РЕШЕНИЕ
№ 1734
гр. Бургас, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20242120104375 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Р. И. С.,
представлявана в производството по делото от адвокат К. В. К., против ЕТ „Валентин -
Луидор - Валентин Каравълчев“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. С.,
***, представлявано от управителя В. Д. К., за осъждане на ответника да плати на
ищеца сумата 863 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода
от 01.05.2024 година до 31.05.2024 година, ведно със законната лихва върху дължимата
сума, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на дълга.
Претендират се разноски.
Процесуалният представител на ищеца излага, че доверителят му Р. И. С., е
служител на ответника ЕТ „Валентино - Луидор - Валентин Каравълчев, като
трудовите отношения между страните са възникнали въз основа на сключен трудов
договор № 22 от 01.06.2020 година с обичайно местополагане на труд в град Бургас,
представляваща доказателство № 1. В исковата молба е изложено, че съгласно така
сключения трудов договор ищецът е назначен на длъжност „***“ с код по НКПД
33133001, видно от представената му длъжностна характеристика. Всички основно
задължения и отговорности на служителя са описани в представената длъжностна
характеристика доколкото сключения между страните трудов договор препраща към
нея. За възникване на трудовото правоотношение са предприети изискуемите по закон
1
правни действия от страна на работодателя и видно от справката за и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ Национална агенция по приходите е информирана,
считано от 01.06.2020 година, за което посочва, че е видно от доказателство № 3.
Ищецът излага, че страните са се договорили, че за извършената работа работодателят
дължи на служителя основно месечно трудово възнаграждение в размер на 945 лева,
платимо до 25 - то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. Договорено
е още, че служителят ще получава допълнително възнаграждение за трудов стаж,
възлизащо на 0,6 % от трудовото възнаграждение за всяка прослужена година. На
следващо място в исковата молба е изложено, че в тази връзка и предвид своята
лоялност към работодателя и предвид постигнати високи професионални резултати на
основание чл.119 от КТ трудовото правоотношение е изменяно три пъти в частта
относно размера на дължимото от работодателя трудово възнаграждение чрез
допълнително споразумение от 01.09.2020 година, представляващо доказателство № 4,
допълнително споразумение от 01.10.2020 година, представляващо доказателство № 5
и допълнително споразумение от 28.04.2023 година, представляващо доказателство №
6. На следващо място в исковата молба е посочено, че съгласно последното изменение
на сключения трудов договор от 29.12.2023 година работодателят дълги на служителя
основано месечно трудово възнаграждение в размер на 863 лева, платимо до 25 - то
число на месеца, следващ месеца на полагане на труда.
Ищецът излага, че доверителят му е полагал труд в периода от 01.05.2024 година
до 31.05.2024 година, като е изпълнявал стриктно и отговорно възложената му работа,
съобразно уговореното в трудовия договор и съпътстващата го длъжностна
характеристика.
В този период не са констатирани нарушения на трудовия процес и на ищеца не
са налагани наказания съобразно уговорените такива в Кодекса на труда.
Ищецът излага, че въпреки че доверителят му не е получил дължимото месечно
трудово възнаграждение в размер на 86 3 лева нито в уговорения между страните срок
/най - късно до 25.06.2024 година/, нито до настоящия момент, без да му е известна
причина за липсата на плащане от страна на работодателя.
В исковата молба е посочено, че опитите за осъществяване на комуникация с
управителя на ответното дружество не довели до успех, тъй като той не можело да
бъде открит поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
осъдителния иск, чрез който работодателят да бъде осъден да заплати на ищеца
дължимото месечно трудово възнаграждение.
В преклузивниня едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът ЕТ „Валентино - Луидор - Валентин Каравълчев“, чрез адвокат Л. Н., е дал
писмен отговор на предявения иск, в който излага, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен, поради което го оспорва изцяло. Изложено е, че ответникът има много
2
дружества, в които са назначени значителен брой работници. Дейността по оформяне
на трудовите договори, декларираните им в НАП, изготвянето на ведомости за
работни заплати, както и всички други счетоводно - административни функции са
възложени на счетоводна кантора „ДФК Акаунт“ ЕООД ЕИК ***, с която за процесния
период е имало договор за счетоводно обслужване. Изложено е, че офисите на
посоченото дружество се намират на адрес: гр. Б, ***. През месец май 2023 година са
били извършени процесуално - следствени действия по досъдебно производство при
което от офисите на дружеството са иззети счетоводни документи и компютърни
системи измежду които и счетоводните архиви на дружеството, което е ищец в
настоящото производство. Тази информация била предоставена на счетоводната
кантора. Процесуалният представител на ищеца излага, че по тази причина към
настоящия момент ответникът не разполага с трудовите досиета на работниците и е в
обективна невъзможност да провери дали ищецът е бил назначен при ищцовото
дружество, в случай, че е така - на каква длъжност и с каква заплата. Излага, че в тази
връзка твърди, че ищецът никога не е бил назначаван във дружеството, което е
ответник в настоящото производство, евентуално не е полагал труд за същото в
процесния период. Посочено е, че с оглед защитата на представляваното от него
дружество заявява, че оспорва като неистинска приложените към исковата молба
писмени доказателства, които оспорва и отправя искане ищецът да бъде задължен да
представи оригиналите на посочените книжа с оглед оспорването им по реда на чл.193
от ГПК по отношение на същите. Изложено е, че след представяне на оспорените
документи в оригинал ще конкретизира доказателствените си искания. Посочва, че на
следващо място твърди, че процесната сума не е дължима поради извършено плащане.
