цената на доставената топлинна енергия, защото
изискуемостта на месечното задължение за последния месец, включен в исковия период – м.
12.2021 г., е настъпила на 15.02.2022 г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите
от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Ето защо ищцовото
вземане за мораторна лихва също е погасено по давност независимо дали за него е изтекла
тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Следователно искът за цената на доставената топлинна енергия е изцяло неоснователен
– вземането в размер на 138.37 лв. е погасено по давност към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, а за разликата над посочения размер до пълния предявен размер
главната претенция на ищеца е недоказана. Изцяло неоснователен е и искът за мораторна
лихва – вземането в размер на 47.19 лв. е погасено по давност, а за разликата над посочения
размер до пълния предявен размер акцесорната претенция е недоказана.
8
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски. В случая той
претендира и доказва извършването на разноски в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК от
„***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. *********,
срещу Б. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***********, кантора „Адв.
*************“, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр.
**************, с абон. № 126489, а именно: 248.31 лв. – цена на доставена топлинна
енергия през периода от м. 05.2021 г. до м. 12.2021 г., ведно със законната лихва за периода
от 01.07.2025 г. до окончателното плащане; 84.65 лв. – мораторна лихва за периода от
15.08.2022 г. до 12.04.2025 г.
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. *********, да заплати на Б. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***********,
кантора „Адв. *************“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв. – разноски
по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „*********“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9