№ 58
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20215000500449 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260823 от 18.06.2021г., постановено по гр.дело
№715/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е признато за установено по
отношение на АНТ. Г. АТ. с ЕГН:********** и М. Н. АТ. с ЕГН:**********,
двамата със съдебен адрес: гр.П., ул.“П.К.“№26, ет.2, офис 11-чрез адв.И.Н.,
че ЯН. Г. К. с ЕГН:********** и В. Т. К. с ЕГН:**********, двамата със
съдебен адрес: гр.П., ул.“Й.Г.“№38, ет.2, кантора на Адвокатско съдружие
„А.и“-П., са съсобственици при равни права въз основа придобито от тях на
27.06.2011г. по силата на н.а. №.., том .., рег.№..., дело №403/2011г. на
нотариус С.З., акт №.., том .., дело 7325/2011г., вх.рег.№15006/28.06.2011г. на
СВ-П., право на строеж, трансформирало се в право на собственост в хода на
висящия по гр.дело №1931/17г. на ПОС процес, поради реализиране на
1
правото на строеж с изграждането в груб вид на „Жилищна сграда с магазини,
заведение за производство и продажба на тестени изделия и подземен гараж“
с административен адрес: гр.П., ул.“П.н.“№55, в ПИ с идентификатор ..., на
следните обекти, за които им е било учредено правото на строеж, а именно:
ап.№10, находящ се на трети етаж /на кота +6,20м/, със застроена площ от
51,30кв.м., състоящ се от коридор, килер, спалня, баня-тоалетна и тераса,
ведно с 2,42% ид.части от общите части на сградата, равняващи се на
6,82кв.м. от общите части на сградата, при граници: на изток – ап.№9, на
запад – етажен коридор, на север – етажен коридор, на юг – външен зид,
отгоре – ап.№16 и отдолу – ап.№4, съставляващ по КККР на гр.П.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...... и 12,88/145,88 ид.части от
подземния гараж в сутеренния етаж на сградата, съставляващ сега
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ......, описани в договора като и
съставляващи по проект паркомясто №8, с площ от 12,88кв.м., находящо се в
северозападната страна на подземния паркинг, при граници: външен зид, изби
№№12 и 13, изби №№7 и 8 и площ свободна за маневриране, и АНТ. Г. АТ. с
ЕГН:********** и М. Н. АТ. с ЕГН:**********, двамата със съдебен адрес:
гр.П., ул.“П.К.“№26, ет.2, офис 11-чрез адв.И.Н., са осъдени да предадат на
ЯН. Г. К. с ЕГН:********** и В. Т. К. с ЕГН:**********, двамата със съдебен
адрес: гр.П., ул.“Й.Г.“№38, ет.2, кантора на Адвокатско съдружие „А.и“-П.,
собствеността и владението върху описаните недвижими имоти, както и да им
заплатят сумата от 2070,46лв. – разноски в производството.
Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите
АНТ. Г. АТ. и М. Н. АТ., които чрез пълномощника им адв.И.Н. го обжалват
като недопустимо в установителната му част, евентуално като неправилно,
включително в осъдителната, и претендират то да бъде обезсилено и
производството по исковете в установителните им части прекратено,
евентуално да бъде отменено и исковете отхвърлени и в установителната и в
осъдителната им части. Съображенията са, че между същите страни на
същото основание и със същото искане е водено и приключено гр.дело
№1931/2017г. на Окръжен съд-Пловдив, тъй като правото на строеж, предмет
на разрешения спор, е неделимо от правото на собственост, предмет на
настоящия спор, и се касае за едно и също материално право с различни
проявни форми, придобивното основание за което е едно и също – сделка за
2
придобиване на правото на строеж, защото „трансформацията“ му не е в
състояние да направи един несобственик на правото на строеж в собственик
на построеното, както и обратно. Изтъква се и, че изграждането на сградата в
груб вид е настъпил в хода на производството по приключилото дело факт,
който е обхванат от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо
на решението и ищците не могат да се позовават на него. Настоява се, че
възражението по чл.67 от ЗС е било своевременно наведено в производството
по приключилото дело, било е разгледано и резултатът по него е, че искът е
отхвърлен, поради което същото не е преклудирано. Застъпва се, че след като
с решението по обуславящия спор искът за принадлежността на правото на
строеж е отхвърлен, то следва да бъде отречена и принадлежността на
построеното. Претендира се за присъждане на направените за двете съдебни
инстанции разноски.