Излага, че управителят на ответното дружество е разпоредил на счетоводството да
заплати на служителите на всички представлявани от него дружества дължимия им
брой работни заплати като за посочения месец това е било направено в брой. Поради
това ответникът отправя искане на основание чл.176 от ГПК ищецът да бъде задължен
да се яви в съдебно заседание, за да даде обяснения за обстоятелства по делото,
конкретно за кое точно дружество е престирал работна сила, кой е бил прекия му
началник, къде е било работното му място, как е била изплащана работната заплата - в
брой или по банков път, кой и къде е предавал сумата, заплатата предадена ли му е
лично в плик от счетоводител. На следващо място ответникът оспорва иска като
неоснователен и недоказан, тъй като видно от петитума на исковата молба се
претендира брутно трудово възнаграждение в размер на 3 537, 74 лева, за което
твърди, че представлява неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024
година до 31.05.2024 година. Излага, че видно от представените доказателства това е
брутното трудово възнаграждение, а работодателят дължи на работника нетно трудово
възнаграждение, т.е. след удържане на личните здравно осигурителни вноски и
съответния данък общ доход. Ответникът посочва, че ищецът следва да уточни
3
претенцията си - дали е за брутно трудово възнаграждение или за нетно трудово
възнаграждение, тъй като работодателят е платец на здравно осигурителни вноски и
данък общ доход. В писмения отговор ответникът се позовава на съдебна практика и
посочва, че в „диспозитива на решението по чл.128 от КТ ясно следва да отразява дали
се присъжда брутно трудово възнаграждение или се присъжда остатък след
приспадане на брутно трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход
и осигурителните вноски, за което се позовава на Решение № 166/10 г. по описа на
ВКС, III г.о., решение №288/2011 година по описа на ВКС, III г.о., Решение № 154/2015
година, постановено по гражданско дело № 6 134 по описа на ВКС за 2014 година, III
г.о., Решение № 247 от 25.02.2020 година , постановено по гражданско дело № 3200 по
описа на ВКС за 2018година, III г.о., ГК.. Поради изложеното ответникът е отправил
искане за отхвърляне на предявения иск и осъждане на ищеца да му плати разноските,
направени по водене на делото.
Към писмения отговор са приложени писмени доказателства, направено е искане
на основание чл.183 от ГПК ищецът да бъде задължен да представи оригинала на
трудов договор № 22 от 01.06.2020 година, длъжностна характеристика, Допълнително
споразумение № 1 - 12, Допълнително споразумение № 2 - 22, с оглед оспорването им
и съответно е отправено искане за откриване на производство по чл.193 от ГПК по
отношение на тези документи.
В писмения отговор е направено искане на основание чл.176 от ГПК ищецът да
бъде задължен да се яви в съдебно заседание, за да даде обяснения за обстоятелствата
по делото, конкретно за кое точно дружество е престирал работна сила, кой е бил
прекия му началник, къде е било работното му място, как е била изплащана работната
му заплата - в брой или по банков път, кой и къде е предавал сумата, претендираната
заплата предадена ли му е лично в плик от счетоводителя. Отправено е искане за
допускане до разпит на един свидетел в режим на довеждане, който ще изложи факти
и обстоятелства относими към процесния казус, включително ищецът действително е
престирал работна сила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на
производството писмени доказателства прие за установено от фактическа страна
следното:
Между страните по делото не се спори, че на 01.06.2020 между ищеца и
ответника бил сключен Трудов договор № 22.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност, съдът приема за установено, че за процесния период от 01.05.2024
година до 31.05.2024 година по силата на трудово правоотношение, възникнало въз
основа на трудов договор и допълнителни споразумения към него ищецът е заемал в
4
ответното дружество длъжността „***“ с основно месечно възнаграждение в размер на
863 лева, платимо до 25-то число на следващия месец.
По делото остават недоказани твърденията на ответното дружество, че
дължимото в полза на ищцата трудово възнаграждение за месец май 2024 г. и е било
заплатено в брой. Поради това следва да се приеме, че ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати на ищцата дължимото трудово възнаграждение за исковия
период.
По изложените съображения съдът приема, че са налице всички предпоставки за
уважаване на предявения осъдителен иск в претендирания размер, поради което
същият следва да бъде изцяло уважен.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски съобразно направеното искане за присъждането, а именно за сумата от 500
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумата от 50 лева,
представляваща дължимата държавна такса за разглеждане на предявения иск, от
чието внасяне ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „Валентин - Луидор - Валентин Каравълчев“ ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: с. С., ***, представлявано от управителя В. Д. К., да
заплати на Р. И. С.,ЕГН:********** представлявана в производството по делото от
адвокат К. В. К.: сумата 863 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.05.2024 година до 31.05.2024 година, ведно със
законната лихва върху главницата, ведно със законна лихва върху дължимата сума,
считано от предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
дълга, по сключения между страните Трудов договор № 22/01.06.2020 г., както и
сумата от 500 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЕТ „Валентин - Луидор - Валентин Каравълчев“ ЕИК ***, със
5
седалище и адрес на управление: с. С., ***, представлявано от управителя В. Д. К., на
основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Районен съд – Бургас държавна такса в
размер от 50 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Бургаски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6