Решение по дело №1629/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез ю.к. В. П., против Решение № 50/12.05.2023г. по АНД № 294/2022г. по описа на РС – Девня, с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „Трикс Лоджистик“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на въззивното решение като постановено при нарушения на материалния закон. Намира за неправилни изложените в решението мотиви за несъобразяване със сроковете по чл.34 от ЗАНН и за липса на правна възможност за издаване на ЕФ за извършено нарушение по чл.179б, ал.3 ЗДвП. По изложените съображение моли за отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на издадения ел. фиш. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация, в депозиран отговор по жалбата, писмено становище и в съдебно заседание оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно приложен списък.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ДРС е образувано по жалба на "Трикс Лоджистик" ЕООД против Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „Трикс Лоджистик“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

РС - Девня приел за установено от фактическа страна, че на 26.07.2021 г., в 08,42 часа с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока намаляващ километър, в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено /заснето/ нарушение с ППС – влекач „Рено Премиум“, рег. № [рег. номер], с обща допустима техническа маса 25 000 кг., брой оси 2, категория ЕВРО 3 в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 48 000 кг., за което частично не била заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на ППС. На 09.06.2022 г. бил издаден обжалвания електронен фиш №**********, който бил връчен на дружеството на 03.08.2022г.

За да отмени издадения ЕФ, въззивният съд приел, че при издаването му не са били спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, явяващо се самостоятелно основание за неговата отмяна, като е отхвърлил останалите възражения на санкционираното дружество.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, а решението на ДРС - за правилно като краен резултат, макар и не по изложените от съда мотиви за приложимост на сроковете по чл.34 от ЗАНН към производството по издаване на ЕФ.

На първо място, нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от дружеството, е извън обхвата на приложимата редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона. Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, като за него, към момента на извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към 26.07.2021г. санкционирането на осъщественото от дружеството административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на фиша.

На следващо място, настоящият състав намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното решение по дело № С-61/2023г. , както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП – да бъде оставена неприложена, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.

При горните констатации следва извод, че проверяваното решение на ДРС е законосъобразно като краен резултат, а депозираната касационна жалба – неоснователна.

При този изход на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна. Налице са доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция. Съгласно чл.18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., ползвана като ориентир при определяне на дължимите възнаграждения, при материален интерес в настоящото производство в размер на 2500 лв., се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. за всяка инстанция. За представителство пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие № 110986 /л.56/, установяващ сторени разноски в размер на 600 лева. Същите са към минималния размер по цитираната наредба, респективно – не са прекомерни съобразно правната и фактическата сложност на делото и процесуалната активност на пълномощника на дружеството, поради което следва да бъдат присъдени.

Претенцията на ответника за допълнителни разноски за куриерски услуги, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, е неоснователна. Същите нямат характер на разноски по смисъла на чл. 143, ал.1 от АПК. На присъждане подлежат разноските, които страната е заплатила във връзка с извършването на определени правни действия в процеса - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, държавни такси, адвокатски хонорар за представителство в процеса. Сторените от жалбоподателя разноски за куриерски услуги не представляват разноски за производството във връзка с извършени процесуални действия, поради което и същите не подлежат на репариране от ответника.

Така мотивиран, и на осн.чл.221, ал.2, изр.1 предложение първо от АПК, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50/12.05.2023г. по АНД № 294/2022г. по описа на РС – Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на "Трикс Лоджистик" ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.