Въззиваемите страни ЯН. Г. К. и В. Т. К. са депозирали чрез
пълномощника си адв.Н.А. писмен отговор на въззивната жалба със
съображения за нейната неоснователност, според които двете дела са с
различен предмет, тъй като правото на строеж е самостоятелно и различно от
правото на собственост върху построеното, като предметът по приключилото
дело е включвал и възражението на ответниците за погасяване по давност на
правото на строеж и то е преклудирано от силата на пресъдено нещо на
влязлото в сила решение, с което е прието правото на строеж да не е погасено
по давност, и е недопустимо да бъде разглеждано в настоящото производство,
включително поради това, че самото право на строеж вече е реализирано.
Претендират за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на
разноски за въззивното производство.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от ЯН. Г. К. и В. Т. К.
против АНТ. Г. АТ. и М. Н. АТ. искове с правно основание чл.108 от ЗС за
признаване на правото им на собственост като придобито на основание
реализирано право на строеж, учредено на 27.06.2011г. с Нотариален акт №..,
том .., рег.№..., дело №403/2011г. на нотариус С.З., върху апартамент №10 и
3
12,88/145,88 ид.части от подземен гараж в сградата в гр.П., ул.“П.н.“№55,
надлежно индивидуализирани по кадастралната карта, и за осъждане на
ответниците да им предадат владението върху тези обекти.
Страните и във въззивното производство не повдигат спор относно
следната, приета за установена въз основа на събраните писмени
доказателства с обжалваното решение фактическа обстановка: На
27.06.2011г., съгласно Нотариален акт №.., том .., рег.№3163, нот.дело
№391/2011г. на нотариус С.З., ответниците А.и като собственици на ПИ с
идентификатор ... са учредили възмездно и безсрочно права на строеж в полза
на „И.“ООД върху обекти от предвидената за изграждане в имота сграда, сред
които и апартамент №10 и целия сутеренен етаж, включващ и паркоместа. На
същата дата 27.06.2011г. с Нотариален акт №.., том .., рег.№..., дело
№403/2011г. на нотариус С.З., „И.“ООД е продало на ищците К.и правото на
строеж върху процесните обекти – апартамент и подземен гараж, последният
заснет като самостоятелен обект с идентификатор ....... Сградата е завършена
в груб строеж към 28.09.2017г., когато е съставен Акт обр.14 за приемане на
конструкцията.
С влязло в сила Решение №953 от 06.07.2018г., постановено по гр.дело
№1931/2017г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, потвърдено с Решение №10
от 05.02.2019г. по в.гр.дело №634/2018г. по описа на Апелативен съд-
Пловдив, са отхвърлени предявените от настоящите ищци К.и против
сегашните ответници А.и искове по чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че ищците са собственици на придобитите от тях права на строеж
върху процесните обекти, поради реализирането на правото на строеж с
изграждането в груб строеж на сградата. В решаващите мотиви е прието във
връзка с възражението на ответниците за изтекла погасителна давност, че
правото на строеж не е било погасено с изтичане на давностния срок от
учредяването му през 2011г., тъй като собствениците на земята са създали
пречки пред реализирането му, но, с оглед настъпилия в хода на
производството факт на построяване на сградата в груб строеж, правото на
строеж се е трансформирало в право на собственост и не съществува.
Спорът между страните и във въззивното производство се концентрира
около обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
4
решение по цитираното дело.
Настоящата инстанция намира, че в правната ни система вещното право
на собственост и ограниченото вещно право на строеж са регламентирани
като отделни и самостоятелни досежно тяхното съдържание и
правопораждащи и правопогасяващи юридически факти и същите подлежат
на самостоятелна защита. Правото на строеж по чл.63,ал.1 от ЗС включва
правомощията на носителят му да построи сграда върху чужда земя и да стане
собственик на построеното, като правните способи за придобиването му са
предвидени в общата за вещните права върху чужда вещ разпоредба на чл.55
от ЗС – правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона,
и то подлежи на самостоятелна защита, съгласно чл.111,ал.1 от ЗС. Правото
на собственост включва правомощията на титуляра да управлява, владее и се
разпорежда с вещта и то се придобива по предвидените специално за него в
нормата на чл.77 от ЗС правни способи – правна сделка, по давност или по
други начини, определени в закона, и подлежи на защита, съгласно чл.108,
чл.109 и чл.109а от ЗС. Законово определена хипотеза на придобиване на
правото на собственост е чрез реализиране на правото на строеж, когато
носителят на последното е упражнил включващото се в него правомощие да
построи сградата. С изграждането й в груб вид възниква обектът на правото
на собственост, от който момент правото на строеж е в латентно състояние и
проявява самостоятелното си съществуване ако сградата погине, съгласно
чл.66,ал.2 от ЗС. В този смисъл и противно на застъпваното от
жалбоподателите правото на строеж не е неделимо от правото на собственост
и не се касае за едно и също материално право. Целта на суперфицията е да
изключи презумпцията на приращението по чл.92 от ЗС и тя бива постигната
с построяването на сградата, върху която от този момент възниква право на
собственост за суперфициара с присъщите на това право правомощия на
пълно господство над нея. При това положение приключилото и настоящото
дело не са с един и същ предмет, тъй като касаят различни субективни
материални права и основания за възникването им, и не е налице забраната по
чл.299,ал.1 от ГПК за пререшаване на вече разрешен спор.
