Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 15.09.2025
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 29-ти състав,
в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар Вяра
Баева като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 3496 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата М.Б.В. е предявила срещу ответника С.К.С. обективно и субективно съединени
осъдителни искове (съобразно депозираната на 07.02.2019 г. уточняваща молба) с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане от ответника на сумата от по 31 986.84
лв., представляваща получени без основание на 15.08.2018 г. парични средства от
ответника С.К.С. от банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка” АД с IBAN: ***,
и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 950.72 лв., представляваща законна
лихва за периода от 15.08.2018 г. до 29.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 29.11.2018 г. до пълното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
Ищцата М.Б.В. твърди да е единствен
наследник по закон – първа братовчедка, на В.Ц.К., починала на 21.09.2017
г. Твърди, че преди смъртта си нейната
наследодателка е завещала на ответника С.К.С. цялото си движимо и недвижимо
имущество, със саморъчно завещание от 12.09.2017 г. Излага подробни аргументи
за нищожност на саморъчното завещание, поради неспазване изискванията на чл.
25, ал. 1 от ЗН, тъй като завещанието не е написано и подписано от В.Ц.К..
Ищцата М.В.
твърди следните обстоятелства за обосноваване
на исковата си претензия: качеството си на единствен наследник по закон на В.Ц.К.,
починала на 21.09.2017 г.; получена от ответника С.С. сума в размер на 31986.84
лева, представляваща вземане от сметка в „Първа
инвестиционна банка” АД,
включено в наследственото имущество на наследодателя и нищожност на саморъчното
завещателно разпореждане в полза на ответника поради неизписването и
недпосването му от наследодателя.
С определение от
19.11.2024 г. на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата на 07.08.2021
г. ищца М.Б.В. е конституиран нейния наследник по закон – Ф.К.Д..
Ответникът
С.К.С. в
законоустановения срок по чл.
131, ал. 1 ГПК, е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск.
Излага твърдения, че завещателното разпореждане е действително и че то е израз на
признателност за полаганите към наследодателя В.Ц.К. грижи. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени относимите доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
Не е спорно между
страните по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че М.Б.В. е наследник по закон на В.Ц.К., починала на 21.09.2017 г.
С определение от 17.06.2019 г., в което е
обективиран изготвения по делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1,
т. 3 от ГПК е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че от ответника е
получена сума в размер на 31 986.84 лева, представляваща вземане от сметка в „Първа инвестиционна банка” АД, включено в наследственото имущество на
наследодателя В.К., починала на 21.09.2017 г.
По делото е
представено саморъчно завещание от 12.09.2017 г., което обективира универсално
завещателно разпореждане на В.Ц.К.
в полза ответника С.К.С. (завещано е
цялото недвижимо и движимо имущество на завещателя).
С влязло в сила
решение №247468/17.10.2019 г. постановено по гр.д.№49308/2018 г. по описа на
СРС, 113-ти състав, е признато за установено, че саморъчното завещание от 12.09.2017 г. на В.Ц.К., ЕГН **********, починала на 21.09.2017 г., обявено на 25.10.2017 г. по реда
на чл.27, ал.1 ЗН, с което на С.К.С.,
е било завещано цялото движимо и недвижимо имущество на завещателя е нищожно на
основание чл.42, буква „б” от Закона за наследството, поради това, че не е
написано и подписано от завещателя.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По иска с
правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД
Съобразно
дадените с Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС разяснения, начална
липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД е налице в
случаите, когато предаването, респективно получаването на паричната сума, е
станало без наличието на някакво правоотношение. По иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи предаване на ответника на претендираната сума, а ответникът
следва да докаже наличие на основание за нейното получаване, респективно за
задържането.
В контретния случай в
тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да установи по иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД качеството си на единствен наследник по закон на наследодателя В.К. и
получената от ответника сума в размер 31 986.84 лева, а по иска по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД и връчването на покана на ответника за връщане на получената сума въз
основа на твърдяното за нищожно завещателно разпореждане. Като оспорващ
завещанието може да проведе насрещно и непълно доказване, което разколебава
сигурността в авторството на завещателното разпореждане.