Построяването на сградата в груб строеж е настъпил в хода на
първоинстанционното производство по приключилото дело факт.
Действително, както считат и жалбоподателите, този факт се обхваща от
5
обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по това дело,
тъй като настъпването му е правопогасяващо основание по отношение
защитаваното право на строеж, а с отхвърлянето на иска на това основание
със задължителна сила е установено, че възникналото право на строеж е
престанало да съществува от този момент. Противно на застъпваното от
жалбоподателите, обаче, не се касае за преклудиран факт, на който ищците е
недопустимо да се позовават в настоящото производство. По общо правило
ищецът не е длъжен да изчерпи в процеса всички пораждащи претендираното
от него право факти, а ответникът трябва да изчерпи всичките си възражения
срещу възникването и съществуването на това право, в противен случай
фактите, от които те произтичат, се преклудират и е недопустимо да бъдат
наведени впоследствие за оспорване на същото право. В този смисъл фактът
на построяване на сградата е преклудиран, но като такъв, на който се
основава правопогасяващо възражение досежно правото на строеж, а не като
пораждащ защитаваното сега от ищците право на собственост, на който те е
допустимо да се позоват.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на възраженията на
жалбоподателите за недопустимост на предявените искове, съответно на
постановеното по тях обжалвано първоинстанционно решение.
Ответниците своевременно с отговора на исковата молба са заявили
възражение за изтекла в тяхна полза петгодишна погасителна давност по
чл.67 от ЗС по отношение на правото на строеж за периода от учредяването
му на 27.06.2011г. до 27.06.2016г. Такова възражение те са навели и в
производството по приключилото дело. Основателни са доводите им във
въззивната жалба възражението да не е преклудирано от влязлото в сила
решение по това дело, тъй като с него съществуването на правото на строеж
не е отречено поради изтекла погасителна давност, а мотивите на същото не
са източник на сила на пресъдено нещо. Следва да се има предвид, обаче, че
срокът по чл.67 от ЗС е давностен и за него се прилагат правилата на чл.110-
120 от ЗЗД. По аргумент от чл.118 от ЗЗД собственикът на земята не може да
се позове на давността след като правото на строеж е реализирано и
възражение за изтекла погасителна давност на това основание е недопустимо.
В такава насока е и Тълкувателно решение №1 от 04.05.2012г. по тълк.дело
№1/2011г. на ОСГК на ВКС.
6
В настоящия случай придобитото от ищците с договора от 27.06.2011г.
право на строеж е реализирано с построяване на сградата в груб строеж към
28.09.2017г., преди предявяване на иска с подаването на 15.04.2020г. на
исковата молба, поради което възражението за изтекла погасителна давност
не следва да се разглежда.
Налице е при това положение наведеното от ищците придобивно
основание за претендираното право на собственост върху процесните обекти,
които няма спор да са във фактическа власт на ответниците, за наличие на
основание за каквато те не са ангажирали доказателства, поради което
правилно с обжалваното решение исковете са уважени и същото следва да се
потвърди.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
въззиваемите за присъждане на направените от тях за въззивното
производство разноски, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да им
заплатят сумата от 1000лв. за адвокатско възнаграждение по представен
договор за правна защита и съдействие от 30.09.2021г. и списък.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260823 от 18.06.2021г., постановено по
гр.дело №715/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА АНТ. Г. АТ. с ЕГН:********** и М. Н. АТ. с
ЕГН:**********, двамата от с.М., обл.П., ул.“К. и М.“№10, да заплатят на
ЯН. Г. К. с ЕГН:********** и В. Т. К. с ЕГН:**********, двамата от гр.П.,
бул.“Д.“№89, ет.6, ап.17, сумата от 1000лв. /хиляда лева/, представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8