В тежест на ответника, като ползващ се от
завещателното разпореждане, е да установи неговата автентичност по безспорен и
несъмнен начин, за което същият не сочи доказателства.
Със саморъчно завещание от 12.09.2017
г. В.Ц.К. се е разпоредила
за след смъртта си в полза на С.К.С., с цялото
недвижимо и движимо имущество, което притежава.
Доколкото с влязло в сила решение
№247468/17.10.2019 г. постановено по гр.д.№49308/2018 г. по описа на СРС,
113-ти състав, е признато за установено, че саморъчното завещание от 12.09.2017 г. на В.Ц.К., ЕГН **********, починала на 21.09.2017
г., обявено
на 25.10.2017 г. по реда на чл.27, ал.1 ЗН, с което на С.К.С., е било завещано цялото
движимо и недвижимо имущество на завещателя е нищожно на основание чл.42, буква
„б” от Закона за наследството, поради това, че не е написано и подписано от
завещателя, предявеният
в производството по настоящето дело от ищцата иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен.
Поради това
съдът приема, че в полза на ищеца М.Б.В. е възникнало вземане за
сумата от 31 986.84 лв., представляваща получени без основание на
15.08.2018 г. парични средства от ответника С.К.С. от банкова сметка *** „Първа
инвестиционна банка” АД с IBAN: ***.
Като законна последица от уважаване на
главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва върху уважения размер,
считано от подаването на исковата молба – 29.11.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По иска с
правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД
Искът за заплащане на
мораторна лихва върху главницата е неоснователен. Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата
се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно
задължение длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако
задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от
кредитора. Предвид липсата на установен срок за изпълнение на задължението на
ответника, за да изпадне същият в забава е било необходимо да му бъде отправена
покана от страна на ищеца по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са
представени доказателства, от които да се установява, че от ищцата е била
отправена покана до ответника за заплащане на процесната сума. С оглед на
гореизложеното предявеният от ищцата М.Б.В. срещу
ответника С.К.С. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане от ответника на
сумата от от 950.72 лв., представляваща законна лихва за периода от 15.08.2018
г. до 29.11.2018 г., следва
да се отхвърли като неоснователен.
По разноските
С оглед искането на пълномощника на
ищцата – адв. О.А.Д., осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38,
ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя
възнаграждението на пълномощника в размер на 1 490.00 лв., което възлага в
тежест на ответника.
При този изход на спора на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски по производството съразмерно
с отхвърлената част – в размер на сумата
от 14.43 лв. (заплатено
адвокатско възнаграждение).
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС на основание чл. 78, ал. 6
държавна такса за уважения иск в размер на сумата от 1 279.47 лв.
Така мотивиран, съдът
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Ф.К.Д., ЕГН **********, (конституирана
на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата на 07.08.2021 г. ищца М.Б.В.,
ЕГН **********) със
съдебен адрес: ***, адв. О.Д., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 31 986.84 лв., представляваща получени без основание на 15.08.2018 г. парични средства
от ответника С.К.С. от банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка” АД с IBAN: ***, ведно
със законната лихва върху сумата от 29.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.К.Д., ЕГН **********, (конституирана
на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата на 07.08.2021 г. ищца М.Б.В.,
ЕГН **********) със
съдебен адрес: ***, адв. О.Д., срещу С.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 950.72 лв., представляваща законна лихва за периода от 15.08.2018
г. до 29.11.2018 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на адвокат О.А.Д., сумата от 1 490.00 лв. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Ф.К.Д., ЕГН **********, (конституирана
на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата на 07.08.2021 г. ищца М.Б.В.,
ЕГН **********) със
съдебен адрес: ***, адв. О.Д., да заплати на С.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 14.43
лв. – разноски за производството пред
СГС.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***0, да
заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
държавна такса в размер на 1 279.47 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: